Решение № 34 от 17.07.2026, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 34 гр. Смолян, 17.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ТРЕТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: В.а Т. Бошнякова Събинска при участието на секретаря Зорка Т. Янчева като разгледа докладваното от В.а Т. Бошнякова Събинска Търговско дело № 20245400900033 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 432 от КЗ и чл. 429, ал. 3 от КЗ.

Образувано е по предявените при условията на обективно кумулативно съединяване от Р. В. К., с ЕГН **********, от **********, чрез адв. Р. М., срещу “З. а. д. А.” АД, с ЕИК ***** със седалище и адрес на управление: гр.

С., район С., ул. „С. К.“ № * искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение в размер на 250 000 лв. за неимуществени вреди за претърпените от ищеца болки, страдания и психически стрес в резултат на причинените му телесни увреждания при ПТП от 24.12.2023 г., обезщетение в размер на 8 632.87 лв. за имуществени вреди от извършени разходи за лечение във връзка с получените телесни увреждания от процесното ПТП и законна лихва за забава върху претендираните главници, считано от уведомяването на застрахователя /08.02.2024 г./ до окончателното им изплащане, както и направените по делото разноски, вкл. и адвокатско възнаграждение.

В исковата молба са наведени твърдения, че на 24.12.2023 г. около 2.20 ч. на РП № 863-ІІІ, при км. 32 + 500 м. с посока на движение от с. Б. към с. О. водачът З. К. Х. при управление на лек автомобил „Ф. Б.“, с рег. № ** **** ** с алкохол в кръвта от 1.49 ‰ при маневра завиване на дясно губи контрол над управлението на автомобила, навлиза в насрещната лента за движение и блъска движещия се по нея лек автомобил „Ш. О.“, с рег. № ** **** **, управляван от Р. В. К., който е пострадал при инцидента. Посочено е, че във връзка с произшествието е съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 2023-1032-50350/19.01.2024 г., който е официален свидетелстващ документ, имащ материална доказателствена сила и установяващ, че фактите са се осъществили така, както е отразено, като е образувано и досъдебно производство № 236/2023 г. по описа на РУ на МВР – 1

М., от които се установява вината на водача З. Х., управлявал автомобила в състояние на алкохолно опиянение – 1.49 ‰ алкохол в кръвта.

Изложени са доводи, че възражението на ответника за наличието на случайно деяние е неотносимо в настоящото производство, а евентуално би имало значение за наказателното производство. Оспорено е и възражението на ответника досежно твърдяното съпричиняване от страна на ищеца, поради осъществения силен сблъсък, действието на инерционните сили и невъзможността травмите на ищеца да бъдат ограничени или избегнати чрез поставянето или задействането на какъвто и да е вид автомобилни обезопасителни средства или системи, както и поради неотносимост на обстоятелството за наличието на алкохол в кръвта на ищеца, което дори и надлежно да е било установено, то е доста под законоустановения минимум от 0.5 ‰.

Ищецът излага аргументи, че след инцидента е бил транспортиран и приет в Клиниката по ортопедия и травматология на УМБАЛ „С. Г.“ ЕАД, гр.

П. с политравма. Също така сочи, че след направените му прегледи и изследвания се е наложило предприемането и на оперативно лечение, завършило с поставянето на гипсова имобилизация на оперираната ръка, както и медикаментозна терапия, като на 30.12.2023 г. е бил изписан с окончателна диагноза счупване на горния край на раменната кост /хумерус/, закрито, политравма, фрактура хумери декстра ет фрактура улне декстра, фрактура косте 3-7 синистра и придружаващи заболявания - счупване на горния край на лакътната кост, закрито, множествени счупвания на ребра, закрито, повърхностна травма на корема, долната част на гърба и таза с неуточнена локализация, счупване на ацетабулума, закрито.

Ищецът навежда доводи, че още същият ден – 30.12.2023 г. отново е приет в Клиниката по ортопедия и травматология за продължаване на лечението му във връзка с фрактурата на тазовите му кости, където са му направени прегледи и изследвания и на 04.01.2024 г. е предприета операция, медикаментозна терапия и на 12.01.2024 г. е изписан с окончателна диагноза счупване на ацетабулума, закрито, фрактура ацетабули и придружаващи заболявания - счупване на горния край на раменната кост /хумерус/, закрито, счупване на горния край на лакътната кост, закрито, множествени счупвания на ребра, закрито, повърхностна травма на корема, долната част на гърба и таза с неуточнена локализация. Р. К. заявява, че за проведеното лечение е извършил разходи в размер на общо 8 632.87 лв.

На следващо място ищецът навежда аргументи, че процесният инцидент му е причинил множество болки и страдания, вкл. постоянно главоболие и световъртеж, от които често му причернявало, болки в главата, засилващи се при всяко по-голямо физическо усилие, невъзможност да гледа телевизия дълго време или да използва телефона и компютъра си, отпадналост, разсеяност и дезориентираност, болки и бодежи при вдишване и издишване, силни болки, оток и чувство за непрекъснат сърбеж в областта на раменната и лакътната кост на дясната ръка, спазването на постоянен постелен режим и невъзможност за самостоятелно обслужване. Посочено е, че по време на възстановяването си ищецът почти изцяло разчитал на помощта и 2 грижите на своите близки, които му съдействали при хранене, къпане, обличане и др., а това му създавало силно неудобство и притеснение, като коренно се променил обичайният му начин на живот. Р. К. твърди, че все още не е напълно възстановен, болките и нарушеният сън продължават, както и рехабилитационните курсове.

Ищецът заявява, че предвид изживения стрес е станал напрегнат, обезпокоен, без апетит, започнал е да се страхува от автомобили, често сънувал кошмари, свързани със злополучния инцидент, ограничил е социалните си контакти, смущавайки се от безпомощното си състояние, сериозно се опасявал, че няма да може да се възстанови напълно, като се притеснявал и от останалите оперативни белези, затворил се в себе си и изпаднал в продължително депресивно състояние. Също така сочи, че от справката на страницата на информационен център към гаранционния фонд, посочена в констативния протокол за ПТП, е видно, че лекият автомобил, който виновният водач е управлявал в момента на инцидента, е имал валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, сключена с ответното дружество с полица № BG/11/123001117789, валидна за периода от 14.04.2023 г. до 13.04.2024 г.

Ищецът навежда доводи, че на 08.02.2024 г. е предявил пред застрахователя молба-претенция с искане да бъде определено и изплатено дължимото застрахователно обезщетение, но отговор или плащане не са направени, което е обусловило завеждане на настоящото дело. Направено е искане за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 250 000 лв., обезщетение за претърпените имуществени вреди /разходи за лечение/ в размер на 8 632.87 лв., и двете обезщетения дължими със законната лихва за забава от датата на уведомяването на застрахователя /08.02.2024 г./ на основание на чл. 429, ал. 3 от КЗ до окончателното изплащане.

В предвидения от закона срок ответното дружество, чрез юрисконсулт Б. Д, е оспорил предявените искове и по основание, и по размер, като съществено завишени, вкл. твърденията на ищеца за механизма на настъпване на процесното ПТП и вината на водача З. Х., като е заявил, че е налице случайно събитие, респективно че водачът на лек автомобил Ш. О. с рег. № ** **** **, управлявайки го с превишена и несъобразена скорост, е изгубил контрола, навлязъл е в насрещната лента за движение и е ударил правомерно движещия се лек автомобил Ф. Б. с рег. № ** **** **. Оспорени са също така и описаните травми, болки и страдания, вкл. по вид, тежест, интензитет и размер, както и твърдяната причинно-следствена връзка между процесното ПТП и претендираните увреждания.

На следващо място ответното дружество е оспорило претендираното обезщетение за имуществени вреди, тъй като направените разходи са в завишен размер, не са относими и не са необходими за провеждане на лечението, а алтернативно тези разходи се покриват от НЗОК, поради което застрахователят не е пасивно материално-правно легитимиран да ги компенсира. Оспорени са също така и акцесорните искове за лихви, вкл. началният момент, от който се претендира тяхната дължимост.

3

При условията на евентуалност е заявено възражение за съпричиняване от страна на пострадалия, който е бил без поставен предпазен колан, под въздействие на алкохол в такава степен, която му е пречила да предотврати пътния инцидент, не е реагирал своевременно на възникналата опасност, като не е намалил и не е предприел действия за спиране на управлявания от него автомобил, като не е бил и правоспособен да управлява МПС.

Ответникът признава наличието на валидно застрахователно правоотношение, обективирано в полица № BG/11/123001117789 относно лек автомобил Ф. Б. с рег. № ** **** **, както и предявена от ищеца на 08.02.2024 г. претенция за обезщетение, по която е налице произнасяне за недължимост на същото, поради липса на доказателства.

С Определение рег. № 24/10.02.2025 г. по настоящото дело като трето лице – помагач на страната на ответника е конституиран З. К. Х., с ЕГН **********, с адрес: с. М. А. № *, обл. С.. Третото лице – помагач, чрез адв. В.

П. е оспорило исковете и по основание, и по размер, като е изложило аргументи, че описаната в исковата молба фактическа обстановка на пътния инцидент отговаря само по отношение на време и място, но не и досежно причините, начина и механизма на настъпването й. Наведени са доводи, че З.

Х. и ищеца са били употребили алкохол в едно и също заведение на датата на процесното ПТП, но пробата за алкохол на Р. К. е взета 6 часа след настъпване на инцидента, което е компрометирало резултата от изследването.

Третото лице твърди, че малко преди процесното ПТП ищецът се е движил с доста висока и несъобразена скорост, автомобилът му е навлезнал в насрещната пътна лента, след което е настъпил ударът, като ищецът бързо е излязъл от колата, защото е бил без поставен предпазен колан, обадил се е на негови приятели, които са дошли и са го закарали до болницата, където той е обяснил, че е паднал по стълбите пред механата, като по този начин е избегнал вземането на кръвна проба. На следващо място третото лице сочи, че многократно е правил опит да се свърже с ищеца, но той не е пожелал такъв контакт, както и че след справка е установил, че на датата на процесното ПТП автомобилът на ищеца е бил с изтекъл срок на валидност на техническия преглед.

Третото лице е заявило, че със своите неправомерни действия ищецът е допринесъл за настъпване на произшествието, тъй като е бил с концентрация на алкохол извън допустимата, управлявал е технически неизправен лек автомобил, като не е съобразил скоростта на движение с атмосферните условия, релефа на местността, състоянието на пътя и на превозното средство и не е бил в състояние да спре пред възприетата от него опасност за движението, във връзка с което е релевирал възражение за съпричиняване при условията на алтернативност.

З. Х. също така е оспорил и размера на исковите претенции, като прекомерно завишен и без необходимостта от отчитане на настъпили усложнения при възстановителния процес, за което е изложил доводи, че ищецът след втория месец от инцидента е посещавал заведения, започнал е да управлява лек автомобил, вкл. и извън пределите на страната, оженил се е и 4 скоро очаква дете.

Смолянският окръжен съд, като взе предвид изложеното в исковата молба, писмения отговор, допълнителната искова молба и допълнителния писмен отговор, както и становището на страните по делото, вкл. и на третото лице - помагач и обсъди доказателствата в тяхната съвкупност и поотделно, приема за установено от фактическа страна следното:

На 24.12.2023 г. около 2,20 ч. на републикански път 863 ІІІ клас в посока с. Б. – с. О. се е движил лек автомобил „Ф. Б.“ с рег. № ** **** **, управляван от З. К. Х.. По същото време в обратната посока по същия път се е движил и лек автомобил „Ш. О.“ с рег. № ** **** **, управляван от Р. В. К..