Определение № 760 от 03.11.2025, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 760 гр. Варна, 03.11.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Петя Ив. Петрова

Мария Кр. Маринова като разгледа докладваното от Милен П. Славов Въззивно частно гражданско дело № 20253000500596 по описа за 2025 година намира следното:

Производството е образувано по частна жалба, подадена от В. Н. К. от гр. Добрич против определение № 588/23.07.25г. по в. гр. д. № 494/25г. на ОСДобрич, с което е била оставена без разглеждане нейна жалба вх. № 4920/18.07.2025г. на регистратурата на ДОС, срещу действията на частен съдебен изпълнител Диляна Илиева-Костадинова, рег. № 901 на КЧСИ, с район на действие ОС-Добрич, по изп. дело № 20259010400199, като производството по делото пред ДОС е било прекратено. Счита се, че обжалваното определение е незаконосъобразно и необосновано, тъй като не са били взети предвид от съда установените по делото факти, наведените доводи и съображения. Изложено е, че жалбоподателката притежава пожизнено право на ползване върху имота, спрямо който е насочено принудителното изпълнение, което тя си е запазила при сключването на договора от 15.11.19г.

Върху имота е била учредена договорна ипотека на 13.09.07г. за обезпечаване задължението на трети лица – К. и Иван К.и, които са починали, докато изпълнителният лист, въз основа на който е образувано изпълнителното дело удостоверява единствено задължение на К. И. К., което не е свързано с наследяване на починалите кредитополучатели, а почива на самостоятелно основание. Поради това следва да се приеме, че жалбоподателката е трето лице, чиито права са засегнати от изпълнението (поради притежаваното право на ползване, което би могло да бъде погасено при реализиране на изпълнителен способ) и поради това може да обжалва действията на съдебния изпълнител по реда на чл. 435, ал. 4 от ГПК. Допълва се, че жалбоподателката е била във владение на имота към датата на възбраната му, което се доказва и от това, че е била в същия при извършването на описа му. Отделно от това се поддържа, че е налице и хипотезата на чл. 435, ал. 2 от ГПК, тъй като изпълнението е насочено против жилищен имот на съпруга й за задължение, 1 което не е обезпечено с вписаната ипотека и съпрузите не притежават друг жилищен имот. Поради това е налице изпълнително действие, което засяга несеквестируемо жилище – единственото на съпруга длъжник. Именно това право на последния може да се упражни от жалбоподателката на осн. чл. 503, ал. 3 от ГПК. Претендира се отмяна на определението и връщане на делото за разглеждане по същество на жалбата против действията на съдебния изпълнител.

В указания срок не са депозирани отговори от страните по изпълнението – взискателя „Банка ДСК“ АД, длъжника К. И. К. и ипотекарните длъжници К. К. К. и Г. Г. Х..

Частната жалба е подадена в срок, от страна с правен интерес от обжалването и против обжалваем съдебен акт, редовна е, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Изпълнително дело № 199/25г. по описа на ЧСИ Даниела ИлиеваКостадинова, рег. № 901, с район на действие ОС-Шумен, е било образувано на 05.03.25г. по молба на взискателя „Банка ДСК“ АД, въз основа на представени изпълнителни листи от 10.01.2025г. и 13.01.25г., издадени от РСДобрич по ч. гр. дело № 3746/19г., съобразно решение № 260031/05.03.21г. по т. д. № 81/20г. на ЗОС, частично отменено с решение № 183/09.12.21г. по в т. д.

№ 385/21г. на ВАпС, частично обезсилено с определение № 50055/17.10.24г. и недопуснато до касационно обжалване в останалата част с определение № 50035/09.12.24г., двете по т. д. № 670/22г. на ВКС, с което длъжникът К. И. К. е бил осъден да заплати на банката посочени суми, представляващи главница, договорна възнаградителна лихва, обезщетение за забава, законна лихва и дължими такси и разноски по договор за ипотечен кредит от 05.09.07г., както и разноски по делата. Въз основа на отправеното искане на взискателя изпълнението е било насочено срещу ипотекиран в полза на банката недвижим имот, описан в НА № 31/13.09.07г. (л. 5 от изп. д.). Ипотеката е била учредена от съпрузите К. И. К. и В. Н. К. за обезпечаване на вземането на банката по цитирания по-горе договор за банков кредит, по който съдлъжници са били К. К. К., Иван Димитров К. (родители на К. И. К.) и самият К. И. К. (последното, съобразно решение № 183/09.12.21г. по в т. д. № 385/21г. на ВАпС (на л. 66-69 от изп. д.) и определение № 50035/09.12.24г. по т. д. № 670/22г. на ВКС). Вписването на договорната ипотека е било подновено на 22.08.17г. (л. 49 от изп.д.). С НА № 126/ 15.11.19г. К. И. К. и В.

Н. К. са прехвърлили ипотекирания имот срещу задължението за издръжка и гледане на своята дъщеря К. К. К. и съпруга й Г. Г. Х., запазвайки заедно и поотделно, пожизнено и безвъзмездно правото на ползване върху прехвърления имот (л. 25 от изп. д.).

За 30.04.25г. е бил насрочен опис на ипотекирания имот, осъществен в присъствието на длъжника К. К. и на ползвателя на имота В. К. (л. 106-108 от изпълнителното дело). С подаденото на 29.04.25г. възражение К. е навела 2 следните твърдения: че притежава право на ползване върху имота, който обитава, поради което е налице задължението на ЧСИ на осн. чл. 501 от ГПК да я уведоми за описа, което не е било изпълнено. Освен това ипотеката върху имота обезпечава единствено задължението на кредитополучателите К. К. и Иван К., за които няма издаден изпълнителен лист, а самата жалбоподателка не е поемала ангажимент да отговаря с имота за задълженията на поръчителя им, поради което изпълнението спрямо имота е недопустимо. Освен това учредената ипотека не обхваща земята, върху която са построени ипотекираните сгради. Отправеното искане е било ако не се уважи възражението от ЧСИ и да се преустанови изпълнението спрямо имота, то същото да се приеме за жалба против действията на съдебния изпълнител по насочване на изпълнението спрямо посочения имот.

Въз основа на горната фактическа обстановка се налага извод, че след разпореждането с ипотекирания имот от страна на съпрузите К. и В. К.и чрез договора за издръжка и гледане от 15.11.19г., същите не притежават правото на собственост върху същия, а само ограничено вещно право на ползване, което всеки е запазил за себе си пожизнено. Поради това последното е лично, неотчуждимо, ненаследимо и се погасява със смъртта на ползвателя – чл. 56, ал. 2 и чл. 59, ал. 1 от ЗС. От това пък следва, че изпълнението е насочено против имот, който никой от съпрузите не притежава и поради това за същите на съществува закрилата за несеквестируемост на имота. Жалбата на В. К., основана на твърдението за нарушение на правилата за несеквестируемост на имота, като форма за защита по чл. 503, ал. 3 от ГПК, е недопустима.

Макар и жалбата на К. пред ДОС да не е била основана на твърдения за факти, съставляващи част от хипотезата на чл. 435, ал. 4 от ГПК, нито е формулирано искане, основано на тази норма, то от установената по-горе фактическа обстановка се налага извода за липсата на посочените факти.

Както се установи, жалбоподателката не твърди да е носител на правото на собственост върху имота, спрямо който е насочено изпълнението, поради което нейните права не изключват правото на собственост на ипотекарните длъжници, а освен това учредяването на ипотеката предхожда запазването на правото на ползване. Поради това и жалбата й е недопустима и в този аспект.

На последно място, жалбата, основана на оплакването, че учредената ипотека не обхваща в своя обем и земята, на която са построени ипотекираните сгради, представлява упражняване на чужди права (тези на актуалните носители на задължението да отговарят с ипотекирания имот), което в случая не е уредено да може да бъде осъществено от други лица (чл.

26, ал. 2 от ГПК). И на това основание жалбата се явява недопустима.

Поради идентичност на правните изводи, инкорпорирани в обжалваното определение, последното следва да бъде потвърдено като законосъобразно.

Поради липсата на искания за присъждане на разноски, такива в настоящото производство не следва да се присъждат.

Воден от горното, съдът

3

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 588/23.07.25г. по в. гр. д. № 494/25г. на ОС-Добрич.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 760 гр. Варна, 03.11.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Петя Ив. Петрова

Мария Кр. Маринова като разгледа докладваното от Милен П. Славов Въззивно частно гражданско дело № 20253000500596 по описа за 2025 година намира следното:

Производството е образувано по частна жалба, подадена от В. Н. К. от гр. Добрич против определение № 588/23.07.25г. по в. гр. д. № 494/25г. на ОСДобрич, с което е била оставена без разглеждане нейна жалба вх. № 4920/18.07.2025г. на регистратурата на ДОС, срещу действията на частен съдебен изпълнител Диляна Илиева-Костадинова, рег. № 901 на КЧСИ, с район на действие ОС-Добрич, по изп. дело № 20259010400199, като производството по делото пред ДОС е било прекратено. Счита се, че обжалваното определение е незаконосъобразно и необосновано, тъй като не са били взети предвид от съда установените по делото факти, наведените доводи и съображения. Изложено е, че жалбоподателката притежава пожизнено право на ползване върху имота, спрямо който е насочено принудителното изпълнение, което тя си е запазила при сключването на договора от 15.11.19г.

Върху имота е била учредена договорна ипотека на 13.09.07г. за обезпечаване задължението на трети лица – К. и Иван К.и, които са починали, докато изпълнителният лист, въз основа на който е образувано изпълнителното дело удостоверява единствено задължение на К. И. К., което не е свързано с наследяване на починалите кредитополучатели, а почива на самостоятелно основание. Поради това следва да се приеме, че жалбоподателката е трето лице, чиито права са засегнати от изпълнението (поради притежаваното право на ползване, което би могло да бъде погасено при реализиране на изпълнителен способ) и поради това може да обжалва действията на съдебния изпълнител по реда на чл. 435, ал. 4 от ГПК. Допълва се, че жалбоподателката е била във владение на имота към датата на възбраната му, което се доказва и от това, че е била в същия при извършването на описа му. Отделно от това се поддържа, че е налице и хипотезата на чл. 435, ал. 2 от ГПК, тъй като изпълнението е насочено против жилищен имот на съпруга й за задължение, 1 което не е обезпечено с вписаната ипотека и съпрузите не притежават друг жилищен имот. Поради това е налице изпълнително действие, което засяга несеквестируемо жилище – единственото на съпруга длъжник. Именно това право на последния може да се упражни от жалбоподателката на осн. чл. 503, ал. 3 от ГПК. Претендира се отмяна на определението и връщане на делото за разглеждане по същество на жалбата против действията на съдебния изпълнител.

В указания срок не са депозирани отговори от страните по изпълнението – взискателя „Банка ДСК“ АД, длъжника К. И. К. и ипотекарните длъжници К. К. К. и Г. Г. Х..

Частната жалба е подадена в срок, от страна с правен интерес от обжалването и против обжалваем съдебен акт, редовна е, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Изпълнително дело № 199/25г. по описа на ЧСИ Даниела ИлиеваКостадинова, рег. № 901, с район на действие ОС-Шумен, е било образувано на 05.03.25г. по молба на взискателя „Банка ДСК“ АД, въз основа на представени изпълнителни листи от 10.01.2025г. и 13.01.25г., издадени от РСДобрич по ч. гр. дело № 3746/19г., съобразно решение № 260031/05.03.21г. по т. д. № 81/20г. на ЗОС, частично отменено с решение № 183/09.12.21г. по в т. д.

№ 385/21г. на ВАпС, частично обезсилено с определение № 50055/17.10.24г. и недопуснато до касационно обжалване в останалата част с определение № 50035/09.12.24г., двете по т. д. № 670/22г. на ВКС, с което длъжникът К. И. К. е бил осъден да заплати на банката посочени суми, представляващи главница, договорна възнаградителна лихва, обезщетение за забава, законна лихва и дължими такси и разноски по договор за ипотечен кредит от 05.09.07г., както и разноски по делата. Въз основа на отправеното искане на взискателя изпълнението е било насочено срещу ипотекиран в полза на банката недвижим имот, описан в НА № 31/13.09.07г. (л. 5 от изп. д.). Ипотеката е била учредена от съпрузите К. И. К. и В. Н. К. за обезпечаване на вземането на банката по цитирания по-горе договор за банков кредит, по който съдлъжници са били К. К. К., Иван Димитров К. (родители на К. И. К.) и самият К. И. К. (последното, съобразно решение № 183/09.12.21г. по в т. д. № 385/21г. на ВАпС (на л. 66-69 от изп. д.) и определение № 50035/09.12.24г. по т. д. № 670/22г. на ВКС). Вписването на договорната ипотека е било подновено на 22.08.17г. (л. 49 от изп.д.). С НА № 126/ 15.11.19г. К. И. К. и В.