Решение № 99 от 24.06.2024, Районен съд - Своге

РЕШЕНИЕ

№ 99 гр. гр. Своге, общ. Своге, обл. София, 24.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВОГЕ в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Румен Ат. Стойнов при участието на секретаря Мария Н. Тодорова Кръстанова като разгледа докладваното от Румен Ат. Стойнов Гражданско дело № 20211880100804 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

Настоящото дело е образувано по искова молба от 23.08.2021 г., уточнена с молба от 17.02.2023 г., подадени от Г. П. А., ЕГН **********, с адрес : гр. С., ж.к. „...”, бл. , ет. , ап. , чрез пълномощник, против „УниКредит Булбанк” АД, ЕИК 831919536, със седалище и адрес на управление : гр.

София, район Възраждане, пл. „Света Неделя” № 7, представлявано от двама от изпълнителните директори. Твърди се, че между ищеца като кредитополучател, С. Н. А., като солидарен длъжник и ответника, като кредитор, е сключен Договор за банков кредит № 377 от 16.07.2004 г., по силата на който на кредитополучателя е предоставен кредит в размер на 46 000 лева, с цел закупуване на апартамент. Според чл. 3./1/.1. от договора, дългът по заемната сметка се олихвява с годишен лихвен процент (ГЛП) в размер, равен на действащия към периода на олихвяването основен лихвен процент (ОЛП) на Българската народна банка (БНБ) в размер на 2,44 пункта плюс надбавка в размер на 6,44 пункта. Общият размер на лихвения процент при сключването на договора се определя на 8,88 на сто годишно. В чл.

3./1/.2. кредитополучателят дава съгласието си банката да променя едностранно базисния /ОЛП определян от БНБ/ годишен лихвен процент, определен съгласно предходната точка, без за това да е необходимо сключване на допълнително споразумение между страните, при промяна на пазарните условия, които по преценка на банката водят до необходимост от увеличаването му най-малко с 2 пункта над размера, определен от банката в деня на сключване на настоящия договор. Банката уведомява кредитополучателя за извършената промяна в едноседмичен срок на адреса за кореспонденция, посочен в искането за отпускане на кредит. На 18.07.2006 г. е сключен Анекс № 1 към договора, с който той частично е измененен.

1

Според ищеца разпоредбата на чл. 3./1/.2. от договора е нищожна, на основание чл. 26, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) във връзка с чл. 35, ал. 2, т. 2, т. 8, т. 9 и т. 11 и чл. 36 от Закона за защита на потребителите и за правилата на търговия (ЗЗППТ(отм.), поради противоречие с добрите нрави и морала. Освен това, разпоредбата на договора за банков кредит е в противоречие и с § 3, чл. 3, буква „в ”, „й”, „л” на Директива 93/13/ЕИО на Съвета на Европейските общности от 5 април 1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори, както и с чл. 39, ал. 2 от Закона за банките (отм.). Същото се отнася и за анекса към договора, тъй като е сключен на основание нищожна клауза. В исковата молба са изложени подробни съображения в подкрепа на направените твърдения, като се иска от съда да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 3359,67 лева, представляваща разликата между заплатена от А. остатъчна главница през септември 2016 г. (27371,83 лева) и действително дължимата главница по договора за кредит по погасителния план, ако не беше изменението на ГЛП – 24012,16 лева, заедно със законната лихва върху сумата от 3359,67 лева, считано от 23.08.2021 г. до окончателното изплащане.

Претендират се и направените по делото разноски.

От страна на ответника е подаден писмен отговор, в който се оспорват фактическите твърдения изложени в исковата молба. Твърди се, че разпоредбата на чл. 3./1/.2. от договора не е нищожна, тъй като изменението не може да стане на основание, което не е предвидено в договора. Посочва се, че към датата на сключване на анекса на договора – 18.06.2007 г., правната възможност за банките едностранно да променят лихвения процент по договорите изрично е била предвидена, съгласно чл. 58, ал. 1, т. 2 от Закона за кредитните институции, както и ЗЗППТ е бил отменен с действащия към онзи момент Закон за защита на потребителите (ЗЗП), който е въвел изключението на чл. 144, ал. 3, т. 1 ЗЗП. Излага се, че дори клаузите да се неравноправни, това би се отразило на размера на възнаградителната лихва, а не върху главницата по договора за кредит.

По делото са приети, като писмени доказателства, документите представени от страните. Назначена и изслушана е съдебна експертиза, основна и допълнителна, която не е оспорена и съдът въприема като обективно и компетентно изготвена.

Свогенският районен съд, първи състав, като взе предвид становищата на страните и съобразявайки събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното от фактическа страна :

От приобщените по делото писмени доказателства безспорно се установява, че на 16.07.2004 г. между Г. А. като кредитополучател, С. А., като солидарен длъжник и „УниКредит Булбанк” АД, тогава с наименование „Булбанк” АД, като кредитор, е сключен Договор за банков кредит № 377, по силата на който на кредитополучателя е предоставен кредит в размер на 46 000 лева, с цел закупуване на апартамент. На 22.07.2004 г. посочената сума е постъпила по сметка на ищеца, а крайният срок за погасяване на кредита е 25.06.2024 г. Според чл. 3./1/.1. от договора, дългът по заемната сметка се олихвява с ГЛП в размер, равен на действащия към периода на олихвяването ОЛП на БНБ в размер на 2,44 пункта плюс постоянна надбавка в размер на 2

6,44 пункта. По този начин общият размер на лихвения процент при сключването на договора е определен на 8,88 на сто годишно. В чл. 3./1/.2. кредитополучателят дава съгласието си банката да променя едностранно базисния /ОЛП определян от БНБ/ годишен лихвен процент, определен съгласно предходната точка, без за това да е необходимо сключване на допълнително споразумение между страните, при промяна на пазарните условия, които по преценка на банката водят до необходимост от увеличаването му най-малко с 2 пункта над размера, определен от банката в деня на сключване на настоящия договор. За периода от 16.07.2004 г. до 18.06.2007 г. ОЛП определян от БНБ е нараснал от 2,44 до 3,84 пункта. На 18.06.2007 г. е сключен анекс към договора за кредит, като между страните е постигнато съгласие да се измени чл. 3./1/.1. от договора, като ГЛП да се определя на база SOFIBOR, който към посочената дата е бил в размер на 4,166 процента. За периода от 18.07.2007 г. до 14.09.2016 г. ГЛП стига до 5,77 процента, декември 2008 г., като след месец май 2009 г. спада под 2,44 процента, а от ноември същата година и под 1 процент. Променен е и чл.

3./1/.2. от договора за кредит, като кредитополучателят дава съгласието си банката да променя едностранно базисния ГЛП, определен съгласно чл.

3./1/.1., без за това да е необходимо сключване на допълнително споразумение между страните, при промяна на пазарните условия, които по преценка на банката водят до необходимост от увеличаването му най-малко с 1 пункт над размера, определен от банката в деня на сключване на настоящия договор. Запазва са задължението на банката да уведоми кредитополучателя за извършената промяна в едноседмичен срок на адреса за кореспонденция, посочен в искането за отпускане на кредит.

От приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза е видно, че кредитът е пресрочно изплатен на 14.09.2016 г. На 17.04.2014 г. е преизчислена и възстановена на А. лихва в размер на 2565,13 лева, а за срока на действие на договора от нея е изплатена лихва в размер на 37407,84 лева.

Разликата между заплатена от А. остатъчна главница през септември 2016 г.

(27371,83 лева) и действително дължимата главница по договора за кредит по погасителния план, ако не беше изменението на ГЛП (24012,16 лева), е в размер на 3359,67 лева.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното :

Посочването на задължение за лихва в отнапред известен размер не нарушава изискването за добросъвестност и не води до значително неравновесие между правата и задълженията на банката и на заемополучателя. Клауза в договор за банков кредит, с която е постигнато съгласие дължимата от кредитополучателя цена по възмездния договор за банков кредит да се формира от два компонента – базов лихвен процент (БЛП) с точно определен към датата на подписването на договора размер в проценти и договорна надбавка, с възможност за промяна на цената (лихвата), обусловена от промяна на БЛП, но при липса на ясна методика и условия за промяна, доведена до знанието на кредитополучателя, е неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 10 и т. 12 ЗЗП и нищожна съгласно чл. 146 ЗЗП, но само в частта даваща право на кредитора да променя едностранно лихвата при промяна на БЛП, но не и в частта, определяща дължимата към момента 3 на сключване на договора лихва, включваща БЛП и договорна надбавка в определен размер. В случая възможността за промяна на цената (лихвата) се налага от обективни, външни и извън контрола на търговеца фактори, които са подробни разписани в договора/анекса, като методиката на банката за изменение е част от договорното съдържание, а не представлява вътрешен акт на търговеца, съответно при изменение на договора липсва възможност за субективна едностранна преценка на доставчика на услугата. От друга страна обаче чл. 3./1/.2. /от преди и след изменението/ не предвижда при настъпване на обстоятелства, предпоставящи изменение на БЛП в посока намаляване, а не само увеличаване, нито установяват право на кредитополучателя да се откаже от договора в случай на несъгласие с извършеното от банката едностранно изменение в размера на лихвата. По изложените съображения съдът приема, че клаузите чл. 3./1/.2. от договора /преди и след изменението/ е неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 12 ЗЗП и нищожна съгласно чл. 146 ЗЗП, но само в частта даваща право на кредитора да променя едностранно лихвата при промяна на БЛП, но не и в частта, определяща дължимата към момента на сключване на договора лихва, включваща БЛП и договорна надбавка в определен размер. С оглед на така изложеното п редявеният осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от Закона за задълженията и договорите е доказан и основателен. Налице е първична липса на основание за получаване на сумата от 3359,67 лева, съответно банката е длъжна да върне на А. полученото без основание.

По отношение заплащането на адвокатско възнаграждение съдът съобрази, че то е при условията на Закона за адвокатурата – оказана безплатна адвокатска помощ. Изявлението за наличие на конкретно основание за оказване на безплатна адвокатска помощ по чл. 38, ал. 1 от Закона за адвокатурата обвързва съда и той не дължи проверка в основното производство за съществуването на посочената хипотеза. С оглед на тълкуването дадено в решението по дело С-438/2022 г. на Съда на Европейския съюз, Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения не следва да се прилага. Делото се отличава с известна правна и фактическа сложност, проведени са три заседания с реалното участие на адвоката, допусната е експертиза – основна и допълнителна. С оглед на изложеното съдът приема, че сумата от 900 лева е адекватна на усилията на защитата при упражняване на процесуалните права, както и с обема на извършената работа. В допълнение ответната страна дължи на ищеца направените по делото разноски за държавна такса и за възнаграждение на вещо лице.

Така мотивиран и на основание чл. 12 и чл. 235 ГПК, съдът РЕШИ:

Осъжда „УниКредит Булбанк” АД, ЕИК 831919536, със седалище и адрес на управление : гр. София, район Възраждане, пл. „Света Неделя” № 7, представлявано от двама от изпълнителните директори, да заплати на Г. П.

А., ЕГН **********, с адрес : гр. С., ж.к. „...”, бл. , ет. , ап. , сумата от 3359,67 лева, представляваща разликата между заплатена от А. остатъчна главница 4 през септември 2016 г. по Договор за банков кредит № 377 от 16.07.2004 г. и Анекс № 1 към него от 18.06.2007 г. в размер на 27371,83 лева и действително дължимата от нея главница по погасителния план, ако не е било изменението на годишния лихвен процент, в размер на 24012,16 лева, заедно със законната лихва върху сумата от 3359,67 лева, считано от 23.08.2021 г. до окончателното й изплащане.