Решение № 300 от 09.05.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 300 гр. София, 05.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Иван Иванов

Членове:

Зорница Хайдукова

Валентин Бойкинов при участието на секретаря Росица Й. Вьонг като разгледа докладваното от Иван Иванов Въззивно търговско дело № 20211001001145 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 261256 от 19.08.2021 г. по т.д. № 1314/ 2019 г. на Софийския градски съд, търговско отделение, VІ - 6 състав по исковете с правно основание чл.26, ал.3, т.4, вр. с чл.

77 от ЗМГО (отм.), предявени от „Огуз гъда санайи ве тиджарет аноним ширкети“, със седалище гр. Адана, Република Турция срещу М. М. М. от гр. ***, е признато за установено, че И. И. И., като заявител, е действал недобросъвестно при подаване на заявка за регистрация в Патентно ведомство на Република България на марка рег. № 91489 Black Bruin, както и че М. М. М., като заявител, е действал недобросъвестно при подаване на заявка за регистрация в Патентно ведомство на Република България на марка рег. № 99912.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от М. М. М. от гр. ***, в която се изтъква, че е неправилно - постановено при нарушение на приложимия материален закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано.

Неправилно съдът приел, че за да се установи недобросъвестност при заявяване, от 1 обективна страна е достатъчно „да има сходство или идентичност на марките“. По отношение на марката с per. № 91489 „ Black Bruin“ - комбинирана не били доказани и двата елемента от фактическия състав на чл. 26, ал.3, т.4 от ЗМГО (отм.) - по - ранното й ползване на територията на България, преди датата на заявката - 30.07.2014 г.).

От документите по делото - фактури и митнически декларации, съдът достигнал до неправилния извод, че напитка с такъв дизайн е присъствала на българския пазар през периода 2013 г. - 2014 г., въпреки че те не съдържали изображение, а само словния елемент.

Незаконосъобразен бил и извода, че през 2014 г. „Палмира 94“ ООД е било дистрибутор на енергийната напитка в България, тъй като не било събрано нито едно доказателство за продажбата й в страната. Неправилно съдът приел, че заявителят на марката И. И. И. и лицето, за което било представено удостоверение за родствени връзки - И. А. Л. И., са едно и също лице. Съдът погрешно приел, че ответникът е племенник (син на сестрата) на Ш. И.

А. Л..

В противоречие с чл.19, ал.3 от ЗМГО (отм.) съдът приел, че лицензионния договор от 10.01.2018 г. не бил доказателство за „самостоятелно използване на марката върху свои стоки и услуги“.

Съдът допуснал съществено нарушение на императивните норми за съдържанието на доклада по делото- обявения за окончателен в откритото заседание на 2.06.2020 г. проект за доклад бил непълен и неточен, тъй като съдържал разпределение на доказателствената тежест и указания към ответника. Събрания доказателствен материал не бил обсъден в мотивите на решението, поради което то било постановено в нарушение на чл. 236, ал.2 от ГПК. В противоречие е диспозитивното начало съдът служебно изследвал факти, които не били част от твърденията в исковата молба и не били отразени в доклада по делото.

Неправилна била преценката на доказателствената стойност на изгодни за ищеца, своевременно оспорени от ответника, частни документи относно произведени през 2013 г. от ищеца кенове с приложен документ за доказване на художественото оформление на дизайна. Неправилен бил и извода за извършването от ищеца на търговска дейност по продажбата, включително на територията на България, на напитки със словна марка „Black Bruin“. При съществено нарушение на съдопроизводствените правила били изводите за наличие на връзки по родствена линия между заявителите, за които се твърдяло, че е налице недобросъвестност, и съдружниците в дружествата, посочени от ищеца като разпространители на напитките в България.

-3-

Съдът не обсъдил въобще влязлото в сила решение на Патентното ведомство, в което било 2 прието, че ищецът не е действителен притежател на марката за територията на България.

Молбата към съда е решението да бъде отменено изцяло, като бъде постановено ново решение, с което исковите претенции да бъдат отхвърлени.

Ответникът по въззивната жалба „Огуз гъда санайи ве тиджарет аноним ширкети“, със седалище гр. Адана, Република Турция, я оспорва като неоснователна.

Несъстоятелен бил доводът, че доказаното по-ранно използване на марката Black Bruin в други държави било неотносимо за делото - от писмените доказателства се виждало, че още през 2013 г. ищец е възлагал поръчки за изработване на празни кенове за безалкохолни напитки с художествено оформление, включващо изображението на мечка със словен елемент Black Bruin, идентично с изображението от марките на ответника.

Относно идентичността/ сходството между комбинираната марка на въззивника и по-ранния знак на ищеца били категорично установено, че напитките на ищеца са били означени със словната марка Black Bruin и доколкото комбинираната марка съдържала идентичен словен елемент, това обстоятелство било достатъчно да се заключи, че е налице сходство между знака на ищеца и марката на ответника. Този извод бил потвърден и от заключенията на трите маркови експертизи.

Обосновано съдът приел, че заявителят на марката на ответника И. И. И. е в родствена връзка с едноличния собственик на капитала на „Гарант 2014“ ЕООД, което осъществявало разпространение на напитките, която връзка предполага близост - предпоставка за знание на заявителя, че двете дружества търгуват с продукти, обозначени с марката „Black Bruin“.

По отношение фигуративната марка било доказано наличието на двата елемента на недобросъвестността - от обективна и субективна страна. Сходството между сравняваните марки било установено в заключенията на трите маркови експертизи, а то било очевидно и при обикновен преглед дори за неспециалист в областта на марковото право. Знанието на М.

М. М., че заявената от него марка принадлежи на ответника, съдът правилно обосновал с родствената връзка между него и мажоритарния съдружник в „ Палмира 94 “ ООД - Ш. И. А.

Л., които били чичо и племенник.

Несъстоятелни били доводите на въззивника срещу извода на съда относно намерението на заявителите на марките за увреждане на интересите на ищеца. Ответникът нито твърдял, нито доказал самостоятелно ползване на марката върху свои стоки, което изключвало вероятността заявяването на марката да е било добросъвестно мотивирано единствено от желание за получаване на закрила.

Неоснователни били доводите за допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в непълнота на доклада по делото, с оглед липсата на указания към ответника относно доказателствената тежест, която носи за установяване на използването на процесните марки. Не отговаряло на истината и твърдението, че бил нарушен принципа на 3 диспозитивното начало със служебното добавяне на факти относно наличието на родствени връзки, които не били част от исковата молба.

Необосновано било и оплакването за допуснати нарушения на процесуалните правила във връзка с обсъждането на доказателствената стойност на приетите по делото веществени доказателства.

Необсъждането от съда на решението на Патентното ведомство не било процесуално нарушение, тъй като решението се отнасяло за съвсем различен правен спор между страните, на различно правно основание, пред административен орган, а освен това установените в хода на административното производство факти, както и правните изводи на административния орган, не били обвързващи за гражданския съд.

Молбата е решението да бъде потвърдено.

Софийският апелативен съд, търговско отделение, Шести състав съобрази следното.

Въззивната жалба е процесуално допустима - подадена е в срока по чл. 259 от ГПК от страна в процеса, която има правен интерес от обжалването на подлежащ на въззивен контрол валиден и допустим съдебен акт.

По нейната основателност приема следното.

В исковата молба „Огуз гъда санайи ве тиджарет аноним ширкети“, със седалище гр. Адана, Република Турция твърдяло, че през 2013 г. започнало да произвежда и да разпространява енергийна напитка, означена с марката Blak Bruin. Разпространението на българския пазар се осъществявало от свързаното с него дружество „Огуз ичеджек - гъда санайи ве тиджарет аноним ширкети“, което продавало напитките на „Канди Трейд“ ЕООД - гр. Свиленград и „Гарант 2014“ ЕООД - гр. Плевен.

Дружеството било собственик на следните марки, регистрирани в Турски патентен институт и ползващи се със закрила на територията на Република Турция : марка № 201294616 „Blak Bruin“, заявена на 14.11.2012г. и регистрирана на 19.11.2013 г. за стоки клас 32 - -5- безалкохолни напитки и марка № 201502262, заявена на 13.01.2015 г. и регистрирана на 13.01.2016 г. за стоки от класове 29, 30 и 32.

На 30.07.2014 г. без неговото знание и съгласие И. И. И. от гр. *** подал в Патентното ведомство заявка с вх. № 2014133459N за регистрация на марка Blak Bruin- комбинирана, която била напълно идентична с логото на компанията върху разпространяваната енергийна напитка. На 16.07.2015 г. марката била регистрирана под № 91489 за стоки и услуги от 4 класове 30, 32 и 35 за посочените стоки. Заявката е подадена на името на И. И. И. от гр.***.

На 17.10.2017г. в държавния регистър на марките било вписано прехвърляне на марката от И. И. на ответника М. М. М. от гр. ***.

На 30.09.2016 г. М. М. М. подал в Патентното ведомство заявка с вх. № 2016143182 N за регистрация на фигуративна марка, която по своя дизайн и цветово съчетание била изключително сходна с по-ранната марка, регистрирана от ищеца в Република Турция. На 24.11.2017 г. марката била регистрирана под № 99912 за стоки и услуги от класове 30, 32 и 35.

На 3.07.2017 г. ищецът подал в Патентното ведомство заявка с вх. № 2017146764 N за регистрация на марката си Blak Bruin за стоки клас 32 и на 16.03.2018 г. марката била регистрирана под № 101020. На 7.12.2018 г. ответникът подал в Патентното ведомство искане за заличаване на горепосочената марка на основание чл.26, ал.3,т.1, вр. с чл.12, ал.1,т.2 от ЗМГО. Към деня на подаването на молбата административното производство било висящо.

Марките на ответника, които били идентични със знаците, използвани от ищеца, били заявени недобросъвестно от ответника. Праводателят на ответника - заявител на първата марка бил наясно, че те принадлежат на ищеца, защото „Гарант 2014“ ЕООД - гр. Плевен и „Палмира 94“ ООД които дистрибутирали напитката с марка „Black Bruin“ на българския пазар, били свързани лица, а И. А. И. бил лице, свързано с едноличния собственик на първото дружество и със съдружниците във второто дружество. Ответникът също бил свързан с тези дружества, за което свидетелствал фактът, че постоянният му адрес в гр.

Плевен бил и адреса на един от съдружниците в „Палмира 94“ ООД Я. И..

Друго проявление на недобросъвестността на ответника и неговия праводател било липсата на данни двете марки да са били използвани в търговска им дейност за означаване на стоки от клас 32, за които са били регистрирани.

Молбата към съда била да постанови решение, с което да признае за установено на основание чл.26, ал.3, т.4, вр. с чл. 77 от ЗМГО (отм.), че И. И. И., като заявител, е действал недобросъвестно при подаване на заявка за регистрация в Патентно ведомство на Република България на марка рег. № 91489 Black Bruin, както и че М. М. М., като заявител, е действал недобросъвестно при подаване на заявка за регистрация в Патентно ведомство на Република България на марка рег. № 99912.

В писмения отговор ответника М. М. М. от гр. Плавен оспорил исковете, Изтъкнал, че ищецът не е ползвал нерегистрана марка на територията на България преди регистрираната на 16.07.2015 г. комбинирана марка „Black Bruin“ peг. № 00091489, с настоящ притежател ответника, както и преди подаването от ответника на искането за регистриране на фигуративна марка peг. № 99912. Твърдял, че нерегистрираната марка, за която ищецът представил доказателства за ползването й от друго лице, не е идентична или 5 сходна с регистрираните марки на ответника. Оспорил твърдението на ищеца, че ответникът е знаел или е могъл да узнае за съществуването и ползването от ищеца на нерегистрирана марка, тъй като в случая не били налице и двата елемента от фактическия състав на приложимата норма.

Разпечатката съдържа 48 от 192 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9d5c5799-23c1-4665-9fb8-ff53a9073ddb