Определение № 529 от 12.07.2024, Окръжен съд - Габрово

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 529 гр. Габрово, 12.07.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в закрито заседание на дванадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Веселина Топалова

Членове:

Ива Димова

Симона Миланези като разгледа докладваното от Ива Димова Въззивно частно гражданско дело № 20244200500297 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.413,ал.1 ГПК.

Образувано е по частна жалба на „СИБИ“ ООД, подадена чрез пълномощника адв. М.

Д. срещу заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 325 от 07.05.2024 г. по ч.гр.д. № 498/2024 г. на Районен съд - Севлиево в частта за разноските. Жалбоподателят оспорва размера на присъдените на заявителя разноски за адвокатско възнаграждение от 1750,00 лв. Позовава се на чл. 7, ал. 7 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, както и на решение на СЕС по дело С-438/22. Счита, че с оглед фактическата и правна сложност на делото и осъщественото по него процесуално представителство от пълномощника на заявителя, размерът на присъденото с процесната заповед по чл. 410 от ГПК адвокатско възнаграждение се явява прекомерен. Излага доводи и че образуването на три идентични дела между същите страни по подадени заповеди за изпълнение за вземания, произтичащи от едно и също облигационно правоотношение, представлява злоупотреба с права относно генерирането на отделни разноски по всяко от тях.

Претендира се да бъде отменена заповед № 325 от 07.05.2024 г. по ч.гр.д. № 498/2024г. на Районен съд – Севлиево, в частта за присъдените на „АМАЛФИ“ ЕООД разноски за адвокатско възнаграждение, при евентуалност същото да бъде намалено до размер, съответстващ на осъщественото процесуално представителство.

Подаден е писмен отговор от насрещната страна, в който се излагат доводи за неоснователност на частната жалба.

Въззивният съд като взе предвид наведените от страните доводи и събраните доказателства, прие за установено следното:

Частната жалба срещу заповед № 325 от 07.05.2024 г. по ч.гр.д.№ 498/2024 г. на Районен съд - Севлиево в частта за разноските е подадена на 23.05.2024 г. /чрез ЕПЕП/, преди изтичане на указания в заповедта едномесечен срок за обжалване, който за длъжника „СИБИ“ ООД е започнал да тече от връчването й на 09.05.2024 г. Същата е подадена от 1 надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е частично основателна.

От данните по делото се установява, че към заявлението по чл. 410 ГПК, по което е било образувано ч.гр.д. № 497/2024 г. по описа на Районен съд - Севлиево, е приложено пълномощно, удостоверяващо представителната власт на пълномощника на заявителя адв.

Е. П., договор за правна защита и съдействие с уговорен размер на адвокатското възнаграждение и платежен документ за заплащането му от „Амалфи“ ЕООД на процесуалния представил на дружеството в размер на 1 750,00 лв.

С издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 325 от 07.05.2024 г. по ч.гр.д.

№ 498/2024 г. на Районен съд - Севлиево на „Амалфи“ ЕООД като разноски в заповедното производство е присъдена и сумата от 1 750,00 лв. за адвокатско възнаграждение.

От представените към частната жалба доказателства се установява, че има издадени срещу длъжника още две заповеди по чл. 410 от ГПК отново за вземания на „Амалфи“ ООД за суми по издадени фактури. Това обстоятелство не обосновава, че за осъщественото процесуално представителство на дружеството – заявител по ч.гр.д. № 498/2024 г. на Районен съд - Севлиево не следва да се присъжда адвокатско възнаграждение поради злоупотреба с права. Всяка от фактурите удостоверява различно задължение със съответен падеж, дори и да произтича от едно облигационно правоотношение. Дали ще бъде подадено отделно заявление по чл. 410 от ГПК за вземането по всяка фактура или едно за всички след падежа на последното е по преценка на кредитора, като това не обосновава злоупотреба с права, ако всяка фактура е предмет на отделна заповед, тъй като при определяне дължимост на адвокатско възнаграждение се изхожда и от защитавания материален интерес, което изисква да бъде съобразен размера на конкретно претендираното вземане. Не се касае за хипотеза, при която да са образувани няколко заповедни производства за частично предявени вземания, всяко като част от общо дължима сума по една издадена фактура, поради което в случая заявената претенция с подаденото заявление по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 498/2024 г. на Районен съд - Севлиево не съставлява злоупотреба с права на заявителя, с цел генериране на отделни разноски, претендирани за заплащането на адвокатско възнаграждение на пълномощника на страната.

Съгласно даденото задължително тълкуване с решение на СЕС по дело С-438/22, определените с Наредба № 1/09.01.2004 г. минимални размери на адвокатските възнаграждение не обвързват съда. Предвид на това възнаграждението следва да бъде определено според предвидените в ГПК обективни критерии: фактическа и правна сложност на делото, защитавания материален интерес, обем на извършената от адвоката работа.

В случая от пълномощника на заявителя е изготвено и подадено заявление по чл. 410 от ГПК, което е по утвърдена бланка. Претендираното вземане произтича от две фактури, както и лихва за забава по всяка от фактурираните суми, което не обосновава значителна фактическа и правна сложност на делото. Има и изготвено становище от пълномощника на заявителя по възражението на длъжника по чл.414а ГПК.

С оглед обема на осъщественото процесуално представителство от пълномощника на заявителя в заповедното производство, защитавания материален интерес и фактическата и правна сложност на делото, въззивният съд намира, че следва да бъде уважено възражението на жалбоподателя за прекомерност на заплатеното адвокатското възнаграждение на пълномощника на заявителя, като същото бъде намалено до размер на 850,00 лв.

Жалбоподателят е претендирал разноски за настоящото производство. Съдът намира, че за същото не са дължими такива, тъй като има несамостоятелен характер, с идентичен предмет на този по чл. 248 от ГПК, и не попада в приложното поле на чл. 81 ГПК, поради което в него не се носи отговорност за разноски

Водим от гореизложеното, съдът

2

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ заповед № 325 от 07.05.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 498/2024 г. на Районен съд - Севлиево, в частта й за присъдените разноските за адвокатско възнаграждение НАД размера от 850,00 лв. до размер на 1750,00 лв.

ПОТВЪРЖДАВА заповед № 3250 от 07.05.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 498/2024 г. на Районен съд - Севлиево в останалата обжалвана част за присъдените разноски за адвокатско възнаграждение за сумата от 850,00 лв.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3