Решение № 8 от 10.01.2025, Районен съд - Разлог

РЕШЕНИЕ

№8 гр. Разлог, 10.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ в публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Кристиян В. Стоилов при участието на секретаря Е. Г. Ч., в присъствието на прокурора, разгледа докладваното от Кристиян Стоилов, Адм. нак. дело №

20241240200129 по описа за 2024 година

Жалбоподателят Д.И.Р., с ЕГН*, от г.Р., у.„Л.К.“№4, в.А, обжалва издаденото от Н-ка на РУР., НП №* от 22.05.2023 г., с което на осн. чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП, са му наложени адм. наказания „глоба“ от 100.00 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 месец, за нарушение на чл.103 от ЗДвП.

В СЗ жалбоподателят се представлява от процесуален представител, който поддържа жалбата и моли да се отмени НП като неправилно и незаконосъобразно, тъй като не било извършено твърдяното нарушение, с оглед на събраните доказателства, че Р. не е възприел подадения сигнал за спиране от полицейски служител със стоп-палка.

АНО - редовно призован, не се явява, не се представлява.

Съдът след като се запозна със събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка и съвкупност, както и във вр. с доводите и становищата на страните, намери за установено следното:

С НП №* от 22.05.2023 г. на Н-ка на РУ-Р. на жалбоподателят Д.Р., на осн. чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП, са му наложени адм. наказания „глоба“ от 100.00 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 месец, за това че на 01.03.2023 г. в г.Р., по у.„Х.Б.“ в посока към с.Б., управлява л.а. марка „А..“, с рег. №*, като при подаден сигнал от контролен орган със стоп-палка (тип МВР), не спира плавно най-вдясно на платното за движение или на посоченото от представителите на службата за контрол място, като не изпълнява дадените му указания, а продължава движението си и ускорява скоростта.

Депозираната жалба е процесуално допустима, подадена от лице, имащо правен интерес, в предвиденият от закона 14-дневен срок за обжалване. По същество жалбата се явява неоснователна. От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установи по категоричен и безспорен начин следната фактическа обстановка:

На 01.03.2023 г. около 15.35 ч. свидетелите М.Д. и Н.Х. - служители в РУ-Р. извършвали контрол на пътното движение в г.Р., на у.„Х.Б.“, в района на бензиностанция „Л.“. Получили сигнал от свои колеги – свидетелите А.Ц. и М.Б., които осъществявали контрол на движението по у.„Г.Д.“ в г.Р.. Последните подали информация на своите колеги да спрат автомобила, който Р. управлява, тъй като водачът не спирал на светлинен и звуков сигнал, подаден от патрулния автомобил на Ц. и Б.. Самоличността на водача била установена след проверка от полицейските служители на у.„Г.Д.“ в г.Р., след представяне на СУМПС.

1

Виждайки движещия се автомобил „А..“, с рег. №*, св. Д. застанал на пътното платно и подал знак за спиране със стоп-палка. Автомобилът не спрял и продължил движението си по у.„Х.Б.“ в посока към с.Б. Полицейските служители веднага се качили в патрулния автомобил и го последвали, но не успели да го открият, тъй като същият се укрил. От свидетелските показания на актосъставителя и свидетелят посочен в акта, жалбоподателят е напуснал пределите на страната. Това било установено от тях след справка в Граничен контрол. След връщане в пределите на страната, полицейският служител М.Д. в присъствието на свидетеля Х., му съставил АУАН №*, в който описал установеното нарушение на чл.103 от ЗДвП, а именно, че на 01.03.2023 г. в г.Р., по у.„Х.Б.“ в посока към с.Б., жалбоподателят управлявал л. а. марка „А..“, с рег. №*, като при подаден сигнал от контролен орган със стоп-палка (тип МВР), не е спрял плавно най-вдясно на платното за движение или на посоченото от представителите на службата за контрол място, като не изпълнява дадените му указания, а продължава движението си и ускорява скоростта.

Впоследствие, въз основа на съставения АУАН, НО издал атакуваното постановление, с което наложил на жалбоподателят на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП, съответните адм. наказания.

Съгласно разпоредбата на чл.6 от ЗАНН, „адм. нарушение е това деяние (действие или бездействие), което нарушава установеният ред на държавно управление, извършено е виновно и е обявено от закона за наказуемо с адм. наказание, налагано по адм. ред“.

Следователно деянието обявено за адм. нарушение трябва да е извършено виновно – умишлено или непредпазливо, като законодателят е предвидил непредпазливите деяния да се наказват само в предвидените от закона случаи.

На жалбоподателя му е вменено извършено нарушение на чл.103 от ЗДвП, съгласно която норма „При подаден сигнал за спиране от контролните органи, водачът на ППС е длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания“. За да бъде задължен да спре водачът, сигналът следва да е подаден от полицейския служител по предвидения в закона начин.

Начините, ч/з които може да бъде подаден сигнала за спиране, са лимитативно изброени в нормите на чл.170, ал.3 от ЗДвП и чл.207 от Правилника за прилагането му (ППЗДвП).

Съгласно посочените разпоредби, при спиране на ППС, служителят от органите за контрол трябва да подаде ясен сигнал със стоп-палка.

От събраните доказателства по делото се установява по безспорен начин, че на 01.03.2023 г. в следобедните часове жалбоподателят е управлявал л. а. „А..“, с рег. №*, като се движел в г.Р. по у.„Х.Б.“. Установено е също така, че от св. Д. му е бил подаден ясен и своевременен сигнал за спиране с полицейска стоп-палка, като няма данни да е налице МПС или друго препятствие пред жалбоподателя, поради което той е възприел сигнала, но не е спрял на посоченото място, не е изпълнил даденото му указание, а вместо това е продължил движението си. В подкрепа на изложеното са показанията на всички полицейски служители, които са преки очевидци на поведението на жалбоподателя по време на осъществяване на нарушението.

Посочените свидетели в СЗ потвърждават, че подадения на жалбоподателя сигнал е бил ясен, своевременен и е бил възприет от Р..

Що се отнася до показанията на свидетеля Т.Г., те не разколебават адм. обвинение.

Възприятията на свидетеля в голямата си част са противоречиви, съответно се отнасят за други нарушения по ЗДвП и за връчването на съставените актове от полицейските органи.

По отношение предмета на настоящото дело, свидетелят твърди че „патрулка не сме виждали“ и че е невярно твърдението за поставянето на стоп-палка от полицейски служител, тъй като въобще не е била налице спряла полицейска кола със служители по пътя за с.Б.

Видно от обясненията на самия жалбоподател, показанията на Г. противоречат и на тях, тъй като според Р., на пътя за с.Б. е бил налице патрулен автомобил, или автомобил на 2 жандармерията. Твърденията на жалбоподателят и на свидетеля, доведен за разпит от него, че не се е опитвал да избяга или да осуети впоследствие извършената полицейска проверка, не са от значение за настоящото дело, доколкото съставомерността на такова нарушение е налице, когато от една страна е подаден сигнал от компетентен орган, натоварен със задължение да осъществява контрол за движение по пътищата, а от друга - неизпълнение на водач на ПС на нареждането на органа. От значение за реализирането на адм. нак. отговорност на жалбоподателя е, че Р. не е спрял на подадения му сигнал със стоп-палка МВР по образец от контролен орган, въпреки че се събраха достатъчно доказателства, че същият е можел (налице са били всички условия) да възприеме сигнала - факти, които както беше посочено - безспорно се установяват от показанията на свидетелите, снети при разпита им в СЗ. Жалбоподателят не ангажира доказателства, които да водят до извод за невъзможност да възприеме сигнала. Обясненията на жалбоподателя и показанията на свидетелят, доведен за разпит от него, са едностранни и не са в състояние да отразят обективно фактическата обстановка, като следва да се вземе предвид и близките лични отношения м/у тях.

Поради изложените по-горе съображения, съдът намира че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна нарушението, посочено в НП, като не е изпълнил нареждането на органите за контрол и регулиране на движението при подаден сигнал за спиране да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания.

Съгласно санкционна разпоредба на чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП, се предвиждат наказания „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 до 6 месеца и „глоба“ от 50.00 до 200.00 лева за водач, който откаже да изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на движението. В случая на жалбоподателя Р. са му наложени кумулативно предвидените за това нарушение 2 наказания, като лишаването от правоуправление е в минимален размер, а глобата – в близък до минималния.

Настоящият състав счита, че НП е издадено за нарушение, което е доказано по безспорен и несъмнен начин, при липса на съществени процесуални нарушения на нормите на ЗАНН, което обуславя неговата законосъобразност. При служебно извършената проверка съдът намира, че НП не е издадено при съществено нарушение на процесуалните правила, налагащи отмяната му, в конкретност изпълнени са изискванията на разпоредбата на чл.57, ал.1 от ЗАНН.

Поради изложеното, съдът намира че правилно е ангажирана адм.нак. отговорност на жалбоподателя за осъществено от него нарушение по чл.103 от ЗДвП, санкционирано на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП, като наложените наказания съответстват на степента на обществена опасност на деянието и дееца. Те са наложени в минимален размер, респ. близък до минималния такъв, поради което се явяват напълно справедливи.

Воден от горното, съдът намира че депозираната жалба се явява неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, поради което на осн. чл.63, ал.2, т.5 от ЗАНН, съдът Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА НП №* от 22.05.2023 г., издадено от Н-ка на РУ-Р., с което на осн. чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП, на Д.И.Р., с ЕГН*, от г.Р., у.„Л.К.“№4, в.А, са наложени адм. наказания „глоба“ от 100.00 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 месец, за нарушение на чл.103 от ЗДвП, като правилно и законосъобразно.

Решението може да се обжалва пред Бл.АС, в 14-дневен срок от съобщението на страните за неговото изготвяне.

Съдия при Районен съд – Разлог: _______________________

3

4