Решение № 2885 от 18.06.2026, Административен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 2885

Пазарджик, 18.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пазарджик - IV състав, в съдебно заседание на четвърти юни две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

ДИЯНА ЗЛАТЕВА-НАЙДЕНОВА

При секретар ТОДОРКА СТОЙНОВА като разгледа докладваното от съдия ДИЯНА ЗЛАТЕВА-НАЙДЕНОВА административно дело № 20267150700532 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.172, ал.5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба на на С. М. С. от [населено място], ***, чрез адв. Н., срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № GPAM-1914711/13.04.2026 г., издадена от А. Д., на длъжност Старши полицай в РУ Велинград при ОДМВР Пазарджик, с която на С. М. С. е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, буква „з“, гг) временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водач, който е извършил нарушение по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца.

Заповедта е оспорена като незаконосъобразна. Твърди се, че жалбоподателят е санкционирана, че е управлявал МПС, което не е нейна собственост и е нямало сключена застраховка „Гражданска отговорност“. Нито жалбоподателят, нито собственика на МПС били уведомени за прекратената регистрация. На деня следващ проверката била сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“. Твърди се необоснованост на оспорения акт и липса на доказано субективно отношение към извършеното нарушение.

В съдебно заседание жалбоподателят редовно призована не се явява, не се представлява.

Ответникът – Старши полицай в РУ Велинград при ОДМВР Пазарджик – редовно призован, не се явява, не се представлява. Не изразява становище по жалбата. Представено е становище за неоснователност на жалбата от О. Г., За Началник на РУ – Велинград, съгласно Заповед № 312з-897/02.04.2026 г., който обаче не е страна по делото.

Административен съд – Пазарджик, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

Съдът е сезиран с редовна жалба от С. М. С. срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-1914711/13.04.2026 г., издадена от А. Д., на длъжност Старши полицай в РУ Велинград при ОДМВР Пазарджик.

С атакувания в настоящото производство индивидуален административен акт – ЗППАМ, на жалбоподателя е приложена принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 171, т. 1, б. „з“ гг) от ЗДвП – временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца.

За да постанови оспорената Заповед, административният орган е приел въз основа на съставен АУАН Серия GA № 4722001, че жалбоподателят в [населено място], на [улица], до бензиностанция Инса ойл в посока към изхода на града управлява лек автомобил О. А., рег. № [рег. номер], собственост на М. С.. Водачът управлява МПС със служебно прекратена регистрация на 08.04.2026 г., поради липса на ЗЗГО (управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред.

От съдържанието на ЗППАМ става видно, че в същата не са посочени датата и часа на нарушението, а само мястото. Дата и час на нарушението са посочени в АУАН Серия GA № 4722001от 13.04.2026 г., издаден от А. Д., Старши полицай при РУ – Велинград, ОДМВР – Пазарджик, а именно 13.04.2026 г., около 23:35 часа. Същият обаче не е цитиран в цялост в процесния акт, а само като номер на АУАН, без дата и издател. Тоест може само да се предположи, че процесната ЗППАМ препраща именно към АУАН Серия GA № 4722001от 13.04.2026 г., издаден от А. Д., Старши полицай при РУ – Велинград, ОДМВР – Пазарджик.

В АУАН, като мотиви за издаването му е отразена посочената по-горе фактическа обстановка.

От страна на жалбоподателя, както и с административната преписка е представена и застрахователна полица за процесния автомобил с рег. № [рег. номер], сключена със застрахователно дружество „Евроинс“ АД за периода 14.04.2026 г. – 08:57 часа до 13.04.2027 г., 23:59 часа.

Представени са и Справка за водач за жалбоподателя, извлечение от електронна система на МВР относно датата на прекратяване на регистрацията на процесното МПС – 08.04.2026 г. и възстановяването й на 14.40.2026 г., Мотивирана резолюция от 22.04.2026 г. за прекратяване на административнонаказателното производство поради наличие на данни за извършено престъпление, докладна записка от 14.04.2026 г., писмени обяснения от жалбоподателя от 13.04.2026 г., справка за собственост на процесното МПС.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена от лице с надлежна процесуална легитимация, чийто интерес е засегнат от оспорения индивидуален административен акт. Същата е подадена в установения от чл. 149, ал. 1 от АПК преклузивен срок за обжалване и отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 от АПК, поради което същата се явява допустима, а разгледана по същество е основателна, поради следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, а именно: дали актът е издаден от компетентен административен орган и в установената форма, спазени ли са административнопроизводствените правила и материално-правните разпоредби по издаването му, съобразен ли е актът с целта на закона.

Предмет на настоящото съдебно производство е индивидуален административен акт - Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по реда на чл. 171, т.1, б. „з“ гг) от ЗДвП. Предвидените в чл. 171, т.1, б. „з“ гг) от ЗДвП правни последици не представляват административни наказания, а принудителна административна мярка /ПАМ/. По смисъла на чл. 171, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон, поради което те са от вида на преустановяващите ПАМ. По своето правно естество заповедта за налагане на ПАМ, е отежняващ индивидуален административен акт и се регулира от нормите на АПК.

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган, при условията на делегирана компетентност, изрично посочена в акта, съгласно заповед № 312з-2296/11.09.2025г., издадена от директора на ОДМВР - Пазарджик, представена по делото. Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, б. „а“, т. 6 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Следователно към датата на издаване на обжалваната заповед административният орган е разполагал с необходимите правомощия да постановява актове от оспореният вид.

Оспорената заповед е издадена в писмена форма и съдържа мотивите на издателя й за прилагането на принудителната административна мярка. Изискването на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП във вр. с чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК за мотивираност е частично изпълнено, като са посочени фактическите основания за издаването на административния акт и правната норма, която предвижда последиците от настъпването им. В конкретния случай обаче не са посочени датата и часа на констатиране на нарушението. Направено е частично препращане към АУАН, само с номер, без да са посочени дата и издател на АУАН, за да може същият да служи за категорично основание за издаване на ЗППАМ. Поради това и адресатът на акта е възпрепятстван да разбере напълно причините, поради които е издадена ЗППАМ и свързаните с нея правни последици.

Установява се, че в случая за процесното нарушение е издаден АУАН Серия GA № 4722001от 13.04.2026 г., от А. Д., Старши полицай при РУ – Велинград, ОДМВР – Пазарджик, който е представен по делото. Пропускът да се посочи обаче ясно и точно моментът на нарушението в ЗППАМ и да се цитира АУАН с всички негови реквизити в ЗППАМ, съставлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила и не би могло да се санира с представянето на АУАН по делото. Това съставлява самостоятелно основание за отмяна на заповедта, с оглед трайната и непротиворечива практика на административните съдилища в тази насока.

Освен това, съгласно чл. 171, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки се прилагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения, т. е. тези мерки са от вида на преустановяващите и превантивни ПАМ. Сред една от хипотезите на чл. 171, т. 1, б. „з“ от ЗДвП за прилагане на водач на принудителната административна мярка „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство“ до решаване въпроса за отговорността, е и случаят, в който водач управлява МПС, след като е извършил нарушение, за което е предвидено налагане на наказание лишаване от право да се управлява МПС, в конкретния казус - такова по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП. В случая не се оспорва, че оспорващият е управлявал процесния автомобил, т. е. че е бил водач на МПС по смисъла на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП. Безспорно се установява, че към момента на проверката управляваният от него автомобил е бил с прекратена регистрация поради липса на валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“.

В конкретния случай, независимо от гореизложеното, съдът намира, че оспорената заповед е несъответна на целта на закона. Принудителните административни мерки, каквато по дефиниция и по съдържание е приложената мярка по чл. 171, т. 1, буква „з“, гг) от ЗДвП, са форма на държавна принуда, налагащи неблагоприятни последици на адресата с цел постигане на правно определен резултат. Правният резултат, който законът цели с прилагането на ПАМ от вида на процесната, е осигуряване безопасността на движението по пътищата и преустановяване на нарушенията. От друга страна обаче, разпоредбите на чл. 6, ал. 1 и ал. 5 от АПК регламентират като проявление на принципа за съразмерност задължение за административните органи да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел. Това от една страна гарантира осъществяването на преследваната от закона цел без да се надхвърля необходимото за нейното постигане, а от друга - прилагането на ограничителните мерки да се основава изключително на личното поведение на лицето. Наложената ПАМ не се основава на необходимост от налагане на ограничението за постигане на предвидена в закона цел. Процесното нарушение е отстранено след констатирането му със сключването на валидна застраховка „Гражданска отговорност“. Според представения с преписката АУАН, претендираното нарушение е извършено около 23:35 часа на 13.04.2026 г. В 08:57 часа на 14.04.2026 г. за автомобила вече е имало сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“ и регистрацията на автомобила поради сключената валидна застраховка е възстановена ex lege, съгласно нормата на чл. 143, ал. 10 ЗДвП. Фактът, че регистрацията е била възстановена още към 14.04.2026 г. се доказва от представената от РУ – Велинград справка за МПС.

Действително поведението да се управлява МПС без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ е силно укоримо, но налагането на процесната ПАМ след заплащането на същата не постига целта на закона за превантивно и преустановително действие.

При това положение напълно безпредметно е отнемането на СУМПС на водача на този автомобил за срок до решаване на въпроса за отговорността, но не за повече от 6 месеца, тъй като целите на ПАМ са постигнати. Продължаването на ПАМ от вида на процесната спрямо водача придобива санкционен характер и представлява форма на предварително изпълнение на наказанието, което евентуално би било наложено за констатираното нарушение по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, какъвто характер мярката не би следвало да има. Санкция на водача може да бъде наложена по друг ред, чрез ангажиране на административнонаказателна или наказателна отговорност, при преценка на компетентния орган, като целта, която законодателят е дал на принудителните административни мерки е различна от санкционната. ПАМ имат преустановителна и превантивна функция и цел.