Решение № 582 от 05.05.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 582 гр. София, 05.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Камелия Първанова

Членове:

Капка Павлова

Георги Иванов при участието на секретаря Мариела П. Миланова като разгледа докладваното от Камелия Първанова Въззивно гражданско дело № 20251000501888 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и следв. от ГПК.

С решение № 2650/29.04.2025г, постановено по гр.д.№ 5458/2024г по описа на СГС, ГО, I-ГО, 10 състав, е отхвърлен предявеният от И. П. И., ЕГН:**********, срещу З. П. Х., ЕГН: **********, иск по реда на чл. 422 ГПК за установяване на вземане с правно основание чл. 92 ЗЗД за сумата от 27 213,07 лв., представляваща неустойка за забавено изпълнение на задължението за плащане на наемна цена по договор за наем на недвижим имот от 08.09.2020 г., начислена върху 13 месечни наемни вноски в общ размер от 29 239,60 лв. за периода 27.09.2021 г. – 31.01.2023 г., за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист по ч. гр. д. № 6684/2023 г., по описа на СРС, 142 състав и е осъден И. П. И., ЕГН:**********, да заплати на адв. Л. К. Ч., ЕГН:**********, на основание чл.38 ЗА, сумата от 2 000 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за безплатна правна помощ.

Решението е обжалвано от И. П. И., чрез адв.Д.А. от САК, с доводи, че е неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон. Възразява срещу приетото от съда, че договорената неустойка по чл.18 от процесния договор е нищожна поради противоречие с добрите нрави.

Излага доводи, че след като съдът е приел, че уговореният размер е прекомерно голям по смисъла на чл.92, ал.2 ЗЗД е следвало да я намали до приемливи размери, а не да я прогласява за нищожна. За да се приеме за нищожна клауза за неустойка следва единствената й цел, за която е уговорена, да излиза извън присъщата й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция. Поддържа, че не следва да се приравнява неустойката със законната лихва по чл.86 ЗЗД, тъй като страните доброволно са уговорили и приели, че вредите са изначално определени, без да е необходимо да се доказват.

Сочи още, че са неправилни изводите на съда, че действителността на неустоечното 1 съглашение е обусловено и от необходимостта за фиксиране на краен срок или определен по друг начин предел, до който тя може да бъде начислявана, с което се обезсмисля стимулиращата към изпълнение функция на неустойката и нейната обезпечителна функция.

Поддържа, че съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила като е игнорирал представените в съдебното заседание на 29.01.2025г писмени доказателства. Ответницата З. Х., като действащ адвокат, е била наясно със своето законово задължение за заплащане на държавна такса, но е предприела действия за шиканиране на процеса по всички дела, и с това е удължила срока, през който неустойката е начислявана.

Претендира да се отмени обжалваното решение и да се уважи исковата претенция.

Ответната страна-З. П. Х., представлявана от адв.Л.Ч. от АК-Сливен, е оспорила въззивнната жалба с доводи, че е неоснователна. Посочила е, че въззивната жалба просрочена.

Сочи, че са правилни изводите на съда относно несъразмерност на уговорената неустойка 0.3% дневно от неплатената сума, 109.5 % годишно, която е с 11 пъти по-висока от законната лихва /10 % годишно/, с което надвишава присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, и води до неоснователно обогатяване на кредитора.

Излага доводи, че не са налице условията на чл.92, ал.2 ЗЗД за намаляване на размера на неустойката, тъй като на намаляване подлежи неустойка, чиито размер не противоречи на добрите нрави и не излиза извън присъщите функции на неустойката.

Сочи още, че от договора за наем не е ясно дали наемодател е физическото лице или адвокатското дружество, на което същото е законен представител, тъй като е посочено, че И. И. действа в лично качество и като управляващ съдружник на адвокатското дружество.

Претендира да се остави без уважение въззивната жалба и да се потвърди обжалваното решение.

Въззивният съд, в упражнение на правомощията си, уредени в чл.269 ГПК, разяснени в ТР №1/9.12.2013г. по т.д.№ 1/2013г на ОСГТК на ВКС, намира, че решението на първоинстанционния съд, предмет на обжалване, е валидно и допустимо, а като косвен резултат от решаващата си дейност счита същото за правилно.

Възражението, че въззивната жалба е просрочена, въззивният съд приема, че е неоснователно, тъй като жалбоподателят е уведомен на 12.05.2025г за постановеното решение и тъй като последният ден от срока за обжалване е бил 26.05.2025г /неработен ден поради това, че 24.05.2025г е бил събота/, то срокът е изтекъл на 27.05.2026г, когато е подадена въззивната жалба чрез ЕПЕП.

Ищецът по делото-И. П. И. е посочил в исковата молба, че е сключил договор за наем на недвижим имот от 08.09.2020 г., рег. № 9382/08.09.2021 г. на нотариус, рег. № 65 на НК, предоставил е за временно и възмездно ползване на ответника/наемател З. П. Х., ОФИС № 53, находящ се в гр. София 1303, Столична община, район Възраждане, бул. „***” № *, на десети етаж, а последната се е задължила да му заплаща месечна наемна цена в размер на левовата равностойност на 1 150,00 евро на месец, с падеж до 25-то число на предходния месец (чл. 4, ал. 1 от договора). Наемателката е просрочила и не е изпълнявала падежиралите задължения по договора за месеците: октомври 2021 г., ноември 2021 г., декември 2021 г., януари 2022 г., февруари 2022 г., март 2022 г., април 2022 г., май 2022 г., юни 2022 г., юли 2022 г., август 2022 г., септември 2022 г. и октомври 2022 година. В договора са уговорили, че при забава в плащането на задължение наемателят дължи на наемодателя неустойка в размер на по 0,3 % върху забавеното плащане, за всеки ден, през който трае забавата, поради което към 31.01.2023г ответницата му дължи неустойка в общ размер на 27 213,07 лв., формирана върху всяка месечна наемна цена за периода от падежа й (25-то число на месеца или първия присъствен ден след тази дата) до 31.01.2023 г.

2

Ответницата З. П. Х. е оспорила исковата претенция с доводи, че е неоснователна.

Посочила е, че от договора за наем не става ясно дали наемодател е физическото лице или адвокатското дружество, на което същото е законен представител. Позовала се е на нищожност на клаузата за неустойка, тъй като излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, като размерът на неустойката е несъразмерно висок спрямо претърпените от кредитора вреди, поради което същата противоречи на добрите нрави. В случая е уговорена неустойка за забава в размер на 109,5% годишно – размер, който близо 11 пъти надвишава размера на законната лихва. Изложила е, че в действителност кредиторът не е претърпял никакви вреди. При условията на евентуалност е направила възражение за прекомерност на неустойката, като моли съдът да я намали до справедлив размер.

С решението съдът е отхвърлил предявения иск, като е приел, че клаузата за неустойка в наемния договор е нищожна поради противоречие на добрите нрави на уговорения й размер.

Между страните не се спори, че са сключили договор за наем на недвижим имот на 08.09.2020 г., с който ищецът, в качеството на наемодател, и ответникът, като наемател, за недвижим имот, представляващ ОФИС №53, находящ се в гр. София, бул. „***“ №*, ет.*, наемателят се е задължил да предостави на наемателя за временно възмездно ползване, а наемателят се е задължил да заплаща месечна наемна цена в размер на левовата равностойност на 1150 евро на месец, платими в срок до 25-то число на предходния месец.

Съгласно чл.18 от договора при забава в плащането наемателят дължи на наемодателя неустойка в размер на 0,3% върху забавеното плащане за всеки ден, през който трае забавата.

Спори се дали уговорената неустойка е в прекомерен размер, дали противоречи на добрите нрави и дали клаузата е нищожна.

Страните по договора са уговорили неустойка за забавено изпълнение на задължението за плащане на наемната цена.

Съгласно чл.92 ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват, а в ал.2 се предвижда, че ако неустойката е прекомерно голяма в сравнение с претърпените вреди или ако задължението е изпълнено неправилно или отчасти, съдът може да намали нейния размер.

Прекомерната неустойка може да бъде оспорена поради противоречие с морала или злоупотреба с право-решение № 1095-1999-II ГО, решение 89-2019-II ТО. В тези случаи последиците са различни от уредените в чл.92, ал.2 ЗЗД. Уговорката, която противоречи на морала, е нищожна на основание чл.26, ал.1 ЗЗД.

Преценката би следвало да се извърши към момента на сключване на сделката във всеки конкретен случай. Моралните норми са неписани и са правила за поведение, които се установяват в обществото в съответствие с вътрешното убеждение на значителна част от хората. В теорията се приема, че противоречие с морала може да има в следните хипотезипри огромен номинален размер, когато размерът на неустойката надвишава стойността на вредите десетки пъти, при липса на краен предел на неустойката, който не съобразява периода на забавата, размера на забавеното плащане, когато неустойката цели обогатяване на кредитора. Ако размерът на неустойката за забава е фиксиран, равен е на размера на самото главно задължение, неустойката излиза извън функциите си. Тя няма обезщетителен характер, защото се дължи дори и длъжникът да се е забавил за един ден, като е платил останалата част от задължението си. /Ал.К. „Облигационно право”, Обща част, трето издание, изд. Сиби, 2020г./

Съдебната практика също приема, че неустойката може да е нищожна поради 3 противоречие с добрите нрави. Според ТР 1-2010-ОСТК неустойката е нищожна поради противоречие с морала, ако единствената й цел, за който е била уговорена, излиза извън присъщата й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Друга хипотеза на нищожност поради противоречие с добрите нрави е налице, когато уговорката за неустойка противоречи на принципа на справедливостта, което означава да се осигури закрила на всеки признат от закона интерес.

В договора не е уговорен краен предел/максимална сума/ на обезщетението или фиксиран срок, до който да се начислява. Това означава, че размерът на обезщетението за забава за пределния срок от три години (това е срокът, с който законът свързва погасяване на вземането по давност при отправено възражение от длъжника), изчислен за 0,3% на ден (за срок от 365 дни годишно, 109.5 % за една година или 1 095 дни за 3-годишния срок) е в размер на 328,50%. Т.е. обезщетението за забава, начислено за едно месечно плащане от 2 249,20 лв. за пределния 3-годишен период, е в размер на 7 388,62 лв., т.е. в този случай обезщетение за забава превишава трикратно размера на вземането, чието забавено изпълнение обезврежда.

Следва да се отчете и, че страните по договора са физически лица, размерът на неустойката е само за неизпълнение от страна на наемателя, а не и за двете страни. Според монографията на М.М. „Облигационно право” изд.9, Сиби, 2014г. високият размер на неустойката може да се разглежда като явно неизгодно условие, прието поради крайна нужда. /чл.33 ЗЗД/

Въз основа на изложеното следва да се приеме, че клаузата за неустойка в чл.18 от наемния договор е нищожна.

Доводите във въззивната жалба, че неустойката следва да се намали и присъди са неоснователни, тъй като чл.92, ал.2 ЗЗД е приложима само за валидна клауза за неустойка, а не и за нищожна.

Останалите възражения за неприети писмени доказателства относно поведение на ищцата пред първата инстанция са неотносими към предмета на делото.

Поради изложените мотиви исковата претенция се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Поради съвпадане на изводите на двете съдебни инстанции решението следва да бъде потвърдено на основание чл.271 ГПК.

На основание чл. 78, ал.3 ГПК следва да бъде осъден И. П. И., ЕГН:**********, да заплати на адв. Л. К. Ч., ЕГН:**********, на основание чл.38 ЗА, сумата от 500евро, представляваща адвокатско възнаграждение за безплатна правна помощ пред въззивната инстанция при съобразяване правната и фактическа сложност на делото.