Определение № 169 от 11.03.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 169 гр. Варна, 11.03.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светлозар Г. Георгиев

Членове:

Станчо Р. Савов

Даниела Михайлова като разгледа докладваното от Светлозар Г. Георгиев Въззивно частно наказателно дело № 20253100600332 по описа за 2025 година взе предвид следното:

Предмет на настоящата въззивна проверка е Определение № 220/11.02.2025 г. по ЧНД № 583/2025 г. по описа на Районен съд - Варна. С посочения съдебен акт съдът е оставил без разглеждане жалбата на М. И. М. против Постановление на ОП-Варна от 28.11.2024г. по преписка № 6695/2024г. по описа на ОП-Варна, с което е потвърдено Постановление на РП-Варна от 03.10.2024 г., с което е отказано да се образува досъдебно производство по пр.

№ 9440/2024г. по описа на РП-Варна. За да стори това съдът е приел, че жалбата е недопустима, тъй като извършената предварителна проверка касае престъпление по чл.323 НК, което не е тежко по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК и не е от изрично посочените в чл. 213, ал.4 НПК.

Срещу определението на съда е постъпила частна жалба, в която се твърди, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че проверката е за събиране на данни за осъществен състав на престъпление по чл.323, ал.1 от НК. Твърди се, че са налице данни за извършени престъпления по чл.282 НК, чл.234а и чл.234а, ал.2 НК, а това са състави предвидени в чл.213, ал.4 НПК.

Настоящият състав на съда намира, че депозираната частна жалба е допустима, доколкото състав на ВРС се е произнесъл единствено по допустимостта на жалбата и я е оставил без разглеждане, като липсва произнасяне по обосноваността и законосъобразността на постановлението за отказ по реда на чл.213, ал.5 НПК /в този смисъл е и Определение № 1

152/16.07.2024 г. по ВЧНД № 244/2024 г. по описа на Апелативен съд – Варна/.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следното:

От материалите по делото се установява, че пр. № 9440/2024г. по описа на РП-Варна е образувана по жалба на М. И. М., управител на „К“ ЕООД, с твърдения, че е собственик на ап.36 с идентификатор *****.***.***.**, находящ се в сградата на ул. „Цар Ивайло“ № 1 в гр. Бяла, обл. Варна. С жалбата се иска прокуратурата незабавно да разпореди да се спре самоуправството с отнемане на достъпа на собствениците на ап.36 и спиране на тока на обектите в сградата, да се задължи „ЕРП Север“ АД да изпълни приложени с жалбата съдебни решения на АССГ и ВАС, както и да се образува досъдебно производство за изнудване/принуда/рекет по повод принуждаването на собствениците на ап.36 да сключат договор, който те не искат да сключват. Видно е, че жалбоподателят сам приема, че извършеното спрямо него е самоуправство по чл.323 НК. Доколкото тези твърдения в жалбата не обвързват прокуратурата, прокурор при ВРП е постановил да се извърши проверка. При извършването ѝ са съобразени всички твърдения в жалбата, като законосъобразно и правилно проверката е водена с цел да се установи дали има основания за образуване на досъдебно производство по чл.323 НК. По отношение на другите две искания в жалбата, съдът намира, че принудителното изпълнение на съдебни решения е в компетентността на ДСИ и ЧСИ, а не на прокуратурата. Не са налице и данни наказателноотговорно лице да е попречило или осуетило по какъвто и да е начин изпълнението на съдебно решение - престъпление по чл.296, ал.1 НК. По отношение на искането да се образува досъдебно производство за изнудване/принуда/рекет – тези квалификации от жалбоподателя нямат правнорелевантна стойност, като е достатъчно да се отбележи, че от материалите по извършената проверка не се установява по никакъв начин „принуждаване“ на собствениците на ап.36 да сключат договор, който те не искат да сключват.

Поради това, настоящата инстанция намира, че изводите на ВРС относно недопустимостта на жалбата са правилни и законосъобразни. Престъплението по чл.323 НК не е тежко по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК и не е от изрично посочените в чл. 213, ал.4 НПК, поради което постановлението за отказ не подлежи на съдебен контрол и жалбоподателят е упражнил правото си на обжалване чрез иницииране на проверка от по-горестоящата прокуратура.

2

По възраженията, изложени в жалбата:

Жалбоподателят твърди, че е извършено престъпление по чл.282 НК, което е сред посочените в чл.213, ал.4 НПК, както и престъпление по чл.234а НК.

Престъплението по чл.282 НК е такова по служба и негов непосредствен обект е дейността на държавни органи, обществени организации и лица, изпълняващи публични функции. Поради това жалбоподателят в случая няма как да има качеството на пострадал от това престъпление, като няма и процесуална легитимация да обжалва постановление на прокуратурата за отказ от образуване на досъдебно производство. Следва да се отбележи и че няма никакви данни по извършената проверка, от която да може да се направи основателно предположение за извършено престъпление по чл.282 НК. По отношение на престъплението по чл.234а НК – съставът му предвижда, че който извършва външнотърговска дейност без разрешение, което се изисква по закон или по постановление на Министерския съвет или в нарушение на издадено такова разрешение, се наказва с лишаване от свобода до пет години, глоба от пет до десет хиляди лева и лишаване от права по чл. 37, ал. 1, точки 6 и 7 НК. Не става ясно защо жалбоподателят счита, че е извършено такова престъпление и как е засегнало неговата правна сфера. В заключение може да се посочи, че от страна на жалбоподателя е направен опит да уреди гражданскоправните си отношения, и в частност тези свързани с етажната собственост, чрез сезиране на прокуратурата и разследващите органи.

Последните са извършили проверка в границите на тяхна компетентност, констатирали са, че не са налице достатъчно данни за образуване на досъдебно производство и прокурор от ВРП е постановил отказ за образуване, който е потвърден от прокурор при ВОП. Поради това, обжалваното определение на ВРС се явява правилно и законосъобразно, тъй като жалбата е недопустима, и като такова следва да бъде потвърдено.

Предвид изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 220/11.02.2025 г. по ЧНД № 583/2025г.

3 по описа на Районен съд - Варна.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4