Определение № 288 от 25.02.2025, Окръжен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 288 гр. Велико Търново, 25.02.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Станислав Стефански

Членове:

Еманоел Вардаров

ЛЮБКА МИЛКОВА като разгледа докладваното от ЛЮБКА МИЛКОВА Въззивно гражданско дело № 20254100500064 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.436 ал.1 ГПК.

Образувано е по жалба от „Първа Инвестиционна банка“ АД със седалище гр.София, чрез ЮК Г., против Постановление от 18.10.2024г. на ЧСИ Ивелина Цанкова, постановено по ИД №607/2024г. по нейния опис, В ЧАСТТА, с която е възложено задължение на „ПИБ“ АД като взискател по ИД №607/2024г. по описа на ЧСИ Ивелина Цанкова с район на действие ВТОС да заплати разноски по изпълнението в размер на 8177,14лв. – такса по т.26 от ТТР към ЗЧСИ, като са развити оплаквания за незаконосъобразност. Твърди се, че ИД №607/2024г. по описа на ЧСИ Ивелина Цанкова е прекратено с Постановление от 18.10.2024г. на ЧСИ на основание чл.433 ал.1 т.2 ГПК, т.к. взискателят „ПИБ“ АД е поискал това писмено с молба с вх.№019954/18.10.2024г., като възлагането от ЧСИ със същото постановление в тежест на взискателя – жалбоподател заплащането на такса по т.26 от ТТРЗЧСИ в размер на 8177,14лв. е незаконосъобразно, т.к. същата не е дължима и не следва да бъде възлагана в тежест на взискателя, т.к. към момента на прекратяване на изпълнителното производство по изпълнителното дело не са постъпвали плащания по дълга, нито при ЧСИ, нито при взискателя. Сочи се, че разпоредбата на т.26 от ТТРЗЧСИ е изрична и сочи, че таксата се събира върху събраната сума, а не върху общия размер на вземанията.

Твърди се, че в процесният случай вземането на взискателя не е събрано от съдебния изпълнител, нито е било изплатено пряко на взискателя от длъжника извън изпълнителното производство. Сочи се, че от разпоредбата на чл.78 ал.1 ЗЧСИ и т.26 от ТТРЗЧСИ следва, че таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ се дължи само при изпълнение на парично вземане, т.е. при реално събиране на същото, като размерът й се определя в зависимост от събраната сума.

Моли съда, да постанови съдебно решение, с което отмени Постановление от 18.10.2024г. на ЧСИ по ИД №607/2024г. по описа на ЧСИ Ивелина Цанкова с район на действие ВТОС в 1 обжалваната част, с която е възложено задължение в тежест на „Първа Инвестиционна банка“ АД за заплащане на разноски по изпълнението в размер на 8177,14лв. – такса по т.26 от ТТР към ЗЧСИ.

В срока по чл.436 ал.3 от ГПК не са постъпили писмени възражения от длъжниците Х. П. Х. и Р. С. В..

С изложени, съобразно чл.436 ал.3 ГПК, мотиви, ЧСИ Ивелина Цанкова заема становище за неоснователност на жалбата.

Съдът, след като разгледа жалбата и инвокираните в нея оплаквания, запозна се с материалите по изпълнителното дело, приема за установено от фактическа страна следното:

ИД №607/2024г. по описа на ЧСИ Ивелина Цанкова с район на действие ВТОС е образувано по молба с вх.№012518/21.06.2024г. от взискателя „Първа Инвестиционна банка“ АД, с ЕИК 831094393, против длъжниците Х. П. Х. и Р. С. В. за събиране на паричен дълг въз основа издаден против тях ИЛ №579/28.05.2024г. по ЧГД №1469/2024г. по описа на ВТРС. С ПДИ до длъжника Х. П. Х. са наложени запори върху вземането й за трудово възнаграждение от „Монтесори Академия“ ООД, от банкови сметки в „ПИБ“ АД и в „ОББ“ АД, запор на вземанията й в „Изипей“ АД, възбрана върху недвижими имоти, връчена чрез работодателя й на 05.08.2024г. при отказ да я получи. ПДИ е връчена на длъжника Р. С. В. на 09.08.2024г., като с ПДИ са наложени от ЧСИ запор на банковите сметки на длъжника, открити в „ПИБ“ АД, „Банка ДСК“ ЕАД, запор върху всички вземания на длъжника в „Изипей“ АД и „Айкарт“ АД, възбрана върху недвижими имоти.

От ЧСИ е насрочен опис на недвижим имот на 13.09.2024г. от 09,00ч. до 17,00ч., като по ИД е постъпила молба от взискателя с вх.№017730/11.09.2024г. да бъде отложен описа за 26.09.2024г. или за 17.10.2024г., поради предстоящи преговори за сключване на споразумение с длъжниците по ИД. С молба с вх.№018433/25.09.2024г. взискателят по ИД е поискал от ЧСИ да бъде отменен насрочения за 26.09.2024г. или за 17.10.2024г. опис на недвижим имот, собственост на длъжника Р. С. В., находящ се в гр.В.Търново, поради провеждане на преговори за сключване на споразумение с длъжниците по ИД.

С писмена молба с вх.№019954/18.10.2024г. взискателят по ИД - „ПИБ“ АД е поискал прекратяване на ИД на основание чл.433 ал.1 т.2 ГПК и връщане на взискателя оригинала на ИЛ, въз основа на който е образувано ИД, като изрично е посочил, че при взискателя не са постъпвали плащания от длъжниците.

С Постановление от 18.10.2024г. ЧСИ е прекратил изпълнителното производство по ИД №607/2024г. по неговия опис на основание чл.433 ал.1 т.2 ГПК /взискателят е поискал това писмено/, както и е възложил на взискателя „ПИБ“ АД разноските по изпълнителното дело в общ размер на 8 585,14лв. с вкл. ДДС, от които: 8177,14лв. – т.26 от ТТРЗЧСИ, 156,00лв. – авансови такси, начислени, но неплатени от взискателя, 252,00лв. – такси за приключване на делото, както и е разпоредил след заплащане от взискателя на дължимите суми да бъдат вдигнати обезпечителните мерки.

С молба с вх.№020322/28.10.2024г. взискателят „ПИБ“ АД е поискал на основание 2 чл.427 ал.5 ГПК ИД №607/2024г. по описа на ЧСИ Ив. Цанкова да бъде изпратено за продължаване на ЧСИ Димитър Бойчев, както и е посочил, че при взискателя не са постъпвали никакви плащания от длъжниците след образуване на изпълнителното дело.

С Постановление от 28.10.2024г. ЧСИ е отказало да уважи молбата на взискателя по чл.427 ал.5 ГПК с вх.№020322/28.10.2024г.

Постановление от 18.10.2024г. по чл.433 ал.1 т.2 ГПК на ЧСИ по ИД №607/2024г. по описа на ЧСИ Ив. Цанкова е връчено на взискателя на 18.11.2024г., а настоящата жалба е подадена чрез ЧСИ на 22.11.2024г.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Подлежащите на обжалване действия на съдебния изпълнител са изчерпателно и лимитативно изброени в закона, а именно в разпоредбата на чл.435 от ГПК, като в чл.435 ал.1 ГПК е регламентирано конкретно кои действия на СИ може да обжалва взискателят, съответно чл.435 ал.2 ГПК визира кои действия на СИ може да обжалва длъжникът, като съгласно чл.435 ал.2 т.7 ГПК длъжникът може да обжалва разноските по изпълнението.

Законът, в частност разпоредбата на чл.435 ал.1 т.1 – т.3 ГПК, не регламентира право на жалба на взискателя по изпълнителното дело против разноските по изпълнението, включващи и таксите по изпълнението, на което основание предявената в случая жалба от взискателя „ПИБ“ АД по ИД №607/2024г. по описа на ЧСИ Ивелина Цанкова с район на действие ВТОС против действието на ЧСИ, обективирано в Постановление от 18.10.2024г. в обжалваната му част, с която са възложени в тежест на взискателя „ПИБ“ АД разноски по изпълнителното дело в размер на начислена в негова тежест пропорционална такса по т.26 от ТТРЗЧСИ в размер на 8177,14лв., е процесуално недопустима, поради което следва да бъде оставена без разглеждане, респ. производството по делото прекратено. По арг. от чл.435 ал.1 т.1 пр.2 ГПК, приема се, че взискателят може да обжалва отказа на съдебния изпълнител да предприеме действия по принудително изпълнение на дължимите вземания, вкл. и вземания за разноски по изпълнителното дело, които са определени да са в тежест на длъжника, каквато хипотеза в случая не е налице.

След като законът в разпоредбата на чл.435 ал.1 ГПК не е признал право на жалба на взискателя по ИД против разноските по изпълнението, включващи и таксите по изпълнението, предявената от взискателя настояща жалба се явява процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. По изричната разпоредба на закона в чл.435 ал.1 ГПК /Изм., - ДВ, бр.86 от 2017г./, взискателят може да обжалва само следните изчерпателно и лимитативно изброени действия на съдебния изпълнител /СИ/: 1/отказа на СИ да образува изпълнително дело или да извърши исканото изпълнително действие, 2/отказа на СИ да извърши нова оценка по реда на чл.468, ал.4 и чл.485 ГПК, и 3/спирането, прекратяването и приключването на принудителното изпълнение, като в закона не е предвидено право на жалба на взискателя против разноските по изпълнението, реципрочно на признатото в чл.435 ал.2 т.7 ГПК право на жалба, признато от закона единствено на длъжника против разноските по изпълнението.

За взискателя не съществува път за защита срещу начислените му от ЧСИ 3 неправомерно, без законно основание според твърденията му такси по изпълнението чрез жалба срещу действията на СИ по реда на чл.436 и сл. от ГПК, доколкото законът в чл.435 ал.1 ГПК не урежда такова негово право на жалба против действия на СИ относно разноските по изпълнението, като взискателят разполага с друг процесуален ред да осъществи тази си защита и да реализира правата си, изключващ и правният му интерес от настоящата жалба при непризнато му при това от закона право на жалба против действията на СИ във връзка с разноските по изпълнението, а именно - чрез възражение по чл.414 ГПК по евентуално издадена против взискателя заповед по чл.410 ал.1 ГПК за неплатена такса по т.26 ТТРЗЧСИ, в случай на подадено против него заявление по чл.410 ал.1 от ГПК от ЧСИ /чл.79 ал.3 ЗЧСИ/. Единствено длъжникът разполага с право на жалба по реда на чл.436 ГПК против разноските по изпълнението, което изрично следва от разпоредбата на чл.435 ал.2 т.7 ГПК, но не и взискателят по ИД, доколкото такова право на жалба по чл.436 ГПК против разноските по изпълнението законът не е признал на взискателя в чл.435 ал.1 ГПК.

Следва да се отбележи, че само по себе си определянето на разноски по изпълнението – а именно начислена такса по т.26 ТТРЗЧСИ в тежест на взискателя „ПИБ“ АД с постановлението за прекратяване на изпълнителното дело от 18.10.2024г., не засяга правата на същия, тъй като съгласно изричната разпоредба на чл.79, ал.3 от ЗЧСИ при дължими, но неплатени такси и разноски – от взискателя (в хипотезата, когато не са дължими от длъжника - чл. 79, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК), ЧСИ разполага с възможност да иска издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за своето частно вземане (така изрично и т.11 от ТР 2/2013 г. от 26.06.205 г. по тълк. дело 2/2023г. ОСГТК, както и разясненията, дадени в т. 3 от ТР 2/2022 г. по тълк. дело 2/2021 г. на ОСГТК на ВКС). В производството по чл. 410 от ГПК взискателят може да упражни правата си да възрази срещу дължимостта на тези такси и разноски, като е в тежест на ЧСИ, при такова оспорване, да заведе исковото производство за установяване на вземането си по реда на чл. 422 от ГПК.

Съобщение от ЧСИ до взискателя с изх.№014568/18.10.2024г. за подлежаща на внасяне от взискателя такса по т.26 от ТТРЗЧСИ от 8177,14лв. има информативен характер на покана за плащане и не подлежи на обжалване.

По изложените съображения, предявената жалба от взискателя по ИД - „ПИБ“ АД против Постановление от 18.10.2024г. на ЧСИ по ИД №607/2024г. по описа на ЧСИ Ивелина Цанкова с район на действие ВТОС в обжалваната част, с която е възложено задължение в тежест на „Първа Инвестиционна банка“ АД за заплащане на разноски по изпълнението в размер на 8177,14лв. – такса по т.26 от ТТР към ЗЧСИ, следва да бъде оставена без разглеждане като процесуално недопустима, респ. производството по делото прекратено.

Съдът не е сезиран от страните с претенции за разноски и не дължи произнасяне.

Мотивиран от горното, Великотърновски окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявената от „Първа Инвестиционна Банка“ 4

АД, със седалище и адрес на управление гр.София, район Младост, бул.“Цариградско шосе“ №111 П, с ЕИК 831094393, чрез ЮК П. Г., жалба с вх.№021916/22.11.2024г. против Постановление от 18.10.2024г. на ЧСИ по ИД №607/2024г. по описа на ЧСИ Ивелина Цанкова с район на действие ВТОС В ЧАСТТА, с която е възложено задължение в тежест на „Първа Инвестиционна банка“ АД за заплащане на разноски по изпълнението в размер на 8177,14лв. /осем хиляди сто седемдесет и седем лева и четиринадесет стотинки/ – такса по т.26 от ТТРЗЧСИ, като ПРОЦЕСУАЛНО НЕДОПУСТИМА и ПРЕКРАТЯВА производството по В.гр.д.№64/2025г. по описа на ОС – Велико Търново.