Заповед за изпълнение № 760 от 09.04.2026, Районен съд - Лом
- Съд
- Районен съд - Лом
- Дело
- Частно гражданско дело 956/2026
- Вид
- Заповед за изпълнение № 760
- Подписан
- 09.04.2026
- Състав
- Лилия Йорданова Любенова Димитрова
Цитирани разпоредби
- чл. 41 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 411, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 411, ал. 2, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 411, ал. 2, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 411, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414а · Граждански процесуален кодекс
- чл.26, ал.4 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 11, ал. 1, т.10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал.1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 23 · Закон за потребителския кредит
ЗАПОВЕД
ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПАРИЧНО ЗАДЪЛЖЕНИЕ по чл. 410 от ГПК гр. гр. Лом
Районен съд – Лом, Шести състав в проведеното на 09.04.2026 г. закрито разпоредително заседание по частно гражданско дело № 956 по описа на съда за 2026 г., докладвано от Лилия Й. Любенова Димитрова, районен съдия, като разгледа подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 и сл. ГПК, след като прецени, че са налице предпоставките за уважаване на искането, на основание чл. 411, ал. 3 от ГПК РАЗПОРЕЖДА:
Длъжникът Е. С. М. ЕГН: **********, адрес *********, да заплати на кредитора ИЗИ ФИНАНС ЕООД ЕИК: *********, адрес *********, сумите:
296,55 EUR (двеста деветдесет и шест евро и 55 цента), представляваща главница, ведно със законната лихва за период от 07.04.2026 г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените в производството разноски за: юрисконсултско възнаграждение в размер на: 51,13 EUR (петдесет и едно евро и 13 цента), държавна такса в размер на: 10,86 EUR (десет евро и 86 цента).
ОТХВЪРЛЯ искането на заявителя за издаване на заповед за изпълнение и ИЛ срещу длъжника за сумите:
16,82 EUR (шестнадесет евро и 82 цента), представляваща договорна лихва за периода от 14.08.2025 г. до 12.03.2026 г.,
189,60 EUR (сто осемдесет и девет евро и 60 цента), представляваща такса.
Вземането произтича от следните обстоятелства: На 14.08.2025г. между „Изи Финанс” ЕООД, ЕИК ********* в качеството на кредитодател и Е. С. М., ЕГН **********, в качеството на кредитополучател е сключен Договор за предоставяне на кредит №********* от 14.08.2025 г., като размерът на предоставения кредит е 600 лева, които е трябвало да бъдат върнати заедно с договорената възнаградителна лихва на 30 бр. вноски с последна дата на падеж 31.01.2028г., съгласно предварително предоставен погасителен план. Обща дължима сума: 1052.01 лв. , от която 600 лв. главница, 80.91 лв. договорна лихва и 371.1 лв. такса “Ангажимент”. Задължението по договора е обявено за предсрочно изискуемо.
При извършената служебна проверка по чл. 411, ал. 2 ГПК, съдът установи следното:
В настоящото производство съдът следи за наличие на положителните предпоставки по чл.410 ГПК и наличие на пречки по чл.411, ал.2 ГПК. Искането за издаване на заповед и изпълнителен лист следва да се отхвърли в случаите, когато противоречи на закона или добрите нрави– арг. чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК, както и ако искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, или е налице обоснована вероятност за това - арг. чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК.
В договора за потребителски креди е посочен годишен процент на разходите по кредита в размер на 59.9%, както е посочено и в самото заявление.
Съгласно чл. 19, ал.1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците 1 за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В ал. 4 е посочено, че годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения, определена с постановление на Министерския съвет на Република България.
Към момента на сключване на договор -14.08.2025г. този размер е 1,82 % и следователно ГПР не може да надвишава 59.1 (както е посочено и в самото заявление).
Следователно клаузата за ГПР е недействителна, т.к. противоречи на императивна правна норма. Съгласно чл. 11, ал. 1, т.10 ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.
Действително съгласно разпоредбата на чл.26, ал.4 от ЗЗД нищожността на отделни части не влече нищожност на договора, когато те са заместени по право от повелителните правила на закона или когато може да се предположи, че сделката би била сключена и без недействителните й части. В случая не е налице нито една от тези две хипотези нищожните клаузи на процесния договор за паричен заем относно определянето на ГПР не може да бъдат заместени по право от повелителни норми на закона, нито може да се приеме, че договорът за паричен заем би бил сключен и ако в него не е включена клаузата, определяща ГПР, тъй като тя е въведена като изрично изискване от съдържанието на договора за потребителски кредит съгласно чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК. Поради това, в настоящия случай не е приложима нормата на чл.26, ал.4 от ЗЗД и нищожността на посочената по-горе клауза от договора обуславя недействителността на целия договор за паричен заем при наличието на специална по отношение на ЗЗД разпоредба – а именно чл.
22 ЗПК.
С оглед горното е налице хипотезите по чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК, което обосновава извод за недействителност на договора, а съобразно чл. 23 от ЗПК потребителят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, заедно с обезщетение за забава от датата на подаване на заявлението, но не дължи възнаградителна лихва или други разходи по кредита. В изложения смисъл е Определение №361/13.05.2025 г. по в.ч.гр.дело № 207 по описа за 2025 г. на ОС Монтана.
Разпореждането, с което се отхвърля изцяло или отчасти заявлението, може да се обжалва от заявителя в едноседмичен срок от съобщението, с частна жалба пред ОС Монтана, от която не се представя препис за връчване.
Присъдената сума може да бъде внесена по следната банкова сметка на титуляр ИЗИ ФИНАНС ЕООД IBAN: *********, валута на сметката: EUR, име на банката (BIC) или друг подходящ банков код: *********
Плащане по друг начин – на каса на “ИЗИ ПЕЙ” АД, Микросметка с кл. номер ********* ВАЖНА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ДЛЪЖНИКА
1. Предоставя Ви се възможност в едномесечен срок:
1.1. Да подадете възражение по чл. 414 ГПК по образец, приложен към заповедта, че не дължите изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение. Ако оспорвате само част от претенцията, следва да посочите тази част във възражението, в противен случай заявителят може да предяви иск за цялото вземане. Възражението може да бъде подадено писмено на хартиен носител до който и да е районен съд или в електронна форма чрез Единния портал за електронно правосъдие. В случай че възражението е неоснователно, може да понесете разноски в по-висок размер от посочения в заповедта.
1.2. Да платите сумата, посочена в настоящата заповед, и да подадете възражение по чл.
414а ГПК по образец, приложен към заповедта, за изпълнение изцяло или частично на 2 задължението Ви. Ако с поведението си не сте дали повод за предявяване на вземането, може да възразите, че не дължите разноски за производството. Към това възражение се прилагат доказателства за изпълнението на задължението с препис за заявителя.
2. Ако до изтичане на едномесечния срок не изпълните задължението или не подадете възражение до съда, заповедта влиза в сила и подлежи на принудително изпълнение. Ако възражението бъде подадено в едномесечния срок, кредиторът може да предяви с иск вземането си срещу Вас. Ако иск не бъде предявен, заповедта няма да влезе в сила и ще бъде обезсилена.
3. Съгласно чл. 41 ГПК ако длъжникът, неговият законен представител, попечител или пълномощник отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщен по делото или на който веднъж му е връчено съобщение, той е длъжен да уведоми съда за новия си адрес.
Такова задължение имате и когато е посочен електронен адрес за връчване. При неизпълнение на задължението за уведомяване на съда, както и при посочване на неверен или несъществуващ адрес, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
4. Настоящата заповед е издадена единствено на информация, предоставена от кредитора.
Тази информация не е проверявана от съда.
5. Заповедта подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Монтана само в частта за разноските в едноседмичен срок от връчването.
Заповедта е подписана с квалифициран електронен подпис от районен съдия:
( Лилия Й. Любенова Димитрова )
3