Решение № 260 от 01.03.2023, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 260 гр. Варна, 01.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Невин Р. Шакирова

Членове:

Николай Св. Стоянов мл.с. Александър В. Цветков при участието на секретаря Галина Г. Славова като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно гражданско дело № 20233100500204 по описа за 2023 година

Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.

Образувано е по повод въззивна жалба на Прокуратурата на РБ срещу Решение № 3659 от 25.11.2022г. по гр.д. № 16858/2021г. по описа на ВРС, ХХХI-ви състав, с което на основание чл. 49 от ЗЗД въззивната прокуратура е осъдена да заплати на Р. П. В. с ЕГН ********** сумата от 1440 лева, представляваща сбор от заплатени от последния възнаграждения за процесуално представителство, всяко в размер на по 480 лв. по всяко ЧНД № 1828/2019г. по описа на РС – Несебър – определението, по което е отменено и делото върнато на РС – Несебър за ново разглеждане от друг състав; ЧНД № 608/2020г. по описа на РС – Несебър – прекратено поради наличие на последваща влязла в сила присъда спрямо осъдения и ЧНД № 4712/2020г. по описа на ВРС – прекратено, поради липса на нови съдебни актове след влязлото в сила решение по ВНД № 888/2020г. на 27.07.2020г., които да обусловят преразглеждане на допуснатото с последното общо наказание.

Въззивната жалба е основана на оплаквания за неправилност на обжалваното решение по поддържани доводи, че съобразно действащата нормативна уредба групирането на наложени наказания по влезли в сила присъди при приложение на чл. 306, ал. 1 от НПК е законово правомощие на прокурора. Заплатеното от ищеца в тази връзка адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в образуваните по този ред производства не е вреда, в пряка причинно следствена връзка с упражняването на законовото правомощие на прокуратурата. Ето защо претенцията за обезвреда е явно неоснователна и следва да се 1 отхвърли, поради липса на кумулативно изискуемите предпоставки на непозволеното увреждане. Оспорва ПРБ да е работодател на РП-Несебър и РП –Варна позовавайки се на Решение № 1/31.01.2017г. по к.д. № 6/2016г. на КС и Решение № 2 от 21.02.2019г. по к.д. № 2/2018г. на КС и приетото в тях, че магистратското правоотношение не е трудово по смисъла на КТ, а самостоятелен вид административно правоотношение по изпълнение на платена държавна служба в изпълнение на функциите му при осъществяване на съдебната власт като отделен вид държавна власт. Прокуратурата като орган на съдебна власт има конституционни правомощия и може да се самосезира при наличие на предпоставките на НПК. В случая не е установена противоправност на действията на прокуратурата, която е действала в рамките на своите конституционни правомощия. Оспорва на следващо място размера на претенциите, с аргумент, че производствата по прилагане на чл. 25, ал. 1 вр. чл.

23 от НК не се отличават с фактическа и правна сложност. Моли в тази връзка обжалваното решение да се отмени, а предявените искове да се отхвърлят в цялост, а евентуално – да се намали размера на присъденото обезщетение.

В отговор на жалбата, Р. П. В. оспорва доводите в нея. Поддържа, че отговорността на въззивната прокуратура произтича от действията по изготвяне и внасяне в съда на искане за групиране на наложени наказания в нарушение на чл. 82, ал. 4 и чл. 81 от НК – при изтекла абсолютна давност и при превишаване на правомощията й. В този смисъл се позовава на съдебна практика на ВКС. Всеки гражданин, обвинен в извършване на престъпление или призован на съд по искане за групиране на наложени наказания има право да бъде защитаван от адвокат и разходите за тази защита, когато искането е несъстоятелно или в противоречие със закона, представляват за него имуществени вреди и подлежат на репариране. Поддържа несъстоятелност на оспорването, основано на вида на магистратското правоотношение, като се позовава на разясненията дадени с ППВС № 7/1959г. Отправя искане поради всичко изложено обжалваното решение да се потвърди с извод за правилност и законосъобразност.

В хода на проведеното по делото съдебно заседание, страните поддържат изразените позиции по спора, като всяка претендира присъждане на разноски.

При проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение, съобразно нормата на чл. 269, пр. I от ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата нищожност или недопустимост. По останалите въпроси, за да се произнесе съобрази следното:

Производството пред ВРС е образувано по повод предявени от Р. П. В. срещу Прокуратурата на Република България съединени в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване на осъдителни искове за обезщетение от непозволено увреждане с правно основание чл. 49 вр. 45 от ЗЗД за осъждане на ответника да му заплати сумата от 3600 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди под формата на платени адвокатски възнаграждения за процесуално представителство в хода на инициираните от ответната прокуратура производства по ЧНД № 1828/2019г. по описа на РС – Несебър; ЧНД № 608/2020г. по описа на РС – Несебър и ЧНД № 4712/2020г. по описа на ВРС, в причинно2 следствена връзка с действията на ответника по противозаконно иницииране на описаните съдебни производства, които са били прекратени.

Фактическите твърдения, на които се основават исковете са в следния смисъл: инициираните пред РС – Несебър по предложение на РП – Несебър производства от частен наказателен характер за налагане на едно най-тежко наказание са приключили, като по първото определението на РС – Несебър е било отменено с решение на БОС, като делото е върнато на РС – Несебър за ново разглеждане. ЧНД № 608/2020г. е образувано след връщане на делото, като междувременно по НОХД № 201/2020г. по описа на ВРС по сключено споразумение с ВРП на ищеца е наложено наказание „пробация“, поради което ЧНД № 608/2020г. на РС – Несебър било прекратено и изпратено по компетентност на ВРС, като съд постановил последното наказание. Пред ВРС е образувано ЧНД № 4712/2021г., което е прекратено, поради вече определено едно общо наказание – лишаване от свобода за срок от 4 месеца по НОХД № 1348/2019г. НОХД № 1042/2020г., с приспадане на неизтърпяната част от наказанието по тези присъди. Констатирано е, че по отношение на престъпленията по НОХД № 4972/2005г. на ВРС и НОХД № 39/2009г. на РС – Царево е настъпила абсолютна давност за изпълнение на наказанието, тъй като са изминали повече от 15 години от влизането в сила на тези присъди. Във връзка с направените от РП Несебър и Варна искания за групиране на наложените наказания по посочените присъди по НОХД № 39/2009г. на РСЦарево, НОХД № 4972/2005г. на ВРС и образуваните по тези искания ЧНД 1828/2019г. на РС – Несебър, ВЧНД № 378/2020г. на ОС – Бургас, ЧНД № 608/2020г. на РС – Несебър и ЧНД № 4712/2020г. на ВРС ищецът е ползвал адвокатска защита въз основа на сключени договори за правна помощ от 25.02.2020г., от 02.11.2020г. и от 22.02.2021г., като е заплатил исковата сума, представляваща сбор от платеното възнаграждение по трите договора /по 1200 лв. по всеки/ с вкл. ДДС. С неоснователно инициираните искания за групиране на наказания по присъди, за които е изтекла абсолютна погасителна давност, направени в противоречие със закона ищецът понесъл имуществени вреди под формата на реална загуба с плащане на посочената сума. Понесените вреди са в пряка причинна връзка с поведението на ответната прокуратура, поради което отправил искане за репариране на понесените вреди.

В отговор Прокуратурата на РБ оспорила исковете по основание и по размер, както и като погасени по давност с искане за отхвърлянето им. Навела доводи, че действията на прокурора за групиране на наказания са в рамките на законовата компетентност на прокуратурата, а заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение не е в причинно следствена връзка с упражняването на законните правомощия на прокурора. Оспорил реализирането на елементите от фактическия състав на деликтната отговорност, в т.ч.: че твърдяните вреди са произтекли именно от действия на ПРБ, с аргумент, че на основание чл.

39, ал. 1 от НК групирането на наказания по присъди от различни съдилища се извършва от съда, който е постановил последната. Групирането в случая е извършено по ВНЧД № 888/2020г. на ВОС, поради което твърдяните от ищеца вреди не са произтекли от действия на прокуратурата. Компетентен да се произнесе по въпросите за погасителната, абсолютната 3 и изпълнителската давност е отново съдът, а не ПРБ, поради което не е налице и причинно следствена връзка между действията на ПРБ и понесените от ищеца вреди. Оспорила също факта на реално понасяне на твърдяните вреди, поради непредставяне на договорите за правна помощ; съответно поради недоказано реално плащане, с довод, че осчетоводяването на издадени фактури в счетоводството на АДД и представянето на дневник от продажбите не доказва реално плащане. Оспорила ПРБ да е работодател на РП Несебър и Варна с оглед специфичния характер на магистратското правоотношение; наличието на противоправно поведение, причинно-следствена връзка и понесени вреди. Евентуално навела възражения за прекомерност на платените възнаграждения за адвокат над 500 лв. и поради всичко изложено тправила искане предявените искове да се отхвърлят с извод за неоснователност.

СЪДЪТ, след преценка на становищата на страните, събраните по делото доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, приема за установено следното от фактическа страна:

С Предложение, входирано в регистратурата на РС – Несебър на 27.12.2019г. прокурор при РП – Несебър сезирал РС с искане с правно основание чл. 306, ал. 1, т. 3 от НПК за привеждане в изпълнение на отложено наказание по НОХД № 4972/2005г. на Военен съд – Варна. По искането е образувано НЧХД № 1828/2019г. по описа на този съд.

По това дело е приет договор за правна защита и съдействие от 25.02.2020г., по силата на който Р. В. възложил на АД „Друмева и Д.“, представлявано от адв. В. Д. дейността по оказване на правна помощ и съдействие по НЧХД № 1828/2019г., за което договореното възнаграждение в размер на 1200 лв. е отразено като платено в брой.

С протоколно определение от 25.02.2020г. състав на РС – Несебър наложил на осъдения едно най-тежко наказание по присъдите по НОХД № 39/2009г. и НОХД № 4972/2005г.

По повод въззивна жалба на Р. В. е образувано ВЧНД № 378/2020г. по описа на БОС.

С Решение № 85 от 22.07.2020г. по това дело е отменено определението на РС – Несебър от 25.02.2020г., а делото върнато за разглеждане от друг състав на съда.

След връщането в РС – Несебър е образувано ЧНД № 608/2020г.

По същото е представен и приет договор за правна защита и съдействие от 02.11.2020г., по силата на който Р. В. възложил на АД „Д. и партньори“, представлявано от адв. В. Д. дейността по оказване на правна помощ и съдействие по НЧХД № 608/2020г., за което договореното възнаграждение в размер на 1200 лв. е отразено като платено в брой.

С протоколно определение от 02.11.2020г. производството по делото е прекратено и изпратено по подсъдност на ВРС поради наличие на последваща влязла в сила присъда спрямо осъдения В., съобразно изявление на представителя на прокуратурата, че е налице споразумение по НОХД № 201/2020г. по описа на ВРС, влязло в сила на 01.06.2020г., като този съд се явява съдът, постановил последната присъда.

Изпратеното по подсъдност дело пред ВРС е образувано под № 4712/2020г. по описа на ВРС.

4

По същото е представен и приет договор за правна защита и съдействие от 22.01.2021г., по силата на който Р. В. възложил на АД „Д. и партньори“, представлявано от адв. В. Д. дейността по оказване на правна помощ и съдействие по НЧХД № 4712/2020г., за което договореното възнаграждение в размер на 1200 лв. е отразено като платено в брой.

С протоколно определение от 22.02.2021г. производството по делото е прекратено, поради това че от момента на постановяване на решение № 162/03.12.2020г. по ВНД № 888/2020г. на ВОС, в сила от 27.07.2020г. няма постановени нови съдебни актове, които да обуславят преразглеждане на допуснатото общо наказание.