Решение № 14 от 13.01.2026, Районен съд - Сливница

РЕШЕНИЕ

№ 14 гр. Сливница, 13.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, IV-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николай Св. Василев при участието на секретаря Галина Д. Владимирова като разгледа докладваното от Николай Св. Василев Административно наказателно дело № 20251890200183 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.59 – чл.63 от ЗАНН.

Образувано е по жалба от „А.“ ЕООД, с която се обжалва наказателно постановление № 23-2500107/10.04.2025 г., издадено от К.Й.В. – директор Дирекция „Инспекция по труда – Софийска област“ към Главна Дирекция „Инспектиране на труда“, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 1500 лева за нарушение на чл. 61, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 от КТ.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован се представлява от адв. Д., която поддържа жалбата.

Наказващият орган се представлява от юрк. Г., която оспорва жалбата.

Съдът, като обсъди доводите на страните, служебно провери изцяло атакуваното наказателно постановление, анализира събраните доказателствени материали (изцяло и в съвкупност), взе предвид законовите разпоредби, намира за установено следното:

По фактическите обстоятелства и доказателствените материали:

На 13.02.2025 година около 11:15 часа, свидетелите Г. Ц. Г. и М. М. М. служители при Дирекция „Инспекция по труда Софийска област” извършили проверка по спазването на трудовото законодателство на обект: строителен обект – „сграда за съхранение на документи В01 и площадкова инфраструктура с въвеждане на етапност“, находяща се в м. Спортното, м.

Гурмазово община Божурище. При проверката е констатирано, че С.А.Н. е полагал труд на длъжност „монтажист“ в обекта на контрол. По време на проверката не е представен трудов договор между С.А.Н. и жалбоподателя 1

„А.“ ЕООД.

За констатираното нарушение на чл. 61, ал. 1 от КТ на 27.02.2025 г. свидетелката Г. Ц. Г. – гл. инспектор при Дирекция „Инспекция по труда Софийска област” съставила срещу жалбоподателя Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 23-2500107.

В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН жалбоподателят е представил писмени възражения, с които оспорва нарушението.

Въз основа на съставения АУАН, на 10.04.2025 г. инж. К.Й.В. – директор на Дирекция „Инспекция по труда Софийска област” - София издала и процесното НП № 23-2500107, в което били отразени обстоятелствата по нарушението, фактическото описание на нарушението и неговата правна квалификация по чл. 61, ал. 1 от КТ, като с този административно-наказателен акт на жалбоподателя било наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1500 лева, евровата равностойност на които се равнява на 766,94 евро /считано от 01.01.2026 г., валутата на Република България е еврото при фиксиран валутен курс 1 евро = 1,95583 лева - арг. чл. 4, ал. 1, вр. чл. 3, ал. 1 и чл. 5, ал. 1, чл. 11, ал. 2, чл. 12 и чл. 13 от Закона за въвеждане на еврото в България/, на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл.

414, ал. 3, вр. чл. 415в, ал. 2 от КТ.

Същевременно по делото се установява, че между С.А.Н. и дружеството „С.С.“ ЕООД е бил сключен трудов договор № 3/12.02.2025 г. като уведомление с вх. № 30Е001970870/13.02.2025 г. е заверено на 13.02.2025 г. в 13:27 часа. По повод идентична проверка от същата дата на 24.02.2025 г. бил съставен АУАН № 23-004147 срещу „С.С.“ ЕООД за нарушение на чл. 63, ал. 2 от КТ. Въз основа на този акт на 23.04.2025 г. инж. К.Й.В. – директор на Дирекция „Инспекция по труда Софийска област” - София издала НП № 23004147, с което на „С.С.“ ЕООД било наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1500 лева за нарушение на чл. 63, ал. 2 от КТ.

Фактическите обстоятелства се установяват от събраните по делото доказателствени материали: гласните доказателства, съдържащи се в показанията на разпитаните по делото свидетели; събраните по надлежния процесуален ред на чл.283 от НПК писмени доказателства: съставеният АУАН № 23-2500107 от 27.02.2025г., протокол за извършена проверка от 24.02.2025 г., трудов договор от 12.02.2025 г., справка за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ с вх. № 30Е001970870/13.02.2025 г., уведомление по чл. 62, ал. 5 от КТ, декларация от С.Н. длъжностна характеристика, служебна бележка за извършен начален инструктаж, протокол за постъпване на работа, заповед № ЧР-43/30.01.2023 г. на изпълнителния директор на ИА „Главна инспекция по труда”, заповед № 3-0157/14.02.2025 г. на изпълнителния директор на ИА „Главна инспекция по труда”, заповед № ЧР-882/28.06.2022 г. на изп. директор на ИА „Главна инспекция по труда, служебно изготвена справка за трудови договори на С.Н..

Настоящият състав отчете показанията на свидетелите Г. Г. и М. М., които са очевидци на проверката. Показанията са категорични, ясни, 2 непротиворечиви, логически последователни и кореспондират с всички писмени доказателства по делото. В показанията на свидетелите се съдържа подробна информация за времето, мястото и обстоятелствата около проверката. От показанията на свидетелите обаче не се установява нарушението, тъй като в тази им част показанията се опровергават от представените писмени доказатества.

За разкриване на обективната истина по делото способстват и писмените доказателства, които са надлежно приобщени към доказателствените материали, затова съдебният състав ги кредитира изцяло и основава своите фактически изводи върху тези доказателства.

При така изяснените фактически обстоятелства съдът от първа инстанция формира следните свои правни изводи:

Съдът приема, че жалбата е подадена от легитимирано лице, при спазване на преклузивния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, като е насочена срещу обжалваем (подлежащ на съдебен контрол) административнонаказателен акт, и в тази връзка се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата се явява основателна поради следните съображения:

По процедурата:

При съставяне на АУАН, респ. при издаването на НП, съдебният състав не констатира наличието на съществени процесуални нарушения, водещи до отмяна на НП – спазена е компетентността (материална и териториална) на длъжностните лица, съставили, съответно издали, двата процесуални документа. Компетентни длъжностни лица са съставили АУАН и НП /видно от представените по делото заповеди, длъжностни характеристики и служебни бележки/.

Спазени са и правилото на чл.40, ал.1 от ЗАНН – актът е съставен в присъствието на свидетел-очевидец, и съгл. разпоредбата на чл.43, ал.1 и ал.4 от ЗАНН актът е подписан от актосъставителя и е изпратен за подписване и предявяване до нарушителя. Спазени са и сроковете по чл.34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН за съставяне на АУАН и за издаване на НП.

Съдебният състав намира, че са спазени изискванията на ЗАНН относно реквизитите на двата акта – АУАН и НП, изискуеми съгласно императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57, ал 1 от ЗАНН. В АУАН са посочени датата на съставяне на акта, индивидуализиращите белези на актосъставителя, свидетеля и нарушителя, датата, мястото и времето на извършване на нарушението, фактическите обстоятелства и описание на нарушението, както и нарушените разпоредби. В допълнение, в издаденото НП също ясно и недвусмислено е отразено къде е извършено нарушението и кога, като настоящата инстанция счита, че в процесното НП се съдържат изискуемите съгласно чл.57, ал.1 от ЗАНН реквизити: посочени са индивидуализиращите данни на наказващия орган; номера на НП и датата на издаването му; номера на АУАН и данни за актосъставителя; индивидуализиращите данни и адрес на нарушителя; времето (дата, място и часа) на извършване на нарушението, 3 както и обстоятелствата, при които е извършено; законовият текст, който е нарушен, както и вида на наложеното наказание и неговият размер. Съдът счита, че нарушението е описано ясно и подробно като е посочен и законовият текст, който е нарушен.

По съществото на нарушението:

Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за това, че в качеството си на работодател не е уредил отношенията си по полагане на труд с лицето С.Н. и не е сключил с него трудов договор. Наказващият орган е квалифицирал тези факти, като нарушение на чл. 61, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда.

Законодателят е предвидил писмена форма за действителност за трудовия договор /арг. чл. 62, ал. 1 от КТ/. Според чл. 61, ал. 1 от КТ трудовият договор се сключва между работника или служителя и работодателя преди постъпването на работа.

По делото не се установява между жалбоподателя и С.Н.а е сключен трудов договор. Също така не се установи и това лице да е полагало труд при жалбоподателя „А.“ ЕООД. Напротив по делото се установи, че на 12.02.2025 г. между „С.С.“ ЕООД и С.Н. е сключен трудов договор, по силата на който на последния е възложено да полага труд при „С.С.“ ЕООД на длъжност „работник строителство“. По делото е представена и справка за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ с вх. № 30Е001970870/13.02.2025 г., 13:27 ч. В хода на административната проверка е изяснено, че действителният работодател е именно „С.С.“ ЕООД, което дружество от своя страна е санкционирано за това, че го е допуснало до работа без да му връчи удостоверение за регистрация на трудовия договор в НАП.

От изложеното следва, че твърдяното нарушение остава недоказано по делото. Поради това наказателното постановление следва да бъде отменено като неправилно.

По разноските:

Съгласно чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК.

Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. В случая жалбоподателя е доказал сторени разноски в размер на 2500 лева с ДДС с еврова равностойност 1278,23 евро с ДДС /считано от 01.01.2026 г., валутата на Република България е еврото при фиксиран валутен курс 1 евро = 1,95583 лева - арг. чл. 4, ал. 1, вр. чл. 3, ал.

1 и чл. 5, ал. 1, чл. 11, ал. 2, чл. 12 и чл. 13 от Закона за въвеждане на еврото в България/ за адвокатско възнаграждение.

По аргумент от т. 6 от ДР на АПК, вр. чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, вр. чл. 27 от ГПК разноските следва да се присъдят в тежест на юридическото лице, 4 разпоредител с бюджетни кредити, в чиято структура е включен наказващият орган. В случая това е Изпълнителна Агенция „Главна Инспекция по Труда“, която видно от чл. 2 и 3 от Устройствения й правилник /достъпен на интернет сайта на ИА „ГИТ“/ представлява юридическо лице на бюджетна издръжка и второстепенен разпоредител с бюджетни кредити към министъра на труда и социалната политика.

По изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 23-2500107/10.04.2025 г., издадено от К.Й.В. – директор Дирекция „Инспекция по труда – Софийска област“ към Главна Дирекция „Инспектиране на труда“, с което на жалбоподателя „А.“ ЕООД, ЕИК ............, със седалище: гр. ............, е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 766,94 евро /1500 лева/ за нарушение на чл. 61, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 от КТ.

ОСЪЖДА Изпълнителна Агенция „Главна инспекция по труда“, да заплати на „А.“ ЕООД, ЕИК ............, със седалище: гр. ............, сумата от 1278,23 евро с ДДС /2500 лева/ – разноски по делото за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава ХІІ от АПК и на основанията по НПК, пред Административния съд – София-област в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Сливница: _______________________ 5