Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 19575 от 19.10.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 3978/2025
Вид
Решение № 19575
Подписан
19.10.2026
Състав
НОРА ВЛАДИМИРОВА МАРИНОВА

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 19575 гр. С., 19.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: НОРА ВЛ. МАРИНОВА при участието на секретаря РАДКА Т. ХРИСТОВА като разгледа докладваното от НОРА ВЛ. МАРИНОВА Гражданско дело № 20251110103978 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на част II, дял I, чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба на ищеца „.“ ЕАД, с която са предявени срещу ответника И. Р. С. обективно кумулативно съединени осъдителни искове за заплащане на сумата от 132,80 евро (259,74 лв.), представляваща неплатена цена на топлинна енергия за периода от м.05.2021г. до м.04.2023г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. ., сумата от 22,85 евро (44,70 лв.), представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода от м.12.2021г. до м.04.2023г., сумата от 29,40 евро (57,50 лв.), представляваща обезщетение за забава при погасяване главницата за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2022г. до 20.01.2025г. и сумата от 6,59 евро (12,88 лв.), представляваща обезщетение за забава върху главницата за цена на услугата дялово разпределение за периода от 16.02.2022г. до 20.01.2025г.

Ищецът „.“ ЕАД твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника, в качеството му на собственик на процесния топлоснабден имот като наследник на В. А. С.а, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези Общи условия е доставил за процесния период топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и дължимата стойност на услугата „Дялово разпределение“. Твърди, че съгласно общите условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят месечните дължими суми. Претендира за осъждане на ответника да му плати процесните вземания, ведно със законна лихва върху главниците от датата на подаване на исковата молба – 12.03.2024г. до окончателното им изплащане, както и разноски за производството.

Ответникът И. Р. С. не е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК.

В хода на производството оспорва иска по основание и размер, като оспорва да е налице договорно правоотношение между страните по делото предвид липсата на писмен договор, сключен между тях. Счита, че се касае за договор от разстояние, но не са изпълнени 1 изискванията на закона за сключване на такъв договор, по-специално разпоредбите на Закона за защита на потребителите. Оспорва наличието на валиден договор с третото лице – помагач, извършило дяловото разпределение за процесния период. Оспорва валидността на топлинните разпределители и на винтилите, като твърди, че към исковия период същите са с изтекла давност и на това основание не измерват правилно топлинната енергия. Оспорва начислената топлинната енергия за сградна инсталация с доводи, че Методиката, по реда на която се определя тази стойност, е отменена от ВАС, като се позовава и на решенията на съда на ЕС по присъединени дела с № . от 2017 г. Прави възражение за изтекла тригодишна погасителна давност по отношение на част от вземанията.

Третото лице-помагач на страната на ищеца „.“ АД взема становище за извършване на дяловото разпределение за процесния период и имот в съответствие с нормативните изисквания.

Софийски районен съд, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

По иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ за цена на топлинна енергия в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение между него и ответника, по силата на който е престирал и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, а по иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за цена на услугата дялово разпределение, че в неговия патримониум е възникнало правото да получи стойността на извършената услуга, която за исковия период се равнява на претендирания размер.

По исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава.

При установяване на фактите, за които тежест носи ищецът, ответникът следва да докаже, че е погасил претендираните вземания чрез плащане.

При така разпределената доказателствена тежест и след преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира следното:

Разпоредбата на чл. 153 ЗЕ поначало определя като клиент на топлинна енергия собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Клиент на топлинна енергия за битови нужди може да бъде и лице, което е ползвател на имота и е сключило с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят дължи заплащането на цената й – т. 1 от Тълкувателно решение № 2/2017г. на ОСГК на ВКС. Съгласно мотивите на цитираното тълкувателно решение договорът между третото ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, като например откриване на индивидуална партида на ползвателя, но не се презюмира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. Като се имат предвид посочените разяснения, дадени при тълкувателната дейност на ВКС, съдът приема въз основа на събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, следното: установява се, че с Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на .г. В. А. Р. е придобила собствеността върху недвижим имот, находящ се в гр. ., представляващ апартамент № ., за който няма спор, че е идентичен с процесния топлоснабден имот, находящ се на същия адрес и на който е даден аб. № . за клиент с имена В. А. С.а, на която са издадени и съобщенията към общи фактури за исковия период. По делото е представено Удостоверение за идентичност на лице с различни имена, издадено от ., от което се установява, че имената В.

А. Р. и В. А. С.а са имена на едно и също лице. От представено удостоверение за наследници се установява, че В. А. Р. е починала на 09.10.2021г., като е оставила за свой единствен наследник по закон ответника И. Р. С.. Същият е придобил процесния имот по силата на наследственото правоприемство, поради което от датата на откриване на наследството – 09.10.2021г. ответникът се явява собственик на имота и в това си качество е страна по облигационно правоотношение с ищеца с предмет продажбата на топлинна енергия, която се осъществява при общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени 2 от КЕВР (чл. 150 ЗЕ). За периода от м.05.2021г. до 09.10.2021г. същият отговаря за задълженията за топлинна енергия за имота като наследник на В. А. Р., който е придобил както правата, така и задълженията на починалия наследодател. Договорната връзка следва по силата на факта на притежаваното право на собственост на имот, който е топлоснабден, като не е необходимо сключване на писмен договор между страните при продажба на топлинна енергия за битови нужди – арг. от чл. 150 ЗЕ вр. пар. 1, т. 2а ЗЕ.

За исковия период в сила са били Общи условия за продажба на топлинна енергия от „.“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр. С., одобрени с решение № . от 27.06.2016г. на КЕВР, в сила от 11.08.2016г., които при липса на твърдения и представени доказателства за сключено индивидуално споразумение между страните по реда на чл. 150, ал. 3 от ЗЕ, ги обвързват и без изричното им писмено приемане с изтичане на 30-дневен срок от публикуването им в един централен и един местен всекидневник (чл. 150, ал. 2 ЗЕ), което в случая е направено, видно от приетите доказателства.

Установява се от представените писмени доказателства и заключение на СТЕ, че за процесния период сградата, в която се намира имотът, е била топлоснабдена, както и че в нея е въведена система за дялово разпределение, извършвано от фирма за дялово разпределение „.“ АД, който е правоприемник на избраното от етажните собственици на Общо събрание от 29.08.2002г. . ООД, на което общо събрание е участвал и праводателят на ответника С. – В. Р. и подписът й не е оспорен в производството и с което . е сключен договор от 10.09.2002г. Отделно от това се установява, че за исковия период (така представените от третото лице-помагач документи за главен отчет и заключението на изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза) е осигуряван достъп на . „.“ АД до имота, поради което съдът приема, че ответникът не е оспорвал извън процеса извършването на услугата дялово разпределение от третото-лице помагач. Независимо от това следва да се посочи, с оглед възражението за изтичане на срока на договора, сключен с ., че за исковия период дяловото разпределение в сградата, в която се намира топлоснабденият имот, се е извършвало от . „.“ АД и по възлагане на ищеца съгласно сключен договор чл. 139в ЗЕ от 03.06.2020г., поради което същото не е било без основание.

Установява се от заключение на изслушаната по делото СТЕ, което съдът кредитира като компетентно изготвено и даващо пълен и обоснован отговор на поставените задачи, че за процесния период ищецът е доставял топлинна енергия до обслужващата сградата, в която се намира процесният имот, абонатна станция, която се е отчитала на първо число на всеки месец чрез сертифициран и преминал метрологичен контрол общ топломер, както и че от доставеното в абонатната станция количество топлинна енергия са отчислявани за сметка на топлофикационното дружество технологичните разходи, по математическа формула, предвидена в приложение към чл. 61, ал. 1, т. 4.1 от Наредба № ./12.03.2020г., верността на който математически модел е проверен от вещото лице. Този извод не се разколебава от факта, че проверката на общия топломер за 2023г. е извършена след законоустановения срок, тъй като резултат от същата е показал съответствие с одобрения тип, поради което следва да се приеме, че за целия исков период топлинната енергия е била измервана с годно средство за техническо измерване (СТИ).

Като резултат между клиентите на топлинна енергия в сградата, в която се намира топлоснабденият имот, се е разпределяло само количество топлинна енергия, реално достигнало до инсталацията в сградата и до техните имоти. В частност, в разглеждания случай се установява от заключението на СТЕ, че за целия исков период е осигуряван достъп за отчет на уредите. Установява се, че в имота има 4 бр. радиатора с ИРРО, като за отоплителен сезон 2021г./2022г. не е ползвана ТЕ за отопление на имот, а за отоплителен сезон 2022г./2023г. се заплаща ТЕ само за обездушаване на радиаторите в имота при първоначално пускане на отоплителната инсталация. ТЕ за БГВ за целия исков период е начислявана по показанията на 1 брой водомер в имота, на който е извършен реален отчет.

Начислявана е и ТЕ, отделена от сградната инсталация, разпределяна между абонатите пропорционално на пълните отопляеми обеми на имотите им по проект съгласно формула по Наредбата за топлоснабдяването, верността на математическия модел който следва е проверен от вещото лице.

Неоснователно е и възражението на ответника, че сумите за топлинна енергия са определени въз основа на отменена Методика, тъй като с Решение № . на ВАС на РБ - ДВ, 3 бр. 16 от 2025г., в сила от 25.02.2025г. част от разпоредбите на Наредба № . от 12.03.2020г. за топлоснабдяването, касаещи т.6.1.1 от Методиката за дялово разпределение на топлинна енергия в сгради етажна собственост в редакцията, представляваща Приложение към чл. 61, ал. 1 от същата Наредба, са обявени за нищожни или са отменени. Това е така, тъй като съгласно чл. 195, ал. 1 АПК подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизане в сила на съдебното решение, т.е. занапред. В ТР № 2/27.06.2016 г. на ВАС е разяснено, че съдебното решение, с което се обявява нищожност или се отменя подзаконов нормативен акт, няма обратно действие, поради което с оглед действието занапред на решението на ВАС, последното от които влязло в сила на 25.02.2025г., съдът приема, че за периода от м.05.2021г. до м.04.2023г. Методиката по Наредбата представлява приложим административен акт, поради което и оплакванията в тази насока са неоснователни.