Решение № 260010 от 15.01.2021, Районен съд - Елин Пелин
- Съд
- Районен съд - Елин Пелин
- Дело
- Гражданско дело 666/2019
- Вид
- Решение № 260010
- Подписан
- 15.01.2021
- В сила
- 23.02.2021
- Състав
- ПЕТКО РУСЕВ ГЕОРГИЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99, ал. 4 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 146, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
- чл. 10, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 10а, ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 11 · Закон за потребителския кредит
- чл. 26, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 37 · Закон за правната помощ
Р Е Ш Е Н И
Е
№ гр. Елин Пелин, 15.01.2021 година
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Елинпелинският районен съд, четвърти състав, в открито заседание на трети ноември две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ПЕТКО ГЕОРГИЕВ при секретаря ЦВЕТАНКА
НИКОЛОВА, като разгледа докладваното от съдията ГЕОРГИЕВ гр. дело № 666/2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл.
422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД.
Делото е образувано по искова молба на
„АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК ……, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Л.. бул. „Д-р П. Д.” № …., офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, срещу С.Х.А., ЕГН **********, с адрес: ***, с която се иска признаването за установено, че дължи сумата от: 504,19 лв., представляваща главница по договор за потребителски кредит № ********* от 21.02.2016 г.; 71,51 лв., представляваща договорна лихва от 14.06.2016 г. до 18.04.2017 г.; 23,86 лв., представляваща такса за оценка на досие за периода от 14.06.2016 г. до 18.04.2017 г.; 122,01 лв., представляваща такса за услуга „Кредит у дома“ за предоставяне на кредита в брой по местоживеене на кредитополучателя за периода от 14.06.2016 г. до 18.04.2017 г.; 284,58 лв., представляваща такса за услуга „Кредит у дома“ за събиране на погасителните вноски по местоживеене на кредитополучателя за периода от 14.06.2016 г. до 18.04.2017 г.; 120,10 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 15.06.2016 г. до подаване на заявлението; ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането. Твърди се, че на 21.02.2016 г. между ответницата и „Провидент Файненшъл България“ ООД е сключен договор за потребителски кредит, по който е предоставена сумата от 650 лева в брой по местоживеенето на кредитополучателя. На 01.07.2017 г. бил сключен договор за цесия между „Файненшъл България“ ЕООД ЕИК ********* (с предишно наименование „Провидент Файненшъл България“ ООД) и „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ” АД, ЕИК ….. а последното дружество прехвърлила на ищеца вземането по силата на приложение № 1 от 01.06.2018 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.11.2010 г. За извършените цесии били пращани уведомления, но същите били непотърсени и невърнати.
Ответницата С.Х.А., ЕГН **********, не е открита на адреса, посочен в исковата молба с. Елин Пелин Гара, ул. „Първи май“ № 1 на дати 09.09.2019 г., 23.09.2019 г. и 10.10.2019 г. Видно е от служебна справка за постоянен и настоящ адрес, че е регистриран същият адрес. При условията на чл. 47, ал. 1 ГПК е залепено уведомление на 21.10.2019 г., като в срока по чл. 47, ал. 2 ГПК книжата не са получени. Според справка от НОИ от 19.11.2019 г. няма активен трудов договор. В уведомително писмо с изх. № 15330/ 13.12.2019 г. на Софийския адвокатски съвет е посочено, че за представител на ответника е определен адвокат В.Б.М. от САК, а с определение от 13.12.2019 г. последната е назначена за процесуален представител на ответника по делото.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът чрез назначения особен представител адв. М. е подал писмен отговор, в който оспорва предявените искове. Оспорват се твърденията за връчване на уведомление за извършената цесия, като се твърди, че особеният представител не може да приема и да признава задължения по договори. Твърди се, че има неравноправни клаузи, а кредитната институция не извършила проучване на възможността на длъжника да погасява кредита.
В съдебно заседание ищецът не се представлява, като чрез процесуалния си представител юриск. Рангелова представя писмена защита.
В съдебно заседание ответницата чрез назначения особен представител адв. М. оспорва исковете.
Съдът, като взе предвид направените искания и доводи, прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
По ч. г. д. № 312/2019 на РС Елин Пелин на
03.04.2019 г. е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с която е разпоредено ответницата С.Х.А. да заплати на ищеца сумата от: 504,19 лв., представляваща главница; 71,51 лв., представляваща договорна лихва от 14.06.2016 г. до 18.04.2017 г.; 23,86 лв., представляваща такса за оценка на досие за периода от 14.06.2016 г. до 18.04.2017 г.; 122,01 лв., представляваща такса за услуга „Кредит у дома“ за предоставяне на кредита в брой по местоживеене на кредитополучателя за периода от 14.06.2016 г. до 18.04.2017 г.; 284,58 лв., представляваща такса за услуга „Кредит у дома“ за събиране на погасителните вноски по местоживеене на кредитополучателя за периода от 14.06.2016 г. до 18.04.2017 г.; 120,10 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 15.06.2016 г. до подаване на заявлението; ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането, както и разноски за държавна такса от 25 лева и за юрисконсултско възнаграждение от 50 лева.
Заповедта е връчена на ответницата С.Х.А. при условията на чл. 47, ал. 5 вр. ал. 1 ГПК.
Въз основа на договор за потребителски кредит № ********* от 21.02.2016 г. „Провидент Файненшъл България“ ООД е предоставило на ответницата като кредитополучател сумата от 650 лева при следните условия: такса за оценка на досие- 32,50 лева, лихва- 128,22 лева (31,82 % годишно), ГПР 48 % и такса за услугата „кредит у дома“- 554,43 лева. Посочено е, че общ размер на дължимата сума е 1365,15 лева, срок на договора в седмици 60 броя седмични плащания в размер на 22,76 лева, а последното плащане е 22,31 лева, първото седмично плащане се дължи на понеделник 28.02.2016 г. Приложени са формуляр за кандидатстване за кредита и стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация по кредита, подписани на 21.02.2016 г. от ответницата С.Х.А. .
С рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.11.2010 г. между „Провидент Файненшъл България“ ООД-продавач и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД-купувач, е постигнато споразумение, че продавачът ще прехвърля на купувача ликвидни и изискуеми в пълен размер вземания, произхождащи от договори за потребителски кредит, сключени от продавача с физически лица. Представени са, пълномощни за уведомяване на длъжниците, допълнително споразумение от 01.11.2017 г. към рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.11.2010 г. потвърждението за сключена цесия от 01.06.2018 г. и приложението за прехвърлените вземания, в което отразени договор за кредит *********, ЕГН и името на ответницата С.Х.А., дата на договор за кредит от 21.02.2016 г., отпусната главница 650, общо дължимо по кредита 1365,60, остатък на дължимата сума към датата на засичане 01.06.2018 г.
– 1083,25, в това число лихви за просрочие -77,10. Представено е уведомителни писма и уведомления до длъжника С.Х.А. за извършено прехвърляне на вземания (цесия)
Съдът кредитира приетото заключение на съдебно-счетоводна експертиза, по която вещото лице Р.С. след проверка на проверка по първичните счетоводни документи е установило, че са извършени плащания за 359 лева, с които са погасени 145,81 лева главница, 56,71 лева договорна лихва, 8,64 лева такса за оценка на досие; 174,84 лева такса за Кредит у дома“ .
Остатъчното задължение на С.Х.А. по договор за потребителски кредит № ********* от 21.02.2016 г. по пера към момента на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 02.04.2019 г. е в общ размер на 1128,73 лв., както следва: 1. Главница 504,19 лева; 2. Договорна лихва 71,51 лева; 3. Такса за оценка на кредитно досие 23,86 лева; 4. Такса „Кредит у дома“ 406,59 лева; 5. Лихва за забава до 02.04.2019 г. 122,58 лева. Общият размер на лихвата за забава за периода от 15.06.2016 г. до датата на входиране на заявлението за издаване заповед на изпълнение, а именно 02.04.2019 г. възлиза на 122,58 лв.
С оглед на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Съдът е сезиран с установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 415, ал.1 ГПК за установяване съществуване на вземането, който се предявява от кредитора след възражение от страна на длъжника. В това производство съдът установява дали вземането съществува, неговия размер и дали е изискуемо към датата на подаване на заявлението. В тежест на ищеца е да докаже факта, от който произтича вземането му, а на ответника – фактите, които го погасяват, изключват или унищожават. С доклада по чл. 146 ГПК в тежест на ищеца е възложено да докаже: наличието на договор за потребителски кредит от 21.02.2016 г., пълно и точно изпълнение на задълженията по него и предаването на парите на другата страна, прехвърлянето на вземането с договори за цесия, уведомяването за извършените цесии, степента на неизпълнението на ответника и размера на дължимите от ответника суми.
От представените писмени доказателства се установява, че е сключен процесният договор за потребителски кредит от 21.02.2016 г. между ответницата и
„Провидент Файненшъл България“ ООД. Договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора (чл. 10, ал. 1 ЗПК). Съдът намира, че процесният договор за потребителски кредит е сключен в писмена форма, на хартиен носител, по ясен и разбираем начин. Посочена е главницата по кредита, годишният процент на разходите, фиксираният годишен лихвен процент по заема, начинът на усвояване, общият размер на всички плащания по договора, условията за издължаване на кредита от потребителя, елементите на общата стойност на кредита, ден от седмицата за плащането на погасителните вноски и размерът на дължимата погасителна вноска, като още е предвидено правото на потребителя да погаси предсрочно кредита (чл. 10) и да се откаже от договора (чл. 14). Макар да няма отделен документ, наименуван погасителен план, в съдържанието на договора е поместена цялата изисквана от чл. 11, ал. 1 от ЗПК информация. Тъй като договорът е сключен при фиксиран лихвен процент за целия му срок и за всички вземания по него, последното изискване на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК за посочване последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, е неприложимо.
Вземането по договора за кредит е било прехвърлено с цесия, за която са представени съответните писмени доказателства.
В чл. 22 от договора за кредит изрично е предвидена възможността кредиторът да прехвърли правата си по договора на трето лице, без да е необходимо съгласието на длъжника, поради което в случая не е налице противоречие с нормата на чл.
26, ал. 1 ЗПК. „Старият“ кредитор е овластил с изрично пълномощно „новия“ от негово име да информира длъжника за сключените цесии, като по смисъла на чл.
99, ал. 4 ЗЗД прехвърлянето на вземането спрямо длъжника има действие от деня, когато то му е съобщено от предишния кредитор. Не съществува законова пречка уведомяването да се направи и от цесионера, когато той е изрично овластен за това, както е станало тук, доколкото не се касае за лично и незаместимо действие. Депозирането на искова молба от цесионера придружена с документи, обективиращи цесията, вкл. и уведомление до длъжника, следва да се счита за валидна форма на предявяване на цесията спрямо длъжника, както когато то е направено лично от цедента, така и когато е направено от трето, упълномощено от цедента лице, като няма пречка това лице да е и цесионерът, тъй като не се касае за лично непрехвърлимо действие, което може да бъде извършено само и единствено от стария кредитор. С оглед практиката на ВКС (Решение № 3 от 16.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 1711/2013 г., I т. о., ТК, Решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., ТК) следва да се приеме, че ответникът като длъжник е уведомен за извършената цесия с приложеното към исковата молба уведомление за извършено прехвърляне на вземания, връчено му на особения представител заедно с преписа от исковата молба със съобщението по чл. 131 ГПК.
Разпечатката съдържа 34 от 54 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9d592d0c-6b03-4665-8b0a-39c43d39ea0c