Решение № 952 от 09.08.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 952 гр. София , 09.08.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично заседание на осемнадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Атанас Кеманов

Джулиана Петкова

Надежда Махмудиева при участието на секретаря Росица Й. Вьонг като разгледа докладваното от Атанас Кеманов Въззивно гражданско дело № 20211000500324 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №3667/22.06.2020г., постановено по гр.д.№1989/2019г., СГС е :

- РАЗВАЛИЛ на основание чл. 87, ал. 3, вр. чл. 1 ЗЗД договора за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, сключен с Нотариален акт № 185 от 03.10.2013 г. на нотариус при СРС рег. № 500, вписан в Службата по вписванията с вх. рег.

№ 48293, акт № 125, т. CXIV, дело № 37727, по силата на който Д. С. К. е прехвърлил на К.

К. К. недвижим имот, представляващ апартамент № 30, находящ се в гр. ***, ж. к.“***“, бл.13, ет.6, с площ от 71, 53 кв. м., заедно с мазе № 30, заедно с 1, 284% ид. ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху държавна земя, по иска, предявен от К. Д. Г., ЕГН**********/конституирана в правата на първоначалния ищец Д. С. К.), срещу К. К. К., ЕГН:********** ;

- ОСЪДИЛ К. К. К., ЕГН:**********, на основание чл. 55, ал. 1, вр. чл. 87 ЗЗД, да върне на К. Д. Г., ЕГН**********, недвижимия имот, представляващ апартамент № 30, находящ се в гр. ***, ж. к.“***“, бл.13, ет.6, с площ от 71, 53 кв. м., заедно с мазе № 30, заедно с 1, 284% ид. ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху държавна земя.

Срещу решението е постъпила жалба от ответницата К.К., в която се правят 1 оплаквания за неговата неправилност.За да формира извод за основателност на предявения иск съдът е кредитирал показанията на св.Ц., които са взаимно противоречиви и дават сведения на съда за период, който предшества сключването на договора между ответницата и наследодателя на ищцата.Горното означава, че преди 03.10.2013г. за ответницата не е възникнало задължение да полага грижи и доставя издръжка на прехвърлителя.Отделно от това самата свидетелка заявява, че няма преки впечатления за отношенията между ответницата и първоначалния ищец, тъй като никога не е посещавала общия им дом, което е основание показанията да не бъдат кредитирани.Същото се отнася и за показанията на св.М., който няма преки впечатления от съвместния им живот, а преразказва пред съда това, което е узнал от трети лица.От проведения разпит на свидетелите на ответницата се установява, че именно тя се е грижила за ищеца, като е организирала всекидневните грижи и домакински дейности за него.Грижите за прехвърлителя не са били осъществявани периодично, а систематично, като К. е пазарувала, чистила е редовно жилището, в което са живеели, и му е купувала дрехи.Следва да се отчете и това, че грижите не са били полагани само от приобретателката, а и от членовете на нейното домакинство.Това е допустимо, тъй като задължението за издръжка и гледане може да се изпълнява и чрез трети лица.Моли съда да отмени обжалваното решение и постанови друго по същество, с което да отхвърли предявените искове.Претендират се разноски за двете инстанции.

В срок е постъпил отговор от ищцата К.Г., в който се изразява становище за неоснователност на подадената жалба и правилност на обжалваното решение.От показанията на свидетелите, които са били разпитани на страната на ответницата не се установява, че насрещната страна е изпълнила задължението си за предоставяне на ежедневни грижи и гледане на прехвърлителя.Установява се, че последният е разчитал главно на своите възможности и средства, а макар и инцидентно, се е обръщал за помощ към свои съседи.Специфичното в случая е, че страните по сделката са живеели на семейни начала преди нейното сключване, което означава, че част от поетото от ответницата задължение е за осигуряване на нормална духовна семейна среда/В този смисъл е ТР№96/28.06.1966г. и ТР№30/17.06.1981г. на ОСГК/.След сключването на договора за издръжка и гледане К. е заживяла в прехвърления имот на семейни начала с друг мъж, от който е родила дете.С тези действия е нарушила нравствените и етични елементи на договора, доколкото не е осигурила спокойствие, обич и семейна среда на прехвърлителя.Моли съда да потвърди обжалваното решение като правилно.

Съдът като съобрази представените по делото доказателства, становищата и възраженията на страните намира за установено следното :

Жалбата на ответницата е в срок и производството пред въззивния съд е допустимо.Разгледана по същество е неоснователна.

От представените по делото доказателства се установява, че между страните по делото бил сключен договор за прехвърляне на имот срещу издръжка и гледане, 2 обективиран по н.а.№185, н.д.№163/2013г. на Нотариус А. Ш., по силата на който първоначалният ищец Д. К. е прехвърлил на ответницата К.К. правото на собственост върху следния недвижим имот : ап.№30, находящ се в гр.***, ж.к.“***“ в блок 13, ведно с принадлежащото му мазе №30, както и припадащите се идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху държавна земя, срещу задължението на приобретателя да поеме гледането и издръжката на прехвърлителя до смъртта му, като полага грижи и внимание към него, като го подпомага материално и морално, при болест и немощ, сама или чрез трето лице.Прехвърлителят си е запазил пожизнено правото на ползване върху имота.

Страните по делото са сключили договор за прехвърляне на имот срещу издръжка и гледане, при който е налице неотлагаемост на изпълнението, тъй като дължимия резултат – осигуряване на храна, подслон и грижи, следва да бъде осъществяван ежедневно и последващо изпълнение в натура е невъзможно.

С оглед общите правила за разпределяне на доказателствената тежест приобретателят /длъжникът/ е този, който следва да установи в условията на пълно и главно доказване изпълнението на поетите с договора за издръжка и гледане задължения.От съдържанието на сключения договор се установява, че в тежест на приобретателя е било поставено не само задължението да подпомага материално прехвърлителя, но и да полага грижи и внимание към него, при болест и немощ.Обхватът на това задължение следва да бъде съобразен със здравословното състояние на прехвърлителя, който към момента на сключване на договора е страдал от множество тежки заболявания : терминален стадий на бъбречна недостатъчност/поставен на хемодиализа/ ; артериална хипертония ІІІ степен ; хипертензивна нефроангиосклероза ; вторична анемия ; ренална остеодистрофия/стр.5 – стр.20/.Горното означава, че освен обичайните грижи, които ответницата е следвало да полага за прехвърлителя, е трябвало да задоволя специфичните му нужди, обусловени от тежкото здравословно състояние – купуване на лекарства, осигуряване на транспорт до болнични заведения, извършването на лекарски прегледи и т.н.

От показанията на св.Ц., кредитирани от съда като обективни и в резултат на непосредствени впечатления се установява, че в периода 2006г.-2007г. първоначалният ищец и ответницата са заживели на семейни начала в апартамента, който впоследствие й е бил прехвърлен/свидетелката и ищеца К. са били съседи/.През 2012г. здравословното състояние на Д. се влошило и е бил поставен на хемодиализа.Установява се, че въпреки тежкото си състояние прехвърлителят не е бил придружаван от ответницата до съответната болница за извършване на манипулация, а се е налагало да ходи сам/свидетелката съобщава за случай от 2014г., в който самата тя е извикала линейка, за да може Д.К. да бъде транспортиран до болницата/.Това се потвърждава и от показанията на св.М., който дава сведения, че от 2017г. транспортирането на лицето до болничното заведение е било само с линейка.В последните години от живота му е бил в окаяно състояние и е имал вид на бездомник – неподстриган и с лоша хигиена.Установява се още, че прехвърлителката е заживяла в жилището с друг мъж на семейни начала, от когото е родила дете.В имота се 3 настанила и нейната майка.Това обстоятелство било изживяно изключително тежко от Д., който е нямал желание в тази ситуация да се прибере в жилището.

От горното следва да се приеме, че ответницата не е изпълнила задълженията си по договора да полага грижи за прехвърлителя и да му осигури спокоен и нормален живот, който е водил преди сключването на договора, което е основание същият да бъде развален.Съобразно ТР№96-66 ОСГК задълженията по договора за издръжка и гледане „са пропити с нравствено-етични и социално-битови изисквания“, което задължава задълженото лице да създаде на кредитора една домашна обстановка, в която той да се чувства като член на неговото семейство.В случая чрез поведението си длъжника е изразил незачитане на личността на кредитора, което съставлява нарушение на тази морална страна на задължението за издръжка и гледане.

Частично основателни са оплакванията на ответницата, че разпитаните по делото свидетели на страната на ищеца нямат преки впечатления как са протичали отношенията между страните в общия им дом, но това не променя извода за установено неизпълнение на задължението й по договора, с оглед изложеното по-горе за външния вид на кредитора, непридружаването му до болничните заведения и тежката морална травма, която е изживял от настаняването в жилището на новото семейство на К..

Съдът не кредитира показанията на св.К. не само поради това, че е майка на ответницата, но и защото живее с нея в общо домакинство и е заинтересована дъщеря й да запази собствеността върху имота.Същото се отнася и за показанията на св.М., тъй като са в противоречие с показанията на останалите двама свидетели.Дори да се кредитират показанията на тази свидетелка, че Д. е бил винаги изкъпан и спретнат, то в изложението погоре са посочи, че неполагането на грижи от страна на длъжника не е единственото основание да се приеме, че е налице неизпълнение на договорното задължение.

Предявеният иск за разваляне на процесния договор за издръжка и гледане е основателен и следва да бъде уважен.Основателен е и обусловения иск за връщане на недвижимия имот, тъй като при разваляне на договора всяка една от страните е длъжна да върне на другата това, което е получила от нея.

Налице е съвпадане на крайните изводи на първоинстанционния и въззивния съд, поради което обжалваното решение като правилно следва да бъде потвърдено.

В полза на процесуалния представител на въззиваемата следва да се определи възнаграждение по чл.38 от ЗАдв за предоставеното безплатно процесуално представителство, което е в размер на 2 621.59лв.

Предвид горното, съдът

РЕШИ:

4

ПОТВЪРЖДАВА решение №3667/22.06.2020г., постановено по гр.д.№1989/2019г. на СГС.

ОСЪЖДА К. К. К., ЕГН:********** да заплати на адвокат А.М. Т., ЕГН**********, сумата от 2 621.59/две хиляди шестстотин двадесет и едно цяло и петдесет и девет/лв., представляваща възнаграждение по чл.38 от ЗАдв за въззивната инстанция.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в месечен срок от връчването му на страните пред ВКС по реда на чл.280 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5