Решение № 260238 от 09.02.2021, Софийски градски съд

Р

Е Ш Е

Н И Е

№………..

Гр.София, 09.02.2021 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-2 състав, в закрито заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и първа година в състав:

СЪДИЯ: АТАНАС МАДЖЕВ като разгледа докладваното от съдия Маджев т. дело № 207 по описа за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.25 ЗТР, вр. с Глава ХХI ГПК.

Образувано е по жалба на М.Д.Ч., с

ЕГН **********, в качеството й на вписан управител на търговско дружество „Р.Ф.“ ЕООД, с ЕИК********, която жалба е подадена чрез процесуалния й представител – Н.С..

Предмет на обжалване е отказ № 20210126134620/27.01.2021г. на длъжностно лице по регистрацията към АВ – ТР.

В жалбата са направени оплаквания, че постановеният негативен охранителен акт е незаконосъобразен, необоснован и в нарушение на разпоредбите на ТЗ. Посочено е, че М.Ч. в качеството й на вписан управител на „Р.Ф.“ ЕООД се е възползвала от преобразуващото си право разписано в чл. 141, ал. 5 ТЗ да заяви пред АВ вписване на обстоятелството – заличаването й като управител на цитираното търговско дружество, тъй като последното е бездействало след отправянето до него на нарочно писмено предизвестие в този смисъл. Изтъква се, че обективното ни дружествено право не поставя като изискване пред управителя желаещ да бъде заличен, като управител на дадено търговско дружество за да упражни това свое право да е налице взето решение от общото събрание за неговото освобождаване, в каквато насока е разсъждавало вещото лице. Достатъчно за проявление на правните последици по прекратяване на правоотношението между управителя и дружеството, когато това е по искане на управителя е да изтече заложения в чл. 141, ал. 1 ТЗ 1-месечен срок. Това е израз на принципа, че никой не може да бъде държан против волята му в трудови или мандатни правоотношения. На следващо място в жалбата се акцентира на това, че ТЗ не предвижда лично връчване на предизвестието, съответно на поканата, каквито схващания са развити от ДЛР при мотивиране на отказа му. Приложими били общите правила за връчването, като в чл. 592 ГПК еднозначно предвиждал възможност за връчване на нотариални покани, и всякакви извънсъдебни съобщения, предупреждения и отговори във връзка с гражданско-правни отношения. В този смисъл връчването на извънсъдебни покани, книжа и документи се осъществява от нотариуса по общите правила на ГПК, в т.ч. и приложение правилата на чл. 50, ал. 4 ГПК, във връзка с чл. 47 ГПК. В приложеното към заявлението за вписване удостоверение за връчване изрично било упоменато, че датата на връчване на нотариалната покана е 23.12.2020 г., поради изтичането на 14-днвения срок, считано от когато е било залепено уведомлението по чл. 47 ГПК. Добавя се, че всички уредени формални процедури в ГПК при връчване по този ред са били спазени от нотариуса, доколкото от лицето осъществяващо дейността по връчване са били направени три самостоятелни посещения на адреса на управление на дружеството, при интервал от поне една седмица между всяко от тях, като едно от посещенията е било извършено в неприсъствен ден, а уведомлението е било залепено при последното от посещенията. В пределните на нормативно-регулирания срок от две седмици адресата не е потърсил книжата предназначени за него в канцеларията на нотариуса, като последния е удостоверил това обстоятелство по надлежния ред, с което процедурата по връчване на предизвестието трябвало да се смята за валидно реализирала се. ДЛР обаче не се е съобразило с този факт, като е приело, че редовно връчване отсъства. Нямало друг възможен способ, към чието ползване да пристъпи желаещият освобождаването си управител, а ограничението въведено от ДЛР, че връчването на предизвестието посредством нотариална покана по реда на чл. 50 ГПК означавало практическа невъзможност на управителя да упражни своето право заложено в нормата на чл. 141, ал. 5 ТЗ. Добавя се това, че ТЗ не борави с термина „лично връчване“, което означава, че няма нормативно основание да се изисква подобно връчване, когато се касае до връчването на предизвестието по чл. 141, ал. 5 ТЗ. За несъответно на нормативните постановки, жалбоподателят квалифицира позоваването на ДЛР, че когато управителя желае по собствена воля да бъде освободен от така заеманата си длъжност в дружеството, то е необходимо същия да заведе уведомлението си по чл. 141, ал. 5 ТЗ в книгата на дружеството, както и да свика общо събрание, което да се занимае с въпроса отнасящ се до освобождаването му. Изцяло въпрос на вътрешни отношения и на порядък на организиране на дружествената работа и движение на кореспонденцията, било какви способи за възприемане на кореспонденцията е установило дружеството. Това дали връченото уведомление е било възприето от адресата му не рефлектирало върху правните последици от упражненото потестативно право по реда на чл. 141, ал. 5 ТЗ. Предвид изложеното жалбоподателя иска постановения отказ да бъде отменен, като на ДЛР бъде указано да извърши вписване на заявеното от заявителя обстоятелство – заличаване на М.Д.Ч. в качеството й на вписан управител на „Р.Ф.“ ЕООД, с ЕИК********.

Органът по регистрация в лицето на Агенция по вписванията се е възползвал от правото си на отговор по жалбата, с които я оспорва и същевременно поддържа, че атакуваният отказ е законосъобразен и постановен при правилно приложение на изискванията в ЗТРРЮЛНЦ и ТЗ. Застъпено е виждането, че в дружественото право е застъпен принципа на личното уведомяване, по който обичайно всеки документ достига до своя адресат. Отбелязано е и това, че и трите посещения при връчването на нотариалната покана отправено от желаещия освобождаване управител са осъществени в момент извън установеното работно време на адресата - „Р.Ф.“ ЕООД /от 10ч. до 16 ч./. В тежест на управителя било да заведе своето уведомление по реда на чл. 141, ал. 5 ТЗ в книгите на дружеството и да свика ОС, или да отправи предложение до ОС за вземане на решение по исканото от него освобождаване. Това обаче не се установявало да е направено от приложените към заявлението писмени документи. Наблюдавало се и отклонение от правилата установени за надлежно провеждане на процедурата по залепване на уведомление по реда на чл. 47 ГПК, а именно – не било отразено, дали на адреса има поставена пощенска кутия, дали връчващия е имал достъп до нея, респективно при наличие на такава, дали уведомлението е било пуснато в нея. Тъй като нямало категорични доказателства в насока, че уведомлението по чл. 141, ал. 5 ТЗ е достигнало до „Р.Ф.“ ЕООД, то не могло да се счита, че за заявителката е възникнало правото да поиска своето заличаване като управител. Предвид това се иска жалбата да бъде оставена без уважение, а в полза на АВ да бъдат присъдени съдебни разноски в размер на 300,00 лв. относно осъщественото процесуално представителство от юрисконсулт, комуто се следвало възнаграждение. Прави се и възражение за прекомерност на разноските евентуално заявени за присъждане от жалбоподателя в производството.

Жалбата е подадена от легитимирана страна, против подлежащ на съдебен контрол негативен охранителен акт и в пределите на установения от ЗТРРЮЛНЦ срок за обжалване, поради което същата следва да се възприеме за допустима.

Жалбата е неоснователна.

Разпоредбата на чл. 141, ал. 5 ТЗ предвижда, че управителят на дружество с ограничена отговорност може да поиска да бъде заличен от търговския регистър с писмено уведомление до дружеството. В срок до 1 месец след получаване на уведомлението дружеството трябва да заяви за вписване освобождаването му в търговския регистър. Ако дружеството не направи това, управителят може сам да заяви за вписване това обстоятелство, което се вписва, независимо дали на негово място е избрано друго лице.

В случая с подаденото заявление образец А4, вх. №

20210126134620/27.01.2021 г. са представени документите, които не обуславят основателност на искането за заличаване на М.Д.Ч., с ЕГН **********, като управител на „Р.Ф.“ ЕООД, с ЕИК********. Представеното в регистърното производство уведомление за освобождаване на М.Д.Ч., с ЕГН ********** като управител е адресирано до „Р.Ф.“ ЕООД, с ЕИК******** и е изпратено чрез нотариална покана на адреса на управление на търговеца, обявен в търговския регистър. Поканата е оформена като връчена при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК на 23.12.2020 г. В удостоверение издадено към същата от Помощник-нотариус Ст.

Стойков е отразено, че по повод връчването на коментираната нотариална покана до адреса на управление на „Р.Ф.“ ЕООД е извършено трикратно посещение, както следва : на 04.11.2020 г. в 16,00 ч., когато е оставено съобщение; на 15.11.2020 г. в 17 ч. /почивен ден – неделя/ в офиса не е открит никой; и на 25.11.2020 г., когато офисът също не е отворен в 9,00 ч., като има информация за работно време от 10 ч. до 16 ч., като на тази дата е залепено уведомление по чл. 47, ал. 1 ГПК. Присъства и удостоверяване, че в законоустановения срок книжата не са били потърсени от адресата им.

Действително нотариусът е удостоверил фингирано връчване по реда на чл. 50, ал. 4 ГПК. Нотариусът разполага с уредена в закона компетентност да връчва нотариална покана и други съобщения - чл. 50 ЗННД вр. чл. 569, т. 3 вр. чл. 592 ГПК, като редът за връчването им, е общият ред, предвиден в ГПК - чл. 37 - чл. 58. Съгласно чл.

50, ал. 1 и, ал. 3 ГПК мястото на връчване на търговец и на юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а връчването става в канцелариите им и може да се извърши на всеки служител или работник, който е съгласен да ги приеме. При удостоверяване на връчването връчителят посочва имената и длъжността на получателя. В случая са отразени посещения от служител на нотариуса на регистрирания адрес на търговското дружество, като същите са извършени три пъти с интервал по-дълъг от една седмица, респективно едното е в неприсъствен ден – 15.11.2020 г. Съгласно чл.

47, ал. 1 ГПК процедурата по връчване чрез залепване на уведомление изисква от лицето натоварено с връчването в хипотезата, когато разполага с достъп до пощенската кутия на адресата да пусне уведомлението и в нея. Това правило на общо основание се прилага и при залепване на уведомления предназначени за адресати имащи качеството търговец, какъвто е и разглеждания случай. От съдържанието на приложеното удостоверение обаче липсва каквато и да е било информация относно това, дали на адреса на управление на „Р.Ф.“ ЕООД е налице пощенска кутия обслужваща кореспонденцията на този правен субект, респективно дали до същата е възможен достъп. Неупоменаването на това обстоятелство не може да формира извод за липса на пощенска кутия на адреса на управление на „Р.Ф.“ ЕООД, а по-скоро показва пропуск в изпълнение на разписаната процедура по връчване чрез залепване на уведомление. Това опорочаване според настоящият съдебен състав е съществено по своя характер и като последица от него следва да се възприеме, че поддържаното от заявителката връчване по реда на чл. 50, ал.

4, във връзка с чл. 47 ГПК не е надлежно. В допълнение към казаното при коментираното връчване на нотариалната покана не е спазено и друго изискване от фактическия състав на процедурата установена в чл. 47, ал. 1 ГПК, а именно последното осъществено от натовареното с връчването лице посещение на адреса на управление на търговеца „Р.Ф.“ ЕООД е удостоверено да е сторено в 9,00 часа на 25.11.2020 г., което е извън пределите на изрично отразеното в същото удостоверение манифестирано работно време на офиса на дружество, а именно от 10 до 16 ч.

Очевидно е, че в случая това обстоятелство е било известно на определеното да извърши връчването на нотариалната покана лице, но въпреки това същият не го е съобразил и е залепил уведомлението на адреса. Книжата приложени към заявлението не внасят яснота и относно това, дали на адресата на уведомлението е било указано, че предназначените за него книжа /нотариална покана/ ще бъдат на разположение за тяхното получаване в конкретна нотариална кантора с ясно посочване на адрес и работно време на същата. Липсата на преки доказателства в тази насока мотивира съда да смята, че в случая е било пристъпено и изискването заложено в чл. 47, ал. 2 ГПК, което също се явява самостоятелно нарушение водещо до опорочаване на процедурата по редовното връчване на нотариалната покана от 30.10.2020 г.

Разпечатката съдържа 24 от 35 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9d5ba420-a6b8-42fb-8982-2923b9df29d0