Решение № 153 от 13.04.2022, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 153 гр. Казанлък, 13.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: НЕЙКО Г. НЕЙКОВ при участието на секретаря ДЕТЕЛИНА ИВ. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от НЕЙКО Г. НЕЙКОВ Гражданско дело № 20225510100199 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба от адв. Д.В. М., в качеството му на пълномощник на П. Б. П., ЕГН **********, с постоянен адрес: с.Г.С., общ. П.Б., обл. С.З., ул. ***** *** против ***** ООД, ЕИК: ******, със седалище и адрес на управление: гр. Х., ул. ****** *** представлявано от В.

М. И..

Правно основание: чл.26 ал. 1 от ЗЗД

Цена на иска: 2234,16 лева

Ищецът, чрез процесуалния си представител твърди, че бил страна по Договор за паричен заем № ***** сключен с ***** ООД на 24.09.2021г.

Съгласно чл. 3 от Договор за паричен заем № ***** трябвало да върне сумата по кредита в размер на 3363.84 лева, при сума на получаване 2500.00 лева, при ГПР 48.417 %, месечен лихвен процент- 3.330 %, при срок на кредита от 18 месечни вноски. Сочи, че спрямо, чл.8 от Договор за паричен заем № ***** , трябвало да заплати неустойка в размер на 2234.16 лева, разсрочена на 18 вноски. Счита, че така уговорената клауза за неустойка в чл.8 от Договор за паричен заем № *****, е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 пр.З от ЗЗД, вр.с чл. 143, ал.1 и чл.146 ал.1 от ЗЗП, и . чл.21 ал.1 от ЗПК. Сочи, че в правната доктрина и съдебна практика безспорно се приема, че накърняването на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, предл. 3 то, вр. от ЗЗД било налице, когато се нарушава правен принцип, било той изрично формулиран или пък проведен чрез създаването на конкретни друга разпоредби. В този смисъл била практика на ВКС /Решение№4/2009г. по т.д.

№395/2008г., Решение №1270/2009г. по гр.д.№5093/2007п, определение№877 по т.д.№662/2012г. и др/. Такъв основен принцип бил добросъвестността в гражданските и търговски взаимоотношения, а целта на неговото спазване, както и на принципа на справедливостта, била да се предотврати несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка на другата.

Тъй като ставало дума за търговска сделка, нормата от ТЗ, чрез която е 1 прокаран този принцип е чл.289 от ТЗ, но общите правила на ЗЗД също намирали приложение - чл.8, ал.2 и чл.9 от ЗЗД. Според задължителната практика на ВКС преценката дали е нарушен някой от посочените основни правни принципи се правила от съда във всеки конкретен случай. Поради накърняването на принципа на добри нрави по смисъла на чл. 26, ал.1, пр. 3 от ЗЗД се достигало до значителна нееквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, до злепоставяне на интересите му с цел извличане на собствена изгода на кредитора. Клаузата за неустойка в чл.8 от Договор за паричен заем № *****, била нищожна като противоречаща на добрите нрави и неравноправна по смисъла на чл.143,т.19 от ЗЗП, тъй като сумата която се претендирала чрез нея в размер на 2234.16 лева била в размер равен почти на сумата на отпуснатия кредит. По този начин безспорно се нарушавал принципа на добросъвестност и справедливост. Принципът на добросъвестността бил застъпен в гражданските и търговски взаимоотношения, а целта на неговото спазване, както и на принципа на справедливостта, била да се предотврати несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка на другата. В настоящия случай, със заплащането на сумата предвидена за неустойка, изцяло се нарушавал принцип на добросъвестност и справедливост Така уговорената клауза за неустойка в чл.8 от Договор за паричен заем № *****, била нищожна като противоречаща на добрите нрави и неравноправни по смисъла на чл.143 от ЗЗП. Предвидената клауза била и неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 5 ЗЗП, тъй като същата предвиждала заплащането на неустойка, която е необосновано висока. В глава четвърта от ЗПК била уредено задължение на кредитора, преди сключване на договор за кредит, да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на такъв. В този смисъл било съображение 26 от Преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008г. относно договорите за потребителски кредити. Сочи, че съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, била нищожна. С процесната клауза на чл.8 от Договор за паричен заем № *****, в полза на кредитора се уговаряло още едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение. Счита, че клаузата на чл.8 от, Договор за паричен заем № ***** предвиждаща заплащането на неустойка, била нищожна на основание чл. 146 ал.1 от ЗЗП. Моли съда да приеме, че така уговорената клауза за неустойка в чл.8 от Договор за паричен заем № *****, спрямо която трябва да заплати неустойка в размер на 2234.16 лева, е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 пр.З от ЗЗД, вр.с чл. 143, ал.1 и чл.146 ал.1 от ЗЗП, и . чл.21 ал.1 от ЗПК.

Претендира за разноски по делото.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е депозиран писмен отговор от пълномощника на ответното дружество – адв. П.П., ХАК. На същия са редовно връчени препис от исковата молба и приложенията към нея. Счита исковата молба за допустима, но неоснователна. Оспорва исковата молба изцяло по основание и по размер. Сочи, че описаната в депозираната искова молба фактическа обстановка по сключването на процесния договор за паричен заем № ***** от 24 септември 2021г. била непълна и неотговаряща на обективната действителност. На 23.09.2021г. П. Б. П. подал Молба за заем № 178063 до ***** ООД, в качеството му на небанкова финансова институция, отпускаща заеми, чрез която моли да му бъде отпуснат паричен заем в размер на 2500лв. които да бъдат върнати на 18 броя погасителни 2 вноски с основание за изплащане на. Предоставен бил СЕФ. Това искане П.П. отправил до ***** ООД, по свое усмотрение поради причината, че изпаднал в нужда от финансови средства. Също така в подаденото искане за отпускане на заем П.П., декларирайки е предложил на ***** ООД да обезпечи заема с Гарант и Ценна книга. Сочи, че след преговори с него и извършване на оценка на така депозираното искане и въз основа на посочените в него параметри за заем, ***** ООД одобрило молбата за заем за сумата от 2500лв. на П.П., вземайки и в предвид, че средствата му били необходими спешно а така също, и че ще предостави надлежно обезпечение на заема. В резултат на това на 24 септември 2021г. в гр. Казанлък между страните - П. Б. П., в качеството и на Заемател и ***** ООД, в качеството му на Заемодател, бил сключен поредния Договор за паричен заем № ***** към Искане № 178069.

Към момента на сключване на договора било издадено в полза на ***** ООД само Ценна книга като обезпечение по договора, а предоставянето на гарант е заявил, че ще стори в тридневен срок след подписване на договора а ако не успее ще заплати предвидената за това неустойка. Видно от приложения договор за заем, в чл. 8 на същия било направено подробно описание на уговорена неустойка в размер на 2234.16 лв. с начин на разсрочено плащане в случай на неизпълнение в тридневен срок от сключването на договора от страна на Заемателя на задълженията по чл.6, ал.2 от договора. Неразделна част от така сключения договор за заем съставлявал погасителния план Приложение към договор за паричен заем № *****, в който било направено описание на падежните дати и размера на дължимите погасителни вноски по договора за заем в зависимост от предоставените обезпечения, уговорени в чл.6, т.4 и чл. 8 от договора за заем, сключен между страните. Заемателят се запознал с погасителния план към договора за заем. Неразделна част от така сключения договор били Общи условия по договор за заем в сила от 22.01.2020г. С подписване на договора за заем, Заемателят се запознал с клаузите на Общите условия към договора и се съгласил с тях. За запознаването с клаузите на ОУ свидетелствал подписа на Заемателя, положен на всяка една от страниците от Общите условия (ОУ), а за изрично изразеното съгласие с тях - чл.12 от договора за заем. Сочи, че заемателят П.П. не изпълнил своето обещание да предостави надлежно обезпечение като не предоставил Гарант като обезпечение по договора. Затова към сумата по договора за заем, представляваща главница и договорни лихви била включена и уговорената в чл.8 от договора за заем неустойка. С това общия размер на дължимата по договора за заем сума станала 5598 лв., съставена от сумите, както следва: общо дължима сума за целия период на договора в размер на 3363.84 лв. ведно с неустойка в размер на 2234.16 лв. Актуален за погасяване задълженията по договора за заем бил Погасителен план към договор за заем №*****, в размера на посочените вноски, на който било включена и дължимата съгласно чл.8 от договора за заем неустойка. Съгласно този погасителен план, месечните погасителни вноски, дължими от Заемателя за погасяване на задълженията по договора за заем с ***** ООД, били общо 18 на брой в размер на 311.00 лв. всяка, тъй като към сумата по чл. 3, ал.2 от договора за заем 186.88лв. била включена и сума в размер на 124.12 лв., представляваща разсрочено плащане на неустойката съгл. чл.8 от договора за заем запознат с активния погасителен план, по който следвало да прави погасителни вноски, видно от положения подпис под същия и собственоръчно изписаните имена. За сключените каузални правоотношения заемателя П. заплатил изцяло две погасителни вноски с включена в тях 3 неустойка по чл. 8 от общо 18 вноски по погасителния план, след което преустановил плащанията по останалите погасителни вноски. Твърди, че Договор за заем № ***** от 26 септември 2021г. с П. Б. П. бил валидно сключен. Заемателят П.П. лично участвал и влияел на формирането на заема със заемодателя ***** ООД, запознал се изрично и подписал договора за заем и всички приложения към него и документи, свързани с отпускането му, както и е получил заемната сума от Заемодателя ***** ООД. Сочи, че не са съгласни с основателността на така направените в исковата молба възражения, тъй като: 1. Условията на клаузата на чл. 8 били индивидуално уговорени и това станало с прякото влияние на потребителя П.П. във връзка с чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, можел е да предостави гарант и след сключването на договора за да не дължи заплащане на неустойка. 2. С конкретната клауза между страните се уговорила неустойка за неизпълнение на задължението за обезпечаване на заема. Конкретният размер на дължимата неустойка за неизпълнение бил индивидуално определен в договора и не можело да се приеме, че била бланкетна клауза. Клаузата на чл.8 била договорка между страните по договора за заем, чрез която същите постигат споразумение за дължимост на неустойка за непредставянето на гарант, отговарящ на изисквания на ОУ. Това споразумение било постигнато в израз на доброволно формираната воля на страните и в съответствие с принципите на свободата на договаряне. Размерът на неустойката бил изначално определен до точно фиксирана и определена от страните сума, без от длъжникът да се търси нещо в повече. Към момента на сключване на договор, заемателят по него бил съгласен с тази неустойка, изразил е своята воля, посредством подписването на договора и дори е заплатил нейния пълен размер. Неустойката се дължала в нейния пълен размер още от момента на настъпване основанията за нейното начисляване. Периодичния начин на плащането й не било основание да се счита, че същата е лихва или че има характер на обезщетение за забавено изпълнение. Същата се дължала поради липсата на надлежно обезпечение и в основанието за нейното начисляване не можело да се прави паралел с лихва, а още по-малко пък за обезщетение за забава. Законната лихва за забава била уредена в чл.86, ал.1 от ЗЗД, същата имала обезщетителна функция за вредите на кредитора от забавата при неизпълнение на парично задължение.

Обезщетението в размер на законната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД не било дължимо на кредитора, ако той не е упражнил по съдебен ред правата си, произтичащи от забавата. Съгласно Тълкувателно решение №1/2009г. на ВКС, постановено по т.д. №1 от 2009г. на ОСТК : Условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и търговските правоотношения. Преценката за нищожност на неустойката поради накърняване на добрите нрави следвало да се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора. С Тълкувателно решение № 1/2010 г. по т. дело № 1/2009 г. Общото събрание на търговска колегия на ВКС ясно сочила и критериите, по които следвало да се извърши разграничението между прекомерната, от една страна, и нищожната или екзорбитантна неустойка, от друга. Следвало да се отчете, че съгласно разпоредбата на чл.92, ал. 2 от ЗЗД неустойката подлежала на намаляне от страна на съда, в случай, че същата бъде намерена от съда за прекомерно голяма. Неустоечната клауза по чл. 8 от договора не била неравноправна по смисъла на чл. 143, т.5 от ЗЗП, приложим към процесния договор на основание чл. 24 от ЗПК. Безспорното неизпълнение на задължението на 4 ищеца да осигури предложеното и обещано от него надлежно обезпечение, били обстоятелства, които в своята съвкупност били релевантни при осъществяване на дължимата съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЗП преценка - че неустоечната клауза не е неравноправна, независимо как е уговорена индивидуално или не. Не можело да се пренебрегне и санкционната цел на уговорената между страните неустойка. Клаузата на чл.8 във връзка с нормата на чл. 10, ал.4 от ЗПК, която уреждала условията, при който е допустима едностранна промяна на общия разход по кредита за потребителя, а именно едновременно наличие изрично предвидена в договор възможност за увеличаване и за намаляване на общия разход по кредита и описание но обстоятелствата приложими към промяната на общия разход по кредита, които да са обективно обосновани и да не зависят от волята на кредитора, както било в настоящия случай. Моли съда да не уважава подадената от ищеца П. Б. П. искова молба срещу ***** ООД, а да я отхвърли като неоснователна и недоказана. Претендира за разноски по делото.