Определение № 1184 от 07.10.2025, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1184

*, 07.10.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Атанас И. като разгледа докладваното от Николай Грънчаров Въззивно частно гражданско дело № 20251200500448 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 419 ал. 1 от ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. № 6391/23.04.2025г., депозирана от Г. П. И., ЕГН **********, на адрес: ***, в качеството и на длъжник по ч.гр.д. № 200/2025г. по описа на ОС Благоевград, чрез адв. Л. Б., срещу Заповед за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ № 108/27.01.2025г. постановено по ч.гр.д.№ 200/2025г. по описа на РС Благоевград, с което е уважено искането на основание чл. 417 т. 2 от ГПК, по заявление от "ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД, ЕИК 131134023, за издаване заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 418 от ГПК срещу длъжника Г. П. И., ЕГН **********, в качеството му на кредитополучател по Договор за потребителски кредит № 7053542872 от 28.12.2023г., за следните парични вземания, произтичащи от неизпълнено парично задължение по процесния договор, а именно:

-12 030,62лв. /дванадесет хиляди и тридесет лева и шестдесет и две стотинки/ представляваща неплатена главница по Договор за потребителски кредит № 7053542872 от 28.12.2023г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението в съда /24.01.2025г./ до окончателното погасяване;

- 2198,81 лв. /две хиляди сто деветдесет и осем лева и осемдесет и една стотинки/ представляваща договорна лихва за периода от 05.06.2024г. до 27.11.2024г.;

-362,86 лв. /триста шестдесет и два лева и осемдесет и шест стотинки/- представляваща обезщетение за забава за периода от 05.06.2024г. до 15.01.2025г.;

-291,85 лв. /двеста деветдесет и един лева и осемдесет и пет стотинки/ - заплатена по делото държавна такса, и

1

-50 лв. /петдесет лева/- представляваща юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК /Изм. - ДВ, бр. 8 от 2017г./ вр. чл.37 от Закона за правната помощ вр. чл. 26 от Наредбата за заплащане на правната помощ.

Жалбоподателят, чрез пълномощника си- адв. Б., моли въззивния съд да отмени издадената заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д.№ 200/2025г. по описа на РС Благоевград.

Претендират се разноски за пред настоящата съдебна инстанция.

С частната жалба въз основа на които е образувано настоящото дело, са наведени оплаквания и доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт, основани на неправилното приложение на материалния и процесуалния закон. Поддържа се, че част от вземането за което е издадена атакуваната заповед за незабавно изпълнение, се основава на неравноправни клаузи по договор, сключен с потребител и недължимо като нищожно на осн. чл. 146 от ЗЗП.

Навадени са с частната жалба по настоящото дело възражения за нищожност на договора за потребителски кредит на който се основава вземането на кредитора, поради наличието на неравноправни клаузи. Поддържа се че незаконосъобразно застрахователната премия по сключения договор за застраховка с кредитополучателя е включена в главницата по договора за потребителски кредит, а същевременно същата не е включена в компонентите на формиране на ГПР като допълнителелен разход, като поради липса на ясно разписана методика за формиране на ГПР, потребителят е бил поставен в невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт, тъй като информацията във връзка със сключения договор не му е било предоставена на ясен и разбираем език. Поддържа се, че кумулирането на застрахователните премии към главницата към договора за кредит, води до „скрито“ оскъпяване на кредита, тъй като при включване на допълнителния разход при формирането на ГПР би довело до неговото нарастване и така се стига до неоснователно обогатяване на кредитора чрез допълнителен доход за икономически по- силната страна, извън посочените в ГЛП и ГПР.

Оспорва се като неравноправна и клаузата на чл. 7.2.2 и чл. 19 от Договор за потребителски кредит № 7053542872 от 28.12.2023г., в които застраховката е определена като незадължителна допълнителна услуга, като се възразява с частната жалба че всъщност сключването на застрахователен договор представлява задължително условие за сключване на договора за кредит, върху която клауза потребителят кредитополучател не е имал никаква възможност да влияе и неговият подпис е имал само декларативен характер, а не израз на предварително дадено съгласие.

При изложените съображения, поддържа се становище за наличието на нарушение на императивната норма на чл. 11 ал.1 т. 10 от ЗПК, което води до нищожност на клаузите на чл. 7 и чл. 19 от сключения договор, съгласно чл. 22 от ЗПК и съответно до приложението на нормата на чл. 23 от ЗПК, при която хипотеза кредитополучателят следва да върне само чистата стойност на кредита, но не и дължимата лихва или други разходи по кредита.

В срока по чл. 276 ал. 1 от ГПК, не е постъпил писмен отговор на частната жалба от "ТИ БИ 2

АЙ Банк" ЕАД.

След поотделна и съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, настоящият състав на въззивния съд намери за установено от фактическа страна следното:

РС Благоевград е бил сезиран от "ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД, чрез процесуален пълномощник, със заявление от 24.01.2025г., по реда на чл. 417 т. 2 от ГПК, с искане за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, срещу длъжника и кредитополучател- Г. П.

И., ЕГН **********q от *, за следните суми:

-12 030,62лв. /дванадесет хиляди и тридесет лева и шестдесет и две стотинки/ представляваща неплатена главница по Договор за потребителски кредит № 7053542872 от 28.12.2023г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението в съда /24.01.2025г./ до окончателното погасяване;

- 2198,81 лв. /две хиляди сто деветдесет и осем лева и осемдесет и една стотинки/ представляваща договорна лихва за периода от 05.06.2024г. до 27.11.2024г.;

-362,86 лв. /триста шестдесет и два лева и осемдесет и шест стотинки/- представляваща обезщетение за забава за периода от 05.06.2024г. до 15.01.2025г., както и с искане за заплащане на дължимите разноски в заповедното производство.

В заявлението изрично е посочено, че вземанията на кредитора "ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД, произтича от неизпълнение на задължението на длъжника за погасяване на сумите дължими по сключения между страните Договор за потребителски кредит № 7053542872 от 28.12.2023г. и съобразно Извлечение от счетоводните книги към 15.01.2025г.. Вземането се претендира като предсрочно изискуемо.

Към заявлението по чл. 417 от ГПК са приложени освен извлечението от счетоводните книги на дружеството заявител, договорът за потребителски кредит, ведно с инкорпориран в него погасителен план както и заявление декларация за установяване на договорни отношения, подписана от страните по договора, включително декларация за присъединяване на застрахованото лице към застрахователните програми „Защита на кредита“ и „Защита на сметките“ за кредитополучателите на кредити, предоставени от "ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД и Общи условия за същите.

Въз основа на представения документ- извлечение от счетоводните книги на кредитора "ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД и на основание чл. 418 от ГПК, съдия от РС Благоевград е разпоредил издаването на Заповед за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ № 108/27.01.2025г., в която е инкорпорирано разпореждане за издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ, постановена по ч.гр.д.№ 200/2025г. по описа на РС Благоевград, като е осъдил длъжника по Договор за потребителски кредит № 7053542872 от 28.12.2023г.- Г. П. И., ЕГН **********, да заплати на кредитора- "ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД, претендираните суми в депозираното пред заповедния съд заявление:

-12 030,62лв. /дванадесет хиляди и тридесет лева и шестдесет и две стотинки/ представляваща неплатена главница по Договор за потребителски кредит № 7053542872 от 3

28.12.2023г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението в съда /24.01.2025г./ до окончателното погасяване;

- 2198,81 лв. /две хиляди сто деветдесет и осем лева и осемдесет и една стотинки/ представляваща договорна лихва за периода от 05.06.2024г. до 27.11.2024г.;

-362,86 лв. /триста шестдесет и два лева и осемдесет и шест стотинки/- представляваща обезщетение за забава за периода от 05.06.2024г. до 15.01.2025г.;

-291,85 лв. /двеста деветдесет и един лева и осемдесет и пет стотинки/ - заплатена по делото държавна такса, и

-50 лв. /петдесет лева/- представляваща юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК /Изм. - ДВ, бр. 8 от 2017г./ вр. чл.37 от Закона за правната помощ вр. чл. 26 от Наредбата за заплащане на правната помощ.

С издадената Заповед за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ № 108/27.01.2025г., е постановено незабавно изпълнение и издаването на изпълнителен лист на основание чл. 418 от ГПК, срещу длъжника- Г. П. И., ЕГН **********.

В срока по чл. 419 ал.1 от ГПК и по чл. 414 ал. 2 от ГПК, е постъпило по ч.гр.д.№ 200/2025г. по описа на РС Благоевград- писмено възражение от длъжника Г. П. И., ЕГН **********, с което се възразява че не се дължат сумите за които е издадена заповед за изпълнение въз основа на документ, като е постъпила и молба с правно основание чл. 420 ал. 2 от ГПК, за спиране на принудителното изпълнение по ИД № 193/2025г. по описа на ЧСИ Б. В., което искане е било оставено без уважение от съда по заповедното производство с постановеното Определение № 623 от 24.03.2025г. по ч.гр.д.№ 200/2025г. по описа на РС Благоевград.

При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на ОС Благоевград излага следните правни съображения:

Частната жалба депозирана от Г. П. И., ЕГН **********, чрез пълномощника му- адв. Л. Б., въз основа на които е образувано настоящото дело е процесуално допустима. Същата е адресирана до надлежния за нейното разглеждане въззивен съд, депозирана е от лице имащо процесуалното право и интереса от обжалване, и е насочена срещу подлежащ на инстанционно обжалване съдебен акт. Частната жалба е подадена в срока по чл. 419 ал. 1 от ГПК, като е изпълнено изискването, установено в чл. 419 ал. 2 от ГПК, същата да се депозира до съда постановил обжалваното разпореждане и заедно с възражението срещу издадената заповед за изпълнение.

Разгледана по същество, частната жалба е частично основателна и следва да бъде отчасти уважена, поради следните съображения:

Съгласно чл. 413 ал. 1 от ГПК, издадената заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.

417 от ГПК не подлежи на обжалване, като това се отнася и до издадения въз основа на нея изпълнителен лист. Допустим съобразно закона предмет на обжалване по реда на чл. 419 ал.

1 от ГПК, е издаденото в заповедното производство разпореждане за допускане на незабавно 4 изпълнение и издаване на изпълнителен лист, който е предмет на обжалване и по настоящото дело.

В производството по чл. 417 от ГПК, съдът преценява дали са налице предпоставките на чл.

418 ал. 2 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист, като извършва проверка на редовността на документа от външна страна и дали същият удостоверява подлежащото на изпълнение вземане срещу длъжника. В това производство проверката от заповедния съд е ограничена в рамките на данните посочени в самия документ, на който се основа искането за издаване на заповед за изпълнение, освен относно изискуемостта на вземането/по аргумент на чл. 418 ал.3 от ГПК/, в които случаи съдът може да извършва проверка и извън данните по документа.

Правомощията на съда по заповедното производство и параметрите на извършваната от съда проверка на представеното "извлечение от счетоводните книги" представено от кредитора, определят и пределите на извършвания контрол за законосъобразност от въззивната инстанция, по повод на депозирана жалба по реда на чл. 419 от ГПК, срещу разпореждането за издаване заповед за незабавно изпълнение.