Решение № 216 от 03.03.2025, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно гражданско дело 1484/2024
- Вид
- Решение № 216
- Подписан
- 03.03.2025
- В сила
- 03.03.2025
- Състав
- Ася Събева, Елена Тахчиева, Кристина Филипова
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.248 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.269, изр.първо · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38 · Закон за адвокатурата
- чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл. 110 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 133 · Закон за задълженията и договорите
- чл.135 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 135 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.226, ал.1 · Кодекс за застраховането
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 216 гр. София, 03.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Ася Събева
Членове:
Елена Тахчиева
Кристина Филипова при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева като разгледа докладваното от Елена Тахчиева Въззивно гражданско дело № 20241000501484 по описа за 2024 година
Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 25.01.2024г по гр.д. № 4675/2023г на Софийски градски съд, ГО 120 състав е ОТХВЪРЛЕН като погасен по давност предявеният от „ИНВЕР СОФИЯ МОТОПИСТА“ ЕООД против В. А. Л. и А. П. Л., иск е правно основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД за обявяване на относителна недействителност на договор за дарение на недвижим имот от 17.09.2014 г., обективиран в нотариален акт за дарение на недвижим имот № 64, том VII, per № 9255, дело № 1003 от 2014г., по силата на който В. А. Л. е дарила на сина си А. П. Л., подробно описания недвижим имот, представляващ апартамент 3, находящ се в гр. София, район „Възраждане“, в жилищната сграда на ул. „***“ № *, на втория етаж, със застроена площ от 95, 58 кв.м., състоящ се от две стаи, хол, кухня, баня, антре, клозет, коридор,, заедно е мазе без номер, е полезна площ от 8, 82 кв.м., заедно с таван № 9, е площ от 12,85 кв.м., заедно е 66000/559074 идеални части от общите части на сградата и толкова идеални части от правото на строеж върху мястото, върху което е построена сградата; ОБЯВЯВЕН Е ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН по отношение на „ИНВЕР СОФИЯ МОТОПИСТА“ ЕООД, на осн. чл. 135 ал.1 ЗЗД сключеният договор за дарение от 05.08.2020г., обективиран в нотариален акт № 83, per. № 8369, дело 782/2020 г. на Нотариус *** - И. Н., с район на действие - СРС, с който В. А. Л. дарява на сина си А. П. Л., и двамата със съдебен адрес гр. София, ул.
„Пиротска“ № 9, ет.З - чрез адв. В. И., 4/6 идеални части от съсобствения си недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, находящ се в гр. София, община Столична, по КККР с адрес - гр. София, район „Красно село“, ул. „***“№2, ет.2, ателие 1Б, който самостоятелен обект се намира на етаж 2 в сграда с идентификатор ***, предназначение: жилищна сграда многофамилна, разположен в ПИ с идентификатор ***, с предназначение 1 ателие за творческа дейност; ОБЯВЕН Е ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН по отношение на „ИНВЕР СОФИЯ МОТОПИСТА“ ЕООД, на основание чл. 135 ал.1 ЗЗД сключеният договор за дарение от 05.08.2020 г., обективиран в нотариален акт № 84, per. № 8374, hot. дело 783/2020 г. на Нотариус *** - И. Н., с район на действие - СРС, с който В. А.
Л., дарява на сина си А. П. Л., и двамата със съдебен адрес гр. София, ул. „Пиротска“ № 9, ет.З - чрез адв. В. И., самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, находящ се в гр. София, община Столична, по КККР с адрес - гр.
София, район „***“, бл. *, вх. *, ет. *, ап. *, самостоятелният обект се намира на етаж 1 в сграда с идентификатор ***, предназначение: жилищна сграда многофамилна, разположена в ПИ с идентификатор ***, предназначение на самостоятелния обект: жилище.
Против решението в положителните установителни части е постъпила въззивна жалба от В. А. Л. и А. П. Л. с оплаквания за недопустимост, евентуално за неправилност. Твърди се, че исковете по чл.135 ЗЗД са недопустими като погасени по давност, както и поради това, че жалбоподателите – ответници не са процесуално легитимирани страни, тъй като отговорност за вземанията на ищеца носи „ДЗИ –Общо Застраховане“ЕАД, с когото първата от тях има сключена задължителна застраховка „Професионална отговорност“. Иска се обезсилване на решението в посочените обжалвани части като недопустимо, респ. отмяната му като неправилно.
В срок е постъпил отговор на жалбата от насрещната страна „Инвер София Мотописта“ЕООД чрез адв. Т. М. САК, с който се поддържат възражения, акцентиращи на допустимостта на исковете, тъй като давността е институт на материалното право и евентуалното им погасяване не е процесуална пречка за разглеждането им по същество, както и на пасивната процесуална легитимация на ответниците.
Решението в отхвърлителната му част по иска с пр. осн. чл.135 ЗЗД не е обжалвано и е влязло в сила.
Постъпила е и частна въззивна жалба от „Инвер София Мотописта“ЕООД чрез адв. Т. М. САК против определение от 08.04.2024г по същото дело, с което е оставена без уважение молба по чл.248 ГПК за изменение на решението в частта за разноските с подробни оплаквания против изводите на съда за неоснователност на молбата.
В срок е постъпил отговор на частната въззивна жалба от насрещните по нея страни В. А. Л. и А. П. Л. чрез адв. В. И. САК с подробни възражения и искане за потвърждаване на обжалваното определение.
Софийският апелативен съд, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема следното:
Решението в обжалваните му положителни установителни части е валидно и допустимо/ чл.269, изр.първо ГПК/. В отхвърлителната му част по иска с пр. осн. чл.135 ЗЗД не е обжалвано и е влязло в сила.
Предмет на разглеждане пред първата инстанция са искове с материалноправно основание чл.135 ЗЗД. В исковата молба ищецът като правопораждащи факти е изтъкнал, че първият ответник В. А. Л. му дължи главница в размер на 409600 лв., обезщетение за забава за период от 18.05.2015 г. до 18.04.2017 г. в размер на 80026,74 лв., присъдени разноски в размер на 19392,71 лв. по силата на влязло в сила решение, което е постановено при участието на ТЛП „ДЗИ –Общо застраховане“ЕАД, привлечено в качеството му на застраховател на ответницата като частен съдебен изпълнител по застраховка „Професионална отговорност на ЧСИ“. Изтъкнато е още, 2 че първата ответница е дарила на сина си -вторият ответник с посочените безвъзмездни разпоредителни сделки собствени недвижими имоти, с които се увреждат интересите на ищеца „Инвер София Мотописта“ ЕООД, тъй като с тях е намалила имуществото си, въпреки наличието на значително задължение към него, възникнало от непозволено увреждане и установено с влязло в сила решение.
В срока по чл. 131 ГПК, ответниците В. А. Л. и А. П. Л. са оспорили исковете като недопустими, евентуално неоснователни. Поддържат недопустимост на исковете, поради това, че на осн. чл. 110 ЗЗД с изтичане на петгодишен давностен срок са погасени вземанията, а наред с това, че не са пасивно легитимирани по предявените искове, тъй като лицето, срещу което ищецът следва да потърси правата си е „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД предвид сключената професионална застраховка. На следващо място, с отговора на исковата молба са изложени съображения, че не е изпълнен фактическия състав на иска по чл. 135 ЗЗД, тъй като липсва знание за увреждане на кредитора от страна на длъжника и фактически нямало увреждане, тъй като сключените застраховки за професионална отговорност изцяло покривали задълженията на първия ответник.
По фактите няма спор, че в полза на дружеството ищец има съдебно установено изискеумо парично притезание срещу първия ответник В. Л., възникнало от непозволено увреждане, извършено от нея в качеството на частен съдебен изпълнител в периода от 26.02.2014 г. до 02.05.2014 г., което се установява от приложеното в препис решение № 7291/22.11.20 18г. по гр.д. № 8070/2017г. по описа на Софийски градски съд, ГО, 1-14 състав, влязло в сила на 14.10.2021г и изпълнителен лист от 29.04.2022г.
Пред първата инстанция са представени неоспорени писмени доказателства нотариален акт за дарение на недвижим имот № 64, том VII, рег.№ 9255, дело № 1003 от 2014 г. на нотариус И. Н., с рег.№ *** на НК, с район на действие - Софийски районен съд, вписан в Служба по вписванията - София под акт № 187, том № 112, вх. рег.№ 46654/17.09.2014 г. и вх. per. № 46334/17.09.2014 г., нотариален акт за дарение на 4/6 идеални части от недвижим имот № 83, том V, per. № 8639, дело № 782 от 2020 г., на нотариус И. Н., с per. № *** на НК, с район на действие - Софийски районен съд, вписан в Служба по вписванията - София под акт № 21, том № 106, вх. p e r. № 42689/05.08.2020 г. и вх. per. № 41639/05.08.2020 г. и нотариален акт за дарение на недвижим имот с № 84, том V, per. № 8374, дело № 783 от 2020 г. на нотариус И. Н., с рег.№ *** на НК, с район на действие Софийски районен съд, вписан в Служба по вписванията - София под акт № 177, том № 105, вх. per. № 42691/05.08.2020 г. е дв. вх. per. № 41580/05.08.2020 г. От тях се установява и не е спорно между страните, че първата ответница валидно се разпоредила безвъзмездно с описаните недвижими имоти, респ. ид.части в полза на сина си – вторият ответник по делото.
Спорът пред настоящата инстанция е от право естество и се свежда до допустимостта на исковете с оглед на въведеното в процеса възражение за погасителна давност, респ. относно наличието на пасивна легитимация на ответниците.
Неоснователни са възраженията за недопустимост на исковете по чл.135 ЗЗД, поради погасяването им по давност и за недопустимост на решението като постановено по недопустими искове. Трайно и последователно в доктрината и в съдебната практика е възприето становището, че погасяване на исковете по давност има отношение към тяхната основателност, а не по отношение допустимостта им. Като институт на материалното право давността не е процесуална пречка за разглеждането на иска, и в частност по чл.135 ЗЗД по същество (в тази връзка е цитираната в отговора 3 на жалбата практика определение № 44 от 17.01.2020 г. по т. д. № 775/2019 г. на ВКС, 1ТО, решение по гр.д.№ 1220/2010 на IV ГО, гр.д.№ 456/201 1 г. на 111 ГО, гр.д.№ 1348/2010 г. на IV ГО, гр.д.№ 308/209 г. на IV ГО на ВКС и множество други).
Неоснователни на следващо място са оплакванията в жалбата на ответниците, че исковете по чл.135 ЗЗД, имащи за предмет процесните разпоредителните сделки, извършени на 05.08.2020г и оформени с нот. актове са неоснователни като погасени по давност, поради това, че началният момент за предявяване на иска по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД тече от момента на извършване на непозволено увреждане от първия ответник.
Трайна и безпротиворечива е съдебната практика, съгласно която погасителната давност за предявяването на иска с правно основание чл. 135 от ЗЗД започва да тече от сключването на увреждащата сделка и не се влияе от прекъсване на давността по отношение на самото вземане или от други действия на страните, освен от предявяване на самия Павлов иск. Установява се от приетите по делото доказателства, че атакуваните сделки са сключени на 05.08.2020г. и следователно от този момент е започнала да тече погасителната давност за предявяването на иска по чл.135 от ЗЗД по отношение на кредитора. Евентуални прекъсвания и спирания на давността по отношение на кредиторовото вземане нямат никакъв ефект спрямо течащата погасителна давност по отношение на потестативното право на кредитора да иска обявяването на увреждащата сделка за недействителна. Както вече съдът посочи погоре, давността за предявяване на Павловия иск може да бъде прекъсната само с предявяването му. Нито правните действия на кредитора по реализиране на вземането, включително предявяването му по исков ред, нито правните действия на длъжника, дори ако последният признае вземането, са от естество да прекъснат давността за реализиране на правото кредиторът да иска отмяна на увреждаща го сделка съгласно чл.135 ЗЗД - предвид неговата самостоятелност, потестативния му характер и материалните предпоставки за упражняването му. Тъй като за успешно провеждане на отменителния иск не се изисква нито безспорност, нито съдебна установеност на вземането, погасителната давност за предявяването на иска с правно основани чл. 135 ЗЗД, започва да тече от сключването на увреждащата сделка, не се прекъсва при настъпването на горните факти и не се влияе от прекъсване на давността по отношение на самото вземане /в този смисъл - решения № 7 от 26.01.2012 г. по гр. д. № 456/2011 г. на III ГО, № 12 от 11.03.2014 г. по гр. д. № 3547/2013 г. на III ГО, № 38 от 24.07.2012 г. по гр. д. № 1348/2010 г. на IV ГО и др./. Исковата молба, по която е образувано настоящото дело, е предявена на 20.04.2023г, към който момент 5-год. погасителна давност за предявяване на иска не е изтекла.
Разпечатката съдържа 28 от 55 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9d57a726-7782-4d62-b68d-9b6333ba8d50