Решение № 260021 от 17.05.2022, Окръжен съд - Хасково

Р Е Ш Е Н И E гр. Хасково,17.05.2022г.

В И М Е Т О Н А Н

А Р О Д А

Хасковският окръжен съд, шести граждански състав на четиринадесети март две хиляди двадесет и втора година, в открито съдебно заседание, в състав :

СЪДИЯ : ЖУЛИЕТА СЕРАФИМОВА секретар: Женя Христова като разгледа докладваното от съдия Серафимова т.д. № 195 по описа за 2020 год. за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.365 и сл. от ГПК - производство по търговски спорове.

Търговско дело № 195/2020 г., по описа на

Окръжен съд – Хасково е образувано по искова молба с вх. № 261852/21.10.2020 г., подадена от Г.М.Т.,с ЕГН **********,***, действащ чрез пълномощника си адв.Д.И. *** против „Гаранционен фонд”, със седалище и адрес на управление гр.С.

,ул."Г.И." № 2, ет.4.

Предявени са при условията на обективно съединяване искове с правно основание чл. 557 ал.1, т.2, б.“а“ от КЗ и чл.409,вр.чл.496,ал.1 от КЗ.

С Определение № 260004/06.01.2021 г. и на основание чл.219, ал.1 от ГПК е конституиран като трето лице помагач А.Ю.А. ***.

Твърди се в исковата молба, че ищецът е внук на С.И.Т. и Г. Д. Т., които починали при ПТП. На 09.08.2017 г. двамата пътували по второкласен път II-48 в посока гр.Омуртаг към гр.Котел с личния лек автомобил на дядо му „Ф.М.“, с рег.№ * ** ** **, управляван от него, а баба му седяла на предна дясна седалка. Когато стигнали до км.7+500, между автомобила управляван от дядо му и л.а “С.В.“, с рег**************, управляван от А. Х. А. настъпило ПТП, в резултат на което била причинена смъртта на баба му С.И.Т. и дядо му Г. Д. Т..

С присъда № 14/12.07.2019 г. по НОХД № 230/2018 г., влязла в сила на 20.02.2020 г., Окръжен съд -Търговище признал А. Х. А. за виновен в това, че на 09.08.2017г. около 17,05 часа, по второкласен път II-48, в посока гр.Омуртаг към гр.Котел в непосредствена близост до бензиностанция „Вяра 1“, на прав участък ,на км.7+ 500 м., Община Омуртаг, при управление на лек автомобил „С.В.“, с рег. № ** ** ** **, е нарушил правила за движение по пътищата по чл.37, ал.3 от ЗДвП, като бил длъжен излизайки от път от крайпътна територия да пропусне превозните средства, които се движат по този път и е последвал удар с правомерно движещия се лек автомобил „Ф.М.“, с рег.№ * ** ** **, управляван от правоспособния водач Г. Д. Т. и виновно - по непредпазливост е причинил смъртта на повече от едно лице – на С.И.Т. и на Г. Д. Т.. На основание чл.343,ал.3,б.“б“,вр.ал.4 и чл.342,ал.1 от НК съдът му определил наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3/ три/ години, изпълнението на което наказание е отложено на основание чл.66,ал.от НК за срок от 5 /пет/ години.

Твърди се в исковата молба,че през 2001 година когато ищецът бил на 5 години, родителите му се разделили. Останал да живее при баща си, на който били предоставени родителските права. Основно обаче грижите за него били поети от баба му и дядо му, при които живеели заедно с баща му. Те се грижели за него като родители и не позволили нищо да му липсва.Подкрепяли го и от морална и от материална страна.Баба му и дядо му го обсипвали с любов и грижи, за да не се чувства самотен и нещастен. Винаги се стараели да го разбират и много го обичали.Благодарение на обичта и подкрепата която получил от тях израснал като щастлив и добър човек. Живеели щастливо заедно и били сплотено семейство,което винаги се подкрепяло. Сега когато тях вече ги нямало чувствал една огромна празнота, която ставала все по-дълбока и болезнена, защото хората .които са го възпитали и отгледали ги нямало. Не можел да се примири с мисълта,че ги е загубил внезапно и едновременно.

Към момента на пътно - транспортното произшествие, водачът А.

Х. А. нямал сключена валидна застраховка „ГО“, което ангажирало отговорността на ответника.Видно от електронната справка от интернет страницата на Информационен център към Гаранционен фонд, за уврежданото МПС към датата на пътно -транспортното произшествие нямало валидно сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Налице била хипотезата на чл.288 от КЗ /отм/, сега чл.557 от КЗ. Съгласно изискванията на чл.380, ал.1 от КЗ на 28.09.2018 г. отправил застрахователна претенция, обща със сестра му Т.Г.Д.а и сина му Г.М. Д. за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди до Гаранционен фонд, която претенция била получена от Гаранционен фонд, с вх.№ 24-01-741/01.10.2018 г. и била образувана щета №210359/01.10.2018г. С писмо изх.№ № 24-01-741/05.10.2018 г. „Гаранционен фонд“ изискал допълнително писмени данни за хода и резултата от образуваното ДП №

347/2017 г. по описа на РУ - Омуртаг, както и писмени доказателства, установяващи вината на сочения за виновен водач - АУАН,НП,влязла в сила присъда или споразумение. С писмо, изх.№ 24-01-741/20.12.2018 г., ответникът ги уведомил, че отказва изплащане на обезщетение за неимуществени вреди.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 100 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени в резултат на настъпилата на

09.08.2017 г. смърт на баба му С.И.Т., която смърт била вследствие от ПТП от същата дата, причинено виновно от А.Ю.А., ведно със законна лихва върху тази сума, считано от 02.01.2019 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 100 000 лв. представляваща обезщетение за претърпени неимуществени в резултат на настъпилата на 09.08.2017 г. смърт на дядо му Г. Д. Т., която смърт била следствие от ПТП от същата дата, причинено виновно от А.Ю.А., ведно със законна лихва върху тази сума, считано от 02.01.2019 г. до окончателното й изплащане. Моли да бъдат присъдени направените по делото разноски и адвокатски хонорар, на основание чл.36 от ЗА вр. чл.38 ал.1 т.З от ЗА.

В срока по чл.367 ГПК, ответникът "Гаранционен фонд" гр.С. е депозирал отговор на исковата молба, в който се излагат доводи за допустимост, но неоснователност на исковите претенции. Ответникът счита предявените искове за допустими и частично основателни, като считат размера на обезщетението за неоснователно завишен.

В с.з. на 02.11.2020 г. е прието за разглеждане направеното от ответника възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на Г.

Д. Т. и С.Т., изразяващо се в нарушение на правилата за движение, и че С.Т. е пътувала в автомобила без предпазен колан.

Третото лице - помагач А.Ю.А. не взема становище по исковете.

В съдебно заседание ищецът Г.М.Т., чрез пълномощника си адв.Д.С. поддържа предявените искове.Моли съда да постанови решение, с което да уважи предявените искове в пълния предявен размер, ведно със законната лихва, считано от 02.01.2019 г. до окончателното изплащане на сумите и направените по делото разноски. Поддържа искането за присъждане на възнаграждение на основание чл.38 ал.2 от

Закона за адвокатурата.

В съдебно заседание ответникът

„Гаранционен фонд“,гр. С., чрез процесуалния си представител оспорва предявените искове. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявените искове като неоснователни и недоказани. В случай,че приеме исковете за основателни - да намали размерите на претендираните обезщетения за претърпени неимуществени вреди.Претендира да му бъдат присъди и направените по делото разноски.

СЪДЪТ, след преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Не се спори по делото и се установява от прието като доказателство НОХД № 230/2018 г. по описа на ОС-Търговище,че на 09.08.2017 г. около 17.05 часа на второкласен път II- 48 гр. Омуртаг - гр. Котел, в непосредствена близост до бензиностанция „Вяра-1" на прав участък от пътя, при управление на л.а.“С.В.", с рег. № **

**** **, водачът А. Х. А. нарушил правилата за движение - чл.37 ал.З от ЗДвП и виновно причинил ПТП с правомерно движещия се лек автомобил „ Ф.М." с ДК№ * ** ** **, управляван от Г. Д. Т. като причинил по непредпазливост смъртта на Г. Д. Т. и С.И.Т.,баба и дядо на ищеца Г.М.Т..

С Присъда № 14/ 12.07.2019 г., по НОХД № 230 по описа на ОС- Търговище за 2018 г. влязла в сила на 20.02.2020 г. А. Х. А. е признат за виновен в това, че на 09.08.2017г. около 17,05 часа, по второкласен път II-48, в посока гр.Омуртаг към гр.Котел в непосредствена близост до бензиностанция „Вяра 1“, на прав участък, на км.7+ 500 м., Община Омуртаг, при управление на лек автомобил „С.В.“, с рег. № ** ** ** **, е нарушил правила за движение по пътищата по чл.37, ал.3 от ЗДвП, като бил длъжен излизайки от път от крайпътна територия да пропусне превозните средства, които се движат по този път и е последвал удар с правомерно движещия се лек автомобил „Ф.М.“, с рег.№ * ** ** **, управляван от правоспособния водач Г. Д. Т. и виновно - по непредпазливост е причинил смъртта на повече от едно лице – на С.И.Т. и на Г. Д. Т. - престъпление по чл.343,ал.3,б.“б“,вр.ал.4 и чл.342,ал.1 от НК.

По делото са приети като доказателство и неоспорените от страните констативен протокол № 67/09.08.2017 г. и СМЕ на труп № 74/2017 г. и № 75/2017 г., препис от протокол за оглед на ПТП.

Представени и приети като доказателство по делото са актове за смърт и удостоверения за наследници на Г. Д. Т. и С.И.Т..

Ищецът Г. М.Т. е внук на Г.Т. и С.Т., починали на 09.08.2017 г. вследствие на катастрофа. Г.М.Т. има регистриран постоянен адрес *** и настоящ адрес ***. Починалите лица имат регистриран настоящ адрес ***.На този адрес е бил регистриран пострадалият Г. Д. Т., като това е негов и постоянен и настоящ адрес.Постоянният адрес на С.И.Т. е в гр.Димитровград, а настоящият адрес от 28.07.2003 г. е в с.Брод.

С молба от 28.09.2018 г. ищецът Г.М.Т. заедно с баща си М. Г. Т. и сестра си Т.Г.Т. са направили искане пред „Гаранционен фонд“,гр. С. за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди. Отказано им е било изплащане на обезщетение за неимуществени вреди,за което ищецът е бил уведомен с писмо изх.№ 24-01-741/20.12.2018 г.

По искане на ищеца ,чрез процесуалния му представител като свидетели бяха допуснати и разпитани лицата Н.С.М. и Т.К. И..От показанията и на двамата свидетели се установява, че ищецът

Г. и баща му М.Г. са живели при родителите на бащата на ищеца в продължение на години ,като са били в едно домакинство. Прекарвали са по-голямата част от времето в с.Брод,тъй като са отглеждали зеленчуци ,които са продавали на пазара в Димитровград. Бабата и дядото на ищеца имали апартамент и в Димитровград, в който епизодично отсядали.В този апартамент докато работела в Димитровград живеела и лелята на ищеца Т. Г.а. И двете свидетелки - свид.

И. и М. са категорични,че семейството е било задружно и сплотено и са били в много добри отношения.Г. бил малък когато баща му и майка му се разделили.

От този момент насетне родителите на баща му Г. и С. изцяло поели грижите за него. За известен период от време ищеца работил в чужбина и детето било при бабата и дядото. След като се върнал от чужбина се включил в общия им бизнес – зеленчукопроизводство.Имали техника,с която обработвали собствените си земи, а произведената продукция реализирали на пазара в Димитровград. Загубата на

Г. и С., баба и дядо на ищеца Г. се отразила изключително зле и все още не можел да ги прежали. Било му много трудно без тях, още повече, че ги загубил внезапно и едновременно, което било огромен шок както за него така и баща му М.. Видно от показанията на св. М. Г. от малък се трудил като заслуга за това имал дядо му. Бабата и дядото били авторитети за него.

Издържали го и финансово. Изцяло поели грижите за него и когато баща му работел в чужбина. Живеели заедно в едно домакинство и предимно в с.Брод, Хасковска област, като били изключително сплотено семейство.Според показанията на свид. И. след развода на родителите на Г. отговорността за отглеждането и възпитанието му изцяло поели неговите баба и дядо .Г. и С. били хора ползващи се с авторитет в селото и били много отговорно семейство. Те били за Г. като майка и баща, поради което и детето понесло много тежко загубата им. Баба му и дядо му били за него пример за трудолюбие и във всяко едно отношение. Били добро семейство, с много добри отношения между тях.

В хода на съдебното производство по искане и на двете страни бяха допуснати и назначени автотехнически и медицински експертизи.