Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт от 15.01.2021, Районен съд - Радомир

Съд
Районен съд - Радомир
Дело
325/2020
Подписан
15.01.2021
В сила
12.02.2021

Цитирани разпоредби

  • чл. 27, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 165, ал. 3 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 182, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 182, ал. 2, т. 4 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 188, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал. 11 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал. 15 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал. 4 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал. 5 и 9 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал. 5 и 9 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 21 · Закон за движението по пътищата
  • §6, т. 65 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 14 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 18 · Наказателно-процесуален кодекс

Р Е Ш Е Н И Е

№ гр. Радомир,

15.01.2021 г.

Радомирският районен съд, наказателна колегия, четвърти състав, в открито съдебно заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

РАЙОНЕН

СЪДИЯ: РОСЕН АЛЕКСАНДРОВ при секретаря Марияна Маркова, като разгледа докладваното от съдията АНД № 325 по описа за 2020 г., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството по делото е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

С електронен фиш, серия К № 3933250, издаден от ОДМВР, гр. Перник, на жалбоподателката К.А.Д., с ЕГН: **********, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300,00 лева за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП.

Недоволна от така наложеното ù наказание жалбоподателката е обжалвала същото, като по изложени в жалбата и в съдебно заседание съображения, моли съда да отмени атакувания електронен фиш изцяло, като незаконосъобразен.

Въззиваемата страна – ОДМВР – Перник, редовно и своевременно призована, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

Районна прокуратура - Перник, Териториално отделение – Радомир, редовно и своевременно призована, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

Радомирският районен съд, като взе предвид становищата на страните и като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 14 и чл. 18 от НПК, приема от фактическа страна следното:

Съдът намира, че жалбата е подадена в законоустановения срок, поради което е допустима и съдът дължи разглеждането ù по същество.

Видно от представения и атакуван в настоящото производство електронен фиш е, че на процесната дата – 28.08.2020 г., в 11,05 ч., в община Радомир, АМ „Струма“, км 35, изхода от с. Старо село, с посока към гр. Дупница, при ограничение от 120 км/ч, въведено с ПЗ „В 26“, жалбоподателката, като водач на МПС „Фиат Браво“, с рег. № СВ …… ВА, е управлявала МПС със скорост 152 км/ч.

В хода на съдебното следствие, предвид представените по делото писмени доказателства от административнонаказващия орган в административнонаказателната преписка се установява, че атакуваният в настоящото производство електронен фиш е издаден въз основа на заснет снимков материал с автоматизирано техническо средство, а именно автоматизирано техническо средство, тип „ARH CAM S1“, с идент. № 11743d0, което се води на отчет в сектор „Пътна полиция” при ОД МВР - Перник. Тези обстоятелства се установяват от протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система рег. № 1158p-8063/01.09.2020 г.

На 28.08.2020 г., около 11,05 ч., в община Радомир, АМ „Струма“, км 35, изхода от с. Старо село, с посока към гр. Дупница, се е движело МПС - л. а. „Фиат Браво“, с рег. № СВ … ВА. В същия район, в община Радомир, АМ „Струма“, км 35, с автоматизирано техническо средство, тип „ARH CAM S1“, с идент. № 11743d0, се е извършвало измерване на скоростта на преминаващите пътни превозни средства в стационарен режим чрез заснемане. В 11,05 ч. през обсега на АТСС преминал и горепосоченият автомобил. След изтичане времето за контрол, полицейският служител попълнил протокол/приложение към чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. Впоследствие, при снемане на записаната информация се установило, че след навлизане на превозното средство в контролираната зона е измерена скорост на движение от 152 км/ч, което превишавало с 32 км/ч разрешената в този участък на АМ „Струма“ скорост от 120 км/ч, което се установява и от приетото по делото писмо с рег. № 261345/27.11.2020 г. от Областно пътно управление *** и приложената към него схема на организацията на движението, от които е видно, че в посочения участък от АМ „Струма“, в който е било разположено АТСС, е въведено ограничение на движението от 120 км/ч, с ПЗ „В 26“. След справка в ЦБД КАТ - МВР се установило, че превозното средство, с което е извършено нарушението, е собственост на жалбоподателката К.Д.. Затова и с оглед разпоредбата на чл. 188, ал. 1 от ЗДвП, срещу нея бил издаден електронен фиш, серия К № 3933250 на ОДМВР - Перник, с който на основание чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП ù е наложена глоба в размер на 300,00 лева за извършено нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП. След връчване на електронния фиш жалбоподателката не е упражнила правата си по чл. 189, ал. 5 и 9 от ЗДвП.

Въз основа на установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

При извършена служебна проверка за законосъобразност, преценявайки и възраженията на жалбоподателката, съдът не констатира допуснати съществени процесуални нарушения на специалната процедура по издаването на електронния фиш, регламентирана в чл. 189, ал. 4 ЗДвП.

Същата е приложена законосъобразно, при наличието на предпоставките за това, тъй като по делото безспорно е доказано, че процесното нарушение е установено и заснето с автоматизирано техническо средство, тип „ARH CAM S1“, с идент. № 11743d0, с каквито съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, може да се установяват и заснемат нарушения в тази хипотеза. Съгласно §6, т. 65 от ДР на ЗДвП „автоматизирани технически средства и системи“ са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган, и мобилни

- прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес“.

Събраните писмени доказателства сочат, че АТСС, с което е установено и заснето процесното нарушение е мобилно, временно разположено на участък от пътя и е обслужвано от полицейски служител, поставящ начало и край на работния процес.

Приетите по делото протокол за използване на АТСС, с рег.

№ 1158р- 8063/01.09.2020 г., протокол № 248-ИСИ/11.12.2017 г. и протокол № 52-С-ИСИС/30.09.2019 г. от проверка на преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации, тип „ARH CAM

S1“, на Българския институт по метрология, безспорно доказват, че средство за измерване - автоматизирано техническо средство, тип „ARH CAM S1“, с идент. № 11743d0, съответства с одобрения тип и с метрологичните изисквания, като грешките не превишават максимално допустимите.

Въз основа на това съдът приема, че АТСС, с което е установено и заснето процесното нарушение на датата, визирана в електронния фиш, е било технически изправно и годно да бъде използвано за установяване на нарушения на скоростния режим по реда на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП.

Същевременно, условията и редът за това, регламентирани в Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., издадена от МВР на основание чл. 165, ал. 3 от ЗДвП, са спазени. Използването на мобилното АТСС на съответното място за контрол е удостоверено с протокол (приложение към чл. 10, ал. 1 от наредбата), данните от който, ведно с приобщения снимков материал от записа, извършен с мобилното АТСС, доказват, че нарушението е установено в община Радомир, АМ „Струма“, км 35, изхода от с. Старо село, с посока към гр. Дупница, при допустима за процесното превозно средство скорост на движение 120 км/ч, съгласно чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП.

Съгласно чл. 189, ал. 15 от Закона за движението по пътищата снимковият материал, изготвен с техническо средство или система, заснемаща или записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, съставлява годно веществено доказателствено средство в административнонаказателния процес. Тези доказателствени материали удостоверяват с необходимата достоверност, че отразените в съдържанието на електронния фиш обстоятелства относно съответната пътна структура и скоростен режим съответстват на действителното положение, интерпретирани са обективно и са оценени правилно, в съответствие с материалния закон, а оттук - че квалифицирането на нарушението съответства на изложените факти и е извършено законосъобразно.

Безспорно доказано е, че жалбоподателката, като собственик на превозното средство, с което е извършено нарушението, е негов субект (чл. 188, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП). При тези обстоятелства и предвид неупражняване на възможността по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, законосъобразно и обосновано (при всестранна и обективна оценка на доказателствената съвкупност), именно отговорността на жалбоподателката К.Д. е ангажирана за установеното и доказано по несъмнен начин административно нарушение по чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП.

Освен това, обжалваният електронен фиш съответства на утвърдения със Заповед № Iз - 305 от 04.02.2011 г. на министъра на вътрешните работи образец, носи лимитивно установеното в нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП съдържание, поради което е редовен от процесуална страна. Изискванията към формата, съдържанието, реквизитите и реда за издаване на АУАН и НП са неприложими по отношение на ЕФ. Същият се издава по алтернативна, съкратена процедура, законосъобразното протичане на която се предпоставя единствено от съблюдаването на специалните правила и изисквания, регламентирани в нормата на чл.

189, ал. 4 от ЗДвП, а те в случая са спазени. Паралел с общите правила на

ЗАНН относно образуването и развитието на административнонаказателното производство, основан на приравняването на електронния фиш на наказателно постановление в нормата на чл. 189, ал. 11 от ЗДвП, не може да се прави, тъй като соченото приравняване се свежда единствено до правните последици, произтичащи от влизането в сила на двата акта, не и до пренасянето на процедурни изисквания, свързани с издаването им и очертаването на съдържанието им.

Гореизложеното мотивира настоящия състав на решаващия съд да приеме, че доказателствената съвкупност е достатъчна за несъмнен извод, че на посочените дата и място жалбоподателката е управлявала описаното превозно средство със скорост над разрешената, установена с технически изправно АТСС, поради което законосъобразно отговорността ù е ангажирана по реда на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП с издаване на електронен фиш.

По отношение вида и размера на наложеното административно наказание:

За констатираното нарушение - превишаване на разрешената максимална скорост извън населено място, санкцията се съдържа в разпоредбата на чл. 182, ал. 2 от ЗДвП, вида и размера на която е определена в зависимост от стойността на превишението на скоростта. В конкретния случай скоростта е превишена с 32 км/ч (стойност, получена след приспадане на допустимата техническа грешка при изчисляване скоростта на движение), поради което за нарушението е приложима санкцията по т.

4 от визираната разпоредба. Последната, предвижда за превишаване на разрешената максимална скорост от 31 до 40 км/ч точно фиксирано по размер наказание - глоба от 300,00 лева, изключващо възможността за преценка на обстоятелствата по чл. 27, ал. 2 от ЗАНН. В случая именно такова наказание е наложено на жалбоподателката и предвид законосъобразното му определяне, обжалваният електронен фиш следва да бъде потвърден. Намаляване на наказанието под законоустановения размер е недопустимо.

В случая следва да се отбележи, че от приложения по делото снимков материал се установява, че отчетената скорост на движение на управлявания от жалбоподателката л. а., „Фиат Браво“, с рег. № СВ …..ВА, е 157 км/ч, след което са приспаднати 3% от отчетената скорост съгласно изискванията на Наредба за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол и е определена скоростта на движение от 152 км/ч.

За правна изчерпателност настоящият състав следва да отбележи, че с измененията на ЗДвП от 2015 г., които са съобразени с разрешенията, дадени в ТР № 1/26.02.2014 г. на ВАС, се допуска възможността електронен фиш да бъде издаден и в случаите, при които се използват мобилни технически средства, като изискването е да няма човешка намеса при установяване на нарушението, за да се избегне субективният човешки фактор. Използването на мобилни технически средства е автоматизиран процес, при който единствената намеса на контролен орган се свежда до позиционирането и настройката на автоматизираното техническо средство. Т.е. контролният орган не се намесва в работата на АТСС, а само го позиционира, включва и задава ограничението на скоростта, а след преустановяване на контрола го изключва и демонтира, като именно в това се изразява поставянето на начало и край на работния процес от контролния орган.