Решение № 14 от 07.01.2022, Административен съд - Пловдив

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Административен съд Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е

№ 14/7.1.2022г. гр.Пловдив, 07 . 01 . 2022г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Административен съд-Пловдив, VІ състав в открито заседание на тринадесети декември две хиляди двадесет и първа година в състав:

Административен съдия: Здравка Диева при секретаря Г.Г., като разгледа докладваното от съдията адм.д.№ 963/2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл.156 и сл. от ДОПК.

В.К.А., ЕГН **********,***, с пълномощник адв.Н.И. обжалва Ревизионен акт / РА / № Р-16001618005400-091-001 от 23.12.2020г., потвърден с Решение № 145 от 25.02.2021г. на Директор на дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” /Д „ОДОП“/ - гр. Пловдив, при ЦУ на НАП, в обжалваната част относно допълнително установени задължения за данък по чл.48 ЗДДФЛ за 2017г. в размер на 29 655,67лв. и лихви 7 974,72лв.

Становища на страните :

- Ревизионният акт е обжалван в частта на определения данък по чл.48 ал.1 ЗДДФЛ за 2017г. в размер на 29 655,67лв. и лихви 7 974,72лв. върху претендиран недостиг на парични средства /превишение на разходите над получените приходи и източници на финансиране/ на стойност 296 556,67лв. В жалбата и в писмено становище по същество се поддържа нищожност на РА поради издаването му от некомпетентен орган – Й.Н. И., гл.инспектор по приходите при ТД на НАП-София, вместо от компетентен орган по приходите при ТД на НАП – гр.Пловдив, съгл. чл.7 ал.1 вр. с чл.8 ал.1 т.1 ДОПК.

С позоваване на трайна и непротиворечива съдебна практика на ВАС се поддържа, че при разгледана идентична ситуация, при която ревизираното лице /РЛ/ е със седалище в една териториална дирекция на НАП, а издателят на РА е орган по приходите в друга ТД на НАП, се приема от съда, че териториална компетентност за извършване на ревизия и за издаване на РА имат единствено органите по приходите от ТД на НАП по седалището/постоянния адрес на РЛ /Решение № 11678/2021г. по адм.д.№ 2837/21г.; Решение № 4259/2021г. по адм.д.№ 5/21г.;

Решение № 3824/2021г. по адм.д.№ 8692/20г.; Решение № 1456/2021г. по адм.д.№ 10482/2020г.; Решение № 463/2021г. по адм.д.№ 8918/2020г.; Решение № 9138/2020г. по адм.д.№ 3530/20г.; Решение № 17295/2019г. по адм.д.№ 9339/2019г.; Решение – 14982/2019г. по адм.д.№ 5670/2019г.; Решение № 8639/2018г. по адм.д.№ 2437/2018г.; Решение № 7876/2018г. по адм.д.№ 12352/2017г.; Решение № 3361/2018г. по адм.д.№ 7101/2017г.; Решение № 9116/2017г. по адм.д.№ 3331/2017г. и др./. В тази вр., ако в състава на ревизиращия екип са включени лица от друга териториална дирекция, същите следва да бъдат командировани за целия срок на ревизията да работят в компетентната за РЛ териториална дирекция. Командироването на лицата за няколко дни не предоставя териториална компетентност, каквато се изисква по чл.7 ал.1 вр. с чл.8 ал.1 ДОПК. Издаването на РА от орган по приходите от друга териториална дирекция на НАП без този орган да е бил командирован за времето на ревизията да работи в териториалната дирекция по седалището на РЛ води до липса на териториална компетентност и до нищожност на издадения РА. Изтъкнато е непротиворечивото становище на върховните съдии, че правилата относно компетентността са императивни, със задължителен характер и не зависят от преценката на органа по приходите дали да се съобразява с тях, нито от възможността за дистанционно извършване на съответното процесуално действие. В тази вр. – компетентността на приходните органи не се определя от начина на извършване на действията, а от принадлежността им към компетентната териториална дирекция. В.А. е с постоянен адрес *** към дата на възлагане на ревизията, поради което съгл. чл.8 ал.1 т.1 ДОПК компетентната ТД за ревизираното лице е ТД на НАП-Пловдив. Ръководителят на ревизията и издател на РА е Й.И. – орган по приходите при ТД на НАП-гр.София, което се установява и от приетите по делото доказателства /Заповед № 2148/02.11.2009г. на ИД на НАП за назначаване на Й.И. на длъжност гл.инспектор по приходите в ТД на НАП-гр.София, като заповедта съдържа отбелязване, че лицето заема тази длъжност през целия период на ревизията от 05.09.2018г. до 10.11.2020г. и към дата на издаване на РА-23.12.2020г.; Заповед № 2657/30.06.2016г. на директора на ТД на НАП-София за определяне на Й.И. да изпълнява функциите на ръководител на екип в ТД на НАП-София; писмо изх. № 29-04-3-#/27.07.2021г. на и.д. директора на ТД на НАП-София/. Й.И. не е орган по приходите при ТД на НАП-Пловдив, поради което не разполага с компетентност по чл.7 ал.1 вр. с чл.8 ал.1 т.1 ДОПК да издаде РА. Посочено е във вр. с изискванията на чл.10 ал.8 от Закона за НАП, че със ЗИД ДОПК /обн. В ДВ бр.105 от 2020г./ нормата на чл.10 е допълнена с ал.9 и предвижда командироване за части от работното време и без промяна на мястото на работа, но същата е в сила от 01.01.2021г. и не е приложима към процесното ревизионно производство. Ревизията е образувана на 05.09.2018г. и приключила с РД от 10.11.2020г., след което е издаден РА от 23.12.2020г. /погрешно посочено на 10.03.2021г./. В съдебното производство не са представени командировъчни заповеди, с които ръководителят на ревизията от ТД на НАП-София и ревизиращите органи по приходите от ТД на НАП-гр.София и гр.Бургас да са командировани за целия срок на ревизията в ТД на НАП-Пловдив. Няма представена командировъчна заповед за ръководителя на ревизията Й.И. за нито един ден в рамките на ревизионното производство. Представените две заповеди за командировка на Й.И. от 05.11.2020г. и от 18.12.2020г. за конкретни дати – 10.11.2020г. и 23.12.2020г. не създават и не доказват наличие на териториална компетентност, тъй като са за посещение до гр.Пловдив, а не за работа на Й.И. в ТД на НАП -Пловдив за срока на командироването. Според съдържанието на двете заповеди лицето е оправомощено единствено да пътува и посети гр.Пловдив за един ден, но в качеството си на орган по приходите от ТД на НАП-София. Заповедите за командировка не променят мястото на работа за срока на командироване от ТД на НАП-София в ТД на НАП-Пловдив и Й.И. не придобива качеството на орган по приходите в ТД на НАП-гр.Пловдив дори за срока на командироване /с арг. и от чл.86 от Закона за държавния служител поддържа се, че систематическото тълкуване на чл.119 ал.2 ДОПК вр. с общите правила на чл.7 ал.1 и чл.8 ал.1 т.1 ДОПК води до извод, че и органът, възложил ревизията, и ръководителят на ревизията, трябва да имат качеството на органи по приходите в ТД на НАП-Пловдив, за да разполагат с компетентност да издават процесния РА, което в случая не е изпълнено и РА е нищожен/.

Оспореният РА се счита алтернативно за незаконосъобразен и необоснован и се твърди за неправилно приетото – за 2017г. е налице недостиг на парични средства на стойност 296 556,67лв. В тази вр. е заявено, че неправилно е определен нулев размер на налични парични средства в брой към 31.12.2014г., към

31.12.2015г., към 31.12.2016г. и към 31.12.2017г., вкл. към 01.01.2015г., 01.01.2016г. и 01.01.2017г. Неправилно са определени и разходи за наем на къща в гр.София, ул.С.Попов № 14, завишени неоснователно с конкретни суми за 2014г., за 2015г., 2016г. и 2017г. При съобразяване с представените в хода на ревизията доказателства и правилно изчисляване на паричния поток за периода 2014г.-2017г. се установява, че за 2017г. няма превишение на разходите на РЛ над получените доходи и източници на финансиране. Няма недостиг на парични средства и няма основание за определяне на задължения за 2017г. по чл.48 ал.1 ЗДДФЛ вр. с чл.122 ДОПК. Твърди се, че РА е в противоречие със СОц.Е, приета без оспорване по делото, както и в противоречие с основната ССч.Е. ССч.Е е променила само разхода за наем по данни от СОц.Е, като всички останали приходи и разходи остават в размерите, определени от ревизиращите органи и в резултат – за нито една от ревизираните години, вкл. за 2017г. няма недостиг на парични средства и няма основание по чл.122 ал.1 т.2 и т.7 ДОПК. Счита се за недоказано наличието на основание по чл.122 ал.1 т.2 и т.7 ДОПК – няма нито едно доказателство в тази насока, като в хода на ревизията е установено, че РЛ е получило за периода 2014г.-2017г. доходи от трудови правоотношения на обща стойност 3 935 739,21лв., които са надлежно декларирани, обложени и дължимият данък е внесен в бюджета в пълен размер /стр.13 РД/.

Отсъства и доказателство за твърдението, че имущественото състояние на В.А. не съответства на получените доходи. При ревизията е установено, че наличните парични средства в брой към 01.01.2014г. са 8 092 588,69лв., а постъпленията за периода от 2014г. до 2017г. са общо 4 057 539,21лв., като същевременно общият размер на всички разходи според ревизиращите органи е 2 314 647,85лв. Счита се , че РА е в противоречие с официален протокол – Протокол № П-16001617171053-073-001/09.03.2018г. за извършена проверка на В.А. относно доходите и разполагаемите парични средства за периода 01.01.2014г.-30.09.2017г., съобразно влезлия в сила РА № Р-16001615001088-091-001/08.12.2015г. В протокола на стр.7 е отразено, че към м.09.2017г. В.А. разполага с парични средства в размер на 11 332 463,93лв. /без анализ и приспадане на разходите за издръжка и живот, разходи да екскурзии и пътувания и комунални разходи/. Протоколът от 09.03.2018г. е официален документ, който съгл. чл.50 ал.1 ДОПК представлява доказателство за всички установени факти от съставилия го орган по приходите и при съобразяване с посочената констатация относно наличните парични средства в брой към м.09.2017г. РА е незаконосъобразен и необоснован в частта, в която се приема, че към 01.01.2017г. РЛ е разполагало с нула лева парични средства в брой. Освен това РА е в противоречие с писмените доказателства, приети без оспорване по делото – единствените аргументи в РА за непризнаване на парични средства в брой на РЛ се свеждат до липсата на представена декларация от лицето, в която да декларира точен размер на наличните парични средства към 31.12.2014г., 01.01.2015г., 31.12.2015г., 01.01.2016г., 31.12.2016г., 01.01.2017г. и към 31.12.2017г., както и непредставени доказателства за наличие на каса или сейф, в които може да съхранява паричните средства. С допълнение към жалбата до Директора на Д ОДОП-Пловдив са представени доказателства, изцяло опровергаващи аргументите на приходните органи /декларация относно размера на наличните парични средства в брой към посочените дати; докладна записка с номер от 20.04.2013г., 4-то РУ-Пловдив, удостоверяваща наличието на монтирана метална каса на адреса в ***, като къщата е охраняема с денонощна физическа охрана и видеонаблюдение; докладна записка от 11.05.2018г. от 4-то РУ – Пловдив, удостоверяваща че на посочения адрес в гр.Пловдив има монтирана метална каса/.

Двете докладни са официални документи, доказващи, че за целия ревизиран период РЛ разполага с метална каса, респект. възможността му да съхранява в своето жилище паричните средства в брой, с които е разполагал в периода 2014-2017г. В жалбата /л.11/ са отразени констатации в РД, според които възприетите от приходните органи цифри опровергават определеният нулев размер на наличните парични средства в брой към 31.12.2014г. На следващо място се твърди, че РА е в противоречие с практиката на ВАС в насока – изразходването на веднъж доказани парични средства е положителен факт, който следва да бъде установен и доказан от приходните органи, които твърдят настъпването му – Решение № 4810/2014г. по адм.д.№ 10842/2013г.; Решение № 2625/2014г. по адм.д.№ 9085/2013г. и др. В тази вр. се твърди незаконосъобразно определяне на нулев размер на наличните парични средства в брой към 31.12.2014г. без ревизиращите органи да са доказали, че още през 2014г. всички парични средства в брой са изразходени и похарчени и към 31.12.2014г. техният размер е 0 лв. В хода на ревизията е установено, че към 01.01.2014г. В.А. е разполагал с доказани и обложени с данък парични средства в брой на стойност 8 092 588,69лв., определени с влязъл в сила РА № Р-16001615001088-091-001/08.12.2015г. за периода 2009г.-2013г. За 2014г. РЛ е получило доходи от трудови възнаграждения в размер на 1 994 013,30лв. и е направило разходи на стойност 117 376лв. Твърди се, че паричният поток за 2015г., 2016г. и 2017г. е неправилен и математически неверен. С жалбата е оспорена експертизата на М.П., която е изготвена в друго ревизионно производство на друго РЛ – Хеликс България ЕООД /стр.51 от РД/, поради което е недопустима като доказателство в процесното ревизионно производство на В.А.. Посочено е, че допълнението на чл.63 ал.1 ДОПК е в сила от 01.01.2021г. и няма обратно действие, поради което е неприложимо. Извън това се счита, че в.л. не е приложило нито един от методите на §1 т.10 ДР ДОПК и е извършило сравнителен анализ с офертни цени за продажба на апартаменти, нотариални актове за продажба на апартаменти – сравнителните материали не представляват пазарни аналози и отсъства идентичност между оценявания обект и сравняваните недвижими имоти. РА е в противоречие със съдебно-оценителската експертиза, изготвена в съдебното производство по оспорване на РА на Хеликс България ЕООД, според данните от която за нито една от ревизираните години няма недостиг на парични средства. ССч.Е по настоящото дело е изготвена въз основа на СОц.Е за пазарен наем и установи, че няма недостиг на парични средства за нито една от ревизираните години.