Решение № 467 от 27.03.2024, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Търговско дело 1941/2023
- Вид
- Решение № 467
- Подписан
- 27.03.2024
- В сила
- 29.09.2025
- Състав
- Стою Христов Згуров
Цитирани разпоредби
- чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
- чл.124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
- чл.3 · Закон за авторското право и сродните му права
- чл.3, ал.1 · Закон за авторското право и сродните му права
- чл.4, т.2 и т.4 · Закон за авторското право и сродните му права
- чл. 4, т. 3 и т. 4 · Закон за авторското право и сродните му права
- чл. 4, т. 3 и т. 4 · Закон за авторското право и сродните му права
- чл.5 · Закон за авторското право и сродните му права
- чл.8, ал.1 · Закон за авторското право и сродните му права
- чл.95б, ал.1, т.1 · Закон за авторското право и сродните му права
- чл. 38, ал. 1, т. 3, предложение второ · Закон за адвокатурата
- чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
РЕШЕНИЕ
№ 467 гр. София, 27.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-8, в публично заседание на пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Стою Хр. Згуров при участието на секретаря Цветелина В. Пецева като разгледа докладваното от Стою Хр. Згуров Търговско дело № 20231100901941 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:
Предмет на делото са предявените от ищеца Х. Н. Ш., ЕГН ********** срещу ответника Н. Н. Д., ЕГН **********, обективно и кумулативно съединени искове с правни основания чл.124, ал.1 ГПК във вр. с чл.8, ал.1 ЗАПСП и чл.95б, ал.1, т.1 ЗАПСП, относно признаването за установено по отношение на ответника, че ищецът е носител на авторски права в качеството си на съавтор заедно с ответника на трийтмънт за аудио-визуално произведение с работно заглавие „ЗОК“, а при условията на евентуалност, че е съавтор по отношение на версиите на аудиовизуално произведение от 30.12.2011 г., евентуално от 03.01.2012 г. и евентуално от 15.01.2012 г., както и относно признаването за установено, че ответникът е нарушила авторското право на ищеца, в качеството му на съавтор, като е използвала неправомерно трийтмънта за аудио-визуално произведение с работно заглавие „ЗОК“ във версията му от 10.08.2022г., която версия е резултат от преработката без разрешение на ищеца на версиите му от 30.12.2011 г., 03.01.2012 г. и 15.01.2012 г., за участие в конкурсна процедура по финансиране пред ИА „Национален филмов център“, както и за превръщането му в сценарий, без ищецът да е бил посочен в представените документи за участието в конкурса като съавтор, преработила е трийтмънта в сценарий без съгласието на ищеца и е използвала преработеното произведение-сценарий на аудио-визуално произведение за участие в конкурс пред ИА „Национален филмов център“ за финансиране, като не е посочила, че ищецът е съавтор на оригиналното произведение.
Ищецът основа исковете си с твърденията, че през 2011г. е разработил идея за сценарий на филм със заглавие „Зок’' - история за баща и дъщеря, които споделят травмата от загубата на своята съпруга, съответно майка, и 1 как едно куче - водач ги връща към нормален живот. Пътят до превръщането на тази идея в завършено аудио-визуално произведение предполага преминаването през няколко етапа - разработване на сценарий, осигуряване на финансиране, заснемане и т. н. Първата стъпка към създаването на сценарий е разработването на съкратен такъв (трийтмънт), като ищецът споделя идеята си с ответника Н. Д.. Двамата започват работа по създаването на трийтмънт, като Н. Д. осъществява писането му, но на всеки етап от съставянето му съгласува текста с ищеца. От своя страна ищецът доразвива идеята, като на всеки етап предлага редакции на текста, допълнения, както и осигурява допълнителна информация за различии елементи от сюжета.
Ответникът Н. Д. изпраща сравнително завършена версия на трийтмънта с електронно писмо до Х. Ш. от 03.01.2012г. Между двамата са били обсъдени редакции в текста, като на 15.01.2012 г. Н. Д. изпраща нова версия, с отразени промени. Именно по този начин двамата са работили по създаването на трийтмънта. Ищецът сочи, че между него и ответникът не е бил сключван писмен договор, но уговорката им била съвместната им работа по трийтмънта да продължи, а ищецът да намери продуцент, който да осигури финансиране за филма, като условието било при реализацията на аудио-визуалното произведение ищецът да бъде режисьор на филма. Ищецът е осъществил връзка с продуценти през 2012г. и 2013г., но по неясни причини филмът не е реализиран тогава, а работата по трийтмънта продължавала и през 2022г., когато той и ответникът Д. обмисляли да потърсят държавно финансиране за проекта. В края на 2022г. ответникът и продуцента Н.У. подават документи пред НФЦ, с които кандидатстват за финансиране, относно превръщането на трийтмънта в сценарий. В подадените документи никъде не е отразено, че ищецът е съавтор на трийтмънта. Ответникът печели финансиране от НФЦ като проекта е класиран на второ място в конкурса. Тя разработва цялостен сценарий въз основа на трийтмънта. Между продуцента и ищеца възникват творчески разминавания и съвместната им работа не е можела да продължи, като в тази връзка ответникът на 15.08.2023г. пише на ищеца, че желае да продължи работата си с продуцента У. и, че е готова в предфиналната редакция на сценария да премахне всички предложения на ищеца. Въпреки това и след проведени нови преговори, ответникът завършва сценария и не премахва предложените от ищеца идеи в трийтмънта, като заедно с продуцента У. кандидатства с него пред НФЦ за получаване на финансиране за заснемане на аудио-визуално произведение. В документацията по кандидатстване за това финансиране също никъде не е посочено, че ищецът е съавтор на трийтмънта.
В законоустановения срок за отговор на исковата молба такъв постъпи от страна на ответника Д.. С него тя оспорва предявените искове, като неоснователни. Сочи, че през есента на 2011-та година ищецът Х. Ш. се свързва с нея, за да опише реална житейска ситуация на свои познати, които са станали приемни родители на куче – водач. Той търси нейното професионално мнение като сценарист, за това дали мисли, че от тази реална история тя може да създаде сценарий за бъдещ филм, в който ищецът да участва. Ответникът твърди, че е харесала историята и се е съгласила да 2 започне работа по първи текстови вариант на бъдещия филмов проект „Зок“, т.нар трийтмънт-разписване на сценарий без диалог по сцени. Така към споделените от ищеца реални житейски факти и описани действителни събития тя добавя художествена стойност, доразвивайки сюжетната линия и персонажите, придавайки им допълнителни характеристики и създавайки първи вариант на текстово съдържание, който и сега е достъпен на компютъра й, с дата на създаване на файла: 24.9.2011г., представляващ трийтмънт до сцена 37 и синопсис-разписване на сценария без диалог по епизоди за останалата част от историята.
Ответникът твърди, че в цитирания файл ясно се вижда началото на работата по проекта „Зок“ от сценариста и (разбира се) желанието да обсъжда и съгласува работата си по сценария с ищеца. След първите положителни коментари на ищеца по написания от ответницата трийтмънт на бъдещия филм, ответницата продължава работата си по разработването на текста. Тя твърди, че в периода от септември 2011-та до средата на януари 2012-та е написала четири варианта на трийтмънт, които включват първоначалната идея (реална житейска ситуация) на споделена от ищеца, но вече интерпретирана с професионалната й компетенция история. В тези варианти тя развива персонажите, техните характери и взаимоотношения, предлага различни драматургични ситуации за отделните сцени, развива движещия конфликт, разработва и цялостната фабулна структура на повествование и я превръща в сюжет. По време на цялата работа по разработката на трийтмънта от този първоначален период, ответникът сочи, че е получавала само няколко пъти писмени бележки от ищеца Ш., които са съдържали оценка на работата на сценариста и препоръки/предложения за промени в съдържанието. Поради това, тя счита, че твърдението в исковата молба, че ищецът е работил по това съдържание в периода 2011 – 2023-та година не отговоря на истината, като то е голословно и недоказано.
Ответникът твърди, че след написването на трийтмънта от 2011г., тя е заявила на ищеца, че предлага да се кандидатства с проекта пред Художествена Комисия към Национален Филмов Център (НФЦ), в категория „Развитие на проекти“, защото една евентуална държавна субсидия би обезпечила понататъшната работа по него. Ищецът отказал участие пред НФЦ и обещал, че той лично ще намери частно финансиране на проекта. Такова обаче и към днешна дата не е осигурено от него. Ответникът приема да изчака ищеца, който поема ангажимент да намери финансиране за бъдещия филмов проект, но тъй като дълго време нищо не се случва, тя отново настоява пред него да потърсят професионален продуцент, който да застане зад проекта и да го придвижи напред. Това е причината той да се свърже с Е.М. през зимата на 2012-та година като бъдещ продуцент, но защо той е прекратил по-нататъшни стъпки по развитие на проекта с този продуцент, тя не знае. След осъществяване на контакти и с други продуценти, тогава не се намира такъв, който да се ангажира с проекта. По инициатива на ответника, през лятото на 2019-та, ищецът се съгласява да изпратят последния написан от нея вариант на трийтмънта на продуцента К.Л., който приема да започне работа, но след предложения за някои промени по сюжета на „Зок“, ищецът отново избира да 3 спре реализацията на проекта, като за пореден път не допуска чуждо вмешателство, което е естествен процес в киното, защото там работата е колективна. Тя сочи, че е приела да загуби поредния продуцент, за да реализира проекта съвместно с ищеца - от уважение към приноса му, който никога не е отричала, но принос и авторство са два съществено различни термина, между които никой закон за авторското право по света не поставя знак за равенство.
Ответникът сочи, че през 2020-та, пак по инициатива и настояване на ответника, ищецът се съгласява да изпратят проекта „Зок“ на друг продуцент – Н.У., с който ответникът Д. работи по различни проекти от 2011-та година.
Следват преговори с г-н У. и най-после ищецът е съгласен да се кандидатства пред Художествена комисия на Национален Филмов Център, което се случва пред есента на 2022г. и е спечелена държавна субсидия за развитие на проекта. За да се случи всичко това, правилникът на НФЦ, който е обществено достъпен, изисква авторските права по всеки кандидатстващ проект да бъдат предоставени със съответните документи на продуцента на проекта, в случая г-н У.. Твърдението в исковата молба, че ищецът не присъства в документация на проекта е вярно, но тава е така, защото на този етап „Развитие на проект“ се изисква споменаването и творческите биографии само на продуцента и на сценариста. Още през есента на 2022-та, преди кандидатстването пред НФЦ, ответникът изрично и писмено предоставя авторските си правомощия на г-н У. за по-нататъшни действия по проекта „Зок“. Претенциите за съавторство изискват още на този етап ищецът да заяви желание да бъде страна по договора с продуцента, което той не прави нито тогава, нито впоследствие, нито в извънсъдебната кореспонденция, предхождаща делото. За спечелването на субсидията голямо значение има професионалната биография на продуцента У. и на сценариста Д..
След спечелването на субсидията, ответницата сочи, че започва разработката на сценария на проекта „Зок“, като ищецът и на този етап е информиран за това нейно действие и писмено изразява одобрението си. През пролетта на 2023-та ищецът неочаквано за ответницата й изпаща съобщение, че се отказва от проекта „Зок“, а като причина за това изтъква различни творчески виждания между него и продуцента У., които касаят друг филмов проект, а не „Зок“. Огорчена от ситуацията, тя изчаква достатъчно дълго време, след което на 15.08.2023г. пише имейл на ищеца с надежда да го убеди да комуникира с продуцента У.. Последват разменени между страните имейли в същия ден (15.08.2023г) и телефонен разговор между тях, в който ищецът настоява ответницата да се откаже от работата си с продуцента У., а тя се опитва да му обясни, че на този етап от развитие на проекта, в който изрично и писмено е прехвърлила на Н.У. авторските си права, единственото, което може да направи, е да поиска от него, при добра воля от негова страна, да предостави правата, на които е носител, на друг продуцент. Всичко останало би означавало ответникът бъде в неизпълнение на договора си с продуцента и НФЦ, а оттук – да дължи и неустойки за евентуално допуснатото неизпълнение. Същото решение е предложено и по време на 4 срещите между страните по делото, целта на които била постигането на извънсъдебно споразумение.
По отношение претенцията на ищеца да бъде режисьор на проекта „Зок“, ответницата сочи, че е запозната с тази негова амбиция, но това е неотносимо към предмета на правния спор, който касае авторскоправни претенции към трийтмънт, а на следващо място - при кандидатстване за развитие на проект в НФЦ, посочване на име на бъдещ режисьор не се изисква. Не на последно място, определянето на режисьор не е в правомощията на сценариста и от нея не може да се търси отговорност за това. Сочи, че твърдението, че са нарушени авторски права на г-н Ш., защото е кандидатствано в НФЦ на „следващ етап“, а именно: за финансиране на филм, категорично не отговаря на истината. Към днешна дата това не се е случило и се установява от сайта на
Разпечатката съдържа 15 от 54 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9d56af1a-4d87-44b9-a14d-c874a4fb2922