Решение № 70 от 19.04.2023, Окръжен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 70 гр. В., 19.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОС – В., II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: С.Ж.С.

Членове:

Г.П.Й.

Н. Д. Н. при участието на секретаря А.А.Т. като разгледа докладваното от С.Ж.С. Въззивно гражданско дело № 20231300500120 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба на Е. А. Т. с ЕГН ********** и А. Д. Н. с ЕГН **********, и двете със заявен съдебен адрес: гр. С., ул. „Г. С. Р.“ №*, ВХ.*, ет. *, ап. * против Решение №468 от 29.12.2022г. по гр.д. №258/2012г. на РС-В., с което са отхвърлени предявените субективно и обективно съединени в условията на евентуалност искове против П. Б. В. с ЕГН ********** с адрес: гр. С., ул. „Н.“ 44, ап. 17 за прогласяване нищожността на сделката, обективирана в нотариален акт за покупко - продажба № 71, т. III, дело № 309/27.08.2010г. на нотариус Б. Т. поради оттегляне на пълномощията и липса на съгласие за сключването й от страна на първата ищца, и за унищожаване на сделката, обективирана в описания - по горе акт, поради сключването й при условията на заплашване и възбуждане на основателен страх у втората ищца А. Д. Н. от страна на ответника П. В., като неоснователни.

С решението жалбоподателките са осъдени да заплатят на ответника сумата в размер на 600лв. - разноски по делото, а на РС - В. сумата от 150.00 лева - разноски за вещо лице.

Поддържа се във въззивната жалба, че обжалваното решение е неправилно, необосновано и незаконосъобразно.

Твърди се, че от събраните пред ВРС писмени и гласи доказателства се установявало, че:

1

Първата въззивница /ищца/ Е. А. Т. е придобила от родителите си собствеността на недвижимия имот в с.К., общ.В. предмет на договора за покурко-продажба обективиран в Нотариален акт № 73, т. I, peг. № 988. н. д. № 88/2000 г. на нотариус Л. Ц.

Семейното съжителство между втората въззивница/ищца/ А. Д. Н. с ответника П. Б.

В., продължило от 05. 2005 г. – 05.2009 г., Съжителството между двамата било съпроводено с психически и физически тормоз от страна на В., установено от свидетелските показания от 25. 03. 2013 г. /осз/, като тези отношения не били известни на Т., поради пребиваването в И. през периода.

По делото били събрани доказателства за упражнения тормоз от В. над Н. и след раздялата им през 05.2005г., изразяващ се в нанасяне на побой, изпращане на заплашителни съобщения с искания за пари.

Впоследствие ответникът настоял втората въззивница/ищца/ да му продаде къщата и имота в с. К., отправяйки заплахи за живота й, този на родителите й и на нейните баба и дядо.

През м. август 2010 г. въззивницата Е. Т. се прибрала в Б. по настояване на дъщеря й, за да й направи пълномощно за разпорежда с процесния имот, включително и да го продава на когото намери за добре и на каквато цена реши. Обяснението на Н. било, че с В. имали намерение да теглят кредит и им трябвало имущество, с което да го обезпечат.

На 26. 08. 2010 г. първата въззивница/ищца/ е съставила в полза на дъщеря си втората въззивница пълномощно с права да продаде процесния имот. Същия ден Т. заминала за С. и тогава Н. й се обадила по телефона, за да я уведоми, че е предоставила пълномощното на ответника, тъй като последният я е заплашил и искал да му прехвърли имота. Т. веднага била оттеглила пълномощното от Н., която от своя страна уведомила ответника В. за оттеглянето, но въпреки това на другия ден той я завел насила при нотариус Б. Т., където е извършена покупко-продажба на процесния имот.

На 27. 10. 2010 г. ответникът поискал от Н. да му подпише запис на заповед за сумата от 155 000 лв., като й заявил, че ако не подпише, ще изгони баба й и дядо й от къщата, която вече била негова собственост.

По делото били представени писмени доказателства, от които се установвало, че двете въззивници/ищци/ превеждали многократно пари на ответника.

Твърди се, че РС - гр. В. направил неправилни и необосновани правни изводи.

Поддържа се, че иска с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД за нищожност на сделката, обективирана в Нотариален акт за покупко-продажба № 71, т. III, peг. № 6054, дело № 309/27. 08. 2010 г. на нотариус Б. Т., поради оттегляне на пълномощията и липса на съгласие за сключването й от страна на първата въззивница/ищца/ е доказан от събраните по делото писмени и гласни доказателства. Излага се, че липса на съгласие от страна на продавача за сключване на процесната сделка за покупко-продажба била налице, поради оттегляне на процесното пълномощно от 26. 08. 2010 г. преди изповядване на сделката, което е достигнало до знанието на пълномощника и купувача по сделката. Оттеглянето на 2 пълномощното е направено в писмена форма, чрез записване на гърба на копието на документа, което се е намирало у Н.. Въпреки знанието за оттегленото пълномощно въззиваЕ.я/ответника/ В. на 27. 08. 2010 г. отвел въззивницата Н. при нотариус и изповядали сделката за покупко-продажба, обективирана в Нотариален акт за покупко-продажба № 71, т. III, peг. № 6054, дело № 309/27. 08. 2010 г. на нотариус Б. Т.

Посочва се, че упражнената върху ищцата Н. принудата била установена от заключенията на приетите по делото Съдебно-психологични експертизи и показанията на свидетелите - М.П., Е В. и Р.Ф..

Поддържа се, че със събраните по делото писмени и гласни доказателства доказали и предявения в условията на евентуалност иск с правно основание чл. 30 ЗЗД за унищожаемост на сделката, обективирана в Нотариален акт за покупко-продажба № 71, т.

III, peг. № 6054, дело № 309/27. 08. 2010 г. на нотариус Б. Т. - поради сключването й при условията на заплашване и възбуждане на основателен страх у А. Д. Н. от страна на ответника П. В., а изводите на РС-В. били неправилни и необосновани. Излага се, че ВРС не е съобразил в достатъчна степен показанията на свидетелката М.П. за взаимоотношенията между Н. и В., както и за причината за честите парични преводи между двамата.

Посочва се, че показания за конкретните заплахи, станали причина за процесната сделка, от страна на ответникът В. към Н. са дали и свидетелите Е. В. и Р.Ф., които се подкрепяли от заключенията на приетите по делото експертизи.

Поддържа се, че ВРС е допуснал нарушение на процесуалните правила - чл. 300 ГПК, като е приел Присъдата от 20.11.2020 г. по ВНОХД № 437/2018 г. на Апелативен специализиран съд, Пети състав, с която въззиваЕ.я/ответника/ е оправдаван, като основно доказателство в гражданския процес, като считат, че е неотносимо към наличието на предпоставките за основателността на исковете. Излага се още, че не всяка принуда и възбуждане на страх по смисъла на чл. 30 ЗЗД съставляват престъпление по НК.

Иска се от съда да отмени изцяло обжалваното решение и вместо него да постанови друго, с което да уважи предявените искове. Не представя доказателства и не прави доказателствени искания. Не прави искане за присъждане на разноски по производството.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваЕ.я П. Б. В. с ЕГН ********** чрез адв.-пълномощник Р. Р. от АК-В. с който се оспорва изцяло въззивната жалба и се навеждат доводи в насока правилност на обжалваното решение. Отправя искане за потвърждаване на решението на РС-В.. Иска присъждане на разноски за въззивното производство.

ОС-В., след като се запозна с оплакванията във въззивната жалба, становището на ответната по жалба страна и събраните доказателства приема за установено следното:

Жалбата е подадена от надлежна страна и е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, явява се процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

3

Делото пред РС-В. е образувано по искова молба от Е. А. Т. с ЕГН ********** и А.

Д. Н. с ЕГН ********** против П. Б. В. с ЕГН ********** с която са предявени субективно и обективно съединени в условията на евентуалност искове за прогласяване нищожността на сделката, обективирана в нотариален акт за покупко - продажба № 71, т. III, дело № 309/27.08.2010г. на нотариус Б. Т. поради оттегляне на пълномощията и липса на съгласие за сключването й от страна на първата ищца Е. А. Т., и за унищожаване на сделката, обективирана в описания - по горе акт, поради сключването й при условията на заплашване и възбуждане на основателен страх у втората ищца А. Д. Н. от страна на ответника П. В..

Приложени са писмени доказателства и са направени доказателствени искания.

Ответникът е подал отговор на исковата молба в законния срок, с който е оспорил исковите претенции като неоснователни. Навел е твърдения, че пълномощното не е оттеглено към момента на сделката, че ищцата А. Д. Н. се е явила като пълномощник и по никакъв начин не е обективирала пред ответника, че пълномощното е оттеглено, видимо не е била притеснена. Поддържа също, че извършеното уведомяване на обратната страна на копието на пълномощното е антидатирано, написано е много след сделката. Никога не е заплашвал ищците, заплатил е реално сумата в нотариалния акт. Направил е доказателствени искания.

Между страните по делото не е спорна родствената връзка между двете въззивици, а именно, че са майка и дъщеря.

Първата въззивница /ищца/ Е. А. Т. с нотариален акт № 73, т. I, н.д. № 88/2000г. на нотариус Л. Ц.придобила от родителите си собствеността върху недвижим имот - парцел ХХ* в кв. * по плана на с. К., общ. В., целят с площ от 912 кв.м., ведно с построените в дворното място едноетажна масивна жилищна сграда със застроена площ 94 кв.м. и лятна кухня.

С нотариално заверено пълномощно от 26.08.2010г. Е. Т. упълномощила дъщеря си втората въззивница/ищца/ А. Д. Н., да продаде на когото намери за добре посочения по-горе имот, и при цена и условия, каквито прецени, както и да получи продажната цена.

На 27.08.2010г. въззивница Н. като пълномощник на майка си продала на въззиваЕ.я П. В. процесния имот, за което е съставен нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 71, том III, дело № 509/2010г. на нотариус Б. Т..

На 27.10.2010г. въззивницата А. Н. издала в полза на ответника запис на заповед за сумата от 155 000 лева.

По първоинстанционното дело са представени платежни нареждания от въззивницата/ищцата/ А. Д. в полза на въззиваЕ.я П. В. за извършени парични преводи през 2011г.

Между страните не е спорно, а и е установено от свидетелските показания, че през периода 2005г. до м. март -май 2009г. въззивницата А. Н. и въззивЕ.я П. В. живели на семейни начала.

4

В първоинстанционното производство на зададени въпроси по реда на чл. 176 от ГПК страните са посочили, че между тях е имало и финансови отношения, като взаимно си превеждали различни суми пари в левове и евро. Всяка от страните посочва различни основания, за да извърши паричните преводи.

В първоинстанционното производство са събрани и гласни доказателства.

Свидетелката М. Е.а П. заявява, че е дългогодишна приятелка на ищцата А. Н., а ответника В. познава откакто заживели заедно. Фактическото съжителство между двамата продължило от 2005г. до 2009г. През този период ответникът В., знаейки че родителите на А. работят в чужбина и разполагат с пари, непрекъснато искал пари от А.. Манипулирал я психически и постоянно я тормозел за пари, като ставало въпрос за голЕ. суми. Според свидетелката ищцата Н. нямала собствена воля, била психически зависима от В., но не е присъствала на техни разговори, не е виждала В. да посяга на Н., но същата изказва предположения за това, т.к идвала посинена. Многократно А. му е превеждала пари от различни клонове на банка в гр. С.. След разговори с ответника по телефона, А. се разстройвала. Според тази свидетелка, по това време ответникът искал да тегли кредит от И. и заради това му трябвала кредитна история да има текучество пари по сметка. Според нея ответникът не работил, а живеел с парите на ищцата А. Н.. Впоследствие свидетелката разбрала от нея, че била принудена да прехвърли къщата в с. К. на ответника, защото той заплашвал , че ще убие баба й и дядо й.

Свидетелката Е.Г.В. заявява, че имала магазин до къщата на ищците, които познавала много-добре, а ответника откакто заживял с А.. Посочва, че от бабата и дядото на ищцата А. разбрала, че ответникът П. я изнудвал за пари, заплашвал я, държал се лошо с нея.