Определение № 178 от 22.02.2022, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 178 гр. Благоевград, 22.02.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Габриела Тричкова като разгледа докладваното от Николай Грънчаров Въззивно частно гражданско дело № 20221200500013 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 413 ал. 2, във вр. чл. 274 и следващите от ГПК.

Образувано е по частна жалба на ЦВ. Н. П., гр. София, р-н „****“, ул. „566-та“, № 25, срещу Разпореждане № 1057/ 18.10.2021г., постановено по ч.гр.д. № 2563/2021г. по описа на РС Благоевград, с което е отхвърлено подаденото заявление от ЦВ. Н. П., ЕГН **********, от гр. София, по чл. 417 ГПК, за издаване на заповед за изпълнение за парично задължение срещу ЕЛ. ОГН. Б., ЕГН **********, от гр. Благоевград и СЛ. Р. СТ., ЕГН **********, от гр. Р., на осн. Запис на заповед, издаден на 02.12.2020г., за солидарно заплащане на сумата от 18 000лв. (осемнадесет хиляди лева)- главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК- 31.08.2021г., до окончателното изплащане на дължимото, както и сумата от 360лв. за държавна такса.

С частната жалба са наведени доводи за неправилност на обжалваното разпореждане на първоинстанционния съд, като се възразява срещу изводите на съда, за нищожност на Запис на заповед, издаден на 02.12.2020г., поради това че същият не отговаря на императивните изисквания на чл. 535 т. 1, т. 2 и т. 3 от ТЗ. Поддържа се, че на осн. чл. 485 ТЗ поръчителят отговаря за задължението както лицето за което поръчителствува, а отговорността на авалиста е уредена в чл. 485 ал.2 от ТЗ, като същата има самостоятелен характер. Иска се от въззивния съд да отмени обжалваното разпореждане и да разпореди издаването на заповед за изпълнение.

Съставът на ОС Благоевград намира частната жалба с която съдът е сезиран- за процесуално допустима, като подадена от активно легитимиран правен субект, срещу акт подлежащ на обжалване, в предвидения за това срок и съдържаща необходимите реквизити за редовностформа, съдържание и приложения. Разгледана по същество, съдът установи следното:

1

Съгласно Тълкувателно решение № 6 от 15.01.2019г. на ВКС по тълк. д. № 6/ 2017г., ОСГТК, обжалването с частна жалба по естеството си е пълно въззивно. Съгласно разпоредбата на чл. 278 ал. 2 от ГПК, въззивната инстанцията като съдебна инстанция по същество, осъществява контрол за законосъобразността на актовете, подлежащи на обжалване с частна жалба, като следва след самостоятелен анализ на доказателствата да установи правно релевантните факти, относими към приложимата процесуалноправна норма, като изгради собствени правни изводи и се произнесе по съществото на спора, без да е ограничена в рамките на въззивната проверка от изложените в частната жалба оплаквания.

Ако в частната жалба са изложени конкретни оплаквания срещу обжалвания акт, те имат значение единствено да ориентират съда за становището на страната. И в двата случая съдът служебно проверява всички правно релевантни факти, сам преценява доказателствата, събрани от първата инстанция, тези представени с частната жалба и отговора, както и събраните от него, въз основа на което разрешава въпросите, включени в предмета на производството. По този начин съдът изпълнява своето задължение да осигури пР.гането на процесуалния закон, която дейност не е обусловена от волята на страните, обективирана посредством оплакванията за незаконосъобразност.

За да се произнесе въззивният съд съобрази от фактическа страна следното:

РС София е бил сезиран със Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, с вх. № 47576/31.08.2021г., подадено от заявителят ЦВ. Н. П., ЕГН **********, от гр.

София, срещу солидарните длъжници- ЕЛ. ОГН. Б., ЕГН **********, от гр. Благоевград и СЛ. Р. СТ., ЕГН **********, от гр. Р., за заплащане на сумата от 18 000лв. (осемнадесет хиляди лева)- главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК- 31.08.2021г., до окончателното изплащане на дължимото, както и сумата от 360лв. за държавна такса.

Искането е основано на Запис на заповед, издаден на 02.12.2020г., на поемателя- ЦВ. Н. П., ЕГН **********, от гр. София, от издадетял ЕЛ. ОГН. Б., ЕГН ********** и авалиста СЛ. Р.

СТ., ЕГН **********.

С Определение № 4833/17.09.2021г. по гр.д. № 50600/2021г. по описа на РС София, съдът е прекратил производството пред себе си, и по основание за компетентност съгласно чл. 411 ал.1 от ГПК, е изпратил делото по подсъдност на РС Благоевград, където е образувано ч.гр.д. № 2563/2021г. по описа на съда.

С обжалваното Разпореждане № 1057/ 18.10.2021г., постановено по ч.гр.д. № 2563/2021г. по описа на РС Благоевград, съдът е отказал издаване на заповед за изпълнение на осн. чл. 417 от ГПК, за заплащане на сумата от 18 000лв. (осемнадесет хиляди лева)- главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК- 31.08.2021г., до окончателното изплащане на дължимото, както и сумата от 360лв. за държавна такса.

Изложени са правни основания, че при извършената проверка за редовността на представения Запис на заповед, издаден на 02.12.2020г., от външна страна и дали същият 2 съставлява редовно изпълнително основание, удостоверяващо претендираното право/ликвидно и изискуемо вземане/,съдът е приел че същият е нищожен, поради това че не отговаря на императивните изисквания на закона- съгласно чл. 535 т. 1 от ТЗ- в издадения запис на заповед, липсва посочване наименованието- „запис на заповед“; по чл.

535 т. 2 от ТЗ- с издадения Запис на заповед от 02.12.2020г., не е поето безусловно обещание за плащане на посочената сума, а точно обратното- настъпването на падежа е поставено в зависимост от условието на чл. 4, ал. 1, чл. 5, ал. 1,2 и 3 и чл. 6 ал.1 от договор между страните от 16.11.2020г., както и поради това, че падежа в издадения запис на заповед, е посочен по два начина- на предявяване/по чл. 486 ал.1 т. 1 от ТЗ/ и на определен ден/по чл.

486 ал.1 т. 4 от ТЗ8, поради което същият е нищожен на осн. чл. 486 ал.2 от ТЗ. Съдът сезиран със заявлението по чл. 417 от ГПК е съобразил, че като едностранна сделка, записа на заповед има строго формален характер, установен от закона с повелителни правни норми, поради което от неговото съдържание следва еднозначно, по начин посочен ясно, който не буди никакво съмнение и не поражда нуждата от тълкуване, да бъде определен падежа на поетото задължение, каквото не е налице в процесния Запис на заповед, издаден на 02.12.2020г.

Настоящият състав споделя аргументите на първата инстанция, като намира обжалваното разпореждане за правилно и законосъобразно.

Със специалните разпоредби на чл. 455- чл.538 от ТЗ законодателят е придал на записа на заповед абстрактен и строго формален характер, с което свободното изразяване на волята на издателя е значително ограничено. За да произведе законодателно придаденото му правно действие на менителничен ефект, записът на заповед следва да бъде обективиран в писмен документ, съдържащ точно определени реквизити /чл. 535 ТЗ/. Липсата на някой от тях лишава документа от предвиденото от законодателя съдържание и последици и го превръща в обикновено едностранно волеизявление /чл. 536 ал. 1 ТЗ/. Изключенията, при които се запазва характера му на абстрактна сделка, въпреки липсата на отбелязани в него падеж, място на издаване и място на плащане, са изрично предвидени с разпоредбите на чл. 536, ал.

2, ал. 3 и ал. 4 ТЗ, в които е посочено и по какъв начин в тези случаи следва да бъде тълкувана волята на издателя./ Решение № 96 от 28.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 1907/2016 г., I т. о., ТК/.

С ТР № 1/28.12.2005г. на ВКС, по тълк. дело № 1/2004г. на ОСТК, са дадени разрешения на спорни въпроси във връзка с нищожността на записа на заповед, като са визирани задължителни реквизити на същият като условие за пораждане на действие и настъпване на менителничния ефект. В т. 1 от ТР № 1/28.12.2005г. на ВКС, по тълк. дело № 1/2004г. на ОСТК, е прието че за да е редовен записът на заповед от външна страна, не е достатъчно израза „запис на заповед“ да е посочен само в заглавието или само в текста на документа, а следва задължително израза „запис на заповед“ да е посочен и в текста на издадения запис на заповед, при това в логическа връзка с другите думи, за да става несъмнено ясно, че с този израз се обозначава именно документ за запис на заповед. Прието е че документ, който не съдържа в текстовата си част посочване на наименованието „запис на заповед“, не е 3 запис на заповед съгласно чл. 536 ал.1 от ТЗ, като в този случай същият е негоден да служи като несъдебно изпълнително основание и въз основа на него на може да бъде издаден изпълнителен лист.

В настоящия казус процесния Запис на заповед, издаден на 02.12.2020г., на който е основано искането за издаване на заповед за изпълнение, по реда на чл. 417 от ГПК, съдържа наименование „запис на заповед“ само в заглавната си част, но не и в текстовата част на документа, поради което същият не съставлява годно изпълнително основание по смисъла на чл. 417 т. 9 от ГПК, като не може да настъпи менителничен ефект. Процесният Запис на заповед, издаден на 02.12.2020г., е нищожен само на това основание, поради което въз основа на него не може да бъде издадена Заповед за изпълнение и изпълнителен лист./чл.

535 т. 1 от ТЗ/.

С императивната разпоредба на чл. 535 т. 2 от ТЗ изрично е предвидено, че за да е редовен и да произведе менителничния си ефект по отношение на поемателя, записът на заповед следва да съдържа безусловно обещание за заплащането на посочената в документа парична сума. С разпоредбата на т. 4д от ТР № 4 от 18.06.2014г. на ВКС, по тълк. дело № 4/2013г. на ОСГТК, идеята за безусловно поетото задължение за плащане е доразвита, в контекста на проблематиката на заповедното производство, като е прието че направената добавка в записа на заповед относно наличието на каузално правоотношение е пречка за издаване на заповед за изпълнение само в случай, че тази добавка отрича безусловния характер на поетото задължение. В представения пред РС Благоевград, ведно със заявлението по чл. 417 от ГПК- Запис на заповед, издаден на 02.12.2020г., срещу посочване на падежа е предвидено, същият да настъпи при изпълнение на условията на чл. 4 ал.1; чл. 5 ал. 1, 2 и 3 и чл. 6 ал.1 от договор от 16.11.2020г.- в срок до 16.07.2021г. Безспорно е от изказа в процесния запис на заповед, че настъпването на падежа за изпълнение на поетото обещание за плащане, произтичащо от настъпването на менителничния ефект на ценната книга, е поставено в зависимост от сбъдването на условие, поето с клаузи от сключен между страните договор от 16.11.2020г., за каузална сделка за която издадения запис на заповед служи като обезпечение. Посочването на каузално правоотношение във връзка с което е издаден запис на заповед като обезпечение, само по себе си не е основание за нищожност на ценната книга, но в случая очевидно е че настъпването на падежа на Запис на заповед, издаден на 02.12.2020г., е обвързано с условия- изпълнението на поети задължения с каузален договор между страните по чл. 4 ал.1; чл. 5 ал. 1, 2 и 3 и чл. 6 ал.1 от договор от 16.11.2020г., поради което въззивният състав на ОС Благоевград споделя изводите на първостепенния съд, че е изключен безусловния характер на поетото задължение, поради което менителничния ефект не би могъл да настъпи, а Запис на заповед, издаден на 02.12.2020г. е нищожен и на осн. императивната разпоредба на чл. 535 т. 2 от ТЗ.

Допустимите начини, по които може и следва да бъде определен падежът в записа на заповед са посочени изрично в нормата на чл. 486, ал. 1 ТЗ. Под страх от недействителност законът забранява определянето на падеж по друг начин, включително при уговаряне на последователни падежи. Изрично законодателят е предоставил на издателя само възможност 4 да определи по-къс или по-дълъг срок за предявяване за плащане /чл. 487, ал. 1 ТЗ/ или да посочи определен ден, преди който не може да се предявява за плащане ефект, издаден с падеж "на предявяване" /чл. 487, ал. 2 ТЗ/. Тази воля обаче следва да бъде изразена по ясен и недвусмислен начин, непозволяващ различно тълкуване. Последното е последователно поддържано в задължителната съдебна практика на ВКС, включваща постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 77/14.08.15 г. по т. д. № 1156/14 г. на ВКС, ТК, първо т. о., във връзка с което е и допуснато касационното обжалване, както и постановените по реда на чл.