Определение № 151 от 08.02.2024, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 151 гр. Бургас, 08.02.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в закрито заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Яни Г. Гайдурлиев

Членове:

Цвета Ж. Попова

Ангел Д. Гагашев като разгледа докладваното от Цвета Ж. Попова Въззивно частно наказателно дело № 20232100600214 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 243, ал. 8 НПК.

Образувано е по протест от прокурор при Районна прокуратура - гр.

Бургас, срещу определение № 16 от 30.01.2023 г. по ЧНД № 469/2022 г. на Районен съд - гр. Айтос, с което е отменено постановление на прокурор при БРП от 28.11.2022 г. за прекратяване на наказателното производство по ДП изх. № 13045/2022 г. по описа на БРП, рег. № 237 ЗМ-211/2022 г. по описа на РУ - Айтос и делото е върнато на прокурора с посочени задължителни указания относно прилагането на закона.

В протеста се прави оплакване, че атакуваният съдебен акт е неправилен и незаконосъобразен. Изразено е несъгласие с извода на първия съд за необходимост от извършване на очна ставка между свидетелите П. Х. и Д. К., което е подробно аргументирано чрез съпоставяне на показанията на двамата свидетели. Посочено е, че на стр. 2, абзац втори от постановлението по чл.

243 НПК е допусната очевидна фактическа грешка, като вместо „св. Х.“ е изписано „св. К.“. Претендира се отмяна на атакуваното определение и постановяване на решение, с което да бъде потвърдено постановлението за прекратяване на наказателното производство.

Въззивният съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира следното:

Досъдебно производство № 237 ЗМ-211/2022 г. по описа на РУ на МВР Айтос е образувано по реда на чл. 212, ал. 1 НПК, с постановление от 9.09.2022 г. на прокурор при Районна прокуратура - гр. Бургас за това, че на 1 неустановена дата през месец декември 2021 г. в гр. Айтос, обл. Бургас, противозаконно присвоил чужда движима вещ – мобилен телефон, марка „Самсунг“, модел „Галакси“, на стойност 2111 лева, собственост на „Теленор България“ ЕАД, която владеел – престъпление по чл. 206, ал. 1 НК.

В хода на досъдебното производство са разпитани свидетели, извършена е съдебно-оценъчна експертиза, събрани са писмени доказателства. Няма привлечено лице като обвиняем.

С постановление от 28.11.2022 г. прокурор при БРП е изразил окончателното си становище за делото на тази процесуална фаза. Приел е, че извършеното деяние не съставлява престъпление по чл. 206, ал. 1 НК, както и друго престъпление от общ характер.

Срещу това постановление е подадена жалба в Айтоския районен съд от П. В. Х.. По жалбата е образувано ЧНД № 469/2022 г., с определение по което, постановено на 30.01.2023 г., съдът е отменил атакувания прокурорски акт и е върнал делото на прокурора със следните указания: 1) да се извърши повторен разпит и очна ставка по реда на чл. 143 НПК между свидетелите П.

Х. и Д. К. относно датата на раздялата им и за изясняване на обстоятелствата във връзка с местонахождението на процесния мобилен телефон към онзи и към настоящия момент; 2) да се направи уточнение дали се касае за допусната техническа/фактическа грешка на стр. 2, абзац втори в постановлението, относно посочено на няколко места „св.К.“, като се има предвид „св.Х.“, а в противен случай да се съберат доказателства за изясняване дали се касае за твърдения, че св.К. е лицето, подарило процесния мобилен телефон. Това определение е обект на въззивна проверка в настоящото производство.

Въззивният съд намира подадения протест за допустим, а разгледан по същество за основателен. Съображенията за това са следните:

От събраните по делото доказателства е установено, че свидетелите П.

Х. и Д. К. били във фактическо съжителство в продължение на няколко години. През тези години двамата взаимно си правели подаръци. По време на съжителството им, на 16.03.2021 г. свидетелят Х. закупил от офис на „Теленор България“ ЕАД на разсрочено плащане мобилен телефон „Samsung Galaxy S 21 Ultra“ на стойност 2111.96 лева, като първоначално заплатил сумата от 485 лева. Останалата сума трябвало да изплати до 16.02.2023 г. с 2 месечни вноски в размер на 67.90 лева. Веднага след закупуването на телефона Х. го подарил на свидетелката К., заедно със СИМ карта с абонатен номер ***. Сметката за СИМ картата и месечната вноска за телефона били включени в една фактура. През следващите месеци мъжът плащал сумите по фактурите.

На 1.12.2021 г. двамата се разделили. Д. К. се изнесла от дома на Х., находящ се в гр. ***, като при изнасянето взела и мобилния телефон, закупен от свидетеля, ведно със СИМ картата. До 18.05.2022 г. сметките по фактурите били плащани от Х.. На посочената дата той посетил офис на „Теленор“ и спрял СИМ картата, ползвана от Карамихалева, за да не му се натрупват задължения към мобилния оператор. Карамихалева не му върнала телефона.

Изложената фактическа обстановка се установява от показанията на разпитаните на досъдебното производство свидетели и от приложените писмени доказателства. По делото не е необходимо извършване на други действия по разследването. Обстоятелствата, за които първият съд е указал извършване на повторен разпит и очна ставка между свидетелите Х. и К., са изяснени – двамата свидетели са се разделили през месец декември 2021 г., а процесният мобилен апарат и към онзи момент, и към настоящия момент е у свид. К.. Този фактически извод се извежда по несъмнен начин от показанията на свидетелите П. Х., Ф. Акиф Х., Б. С., С. С.-К., З. К.. Относно второто указание на районния съд настоящият съдебен състав намира, че в случая безусловно е допусната техническа грешка в постановлението на прокурора, като вместо „св.Х.“ е изписано „св.К.“.

Въззивният съд намира за достоверни показанията на свидетелката К., че мобилният апарат й е бил подарен от свидетеля Х.. Твърдението на последния, че е дал апарата на свидетелката „за да го ползва, докато си купи телефон“ се опровергава от установеното обстоятелство, че по време на съвместното им съжителство Карамихалева е ползвала телефона от закупуването му до раздялата й с Х.. Това са повече от осем месеца, което очевидно сочи, че в представите и на двамата свидетелката е използвала телефона като свой. Още повече че апаратът й е бил предоставен със СИМ карта, която не е била ползвана от Х.. В случая е налице договор за дарение на движима вещ, за валидността на който не е необходима писмена форма. След раздялата на двамата свидетели мъжът е поискал от жената да му върне 3 дарената й вещ, тоест поискал е да развали договора за дарение, за което обаче не е налице нито едно от основанията на чл. 227 ЗЗД. Затова и свидетелката е отказала да върне вещта. Отношенията между двамата са облигационни и твърдението за неизпълнение на задължение от страна на К. не води до ангажиране на наказателната й отговорност по чл. 206, ал. 1 НК или по който и да е друг текст от наказателния закон.

С оглед на изложените съображения този съд намира, че атакуваното определение следва да бъде отменено като незаконосъобразно, а постановлението за прекратяване на наказателното производство – потвърдено като обосновано и законосъобразно.

Мотивиран от горното и на основание чл. 243, ал. 8 НПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯВА определение № 16 от 30.01.2023 г. по ЧНД № 469/2022 г. по описа на Районен съд - Айтос, с което е отменено постановление на прокурор при БРП от 28.11.2022 г. за прекратяване на наказателното производство по ДП № 13045/2022 г. по описа на Районна прокуратура – Бургас, рег.№ 237 ЗМ-211/2022 г. по описа на РУ-Айтос и делото е върнато на прокурора, като вместо нето постановява:

ПОТВЪРЖДАВА постановление на прокурор при БРП от 28.11.2022 г. за прекратяване на наказателното производство по ДП № 237 ЗМ-211/2022 г. по описа на РУ на МВР - Айтос, вх. № 13045/2022 г., пор.№ 2146/2022 г. по описа на Районна прокуратура - Бургас, за престъпление по чл. 206, ал. 1 НК.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4