Решение № 68 от 21.10.2021, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 68 гр. Перник, 21.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: КАЛИН К. БАТАЛСКИ

Членове:

АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВААЛЕКСОВА

МАРИЯ В. МИЛУШЕВА при участието на секретаря КАТЯ ХР. СТАНОЕВА в присъствието на прокурора Бисер Игнатов Ковачки (ОП-Перник) като разгледа докладваното от КАЛИН К. БАТАЛСКИ Въззивно наказателно дело от общ характер № 20211700600273 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е въззивно и е по реда на гл. ХХІ от НПК.

С присъда №260019 от 21.04.2021 г., постановена по НОХД №00956/2019 г. по описа на Районен съд - Перник подсъдимият В. Д. Г., роден на ***г. в ***, с постоянен и настоящ адрес: ***, българин, с българско гражданство, с *** образование, неженен, работи като *** във фирма ***, неосъждан, с ЕГН ********** е признат за невиновен в това за времето от 20:30 часа на *** г. до 09:20 часа на *** г. в *** пред жилищен блок № ** чрез използване на технически средства /“Vag Drive Box Edc 15/me7 immo obd2“ – уред за активиране и деактивиране на имобилайзер на автомобил, универсален автомобилен шперц за моделите WV Audi Group и устройство, предназначено за програмиране на нов ключ/ да е отнел чужда движима вещ /лек автомобил марка „Ауди“, модел „А3“ с рег. № *** с номер на рама ***/ на стойност 6700,00 лева от владението на В. К. В., без негово съгласие, с намерение противозаконно да я присвои - престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, вр. чл. 194, ал. 1 от НК.

Срещу присъдата в законоустановения срок е депозиран протест и допълнителен протест към него от прокурор от Районна прокуратура - П., в който се излагат доводи, че присъдата на първата инстанция е неправилна и незаконосъобразна. Изтъква се, че неправилно съдът е приел, че липсват доказателства подсъдимият да е осъществил от обективна и от субективна страна състава на престъплението по чл. 195, ал. 1, т. 4 от НК и 1 че това обстоятелство се установява от заключението на извършената техническа експертиза, събраните веществени доказателства – части и вещи от МПС марка „Ауди А 3“, лаптоп, собственост на подсъдимия. В протеста се възразява, че неправилно съдът е кредитирал свидетелските показания на лицата Р. Т., Л. Л., Л. Г., Л. И., доколкото същите се намират в близки отношения с подсъдимия. Твърди се, че съдът неправилно е пренебрегнал предоставените трафични данни от мобилния оператор, които според твърденията на прокуратурата са доказали присъствието на подсъдимия по време на извършване на престъплението и на мястото на престъплението. Прокуратурата на Република България сочи, че съдът безкритично е възприел обясненията на подсъдимия, като ги е приел за достоверни. В заключение се твърди, че с оглед събраните доказателства по делото, съдът е следвало да признае подсъдимия за виновен за извършване на престъпление по чл.215, ал.1 от НК. В обобщение се прави искане за отмяна на първоинстанционната присъда и постановяване на нова, с която подсъдимият да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция представителят на ОП-Перник поддържа протеста по изложените в него съображения. Пледира за постановяване на осъдителна присъда.

Защитникът на подсъдимия – адвокат В., е изразил становище, че атакуваната присъда е правилна и законосъобразна и следва да бъде потвърдена.

Пернишкият окръжен съд, след преценка на доказателствата по делото намира, че въззивният протест е подаден в срока по чл.319, ал.1 от НПК и от надлежно легитимирано лице, поради което се явява процесуално допустим и подлежи на разглеждане по същество.

Пернишкият окръжен съд, след като обсъди доводите в протеста, както и тезите, изложени от страните в съдебно заседание и в съответствие с чл.314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира, че не са налице основания за нейното изменяне или отменяне поради следните съображения:

Настоящият състав на въззивния съд прие за установено следното от фактическа страна:

Подсъдимият В. Д. Г. е с *** образование, като към датата на процесното деяние е работел като *** в ***. Като допълнително занимание, В. Г. се занимавал и с ремонти на автомобили в имот, находящ се в ***. Имотът представлявал къща с двор и гаражна клетка и бил обитаван от подсъдимия и неговата майка – свидетелката Л. В. Г.. За целите на извършваните ремонти на автомобили, В.Г. закупувал и продавал различни авточасти, включително и по интернет, за което използвал своя преносим компютър „Toshiba”.

На *** г. около 20:30 часа, свидетелят В. К. В. се прибрал в дома си, находящ се в *** с управлявания от него лек автомобил марка „Ауди”, модел „А3” с рег. № *** с номер на рама *** тъмно син на цвят. Автомобилът бил собственост на майка му – свидетелката В. Л.

В.. Той паркирал колата на тротоара, който бил пред жилищния блок, в който живеел. На следващия ден - 09.03.2017 г., около 09:20 часа, свидетелят В. В. установил, че автомобилът липсва, поради което подал сигнал в *** РУ П. и въз основа на него започнало досъдебно производство № 195/2017 г.

На *** г. свидетелят К. В. В. – баща на свидетеля В. В., отишъл в офис на куриерска фирма „***”, намиращ се в ***, пред който били оставени на пале различни части от салон на лек автомобил. Започнал да ги разглежда и разпознал сред тях бежовите автомобилни седалки, които принадлежали на отнетия от сина му лек автомобил. В. уведомил за това свидетеля М. И. Т. - *** в куриерската фирма, като последният установил, че бил получил въпросната пратка от В.Г., който бил вписан като неин подател в транспортния етикет, а 2 пратката била адресирана за ***. Незабавно били сигнализирани полицейските органи. На *** г., около 21:30 часа, полицейски служители посетили обитавания от подсъдимия имот, намиращ се в ***7, в който извършили претърсване на гаражната клетка, където намерили редица вещи, които иззели като веществени доказателства. Претърсването продължило и на следващия ден, когато в задната част на двора били намерени и иззети множество демонтирани автомобилни части и устройства за автомобил, както и съхранявани в къщата и в гаражната клетка други предмети, сред които черна пластмасова кутия с надпис „Vag Drive Box Edc 15/me7 immo obd2”, система с кабели и букси (Делфи) със стикер с номер ***, лаптоп „Toshiba” и др. вещи. Подсъдимият, който присъствал при извършване на процесуално-следствените действия, обяснил на разследващите органи, че автомобилните части са от разкомплектован тъмно син на цвят лек автомобил „Ауди А3”, които бил закупил преди две седмици в района на пункт за изкупуване на старо желязо от непознато лице от ромски произход. По отношение на останалите вещи заявил, че са негова собственост.

Съставени били два броя протоколи за оглед на веществени доказателства от *** г., в които били описани подробно всички веществени доказателства. Същите били фотографирани и били предмет на изследване по назначените в хода на досъдебното производство експертизи, а именно: техническа експертиза, обективирана в протокол № ***г, компютърно-техническа експертиза № *** г., трасологическа експертиза № *** г. и съдебно-автотехническа експертиза от *** г.

В хода на разследването В.Г. предал доброволно мобилния си телефон „Самсунг” с ИМЕЙ: ***, за който впоследствие мобилния оператор „Теленор България” ЕАД предоставил информация, че същият е регистриран с абонатен номер *** на името на подсъдимия, както и данни за проведените по него разговори, релевантни към периода, за който е предявено процесното обвинение срещу подсъдимия.

Първоинстанционният съд е установил правилно фактическата обстановка след като е направил съвкупен анализ на доказателствата, събрани в хода на производството. Гласните доказателства в депозираните показания от свидетелите Р. Т., Л. Л., Л. Г., Л. И. са подложени на обективен, задълбочен и всестранен анализ в мотивите към присъдата на Районен съд гр. Перник, като същите са проверени и съпоставени с останалите доказателства по делото. Поради това, настоящият състав намира за неоснователно възражението в протеста, че съдът не е отчел евентуалната заинтересованост от изхода на делото у тези свидетели в полза на подсъдимия с оглед близките отношения помежду им. В мотивите към присъдата е даден категоричен отговор на въпроса защо тези показания са кредитирани с доверие и дали те са в състояние по несъмнен и непоколебим начин да докажат повдигнатото обвинение. Не са открити противоречия между показанията на свидетелите, които да ги дискредитират като надежден доказателствен източник, а точно обратното – изложените факти в показанията се потвърждават взаимно. Възприетите в оправдателната присъда фактически положения са установени в съответствие с изискванията на чл. 13, чл. 14 и чл. 107, ал. 5 от НПК, като при оценката им не са допуснати логически грешки, изопачаване на действителното съдържание на доказателствените източници или едностранчива интерпретация.

От така изложената фактическа обстановка и анализа на доказателствата по делото, решаващият съдът правилно и законосъобразно е приел, че подсъдимият както от обективна, така и от субективна страна не е осъществил състава на престъплението по чл.195, ал.1, т.4 във вр. с чл.194, ал.1 от НК и съответно е постановил оправдателна присъда.

Относно развитите в протеста възражения за неправилност на първоинстанционната присъда, Пернишкият окръжен съд намира следното:

На първо място, настоящият състав не споделя възражението в протеста, че 3 първоинстанционният съд неоснователно е приел за недоказан с категоричност начина на противоправното проникване в автомобила и дали е използвано специално техническо средство и какво точно. В обвинителния акт с категоричност се твърди, че това е станало чрез използването на „универсален автомобилен шперц“. От изслушаната и приета в съдебното производство автотехническа експертиза, изготвена от вещото лице В. В., се установява, че е обективно невъзможно да се определи начинът, по който е отключен автомобилът, тъй като в събрания масив от веществени доказателства липсва патронът от лявата врата на автомобила. Това обстоятелство е пречка да се провери тезата на обвинението, че е извършен квалифициран състав на престъплението кражба и то именно чрез използването на посоченото от обвинението техническо средство - „универсален автомобилен шперц“. Макар при извършеното претърсване и изземване да са намерени вещи, служещи по своето естество за отключване на автомобил чрез различни методологии, то настоящият състав намира, че е било необходимо да е налице конкретно твърдение в обвинителния акт относно начина на отключване на автомобила, което да бъде обезпечено с доказателства, за да може да бъде възприето и от съда като доказано. С оглед изложеното, съдът възприема извода на първата инстанция, че по делото не е установено безпротиворечиво и категорично по какъв начин е било отворено моторното превозно средство и дали за отключването на шофьорската врата е бил използван универсалния автомобилен шперц, който е бил иззет с дървената кутия „Goso” от имота на подсъдимия.

Неправилна е и интерпретацията на обвинението относно заключението на вещото лице Д. Н. в изготвената компютърно-техническа експертиза. Безспорно експертът е установил, че от компютъра, собственост на подсъдимия, са извършвани търсения и справки по номера на рамата на инкриминирания автомобил. Нужно е да се отбележи обаче, че такива справки по рама на различни автомобили са извършвани обичайно на компютъра на подсъдимия като експертът е представил и списък – извадка от подобни търсения, изготвен на случаен принцип.

Правилно съдът е кредитирал показанията на свидетелите Р. А. Т. и Л. Л. Л., които също се занимават с ремонт на автомобили и с търговия с авточасти, че освен подсъдимия Г. до лаптопа имат достъп както те, така и други лица, които извършват справки за авточасти на автомобили именно чрез профил на Г.. Като причина за това посочват обстоятелството, че единствено Г. има достъп до софтуер, който изисква регистрация и заплащане на абонаментна такса, поради което Г. им е предоставял за ползване своя компютър. Тези твърдения на свидетелите не се оборват от останалите доказателства по делото.