Решение № 343 от 23.07.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 343 гр. Пловдив, 23.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIX СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Галя Г. Костадинова като разгледа докладваното от Галя Г. Костадинова Търговско дело № 20245300900501 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.247, чл.250 и чл.248 от ГПК.

Постъпили са две молби от ищеца С. Т. М., чрез адв. П. К.:

1.С вх. № 21427 от 12.06.2025г. чл.248 от ГПК, с която се иска изменение на постановеното по делото решение в частта, с която на ответника ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД са присъдени разноски в размер на 413.60лв., включващи 313.60лв. разноски и 150 лв. юрисконсултско възнаграждение, с искане в тази част те да бъдат намалени. Позовава се на чл.78 ал.6 от ГПК: делото е решено в полза на лице, освободено от плащане на държавни такси и разноски и в този случай осъденото лице е длъжно да заплати всички дължащи се такси и разноски, както и че присъждане на такси и разноски за отхвърлената част от претенцията за морални вреди противоречи на практиката на европейския съд, евентуално се иска да се разгледа направеното възражение за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение, което не съответства на отхвърлената част от иска, в резултат на което разноските да бъдат намалени.

2. С вх. № 21426 от 12.06.2025г. по чл.247 и чл.250 от ГПК, с която се иска поправяне на очевидна фактическа грешка в диспозитива на постановеното решение като върху уважената част от иска се присъди претендираната законна лихва от 18.11.2023г., а в отхвърлителната част от 1 иска се коригира диспозитива за отхвърлена законна лихва от 18.11.2023г. до 04.12.2023г., а не до изплащане на сумата. Това е така, защото ищецът е формулирал искане за присъждане на обезщетение за забава върху търсената главница от 18.11.2023г., в мотивите на съда е обсъдено и прието наличие на забава от 18.11.2023г., но в диспозитива върху присъдената сума липсва изписване да се плати с търсената законна лихва. Евентуално, ако се приеме, че не става въпрос за очевидна техническа грешка, то се иска допълване на решението чрез произнасяне по всички заявени искове като се присъди законна лихва върху присъдената главница.

При дадена възможност, ответникът ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД взима становище само по молба вх. № 21426 от 12.06.2025г. за нейната неоснователност като възразява, че не е налице нито допусната от съда очевидна техническа грешка в диспозитива на съдебното решение, нито непълнота в произнасянето, защото с решението е прието, че ищецът като кредитор е в забава поради непосочване на банкова сметка както в извънсъдебната претенция, така и в исковата молба в производството пред съда, и тази негова забава е освободила ответника от забавата му и оттук от дължимостта на обезщетение в размер на законната лихва, поради което то не е присъдено, а искането е отхвърлено.

Двете молби изхождат от страна по делото – ищец, подадени са в процесуалния срок от две седмици от съобщаване на съдебния акт - решение, поради което са допустими. Разгледани по същество, са неоснователни по чл.247 и чл.250 от ГПК и частично основателни по чл.248 от ГПК.

Основателно е становището на ответника, че липсва допусната очевидна фактическа грешка в диспозитива на постановеното Решение № 208 от 13.05.2025г. по отношение на акцесорната претенция за обезщетение за забава върху търсената главница от извънсъдебно предявяване на претенцията пред ответника на 18.11.2023г., поради което няма какво да се поправя, нито е налице евентуална непълнота поради неразглеждане и непроизнасяне по един от исковете, предмет на делото. Основателно се посочва и това се вижда от писмените мотиви на съдебния акт, че претенцията за обезщетение за забава в размер на законната лихва от 18.11.2023г. е обсъдена подробно, намерена е за основателна върху уважената част от иска, но поради забава на кредитора по смисъла на чл.95 от ЗЗД и чл.380 от КЗ, изразила се в непосочване на банкова 2 сметка в извънсъдебната претенция пред ответника и в исковата молба пред съда, е налице освобождаване на ответника от неговата забава и оттук правно основание търсеното обезщетение да не се присъди. Видно от диспозитива на съдебния акт, претенцията е отхвърлена изцяло така, както е заявена, поради което няма основание за поправка, евентуално допълване.

Неоснователна е и първата молба за изменение на решението в частта за разноските поради недължимост от ищеца по съразмерност на отхвърлената част на сторените от ответника разходи. Вярно е, че ищецът е лице по чл.83 ал.1 от ГПК, освободено от такси и разноски за разглеждане на делото. Вярно е, че чл.78 ал.6 от ГПК сочи, че в този случай дължимите такси и разноски се плащат от осъдената страна. Това означава, че осъденото лице дължи плащане на всички такси и разноски касателно сумата, за която е осъдено, т.е. по съразмерност на осъждането му. В закона не е казано, че независимо в каква част е уважен иска, ответникът, щом е осъден за каквато и да било сума, дължи плащане на пълния размер на първоначално невнесената от ищеца поради освобождаване държавна такса и на всички направени от съда разноски в хода на процеса. Такова тълкуване не би могло да се изведе нито от граматическото, нито от логическото анализиране на нормата и то би противоречило на принципа на справедливостта и ще доведе до неоснователно възлагане на парична тежест върху ответника. Не е налице текст в чл.78 от ГПК, според който лица, освободени от плащане на държавни такси и разноски по делото, не дължат на ответника сторените от него разноски по съразмерност на отхвърлената част от иска – нито в чл.78 ал.6, нито в чл.78 ал.3 от ГПК има такова правило. Освобождаването на ищеца от плащане на дължимите при завеждане на делото държавни такси, респективно при обжалване, както и разноски по събиране на доказателства, е законодателна привилегия и е изключение от правилото, и поради това следва да се тълкува стриктно съгласно вложения смисъл, а не разширително. При наличие на влязла в сила присъда за престъпление привилегията е в резултат на факта, че ищецът е пострадало от престъплението лице, а при липса на средства – за да се осигури достъп до правосъдие и упражняване на права.

Ответникът при осъждане заплаща на съда държавната такса върху сумата, за която е осъден, и направените от бюджета на съда разходи по съразмерност за тази сума. Той обаче не е лишен от законодателя от правото на репариране на разноски за отхвърлената част от иска, за която неоснователно е ангажирана 3 правната му сфера. За сторените от ответника разноски ищецът не е освободен с чл.83 от ГПК. Нормата казва, че „такси и разноски по производството на делата не се внасят от лица“, които са освободени по закон или от съда, т.е. такова лице не извършва плащане към съда при разглеждане на делото, а не че тези лица са освободени и от отговорността им към ответника за неоснователно ангажиране на правната му сфера по смисъла на чл.78 ал.3 от ГПК. Да се признае такава привилегия означава съдът да тълкува превратно смисъла на закона и чрез тълкуване да изведе и създаде привилегия, която не е разписана с положителни законодателни норми. Една такава привилегия би могла „да отвори широко вратата“ към недобросъвестно упражняване на права чрез заявяване на необосновано високи размери на претенции само защото са „безплатни“.

Нормата на чл.78 ал.3 от ГПК и въведената с нея отговорност за разходи при неоснователно предявен иск не разграничава вида на правата, предмет на делото – дали касаят обезщетение за морални вреди или друг иск. На практиката на европейския съд кореспондира чл.83 от ГПК – нормата гарантира достъп до правосъдието за упражняване на материалните права дори когато предвидената за това държавна такса е непосилна за имущественото състояние на лицето и поради това се явява пречка за упражняване на законово признати права и за достъп до правосъдие, чрез освобождаване на такова лице от плащането й.

С оглед горното за отхвърлената част от иска ищецът, макар и освободено лице по чл.83 от ГПК, дължи по силата на чл.78 ал.3 от ГПК на ответника онези разноски, които ответникът е сторил, за да се защити и в резултат на това искът срещу него е отхвърлен. Тези разноски и такси не са такси и разноски, дължими, но невнесени от ищеца към съда, а сторени от ответника по повод защитата му. Поради това първата молба по чл.248 от ГПК е неоснователна.

Неоснователно е и евентуалното искане за редуциране на юрисконсултското възнаграждение поради прекомерност – такова процесуално право не е създадено с ГПК. Възражение за прекомерност може да се прави само срещу заплатено за един адвокат възнаграждение по силата на чл.78 ал.7 от ГПК. При юрисконсултите нормата е чл.78 ал.8 от ГПК, няма плащане на сума, съдът определя размера според положения по делото труд и 4

ЗПП, поради което няма как да има прекомерно заплатено възнаграждение.

Отделно чл.78 ал.8 от ГПК не формулира право на възражение за прекомерно юрисконсутско възнаграждение, нито може да се изведе и обоснове аналогия на право на възражение от чл.78 ал.7 от ГПК поради различността на институтите, уредени с тези две норми.

Основателно е само възражението за нарушена съразмерност на присъдените разходи спрямо отхвърлената част от иска. Ответникът е платил депозит за САвТЕ от 500лв. и 20лв. депозит за свидетел, общо 520лв., а не 620лв., тъй като увеличеният депозит от 100лв. е от бюджета на съда.

Предявеният иск от 50 хил.лв., частичен от 80 000лв., е уважен за 72 % /36 хил.лв./ и за 28 % е отхвърлен. В резултат на това дължимият разход е 145.60лв. /28% от 520лв./, а не както е присъден 313.60лв. В тази част ще се допусне промяна чрез намаляване на присъдените разноски на 195.60лв., от които 145.60лв. платени депозити и 150лв. възнаграждение на юрисконсулт.

С оглед горното съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ молба вх. № 21426 от 12.06.2025г. по чл.247 от ГПК на С.

Т. М. ЕГН ********** от гр. ****, съдебен адрес гр. ****, чрез адв. П. К., с която се иска поправяне на очевидна фактическа грешка в диспозитива на постановеното Решение № 208 от 13.05.2025г. на ПОС като върху уважената част от иска се присъди претендираната законна лихва от 18.11.2023г., а в отхвърлителната част от иска се коригира диспозитива за отхвърлена законна лихва от 18.11.2023г. до 04.12.2023г., а не до изплащане на сумата, както и евентуалното искане по чл.250 от ГПК за допълване на диспозитива на Решение № 208 от 13.05.2025г. на ПОС чрез произнасяне по искането за присъждане на обезщетение за забава върху главницата в размер на законната лихва от 18.11.2023г. до изплащане на сумата.

ДОПУСКА на основание чл.248 от ГПК изменение на Решение № 208 от 13.05.2025г. на ПОС в частта, с която на ответника ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД са присъдени разноски в размер на 413.60лв., включващи 313.60лв. разходи за депозити и 150 лв. юрисконсултско възнаграждение, като ги намалява от 413.60лв. на 195.60лв., включващи 145.60лв. разходи и 150лв. възнаграждение на юрисконсулт, и ОТХВЪРЛЯ молба вх. № 21427 от 5

12.06.2025г. по чл.248 от ГПК на С. Т. М. ЕГН ********** от гр. ****, съдебен адрес гр. ****, чрез адв. П. К., в останалата част.

Решението може да бъде обжалвано пред Апелативен съд гр. Пловдив с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________ 6