Определение № 509 от 25.09.2026, Окръжен съд - Монтана
- Съд
- Окръжен съд - Монтана
- Дело
- Въззивно гражданско дело 428/2025
- Вид
- Определение № 509
- Подписан
- 25.09.2026
- В сила
- 25.09.2026
- Състав
- Аделина Троева, Таня Живкова, Елизабета Кралева
Цитирани разпоредби
- чл.248 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл.55 · Закон за задълженията и договорите
- чл.55,ал.1 · Закон за задълженията и договорите
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 509 гр. Монтана, 25.09.2026 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в закрито заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Аделина Троева
Членове:
Елизабета Кралева
Таня Живкова като разгледа докладваното от Таня Живкова Въззивно гражданско дело № 20251600500428 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.248 ГПК .
Постъпила е молба от С.А., ЕГН:* и П.А. , ЕГН *, чрез адв. Й. Л.-П. за изменение на решение Рег.№ 147 / 04.06.2026г. ,постановено по настоящото дело в частта за разноските.Същите твърдят,че въззивният съд неправилно е занижил присъдените разноски в тяхна полза, като съответно неоправдано е присъдил разноски в полза на ответника, които са прекомерни.Предвид гореизложеното молят съда да измени съответно решението в тази насока.
В законоустановения срок не е постъпил отговор от „У.Б.” АД .
Съдът,като взе предвид твърденията в молбата във връзка с материалите по делото, приема следното:
Молбата е ДОПУСТИМА,като по същество е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения.
С решение Рег.№ 147 / 04.06.2026г. съдът е изчислил разноските на всяка една от страните, като е направил компенсция, при което ищецът следва да заплати на ответното дружество сумата 1 653.70 лева (845.52 €).
По отношение на разноските, дължими на ответника за двете инстанции, съдът намира следното:
По делото са представени два броя договори за правна помощ, от които се установява,че заплатеното адвокатско възнаграждение за всяка от двете съдебни инстанции , е 1200 лв. с ДДС. Не е конкретизирано по кой от исковете какво възнаграждение се дължи,затова и съдът е приел,че половината от сумата е договорена за установителните, а другата половина – за осъдителните искове,т.е по 600 лв. с ДДС .Предявените установителни искове са уважени изцяло, а искът с правно основание чл.55,ал.1 ЗЗД е отхвърлен на 12,57%.След като това е така, то ищците следва да заплатят на ответника за двете съдебни инстанции общо 1350,84 лв./ 690,67 евро./
В решението е обсъдено направеното възражение за прекомерност, като съдът е приел,че същото е неоснователно предвид фактическата и правна сложност на делото, 1 продължителността на съдебния процес и участието на страната . Предвид това не са налице условията за намаляне на адвокатското възнаграждение в полза на ответника .
По отношение присъдените в полза на ищците разноски:
Основателно е твърдението в молбата,че разноските,присъдени в полза на ищеца са в намален размер.
Пред първата инстанция ищците са представлявани от адв.Л.-П. ,като е договорено възнаграждение в размер на 38,ал.1 ,т.2 ЗА.С оглед решението на въззивната инстанция първоинстанционното такова е отменено в частта досежно иска по чл.55 ЗЗД за сумата 1000 лв.и е уважена исковата претенция в тази част. По този уважен иск минимално предвиденото възнаграждение е в размер на 400 лева.Като се има предвид фактическата и правна сложност на делото, проведените 11бр. съдебни заседания,проявената процесуална активност на адв.Л.,съдът намира,че на същата следва да се определи възнаграждение в размер на 600лв.,т. е 306,77 евро.
Пред втората инстанция е представено Договор за правна помощ, в който е посочен,че възнаграждението за осъдителния иск е в размер на 450 лева .Искът по чл.55 ЗЗД е уважен в 87,43%,поради което и дължимото възнаграждение е в размер на 393,44 лв./201,16 евро/.
Предвид горното и след направената компенсация решението следва да бъде изменено в частта за разноските,като ищците следва да заплатят на ответника вместо сумата 845.52 € - разноски за процесуално представителство и защита пред двете инстанции сумата 383,90 евро,както и в частта,с която съдът е осъдил „У.Б.” АД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: гр.*, пл. ,,*” № * ДА ЗАПЛАТИ на адв. Й. Л.-П., САК, на осн. чл. 38, ал. 2 от ЗА, СУМАТА от 100.58 €,като същото следва да бъде 201,16 евро .
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯВА решение № 147 / 04.06.2026г., постановено по в.гр.дело № 428/25 г. по описа на МОС в частта за присъдените разноски ,като :
ОСЪЖДА С. А., ЕГН ********** и П. А., ЕГН *, и двамата от град *, ж.к.”*” блок *, ет.*, ап.* ДАЗА ПЛАТЯТ на „У.Б.” АД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: гр.*, пл. ,,*” № * вместо сумата от 845.52 € СУМАТА 383,90 евро разноски за процесуално представителство и защита пред двете инстанции.
ОСЪЖДА „У.Б.” АД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: гр.София, пл.
,,*” № * ДА ЗАПЛАТИ на адв. Й. Л.-П., САК, на осн. чл. 38, ал. 2 от ЗА, ВМЕСТО СУМАТА от 100.58 € за оказаната безплатна правна помощ на ищците пред първата инстанция СУМАТА 306,77 ЕВРО.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2
2. _______________________
3
----- следващ документ -----
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 509 гр. Монтана, 25.09.2026 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в закрито заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Аделина Троева
Членове:
Елизабета Кралева
Таня Живкова като разгледа докладваното от Таня Живкова Въззивно гражданско дело № 20251600500428 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.248 ГПК .
Постъпила е молба от С.А., ЕГН:* и П.А. , ЕГН *, чрез адв. Й. Л.-П. за изменение на решение Рег.№ 147 / 04.06.2026г. ,постановено по настоящото дело в частта за разноските.Същите твърдят,че въззивният съд неправилно е занижил присъдените разноски в тяхна полза, като съответно неоправдано е присъдил разноски в полза на ответника, които са прекомерни.Предвид гореизложеното молят съда да измени съответно решението в тази насока.
В законоустановения срок не е постъпил отговор от „У.Б.” АД .
Съдът,като взе предвид твърденията в молбата във връзка с материалите по делото, приема следното:
Молбата е ДОПУСТИМА,като по същество е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения.
С решение Рег.№ 147 / 04.06.2026г. съдът е изчислил разноските на всяка една от страните, като е направил компенсция, при което ищецът следва да заплати на ответното дружество сумата 1 653.70 лева (845.52 €).
По отношение на разноските, дължими на ответника за двете инстанции, съдът намира следното:
По делото са представени два броя договори за правна помощ, от които се установява,че заплатеното адвокатско възнаграждение за всяка от двете съдебни инстанции , е 1200 лв. с ДДС. Не е конкретизирано по кой от исковете какво възнаграждение се дължи,затова и съдът е приел,че половината от сумата е договорена за установителните, а другата половина – за осъдителните искове,т.е по 600 лв. с ДДС .Предявените установителни искове са уважени изцяло, а искът с правно основание чл.55,ал.1 ЗЗД е отхвърлен на 12,57%.След като това е така, то ищците следва да заплатят на ответника за двете съдебни инстанции общо 1350,84 лв./ 690,67 евро./
В решението е обсъдено направеното възражение за прекомерност, като съдът е приел,че същото е неоснователно предвид фактическата и правна сложност на делото, 1 продължителността на съдебния процес и участието на страната . Предвид това не са налице условията за намаляне на адвокатското възнаграждение в полза на ответника .
По отношение присъдените в полза на ищците разноски:
Основателно е твърдението в молбата,че разноските,присъдени в полза на ищеца са в намален размер.
Пред първата инстанция ищците са представлявани от адв.Л.-П. ,като е договорено възнаграждение в размер на 38,ал.1 ,т.2 ЗА.С оглед решението на въззивната инстанция първоинстанционното такова е отменено в частта досежно иска по чл.55 ЗЗД за сумата 1000 лв.и е уважена исковата претенция в тази част. По този уважен иск минимално предвиденото възнаграждение е в размер на 400 лева.Като се има предвид фактическата и правна сложност на делото, проведените 11бр. съдебни заседания,проявената процесуална активност на адв.Л.,съдът намира,че на същата следва да се определи възнаграждение в размер на 600лв.,т. е 306,77 евро.
Пред втората инстанция е представено Договор за правна помощ, в който е посочен,че възнаграждението за осъдителния иск е в размер на 450 лева .Искът по чл.55 ЗЗД е уважен в 87,43%,поради което и дължимото възнаграждение е в размер на 393,44 лв./201,16 евро/.
Предвид горното и след направената компенсация решението следва да бъде изменено в частта за разноските,като ищците следва да заплатят на ответника вместо сумата 845.52 € - разноски за процесуално представителство и защита пред двете инстанции сумата 383,90 евро,както и в частта,с която съдът е осъдил „У.Б.” АД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: гр.*, пл. ,,*” № * ДА ЗАПЛАТИ на адв. Й. Л.-П., САК, на осн. чл. 38, ал. 2 от ЗА, СУМАТА от 100.58 €,като същото следва да бъде 201,16 евро .
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯВА решение № 147 / 04.06.2026г., постановено по в.гр.дело № 428/25 г. по описа на МОС в частта за присъдените разноски ,като :
ОСЪЖДА С. А., ЕГН ********** и П. А., ЕГН *, и двамата от град *, ж.к.”*” блок *, ет.*, ап.* ДАЗА ПЛАТЯТ на „У.Б.” АД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: гр.*, пл. ,,*” № * вместо сумата от 845.52 € СУМАТА 383,90 евро разноски за процесуално представителство и защита пред двете инстанции.
ОСЪЖДА „У.Б.” АД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: гр.София, пл.
,,*” № * ДА ЗАПЛАТИ на адв. Й. Л.-П., САК, на осн. чл. 38, ал. 2 от ЗА, ВМЕСТО СУМАТА от 100.58 € за оказаната безплатна правна помощ на ищците пред първата инстанция СУМАТА 306,77 ЕВРО.