Определение № 50154 от 10.12.2024, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 50154 гр. София, 10.12.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 150 СЪСТАВ, в закрито заседание на десети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ Гражданско дело № 20241110131800 по описа за 2024 година

Настоящото определение е по чл. 140, ал. 1 ГПК.

Производството е образувано по искова молба на Е. Х. Н. срещу ******* и *******.

В срока по чл. 131 ГПК са постъпили отговори на исковата молба от двамата ответници.

Ответникът ******* иска спиране на настоящото дело до окончателното приключване на производството по гр. дело № *** по описа на Софийския районен съд, 165и състав, за 2024 г. От твърденията на страните е видно, че съответното производство е за обявяване на спорния предварителен договор между Е. Х. Н. и ******* за окончателен.

Действително, между производството по иска с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД и настоящото производство по иск с правно основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД, съществува връзка на обуславяне. Настоящият съдебен състав обаче държи сметка, че „връзката на обусловеност е обратна – в този случай производството по чл. 135 ЗЗД се явява преюдициално спрямо производството по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, респективно последното е това, което подлежи на спиране“ според мотивите към т. 2 от Тълкувателно решение № 2 от 2019 г. по тълк. дело № 2 от 2017 г. на ОСГТК на ВКС. Затова искането за спиране на настоящото производство е неоснователно.

Към исковата молба са приложени документи, които са относими към предмета на доказване, необходими и допустими, поради което следва да бъдат приети като доказателства по делото. Във връзка с тези от тях, които не са на български език, на ищеца трябва да бъдат дадени допълнителни указания.

По приложените с отговорите на исковата молба документи и тяхното приемане като писмени доказателства съдът ще се произнесе след като предостави възможност на ищеца да изрази съответно становище.

Делото следва да бъде разгледано за възможно най-ранната дата предвид графика на съдебния състав.

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ******* за спиране на настоящото производство до постановяване на решение по гр. дело № ***/2024 г. на СРС, 165-и състав.

1

НАСРОЧВА гр. дело № 20241110131800 по описа на Софийския районен съд, III гражданско отделение, 150-и състав, за разглеждане в открито съдебно заседание на 22. 01.

2025 г. от 13, 30 часá, за която дата и час да се призоват страните.

ПРИЕМА представените с исковата молба писмени документи като доказателства по делото, но с изключение на документите, приложени на л. 43 -45 и л. 52 от делото.

ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на ищеца до края на първото открито съдебно заседание да представи в заверен превод на български език документите, приложени на л. 43 -45 и л.

52 от делото ведно с два комплекта преписи от тези заверени преводи за ответниците.

ПРЕДУПРЕЖДАВА ищеца, че при неизпълнение на указанията в срок съответните документи няма да бъдат приети като доказателства по делото.

ОТЛАГА произнасянето по евентуалното приемане на приложените с отговорите на исковата молба документи като доказателства по делото и съответните доказателствени искания за първото открито съдебно заседание, във връзка с което ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на ищеца до края на първото открито съдебно заседание да изрази съответно становище.

УКАЗВА на ищеца Е. Х. Н. в срок до края на първото открито съдебно заседание да заяви дали ще се ползува от оспорения от ответниците предварителен договор, приложен към исковата молба, като го ПРЕДУПРЕЖДАВА, че в противен случай съдът ще изключи съответния документ от доказателствените материали.

ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 във връзка с чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК:

Ищецът твърди, че е кредитор на ******* на основание предварителен договор за покупко-продажба на недвижими имоти от 17.05.2023 г. Поради неизпълнение на задължението от страна на продавача да прехвърли самостоятелните обекти – гараж № * и гараж № *, ищецът – купувач по така сключения предварителен договор, е предявил иск с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД за обявяване на предварителния договор за окончателен.

По предявения конститутивен иск е образувано гр. дело № ***/2024 г. по описа на Софийския районен съд, 165-и състав. Ищецът твърди, че ,,в резултат на поредица от устни договорки за покупко-продажба на апартаменти и гаражи” е превел по сметка на ******* сума в общ размер на 226 598 лв. Страните са се договорили, че част от тази сума, а именно 38 488 лв., представлява продажна цена за процесните два подземни гаража, друга част от сумата – 117 700 лв., служи като продажна цена за апартамент № * по друг предварителен договор, а остатъкът от 70 410 лв. следва бъде възстановена на ищеца.

Поради обстоятелството, че се намира в чужбина, ищецът твърди, че е изпратил в Б. пълномощно с декларации, заверени от консулската служба с цел изповядване на сделката.

Страните посочили срок за нотариално прехвърляне на двата гаража до 31.01.2024 г., но поради бездействие от страна на продавача, сделката не се е осъществила. Така за купувача е възникнал правен интерес да предяви иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД за обявяване на договора от 17.05.2023 г. за окончателен по отношение на двата процесни гаража. Междувременно, след предявяването на иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, но преди вписването на исковата молба в Агенцията по вписванията, при справка в Имотния регистър ищецът е установил, че неговият съконтрахент ******* е прехвърлил на втория ответник ******* всички свои налични недвижими имоти, включително двата гаража, като продажната цена на всички без един прехвърлени обекти е равна на данъчната оценка. Ищецът твърди, че двете дружества 2 по тази последваща сделка са свързани лица, което предполага знание от страна на приобретателя ******* за обстоятелството, че ищецът по настоящото производство е кредитор по предварителен договор на продавача и с отчуждаването на имотите се увреждат негови интереси. Твърди, че управителят и собственик на 50 % от капитала на дружеството – продавач В. Б. Ш. е също управител и собственик на 81% от капитала на дружеството – купувач по увреждащата сделка. В. Б. Ш. е съпруг на Т. Е. Ш., която притежава останалите 19% от капитала на *******. Заключава, че чрез така сключената между двете ответни дружества прехвърлителна сделка се осуетява възможността искът по чл. 19, ал. 3 ЗЗД да бъде уважен, а това обуславя правния интерес на ищеца – кредитор по предварителен договор да атакува като относително недействително извършеното между неговия съконтрахент и третото лице съглашение. Иска от съда да обяви за относително недействителни спрямо него извършените разпоредителни сделки с гараж № * и гараж № *.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от първия ответник *******, който оспорва предявения иск като неоснователен. Твърди, че представената от ищеца ситуация за ,,поредица от устни договорки’’ не отговаря на действителното положение в отношенията между страните. Излага твърдения за сключен между ******* и Е. Х. Н. на 25.11.2021 г. предварителен договор за продажба на четири самостоятелни обекта, находящи в гр. С., "Адрес", а именно: апартамент № *, апартамент № *, гараж № * и гараж № *. В предварителния договор е била уговорена обща продажна цена в размер на 166 070 евро (с левова равностойност 342 804,68 лв.), от които сумата от 136 070 евро представлява цената на двата апартамента, а сумата от 30 000 евро е продажна цена за двата гаража. Излага доводи, че настоящият процесуален представител на ищеца Е. Б. в предходен момент е бил адвокат на *******, както и че адресът на неговата кантора съвпада с адреса на управление на *******. Аргументира, че сумата от 226 958 лева, постъпила по сметка на ищеца, е в резултат на изпълнение на клаузите по предварителния договор от 25.11.2021 г., а не ,,в резултат на поредица от устни договорки”, за което обстоятелство сочи уговорените в предварителния договор падежни вноски, така и представените от ищеца платежни нареждания, които обаче са на чужд език и към тях липсва превод на български в нарушение на изискването на чл. 185 ГПК. Твърди, че ищецът е заплатил първите три вноски по договора, като за извършените плащания са му били издадени съответни фактури, но не е извършил плащане по последната четвърта вноска, която е била дължима в срок от 30 дни след издаване на разрешение за ползване на сградата (каквото е било издадено на 03.08.2022 г. за сградата с гаражите и на 24.11.2022 г. за сградата с апартаментите). Твърди, че след плащане на третата вноска по предварителния договор от 25.11.2021 г. за Е. Х. Н. са възникнали „непредвидени обстоятелства от здравословен характер на член от неговото семейство“, в резултат на които същият е бил в невъзможност да изпълнява задълженията си по договора и е поискал прекратяването му. Поради тази причина между страните била постигната устна договорка продавачът да прехвърли описаните в предварителния договор обекти на трети лица, а при реализиране на продажба да възстанови на Е. Х. Н. средствата, заплатени от него, за същите имоти. Ответникът твърди, че представеният от ищеца предварителен договор от 17.05.2023 г. е неистински и антидатиран. Едва с получаването на исковата молба по настоящото производство ответното дружество било научило за това съглашение и излага, че депозираният отговор следва да се приема за противопоставяне по смисъла на чл. 301 ТЗ. Заключава, че спрямо ищеца – купувач е останала сума за възстановява в размер на 38 677,43 лв., която е щяла да му бъде заплатена обратно след продажбата на гараж № * и гараж № *. Поддържа, че продажбата на имотите на втория ответник по делото не представлява увреждаща ищеца сделка, а е извършена единство с цел набиране на средства за дружеството, така че последното да може да обслужва с тях дейността си. Допълва, че понятието ,,свързани лица’’ е категория, която се използва в 3 търговското ни законодателство, но това понятие не е включено в презумпцията на чл. 135, ал. 2 ЗЗД. Като косвени факти и обстоятелства от значение за решаване на спора процесуалният представител на ответното дружество посочва, че в отношенията между двамата съдружници в ******* в началото на 2023 г. е настъпил разрив. Единият от съдружниците – В. Б. Ш. е бил управител, а другият, Б. Ф., е бил пълномощник с предоставена му много широка представителна власт по отношение на дейността на дружеството. Той е разполагал с пълномощни да се разпорежда с активите на ******* за дълъг период (над три години и половина) преди последните да бъдат оттеглени на основание чл. 38, ал. 2 ЗЗД от управителя през м. октомври 2023 г., респ. м. февруари 2024 г.

Въпреки оттеглянето на пълномощните през м. април 2024 г. Б. Ф. е подал по партидата на ******* в Търговския регистър заявление за заличаване на досегашния управител и вписване на заявителя като нов управител на ответното дружество, въз основа на протокол от общо събрание от 18.04.2024 г. По отношение на този тези действия е образувано търговско дело по чл. 74, ал. 1 ТЗ за отмяна на решенията на общото събрание на съдружниците поради незаконосъобразност, а производството за промяна на обстоятелства е спряно до решаване на спора относно законосъобразността на решенията на общото събрание със силата на пресъдено нещо. Първият ответник твърди също така, че е възможно Е. Х. Н., от чието име е инициирано настоящото производство, да не знае за делата, които се водят от негово име в Република Б.. В подкрепа на това твърдение излага обстоятелството, че Е. Х. Н. не се е противопоставял нито веднъж, когато са му били възстановявани заплатените за процесните имоти суми, и акцентира на наличието на свързаност между бившия адвокат на ******* (процесуален представител на ищеца в настоящото производство) и съдружника с оттеглени пълномощни Б. Ф..

По отношение на предварителния договор от 17.05.2023 г. ответното дружество оспорва неговата автентичност - твърди, че на датата на сключването му Е. Х. Н. не се е намирал на територията на Б. и че подписът, положен за купувача, не е действително положен от Е. Х. Н.. Освен това описанието на двата гаража, предмет на предварителния договор, не отговаряло на императивното изискване на разпоредбата на чл. 19, ал. 2 ЗЗД, доколкото не е посочена отделна цена за придобиването на всеки един от самостоятелните обекти. Във връзка с това въвежда твърдения за нищожност на предварителния договор от 2023 г. на основание чл. 26 във връзка с чл. 19, ал. 2 ЗЗД, доколкото в него не е определена индивидуална цена за всеки един от гаражите. По отношение на другите представени доказателства иска от съда да задължи ищеца да представи трите броя извлечения (на английски) от банкова сметка и справка за движението по банкова сметка (на иврит), придружени с превод на български език, съобразно нормата на чл. 185 ГПК. Прави искане за назначаване на комплексна почеркова и техническа експертиза, както и за съдебно счетоводна такава. Иска от съда да отхвърли предявения иск.