Решение № 217 от 14.07.2025, Районен съд - Костинброд
- Съд
- Районен съд - Костинброд
- Дело
- Гражданско дело 61/2025
- Вид
- Решение № 217
- Подписан
- 14.07.2025
- В сила
- 26.08.2025
- Състав
- Светослав Николаев Николов
Цитирани разпоредби
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 433, ал. 1, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 439, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал.1 · Закон за адвокатурата
- чл.38, ал.1, т.2 · Закон за адвокатурата
- чл. 110 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 217 гр. Костинброд, 14.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КОСТИНБРОД, I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Светослав Н. Николов при участието на секретаря Албена Вл. Арсова като разгледа докладваното от Светослав Н. Николов Гражданско дело № 20251850100061 по описа за 2025 година
Предявен е отрицателен установителен иск с правна квалификация чл.
439, ал.1 от ГПК.
Образувано е по искова молба от Г. М. А., от гр. Костинброд, против „ОТП Факторинг България“ ЕАД, понастоящем „Банка ДСК“ АД, с която ищецът е поискал да се признае за установено по отношение на ответника, че не му дължи главница в размер на 18026,61 лева, със законна лихва считано от 10.10.2013 г., сума в размер на1069,13 лева - неолихвяеми вземания, сума в размер на 481,91 лева - присъдени разноски - или сума в общ размер на 19577,65 лева, по договор, за които суми е издаден заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК от 10.01.2014, издадена по гражданско дело № 42509 по описа за 2013 г. по описа на Софийски районен съд, Първо гражданско отделение, 37 състав, както и изпълнителен лист от 10.01.2014 г., издаден по гражданско дело № 42509 по описа за 2013 г. по описа на Софийски районен съд, Първо гражданско отделение, 37 състав- отрицателен установителен иск по чл.439, ал.1 ГПК.
Твърди, че по силата на издадения изпълнителен лист, „Банка ДСК“ АД е образувала изпълнително дело № 103/2014 по описа на ЧСИ М. М.ов, рег. № 786, район на действие СГС, срещу ищеца.
1
Изпълнително дело № 103/2014 г. по описа на ЧСИ М. М.ов, е образувано на 02.02.2014 г., като с Покана за доброволно изпълнение от 02.02.2014 г., ищецът е поканен да заплати посочените в ИМ суми. На 28.02.2014 г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на ищеца при неговия работодател „С.И.С. М-строй“ ЕООД, въз основа за запорно съобщение от 02.02.2014 г. изпратено от изпълнителния орган.
Сочи, че по изпълнително дело № 103/2014 г. по описа на ЧСИ М. М.ов, е постъпила молба с вх. № 13550/22.10.2014 г. от „ОТП Факторинг“ ЕАД, ЕИК ****, с която се уведомява ищеца и частния съдебен изпълнител за извършената цесия от 30.07.2014 г. на задължението, което е прехвърлено от „Банка ДСК“ ЕАД на „ОТП Факторинг“ ЕАД в неговата цялост и заедно с всички привилегии, обезпечения и други принадлежности, включително с изтеклите лихви, на основание чл. 99, ал. 3 от ЗЗД. С разпореждане на ЧСИ М.
М.ов от 22.10.2014 г, „ОТП Факторинг“ ЕАД, е конституиран като взискател по изпълнителното дело.
Сочи се, че последното валидно изпълнително действие срещу ищеца е от 05.11.2018 г., с което внесена сума от 20.00 лева в изпълнение на дълга към „ОТП Факторинг“ ЕАД.
Твърди се, че след тази дата няма извършени каквито и да е било други изпълнителни действия. Твърди се, че с молба от 3989/16.06.2020 г. от „ОТП Факторинг“ ЕАД, е поискано прекратяване на изпълнителното дело. С постановление от 16.06.2020 г., ЧСИ М. М.ов е прекратил изпълнително дело № 103/2014 г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 2 от ГПК, като постановлението е влязло в законна сила.
Сочи че, със съобщение от 23.06.2020 г., изпратено от ЧСИ М. М.ов е вдигнат наложения запор на ищеца върху трудовото му възнаграждение при работодателя - „С.И.С. М-строй“ ЕООД, като след тази дата, не са предприети изпълнителни действия срещу него. Въпреки това, счита че всички поискани и предприети изпълнителни действия след 23.06.2020 г., са невалидни и не прекъсват сроковете на перемпция и давност, т.к. изпълнителното дело вече е било прекратено.
Твърди се, че последното валидно изпълнително действие по изпълнителното дело, което е в състояние да прекъсне течащата давност за задължението е от 05.11.18 г., съответно задължението е погасено по давност 2 считано от 05.11.2023 г.
С горните съображения, твърди, че към датата на предявяване на настоящия иск, гореописаните вземания по изпълнителен лист от 10.01.2014 г., издаден по гражданско дело № 42509 по описа за 2013 г. по описа на Софийски районен съд, Първо гражданско отделение, 37 състав., се явяват погасени по давност на основание чл. 110 от ЗЗД, съгласно който, с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. В случая, давността е изтекла на 05.11.2023 г., а вземания за лихви, на основание чл. 111, б.„в“ са погасени по давност още на 05.11.2021 г.
В срок е постъпил отговор на исковата молба, с който ответникът признава предявената претенция в цялост.
В съдебно заседание, ищецът е редовно призован, не се явява, взема участие упълномощения от негова страна адв. П. Й., който подържа исковата молба.
Ответникът е редовно призован, изпраща представител, който не оспорва ИМ. Изразява становище за недължимост на разноски в настоящото производство.
Съдът, като прецени всички доказателства и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 от ГПК , намира за установено следното:
По делото се установява, че срещу ищеца е била издадена заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК от 10.01.2014г., издадена по гражданско дело № 42509 по описа за 2013 г. по описа на Софийски районен съд, Първо гражданско отделение, 37 състав, както и изпълнителен лист от 10.01.2014 г., издаден по гражданско дело № 42509 по описа за 2013 г. по описа на Софийски районен съд, Първо гражданско отделение, 37 състав, за дължима главница в размер на 18026,61 лева, със законна лихва считано от 10.10.2013 г., 1069,13 лева - неолихвяеми вземания, 481,91 лева - присъдени разноски или сума в общ размер на 19577,65 лева, по договор сключен с „Банка ДСК“ ЕАД.
По силата на издадения изпълнителен лист, „Банка ДСК“ АД образува изпълнително дело № 103/2014 по описа на ЧСИ М. М.ов, рег. № 786, район на действие СГС, срещу ищеца.
Изпълнително дело № 103/2014 г. по описа на ЧСИ М. М.ов е образувано на 02.02.2014 г., като с Покана за доброволно изпълнение от 3
02.02.2014 г., ищецът е поканен да заплати посочените в ИМ суми. На 28.02.2014 г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на ищеца при неговия работодател „С.И.С. М-строй“ ЕООД, въз основа за запорно съобщение от 02.02.2014 г. изпратено от изпълнителния орган.
С постановление от 16.06.2020 г., ЧСИ М. М.ов е прекратил изпълнително дело № 103/2014 г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 2 от ГПК, като постановлението е влязло в законна сила.
След тази дата не се установи да са били предприемани действия за събиране на посочените вземания спрямо ищеца.
Правния си интерес от водене на настоящото производство ищецът обоснова от вписаното обстоятелство в ЦКР, че дължи претендираните вземания, за което представя надлежна справка.
Ответникът по настоящото дело признава изцяло предявения иск.
С оглед горното, съдът намира, че следва да се уважи предявената искова претенция в цялост.
С оглед изгода на делото в полза на ищеца следва да се присъдят сторените разноски в настоящото производство.
Същият е освободен от заплащане на ДТ в настоящото производство, поради което на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, следва да се осъди ответника да заплати по сметка на съда сумата от 821, 06 лева.
На основание чл.38, ал.1, т.2 ЗА, следва да се осъди ответника да заплати на адвокат П. Й., сумата от 2162 лева за адв. възнаграждение.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между Г. М. А., ЕГН**********, от гр.
Костинброд и
„Банка
ДСК“
АД,
ЕИК****/правоприемник на „ОТП Факторинг България“ ЕАД/, по предявения иск по чл. 439, ал.1 от ГПК, че Г. М. А., ЕГН**********, НЕ ДЪЛЖИ на „Банка ДСК“ АД, ЕИК****/правоприемник на „ОТП Факторинг България“ ЕАД/, главница в размер на 18026,61 лева, със законна лихва считано от 10.10.2013 г., сума в размер на 1069,13 лева - неолихвяеми вземания, сума в 4 размер на 481,91 лева - присъдени разноски - или сума в общ размер на 19577,65 лева, за които суми е издаден заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК от 10.01.2014, издадена по гр.д. № 42509 по описа за 2013 г. по описа на СРС, 1-во отделение, 37 състав, както и изпълнителен лист от 10.01.2014 г., издаден по гр.д. № 42509 по описа за 2013 г. на СРС, 37 състав, ГО, като погасени по давност.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК , „Банка ДСК“ АД, ЕИК****/правоприемник на „ОТП Факторинг България“ ЕАД, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС- Костинброд, сумата от 821, 06 лева, представляваща дължима ДТ в настоящото производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал.1 ЗА, „Банка ДСК“ АД, ЕИК****/правоприемник на „ОТП Факторинг България“ ЕАД, ДА ЗАПЛАТИ на адв. П. В. Й., сумата от 2162 лева дължима за адв. възнаграждение в настоящото производство.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Районен съд – Костинброд: _______________________ 5