Разпореждане № 257 от 20.05.2021, Окръжен съд - Благоевград
- Съд
- Окръжен съд - Благоевград
- Дело
- Гражданско дело 445/2021
- Вид
- Разпореждане № 257
- Подписан
- 20.05.2021
- В сила
- 20.05.2021
- Състав
- Ангелина Бисеркова
Цитирани разпоредби
- чл.103 · Граждански процесуален кодекс
- чл.104, т.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.127 · Граждански процесуален кодекс
- чл.127, ал.1, т.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.127, ал.1, т.3, т.4 и т.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.127, ал.1, т.3, т.4 и т.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.127, ал.4 и ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.127, ал.4 и ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.128 · Граждански процесуален кодекс
- чл.128, т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.129, ал.1 и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.129, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.69, ал.1, т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.70, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.71, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 257 гр. Благоевград , 20.05.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЕТНАДЕСЕТИ СЪСТАВ в закрито заседание на двадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:
Ангелина Бисеркова като разгледа докладваното от Ангелина Бисеркова Гражданско дело № 20211200100445 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
В изпълнение на правомощията за проверка редовността и допустимостта на предявените искове, съдът прави следните констатации и изводи:
Надлежното сезиране на съда в исковия процес е обусловено от спазването на нормативно уредени в процесуалния закон императивни правила, въведени с чл.127 и чл.128 ГПК, относно формата и съдържанието на исковата молба. Функцията на това задължително съдържание и приложения на исковата молба е ясно очертаване предмета на делото и обезпечаване възможността на насрещната страна да упражни в пълен обем правото си на защита срещу предявения иск.
Съгласно чл.127, ал.4 и ал.5 от ГПК задължително минимално необходимо съдържание на исковата молба е изложение на обстоятелствата, на които се основава претенцията, и съответстващо на това изложение ясно и точно формулиране на искането на молителя. В случая исковата молба не е съобразена с това правило, доколкото ищецът не сочи размер на търсената от ответника сума като обезщетение от неправомерни действия, в резултат на които имуществото на ищеца е обедняло, а имуществото на ответника се е увеличило.
Съгласно чл.127, ал.1, т.3 ГПК, когато предявеният иск е оценяем – какъвто безспорно е предявеният за защита в настоящото дело, тъй като се претендира парично вземане, задължително съдържание на исковата молба е цената на иска – по аргумент на чл.69, ал.1, т.1 ГПК в казуса цената на иска е размерът на претендираното парично вземане. Исковата молба не е съобразена и с това императивно правило на процесуалния закон, доколкото липсва посочване размера на претендираното вземане.
Когато предявеният иск е оценяем, по аргумент на чл.128, т.2 от ГПК към исковата молба следва да се приложи доказателство за платена държавна такса, която съгласно чл.1 от Тарифа по ГПК е 4 % върху цената на иска, но не по-малко от 50.00 лева. В настоящия случай ищецът не представя доказателство за платена държавна такса във връзка с предявяване на иска.
За пълнота на изложението следва да се отбележи, че посочването цената на иска не е самоцелно. То има значение от една страна за определяне родовата подсъдност на делото – чл.103 и чл.104, т.4 ГПК, а от друга страна, в зависимост от нея се определя дължимата 1 държавната такса – чл.71, ал.1 във вр. с чл.69, ал.1, т.1 от ГПК. Ето защо непосочването цената на иска в случая поставя съда в невъзможност от една страна да извърши преценка относно наличието на една от абсолютните положителни процесуални предпоставки за надлежното упражняване на правото на иск / за която съдът следи служебно/ : а именно на кой съд делото е подсъдно по правилата на родовата подсъдност, от друга страна поставя съда в невъзможност да определи дължимата държавна такса по делото, респективно да предприеме съответни надлежни действия по нейното събиране. Непосочването цената на иска ограничава и правото на защита на ответника, тъй като същият е поставен в невъзможност да упражни правото да оспори цената на предявения иск / чл.70, ал.1 ГПК/.
Имайки предвид изложеното, съдът намира, че е налице хипотезата на чл.129, ал.2 ГПК във връзка с чл.127, ал.1, т.3, т.4 и т.5 от ГПК и чл.128, т.2 от ГПК, поради което исковата молба следва да бъде оставена без движение като на ищеца се даде възможност да отстрани горевизираните нередовности в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото разпореждане чрез депозиране на нова искова молба, със съдържание и приложения съгласно императивните изисквания на ГПК и указанията в настоящия съдебен акт, в противен случай исковата молба, ведно с приложенията ще бъдат върнати на подателя им, а делото ще бъде прекратено.
Мотивиран от горното и на основание чл.129, ал.1 и ал.2 във връзка с чл.127, ал.1, т.3, т.4 и т.5 и чл.128, т.2 ГПК, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ искова молба вх.№ 3990/07.05.2021 г.
УКАЗВА на ищеца Д.Г. К., действащ чрез пълномощниците адв.Г.Г. и адв. К.К., с адрес гр.С., ул.“Г.П.... Б, ет.1, ап.1, че в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящия акт следва да депозира по делото НОВА ИСКОВА МОЛБА, със съдържание и приложения, съобразено указанията в настоящия акт и императивните изисквания на чл.127, ал.1, т.3, т.4 и т.5 и чл.128, т.2 ГПК, както и да представи препис от същата за насрещната страна, в противен случай делото ще бъде прекратено, а исковата молба и приложенията към нея ще бъдат върнати на подателя им.
Разпореждането не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________
2