Решение № 588 от 09.07.2026, Районен съд - Шумен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 588 гр. Шумен, 09.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, III-И СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петина Кр. Н.а при участието на секретаря Мариана Любч. Митева като разгледа докладваното от Петина Кр. Н.а Гражданско дело № 20253630104249 по описа за 2025 година

Делото е образувано по искова молба с правно основание чл. 422 от ГПК, подадена от „***” ЕАД, с ЕИК 130460283, със седалище и адрес на управление – гр. София, район „Младост“, ж.к. “Младост 4“, бизнес парк София, сграда 6, представлявано от Д.К.К. и М.С., срещу Е. С. Е. с ЕГН ********** от гр. Шумен. В исковата молба се твърди, че ищецът е подал заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично вземане по реда на чл. 410 от ГПК, за което е образувано ч.гр.д. № 329 по описа на РС-Златоград за 2025 г.

Вземането на ищеца касаело неплатено задължение в общ размер на 1304,11 лв. по договори за мобилни услуги и договори за лизинг, като отделните вземания са подробно описани в исковата молба. Съдът издал заповедта за изпълнение, но същата била връчена на длъжника на основание чл. 47, ал. 5 от ГПК. На основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК съдът дал на заявителя едномесечен срок за предявяване на иск за установяване на вземането. Ищецът изрично сочи, че подава настоящата искова молба във връзка с указанията на съда и в дадения му едномесечен срок. Иска от съда да признае за установено спрямо ответника, че му дължи сумата по издадената заповед за изпълнение в размер на 1304,11 лева, ведно със законната лихва от подаване на заявлението. Иска се заплащане на разноските и по настоящото исково производство.

В съдебно заседание представител на ищеца не се явява. Подадена е молба за разглеждане на делото в тяхно отсъствие като е изложено становище по съществото на делото, в което твърдят, че считат исковете за изцяло доказани и основателни.

В предоставения на ответника срок е постъпил отговор от особения представител на ответника, назначен от съда на основание чл. 47, ал. 6 от ГПК. В отговора е оспорено ответникът да е подписвал договорите, по които се претендират вземанията.

В съдебно заседание особеният представил признава, че подписите принадлежат на ответника и не се оспорва размера на вземанията. Моли съда да вземе решение според доказателствата по делото.

Съдът, като съобрази твърденията на страните и представените по делото доказателства, установи следното от фактическа страна:

Видно от представените по делото доказателства на 13.10.2019 г. между Е. С. Е. и 1

„***“ ЕАД бил подписани следните договори: договор за мобилни услуги за номер *** със срок от 24 месеца. Между страните било подписано допълнително споразумение от 17.05.2022 г. към този договор като на абоната е предложена отстъпка от цената на мобилно устройство при сключване на договор за лизинг. По тази причина между страните е сключен договор от 17.05.2022 г. за лизинг на следното устройство: APPLE iPhone 13 Pro Max 128GB Blue към номер 359896392122 като е предоставена отстъпка в размер на 156,14 лв. от цената на устройството. На същата дата е сключен и договор за лизинг на базови аксесоари на стойност 67,76 лева към номер ***. Между страните е сключена и Застрахователна полица от 17.05.2022 г. за застраховка на устройство. На 12.07.2023 г. е сключено поредно и последно допълнително споразумение към този договор, с което само е удължен срока на действие на договора.; договор за мобилни услуги за номер *** със срок от 24 месеца; договор за мобилни услуги за номер *** със срок от 24 месеца.

Поради неизпълнение на задълженията в срок и липсата на плащане от страна на длъжника, услугите по посочените три договора били деактивирани на 19.10.2023 г., а всички договори, изменени със съответните споразумения с абоната, както и договорите за лизинг били прекратени.

Към датата на прекратяване на договора за мобилни услуги за номер ***, ответникът имал неплатени задължения за минал период в размер на 198,51 лв., представляващи задължения за абонаметни такси от предходен период с ДДС.

След прекратяване на договора за лизинг на устройство APPLE iPhone 13 Pro Max 128GB Blue, ответникът имал следните задължения по този договор, както следва: 1/ 671,93 лв. – представляващи задължения за лизингови вноски. Сумата е формирана от сбора на останалите 7 дължими вноски по договора, всяка по 95,99 лв., които търговецът обявил за предсрочно изискуеми поради прекратяване на договора за лизинг по вина на лизингополучателя, на основание чл. 12, ал. 2 от Общи условия към договор за лизинг.; 2/ 287,97 лв., представляващи задължения от предходен период, формирани от неплатени вноски за лизинг с настъпил падеж.

След прекратяване на договора за лизинг на базови аксесоари, ответникът имал следните задължения по този договор: 1/ 19,74 лв. – представляващи задължения за лизингови вноски. Сумата е формирана от сбора на останалите 7 дължими вноски по договора, всяка по 2,82 лева, които търговецът обявил за предсрочно изискуеми поради прекратяване на договора за лизинг по вина на лизингополучателя на основание чл. 12, ал. 2 от Общи условия към договор за лизинг; 2/ 8,46 лв., представляващи задължения за лизингови вноски от предходен период.

Към датата на прекратяване на договора за мобилни услуги за номер ***, ответникът имал неплатени задължения за минал период в размер на 92,18 лв., представляващи задължения за абонаментни такси от предходен период с ДДС.

Към датата на прекратяване на договора за мобилни услуги за номер ***, ответникът имал неплатени задължения за минал период в размер на 25,32 лв., представляващи задължения за абонаментни такси от предходен период с ДДС.

Всички непогасени задължения на Е. С. Е. към *** ЕАД били обединени в заключителна фактура № **********/25.10.2023 г. на обща стойност 1801,85 лв. със срок на плащане 09.11.2023 г. По делото липсват доказателства ответникът да е погасил задълженията си.

На 08.08.2025 г. „***” ЕАД депозирали в съда заявление по чл. 410 от ГПК за вземанията към Е. С. Е., въз основа на което било образувано ч.гр.д. № 329/2025 г. по описа на РС-Златоград. Съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение № 171 от 2

11.09.2025 г., с която е разпоредил ответникът да заплати на заявителя посочените по-горе в изложението суми, ведно със законната лихва, считано от 08.08.2025 г. до окончателното плащане. Заявлението на „***” ЕАД било отхвърлено частично, но за суми, които не са предмет на настоящото производство. Заповедта обаче била връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което съдът дал на заявителя едномесечен срок да предяви иск за сумите по заповедта за изпълнение. Настоящото производство е образувано именно на основание указанията на съда.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

С исковата молба са предявени три иска – с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК.

Правния интерес от завеждането на установителен иск вместо осъдителен такъв е разпоредбата на чл. 415 от ГПК и се обосновава от наличието на развило се заповедно производство по чл. 410 от ГПК. Това безспорно се установи в настоящия процес – за претендираните суми съдът е издал заповед за изпълнение на парично вземане по чл. 410 от ГПК по ч.г.д. № 329/2025 г. по описа на РС-Златоград.

На първо място по делото е установен с категоричност фактът на сключените между страните 3 бр. договори за мобилни услуги и 2 бр. договори за лизинг. Доказана е безспорно и стойността на предоставените мобилни услуги. Тук съдът намира за необходимо да посочи, че абонаментните услуги се дължат по силата на договора независимо от това дали потребителят е ползвал някакви услуги по тези договори или не. Това е стойността на задължението на търговеца да предостави постоянна възможност потребителят да ползва всички уговорени в договора услуги при договорените параметри неограничено в периода на действие на договора. От правно значение би било само невъзможност да се ползват услугите по вина на търговеца, каквото твърдение липсва по делото. Безспорно е доказан и размерът на претендираните допълнителни услуги – те не са оспорени от ответника.

Не се установяват неравноправни клаузи по индивидуалните договори или ОУ касателно предявените с исковата молба вземания.

Предвид гореизложеното съдът счита, че предявената искова молба е основателна и доказана, поради което следва да се уважи изцяло. С оглед промяната на официалната валута в страната общата сума на вземанията следва да се посочи и в евро в диспозитива на решението.

При този изход на процеса ответникът следва да заплати на ищцовата страна направените разноски. С оглед решението по т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС съдът по делата с правно основание чл. 415 от ГПК, респ. 422 от ГПК следва да се произнесе и по дължимостта да разноските и по заповедното. Нещо повече, видно от мотивите на съдиите от ГК и ТК на ВКС съдът се произнася с осъдителен диспозитив, както относно разноските в исковото, така и по отношение на разноските в заповедното производство, включително и когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение (виж петия абзац от мотивите към т.

12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Направените в настоящото производство разноски възлизат на: 220 евро – възнаграждение на особения представител, 13,33 евро – реалният размер на дължимата в производството държавна такса. Също така в заповедното са направени следните разноски:

13,31 евро (26,03 лв.) – държавна такса, съразмерно на предявените в исковото производство вземания и 177,26 евро (346,69 лв.) – адвокатско възнаграждение. С оглед изводите за цялостна основателност на претенцията, то целия размер на разноските, направени, както в исковото, така и в заповедното производство, следва да се поемат от ответника. Общия размер на тези разноски възлиза на 423,90 евро.

3

Предвид гореизложеното, съдът намира, че са налице основанията за постановяване на решение по делото, поради което съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА за установено спрямо Е. С. Е. с ЕГН ********** от гр. Шумен, ЧЕ ДЪЛЖИ на „***” ЕАД, с ЕИК 130460283, със седалище и адрес на управление – гр. София, район „Младост“, ж.к. “Младост 4“, бизнес парк София, сграда 6, представлявано от Д.К.К. и М.С., СУМАТА от: 198,51 лв. (101,50 евро), представляващи задължения за абонаментни такси по договор за мобилни услуги за номер *** от 13.10.2019 г., 671,93 лв.

(343,55 евро) – представляващи задължения за предсрочно изискуеми лизингови вноски по договор за лизинг от 17.05.2022 г. на устройство APPLE iPhone 13 Pro Max 128GB Blue;

287,97 лв. (147,24 евро), представляващи задължения от предходен период, формирани от неплатени вноски за лизинг с настъпил падеж по договор за лизинг от 17.05.2022 г. на усторойство APPLE iPhone 13 Pro Max 128GB Blue; 19,74 лв. (10,09 евро) – представляващи задължения за предсрочно изискуеми лизингови вноски по договор за лизинг на базови аксесоари от 17.05.2022 г.; 8,46 лв. (4,33 евро), представляващи задължения за лизингови вноски от предходен период по договор за лизинг на базови аксесоари от 17.05.2022 г.; 92,18 лв. (47,64 евро), представляващи задължения за абонаментни такси по договор за мобилни услуги за номер *** от 13.10.2019 г.; 25,32 лв. (12,95 евро), представляващи задължения за абонаментни такси по договор за мобилни услуги за номер *** от 13.10.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 08.08.2025 г. до окончателното плащане, за които има издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 171 от 11.09.2025 г. по ч.г.д. № 329/2025 г. по описа на РСЗлатоград.

ОСЪЖДА Е. С. Е. с ЕГН ********** от гр. Шумен, ДА ЗАПЛАТИ на „***” ЕАД, с ЕИК 130460283, със седалище и адрес на управление – гр. София, район „Младост“, ж.к.

“Младост 4“, бизнес парк София, сграда 6, представлявано от Д.К.К. и М.С., сумата от 423,90 евро, представляващи направени от ищцовата страна разноски в исковото и заповедното производството.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Окръжен съд гр. Шумен.