Разпореждане № 605 от 04.06.2025, Окръжен съд - Перник

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 605 гр. Перник, 04.06.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ като разгледа докладваното от БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ Въззивно гражданско дело № 20251700500315 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 1072 от 09.12.2024 г., постановено по гр. д. № 4199/2024 г., Районен съд – гр. П. е осъдил на основание член 143, ал. 3 вр.ал.1 от СК, Б. Р. М., ЕГН **********, с адрес: гр. С. да заплаща на непълнолетното си дете Р. Б. М.,ЕГН **********, действащ със съгласието на своята майка и законен представител А. Т. С., ЕГН **********, и двамата с адрес: гр. П., *** издръжка в размер на 270,00 лева месечно, считано от датата на предявяване на иска – 19.07.2024 г., до настъпване на обстоятелства изменящи или прекратяващи същата, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от датата на просрочието до окончателното изплащане. Съдът е отхвърлил като неоснователен и недоказан иска за разликата до пълния предявен размер от 350,00 лева месечно.

С решението, на основание чл. 149 от СК, Б. Р. М. е осъден да заплати на непълнолетното си дете Р. Б. М., действащ със съгласието на своята майка и законен представител А. Т. С., издръжка за минало време за периода от 19.07.2023 г. до 18.09.2024 г. в общ размер от 2610,00 лева.

Районен съд – П. е допуснал предварително изпълнение на решението, в частта му относно издръжката.

На осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК в тежест на ответника са възложени и сторените по делото разноски.

В законоустановения срок е депозирана въззивна жалба от Р. Б. М., действащ със съгласието на своята майка и законен представител А. Т. С., чрез адв. С. В., с която се обжалва първоинстанционното решение в частта, с която исковата претенция е отхвърлена за разликата над 270 лева до пълния предявен размер от 350 лева. Твърди 1 се, че същото в атакуваната му част е порочно, като е постановено при нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. Излагат се съображения, че по силата на закона родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. В продължение се навеждат твърдения, че в конкретния случай, от събраните по делото доказателства е установено, че ответникът не дължи издръжка на други лица, както и че същият е трудоспособен и има значително по-високи доходи от майката.

Допълва, че същият не се интересува от детето и не заплаща никаква издръжка. На следващо място се сочи, че единственият доход на майката, която изцяло е поела грижата за детето е получаваната от нея инвалидна пенсия, тъй като същата е с група инвалидност и не може да работи каквато й да е работа. Развиват се доводи, че за дете на 15 години, издръжка в размер на 270 лева е крайно недостатъчна и същата не е съобразена с неговите нужди. Въз основа на изложеното се моли съда да отмени постановеното от първата инстанция решение, като постанови ново, с което ответникът да бъде осъден да заплаща ежемесечна издръжка на детето Р. Б. М. в размер на 350 лева, считано от датата на предявяване на иска – 19.07.2024 г. до настъпване на обстоятелства изменящи или прекратяващи същата, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от датата на просрочието до окончателното изплащане. Не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор от Б. Р. М..

При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка, съдът установява, че въззивната жалба е допустима (подадена е против подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, в срока по чл. 259 ГПК, от процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването) и е съобразена с изискванията за редовност по чл. 260 и чл. 261 ГПК.

С въззивната жалба не е поискано събиране на нови доказателства във въззивното производство за факти, които са от значение за спора и представляват нововъзникнали или новооткрити обстоятелства по смисъла на чл. 266, ал. 2 ГПК, поради което за въззивния съд не възниква задължение да се произнесе служебно с определението по чл. 267 ГПК.

Доколкото във въззивната жалба не се представят и не сочи необходимост от събирането на нови доказателства, въззивният съд намира, че преценката за спазване на разпоредбите на чл. 146 ГПК и правилността на фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд относно релевантните за спорното право факти, касае оценка по съществото на спора, която въззивната инстанция следва да даде с решението си.

Предвид изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът 2

РАЗПОРЕДИ:

ДОКЛАДВА делото така, както е посочено в мотивите на разпореждането.

УКАЗВА на страните, че мотивите на настоящото разпореждане имат характер на окончателен доклад на жалбата и отговора по реда на чл. 268, ал. 1 от ГПК.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание 18.06.2025 г. от 11.10 часа, за когато да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото разпореждане.

РАЗПОРЕЖДАНЕТО не подлежи на обжалване.

Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________

3