Решение № 310 от 05.03.2026, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 310 гр. Русе, 05.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ивайло Д. Иванов при участието на секретаря Елисавета Янк. Янкова като разгледа докладваното от Ивайло Д. И. Гражданско дело №

20224520101862 по описа за 2022 година

Ищецът “БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А, Франция” със седалище и адрес на управление: гр.Париж, Република Франция, бул.”Осман” № 1, представлявано от изпълнителния директор и член на съвета на директорите Лоран Давид, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.” клон България, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Младост, ж.к.Младост 4, Бизнес Парк София, сгр.14, представлявано от заместник управителя Димитър Димитров, твърди, че на 04.01.2021г. е сключил Договор за потребителски кредит № CREX-18352529 с ответника, по силата на който му предоставил сумата от 708.90 лева за закупуване на избран от потребителя продукт – смартфон марка “SAMSUNG” и аксесоари към него. Съгласно чл.1 от договора, кредитодателят превел сумата по кредита за закупуване на стоката по сметка на упълномощения търговски партньор. С извършване на плащането по този начин ищецът е изпълнил задължението си по договора. М. С. на основание така сключения договор се задължил да върне получената в заем сума на 18 равни месечни погасителни вноски, всяка от които по 53.24 лева. В договора страните конкретизирали, че месечните погасителни вноски съставляват изплащане на главницата по предоставения заем, ведно с надбавка съставляваща печалбата на кредитора, която надбавка /възнаградителна лихва/ се формира съобразно приложимите по договора ГЛП и ГПР. Крайният срок за погасяване на задължението е до 01.07.2022г., съгласно погасителен план, включващ падежните дати на месечните погасителни вноски, размер на вноската и размера на оставащата главница. М. С. преустановил плащането на вноските по кредита на 01.03.2021г., като към тази дата е била заплатена само 1 брой месечна 1 погасителна вноска. На основание чл.3 от договора, вземането на кредитора става изискуемо в пълен размер, ако кредитополучателят просрочи една или повече месечни погасителни вноски,считано от падежната дата на пропусната месечна вноска, която в настоящия случай е 01.04.2021г., и от тази дата вземането по договора е станало ликвидно и изискуемо в целия му размер, за което от страна на кредитора е било изпратено изрично уведомление до длъжника на 12.08.2021г. М. С. дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва върху непогасената главница за периода 01.04.2021г., когато вземането е станало предсрочно изискуемо до 16.11.2021г. в общ размер на 47.91 лева. Ответникът дължи по договора сумите от 750.23 лева – главница, 154.85 лева – договорна лихва за периода 01.03.2021г. до 01.07.2022г. и 47.91 лева – лихва за забава върху главницата за периода 01.04.2021г. до 16.11.2021г. За тези парични суми ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, въз основа на което е било образувано ч.гр.дело № 6475/2021г. по описа на РРС. Издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК е била изпратена за връчване на ответника на регистрираните му постоянен и настоящ адрес, където не е бил открит, поради която същата е счетена за връчена на основание чл.47, ал.5 от ГПК и указано на ищеца да предяви иск относно вземането си. Поради това моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че дължи сумите от 750.23 лева, представляваща дължима главница по договор за потребителски кредит CREX18352529/04.01.2021г., 154.85 лева – договорна лихва за периода 01.03.2021г. до 01.07.2022г. и 47.91 лева – лихва за забава върху главницата за периода 01.04.2021г. до 16.11.2021г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 29.11.2021г. до окончателното й изплащане, по издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 6475/2021г. по описа на РРС. В условията на евентуалност, при отхвърляне на положителния установителен иск поради ненадлежно обявена предсрочна изискуемост на вземането по кредита, моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумите от 750.23 лева, представляваща дължима главница по договор за потребителски кредит CREX-18352529/04.01.2021г., 154.85 лева – договорна лихва за периода 01.03.2021г. до 01.07.2022г. и 47.91 лева – лихва за забава върху главницата за периода 01.04.2021г. до 16.11.2021г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на евентуалните искове до окончателното й изплащане. Претендира и направените по настоящото дело разноски, както и тези направени по заповедното производство.

Съдът, като взе предвид изложените от ищеца в исковата молба фактически обстоятелства, на които основава претенциите си и формулираните петитуми, квалифицира правно предявените евентуални искове, първият – положителен установителен с правно основание чл.422 от ГПК, а евентуалните – обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1 и чл.86 от ЗЗД.

Ответникът М. С. С. призован по регистрираните му постоянен и настоящ адрес не е открит. Назначеният му особен представител оспорва изцяло предявения иск.

2

От събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

На 04.01.2021г. ищецът е сключил Договор за потребителски кредит № CREX18352529 с ответника, по силата на който му предоставил сумата от 708.90 лева за закупуване на избран от потребителя продукт – смартфон марка “SAMSUNG” и аксесоари към него, като съгласно чл.1 от договора, кредитодателят превел сумата по кредита за закупуване на стоката по сметка на упълномощения търговски партньор. М. С. на основание така сключения договор се задължил да върне получената в заем сума на 18 равни месечни погасителни вноски, всяка от които по 53.24 лева. В договора страните конкретизирали, че месечните погасителни вноски съставляват изплащане на главницата по предоставения заем, ведно с надбавка съставляваща печалбата на кредитора, която надбавка /възнаградителна лихва/ се формира съобразно приложимите по договора ГЛП и ГПР, а крайният срок за погасяване на задължението е до 01.07.2022г., съгласно погасителен план, включващ падежните дати на месечните погасителни вноски, размер на вноската и размера на оставащата главница. По делото не се спори, че М. С. е преустановил плащането на вноските по кредита на 01.03.2021г., като към тази дата е била заплатена само 1 брой месечна погасителна вноска, както и че на основание чл.3 от договора, вземането на кредитора става изискуемо в пълен размер, ако кредитополучателят просрочи една или повече месечни погасителни вноски,считано от падежната дата на пропусната месечна вноска, която в настоящия случай е 01.04.2021г., и от тази дата вземането по договора е станало ликвидно и изискуемо в целия му размер, за което от страна на кредитора е било изпратено изрично уведомление до длъжника на 12.08.2021г. Не се спори и че ответникът е останал да дължи по договора за потребителски кредит сумите от 750.23 лева – главница, 154.85 лева – договорна лихва за периода 01.03.2021г. до 01.07.2022г. и 47.91 лева – лихва за забава върху главницата за периода 01.04.2021г. до 16.11.2021г.

За тези парични суми ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, въз основа на което е било образувано ч.гр.дело № 6475/2021г. по описа на РРС. Издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК е била изпратена за връчване на ответника на регистрираните му постоянен и настоящ адрес, където не е бил открит, поради която същата е счетена за връчена на основание чл.47, ал.5 от ГПК и указано на ищеца да предяви иск относно вземането си, което той е направил по настоящото дело.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прави следните правни изводи:

По делото е доказано, че страните са обвързани от облигационно правоотношение по силата на сключен, на 04.01.2021г. Договор за потребителски кредит № CREX-18352529, по силата на който ищецът предоставил на ответника сумата от 708.90 лева за закупуване на избран от потребителя продукт – смартфон марка “SAMSUNG” и аксесоари към него.

Съгласно чл.1 от договора, кредитодателят превел сумата по кредита за закупуване на стоката по сметка на упълномощения търговски партньор на основание фактура. Така 3 ищецът е изпълнил задължението си по договора. М. С. на основание така сключения договор се задължил да върне получената в заем сума на 18 равни месечни погасителни вноски, всяка от които по 53.24 лева. В договора страните конкретизирали, че месечните погасителни вноски съставляват изплащане на главницата по предоставения заем, ведно с надбавка съставляваща печалбата на кредитора, която надбавка /възнаградителна лихва/ се формира съобразно приложимите по договора ГЛП и ГПР, а крайният срок за погасяване на задължението е до 01.07.2022г., съгласно погасителен план, включващ падежните дати на месечните погасителни вноски, размер на вноската и размера на оставащата главница. По делото не се спори, че М. С. е преустановил плащането на вноските по кредита на 01.03.2021г., като към тази дата е била заплатена само 1 брой месечна погасителна вноска, както и че на основание чл.3 от договора, вземането на кредитора става изискуемо в пълен размер, ако кредитополучателят просрочи една или повече месечни погасителни вноски,считано от падежната дата на пропусната месечна вноска, която в настоящия случай е 01.04.2021г., и от тази дата вземането по договора е станало ликвидно и изискуемо в целия му размер, за което от страна на кредитора е било изпратено изрично уведомление до длъжника на 12.08.2021г. Не се спори по делото, че ответникът е останал да дължи по договора за потребителски кредит сумите от 750.23 лева – главница, 154.85 лева – договорна лихва за периода 01.03.2021г. до 01.07.2022г. и 47.91 лева – лихва за забава върху главницата за периода 01.04.2021г. до 16.11.2021г. Не са представени от страна на М. С. по делото доказателства, че е заплатил изцяло или частично на ищеца дължимите се парични суми по Договора за потребителски кредит № CREX-18352529/04.01.2021г., а доказателствената тежест за това е негова, както му е било указано и с доклада по делото.

Поради гореизложеното искът по чл.422 от ГПК следва да се уважи изцяло като основателен и доказан по размер, като се признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумите от 750.23 лева, представляваща дължима главница по договор за потребителски кредит CREX-18352529/04.01.2021г., 154.85 лева – договорна лихва за периода 01.03.2021г. до 01.07.2022г. и 47.91 лева – лихва за забава върху главницата за периода 01.04.2021г. до 16.11.2021г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 29.11.2021г. до окончателното й изплащане, по издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 6475/2021г. по описа на РРС.

Поради произнасянето по главния иск и неговото уважаване, съдът не следва да се произнася по предявените от ищеца евентуални обективно съединени искове. Съдът обаче следва да отбележи и че евентуалните искове се явяват процесуално недопустими. Налице е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 3259/30.11.2021г. по ч.гр.дело № 6475/2021г. по описа на РРС. При предявен иск по чл.422 ГПК предмет на установяване и признаване по исков ред ще бъде заявеното и обективирано в заповедта за изпълнение право. Ако това право съществува, то ще бъде удостоверено от съдебното решение, а ако то не съществува, ще бъде отхвърлено със съдебното решение.

Докато трае исковото производство по предявения положителен установителен иск с правно 4 основание чл.422 от ГПК, заповедта за изпълнение не изчезва от правния мир и продължава да съществува, макар и без да е придобила изпълнителна сила /доколкото единственото основание за обезсилването й е непредявяването на иска в срок/. С влизане в сила на съдебното решение, в сила ще влезе и заповедта за изпълнение и със сила на пресъдено нещо ще бъде установено наличието на задължението на длъжника, а ако бъде установено, че не е налице задължение на длъжника то това ще бъде установено със сила на пресъдено нещо със съдебното решение и искът по чл.422 от ГПК ще бъде отхвърлен. Поради това и за ищеца липсва правен интерес от предявяване на осъдителен иск за същото вземане. При вече издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК липсва правен интерес от водене на осъдителен иск за същото вземане и предявеният иск винаги следва да се разглежда като установителна претенция. С оглед изложеното е налице липса на правен интерес от воденето на осъдителни евентуални искове при наличието на вече издадена заповед за изпълнение от страна на ищеца. Правният интерес от своя страна съставлява абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на производството, което положение, при вече издадена заповед за изпълнение, не се променя и предвид алтернативния характер на заповедното спрямо общото исково производство. В случая с оглед частичното уважаване на иска по чл.422 от ГПК ще се счита за признато със сила на пресъдено нещо, че длъжникът има определено задължение към кредитора, поради което и не е налице правен интерес за предявяването на евентуални осъдителни искове.

Разпечатката съдържа 19 от 31 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9d542a1a-6416-4d6f-aa60-ff9765b07716