Решение № 9874 от 23.05.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 9874 гр. София, 23.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и четвърта годИ. в следния състав:

Председател: Н.Д.К. при участието на секретаря ГалИ. Хр. ХР. като разгледа докладваното от Н.Д.К. Гражданско дело № 20231110156224 по описа за 2023 годИ. намери следното:

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от И. П. С. срещу „УЕУ“ Црт, извършващо търговска дейност в Р Б чрез „УЕУ Црт“ – клон Б, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание по чл. 74, ал. 4 вр. ал. 1, пр. 1 и 2 КТ, чл. 128, т. 2 КТ, чл. 215, ал. 1 КТ, чл. 177 КТ, чл. 264, ал. 1 КТ, чл. 224, ал. 1 КТ, както и искове по чл.86, ал. 1 ЗЗД.

С протоколно определение от 29.04.2024 г., на основание чл. 214, ал. 1 ГПК, съдът е допуснал изменение на размера на предявените осъдителни искове с правно основание по чл. 128, т. 2 КТ, чл. 215, ал. 1 КТ, както и по отношение на иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с който се претендира осъждането на ответника за заплащането на мораторно обезщетение, начислено върху главницата за претендираното възнаграждение по чл. 128, т. 2 КТ.

Ищцата извежда съдебно предявените субективни права при твърдение, че е била страна по трудово правоотношение с ответника, възникнало на основание сключен помежду им трудов договор от 19.10.2010 г., по силата на който, считано от 07.11.2010 г. била назначена на длъжност „Младши член на кабинен екипаж“. Сочи, че на 31.03.2011 г. „УЕУ Кфт, извършващо дейност самостоятелно и чрез „УЕУ Кфт. – клон Б“ встъпило в правата и задълженията на „УЕ Б Е“ ЕАД по възникналите трудови правоотношения.

Твърди, че съгласно договора, към общата брутна заплата на служителя били включени и всички допълнителни месечни възнаграждения с постоянен характер. Уговорено било, че служителят има право на стандартната заплата, предлагана от „УЕ“ за съответната длъжност, като след всеки планиран и приключен сектор работодателят следвало да заплаща на служителя т.нар.

„секторно плащане“. В договора било предвидено, че сумата за първите два 1 планирани и приключени сектора за всеки ден ще се считат включени в размера на основната брутна заплата на служителя. Според чл. 5б от договора, страните се съгласяват, че работодателят няма да прави отделни плащания за тези сектори, както и че размерът на всяко стандартно секторно плащане за секторите, приключени от служителя в един ден в допълнение на първите два сектора (т.е. за всеки 3-ти, 4-ти, 5-ти и т.н.) сектор в един ден ще бъде 10 евро, като посочената сума следвало да бъде допълнително заплащана ежемесечно от работодателя. Ищцата излага доводи относно правото й да получава допълнителни командировъчни по реда на раздел IV от Наредбата за служебните командировки и специализациите в чужбИ.

/НСКСЧ/ за времето на изпълнение на международни полети. Сочи, че съгласно допълнително споразумение от 01.02.2012 г. към договора, била назначена на длъжност „Старши член на кабинен екипаж“, като според сключеното впоследствие допълнително споразумение от 09.02.2018 г., считано от 07.01.2018 г., било налице изменение на чл. 5 от трудовия договор, съгласно който получаваното от нея трудово възнаграждение възлизало на 12 420 лв., като размерът на всяко стандартно секторно плащане за приключените сектори, в допълнение на първите два, бил на стойност 40,09 лв., бруто. Излага съображения относно промените в размера на уговореното секторно плащане през периода на действие на договора. Сочи, че с допълнително споразумение от 31.03.2022 г., считано от 01.04.2022 г. била назначена на длъжност „Специалист клиентско преживяване“, при договорено брутно трудово възнаграждение в размер на 15 745 лв. и допълнително секторно плащане на стойност от 44 лв. Твърди, че на 25.04.2023 г., трудовият договор с ответника бил прекратен на основание чл.

325, ал. 1, т. 1 КТ. Излага доводи, че в периода от 01.09.2020 г. до 25.04.2023 г. работодателят не й е изплатил дължимите „секторни плащания“, въпреки че е била част от кабинния екипаж на оперираните от ответника самолети, изпълняващи международни рейсове – „сектори“. Твърди, че работодателят следвало да й изплаща командировъчни пари по НСКСЧ в размер на 55 евро за всеки ден, през който е била член на екипажа на оперираното от ответника въздухоплавателно средство. Излага съображения, че в трудовия договор било уговорено, че работодателят ще изплаща на служителя командировъчни пари на ден по смисъла на раздел IV oт НСКСЧ за времето на изпълнение на международни рейсове съгласно ставка, определена в изрична заповед на работодателя.

Твърди, че въпреки посоченото, при изплащането на дължимите командировъчни пари работодателят е начислявал и изплащал същите на стойност, далеч по-ниска от установената в НСКСЧ, съгласно установените минимални размери в Приложение № 3А към наредбата за изпълнявана от нея длъжност. Навежда доводи, че разпоредбата на чл. 5б от договора, съгласно която работодателят не е начислявал и заплащал на служителите „секторни плащания за първите два международни полета в размер на възнаграждението за стандартен сектор е недействителна поради протИ.речието й със закона, евентуално поради заобикалянето на разпоредбите на чл. 242 КТ, чл. 247 КТ вр. чл. 4, ал. 2 и чл. 16, ал. 2, т. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Счита, че въпреки уговорките в чл. 5б от договора, работодателят е следвал вътрешна политика, съгласно която е заплащал на кабинния екипаж всички прелетени сектори. Ищцата посочва, че доколкото ответникът не е начислявал и заплащал дължимите секторни плащания съгласно трудовия договор не е взел предвид съответните стойности и при определяне на размера на дължимите 2 обезщетения. Сочи, че през периода от постъпването й на работа до датата на прекратяване на трудовото й правоотношение е имала право на удължен платен годишен отпуск, като независимо от броя на летателните часове през съответната календарна годИ., ответникът не я е уведомявал за размера на полагащия й се удължен годишен отпуск. Заявява, че към датата на прекратяване на ТПО е имала 109 дни платен отпуск, които не са й изплатени от работодателя - ответник. Излага доводи, че причИ.та за непредоставянето на дължимия платен отпуск е разпоредбата на чл. 14 от трудовия договор, която смята за недействителна, поради протИ.речието й със закона. Твърди, че ответното дружество следва да й заплати обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск, считано от датата на постъпването й на работа – 07.11.2010 г. до прекратяването на трудовото правоотношение с ответника.

Предвид изложеното, моли съда да осъди ответника да й заплати следните суми: 1) 15 857,79 лв. – сбор от неизплатените от ответника „секторни плащания“, дължими за периода от 01.09.2020 г. до 25.04.2023 г., включително; 2 ) 21 083,85 лв. – сбор от неплатените от ответника командировъчни пари по смисъла на раздел IV oт НКСЧ, дължими за периода от 01.09.2020 г. до 25.04.2023 г., включително; 3) 8010 лв. - сбор от неизплатените от ответника възнаграждения по чл. 177 от КТ, дължими за дните, през които ищцата е ползвала платен годишен отпуск; 4) 1071,84 лв. неизплатено от ответника възнаграждение за работа през дните на официалните празници, през периода от 01.09.2020 г. до 30.09.2022 г. включително; 5) 20 824.45 лв - неизплатената част от дължимото от ответника обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ; 6) 2917,31 лв. - законната лихва върху всяко от секторните плащания за периода от падежа на съответното плащане до 10.10.2023 г., включително; 7) 1 520,30 лв. - законната лихва върху всяко от неизплатените възнаграждения по чл. 177 от КТ, за периода от падежа на съответното плащане до 10.10.2023 г. включително; 8) 193,24 лв. - законната лихва върху неизплатеното от ответника възнаграждение за работа през дните на официалните празници, за периода от падежа на съответното плащане до 10.10.2023 г. включително, 9 ) 753,10 лв.

- законната лихва върху неизплатената част от дължимото от ответника обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ за периода от 01.06.2023 г. до 10.10.2023 г. включително. Моли съда да обяви за недействителна клаузата по чл. 14 от трудовия договор поради протИ.речието й с със закона, в частта, в която е предвидено, че общият размер на основания платен годишен отпуск и допълнителния отпуск за работа при ненормирано работно време е 25 работни дни. Претендира заплащането на законна лихва за забава, начислена върху стойността на процесните главни вземания за периода от датата на исковата молба до окончателното им погасяване. Обективира искане за разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който взема становище за недопустимост и неоснователност на предявените искове. Твърди, че надлежен ответник в производството е „УЕУ Црт. – клон Б“ КЧТ, което дружество е било страна по трудово правоотношение с ищцата.

Ответникът оспорва установителния иск за прогласяване на недействителността на цитираната в исковата молба договорна клауза, като посочва, че същата е законосъобразна и е резултат от постигнато съгласие между страните, че „секторните плащания“ се дължат след втория прелетян сектор за деня. Счита, че секторните плащания не се включват при изчисляване на възнаграждението по чл. 177 КТ. Излага доводи, че съгласно чл. 5а от договора, уговореното трудово възнаграждение представлявало 3 фиксирана сума, която покрива работата по официалните празници/почивни дни. Оспорва, че на ищцата се полага удължен платен годишен отпуск. При условията на евентуалност релевира възражение по чл. 176а, ал. 1 КТ.

Обективира възражение по отношение на всички претендирани вземания с периода от над три години от датата на завеждане на исковата молба, на основание чл. 358, ал. 1, т. 3 КТ. Моли съда да остави без разглеждане предявените искове като недопустими, евентуално да ги отхвърли като неоснователни. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

По релевирания от ответника отвод за недопустимост на предявените искове:

Като писмено доказателство по делото е приет препис от трудов договор № 046, сключен между „УЕ Б Е“ ЕАД и И. П. С. на 19.10.2010 г., съгласно който ищцата е назначена безсрочно, считано от 07.11.2010 г., на длъжност „Младша стюардеса“ при дружеството, срещу заплащането на уговореното трудово възнаграждение в размер на 3500 евро, изплащано на 12 равни вноски всеки месец в зависимост от броя на месеците, през които служителят реално е работил за работодателя.

В чл. 5б страните са уговорили, че след всеки планиран и приключен сектор работодателят ще заплаща на служителя така нареченото „секторно плащане“, като първите два планирани и приключени сектора за всеки ден ще се считат включени в размера на основната брутна заплата на служителя и работодателят няма да бъде длъжен да прави отделни плащания за тези сектори. Размерът на всяко стандартно секторно плащане за секторите приключени от служителя в един ден, в допълнение към първите два сектора, ще бъде в размер на 10 евро бруто, която сума ще бъде заплащана всеки месец от работодателя допълнително. Уговорено е също така, че служителят има право да получава за времето на изпълнение на международни полети допълнителни командировъчни по смисъла на раздел IV от Наредбата за командировките и специализациите в чужбИ. в размери, допълнително установени в изрична заповед от работодателя.

С анекс от 01.02.2012 г. договорът е изменен, като страните – „УЕУ кфт. – клон Б“ и И. П. С. са уговорили, че ищцата ще изпълнява длъжността „Старши член на кабинен екипаж“ считано от 01.02.2012 г. Съгласно посочения анекс размерът на основната брутна заплата се увеличава на 5250 евро годишно, платими на 12 равни месечни вноски, а относно размера на секторните плащания е посочено, че е 18,50 евро.

С анекс от 09.02.2018 г. договорът е изменен, като страните – „УЕУ кфт., действащ чрез „УЕУ Кфт. – клон Б“ и И. П. С. са уговорили, че считано от 01.01.2018 г. се изменя размерът на основната брутна заплата на ищцата, като същият се увеличава на 12 420 годишно, платими на 12 равни месечни вноски, а относно размера на секторните плащания е посочено, че е 40,09 лв.