Определение № 2 от 10.01.2023, Апелативен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№2 гр. Бургас, 10.01.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на десети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламен Анг. Синков

Членове:

Петя Ив. Петрова Дакова

Десислава Д. Щерева като разгледа докладваното от Петя Ив. Петрова Дакова Въззивно частно наказателно дело № 20232000600003 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.440, ал.2, вр. чл.345 от НПК.

Постъпила е въззивна жалба от лишената от свобода С. Е. С. против определение №498/ 15.12.2022 год., постановено по ЧНД №586/2022 год. по описа на Окръжен съд – Сливен, с което съдът е отхвърлил молбата на последната за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от наложеното й наказание лишаване от свобода.

С жалбата осъдената оспорва определението на ОС-Сливен като неправилно. Поддържа, че по-голямата част от наложеното й наказание е изтърпяно, като в рамките на престоя в пенитенциарното заведение е проявила добро поведение и не е била дисциплинарно наказвана. Изтъква наличие на здравословни проблеми. Сочи, че е вдовица и многодетна майка и има непълнолетно дете, за което е необходимо да полага грижи. Описва условията в затвора като трудно поносими за нея. Навежда твърдения, че към момента проституцията е обявена за легална дейност и предвид, че осъждането й касае предоставяне на помещение за осъществяване на такава дейност, то следва, че е действала законно. Моли за преразглеждане на решението, постановено от първостепенния съд и уважаване на молбата й за условно предсрочно освобождаване.

Срещу депозираната жалба е постъпило писмено възражение от началника на Затвора – гр.Сливен, в което на основата на конкретно изведени от досието на осъдената данни, се поддържа позиция, че на етапа от изтърпяване на наложеното й наказание, последната не е дала убедителни доказателства за своето поправяне. Сочи се, че приложените корекционни дейности прямо С. нямат за последица съществена промяна в показателите за 1 риска от рецидив и вреди, които остават в средни граници – 60 точки.

Доводите, наведени от осъдената, за здравословни проблеми, се изтъква, че нямат отношение към дължимата преценка за поправянето й. С горните съображения се моли за потвърждаване на акта на първата инстанция.

В депозирано пред съда писмено становище на прокурор при Апелативна прокуратура-Бургас е изразена позиция за неоснователност на подадената жалба. Поддържа се, че доказателствената наличност по делото не позволява извод за постигнато поправяне на осъдената С., в степен, предпоставяща условното й предсрочно освобождаване, в каквато насока напълно се споделят аргументите на съда, изложени в атакувания акт.

Съображенията на осъдената, отнасящи се до влошеното й здравословно състояние се сочи, че нямат претендираната значимост, тъй като се касае за обстоятелство, което няма отношение към преценката за поправянето й. С горните доводи прокурорът предлага въззивният съд да потвърди определението на ОС-Сливен като обосновано и законосъобразно.

Бургаският апелативен съд, след запознаване с материалите по делото, като обсъди наведените в жалбата доводи и съобрази закона, прие следното:

Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице, в срока по чл.440 ал.2 вр. чл. 342 ал.1 от НПК, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Производството пред първоинстанционния съд се е развило по реда на чл. 439, ал. 1 от НПК, вр. чл. 70, ал. 1 от НК - по молба на лишената от свобода С. Е. С. за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от наказанието лишаване от свобода, наложено й с присъда по НОХД №2714/2019г. по описа на РС-Шумен.

В рамките на проведеното пред ОС-Сливен съдебно дирене са събрани и проверени всички доказателства, способстващи изясняване на релевантните по делото факти. На основата на тяхното обсъждане съдът е направил фактически констатации, които не се спорят от страните. Повдигнатите пред настоящата инстанция възражения касаят правната оценка на установените факти и тяхната значимост при формиране на изводите за постигнато поправяне на осъдената С. в периода на пребиваването й в затвора, в степен, свидетелстваща за реализиране на целите по чл.36 от НК.

Правилна се явява преценката на първостепенния съд, че осъдената С. формално е придобила правото на условно предсрочно освобождаване.

Данните по делото сочат, че с присъда № 4/29.01.2020г. по НОХД № 2714/2019г. на PC – Шумен, влязла в сила на 16.03.2020г., С. е осъдена за извършено престъпление по чл.155, ал.5, т.5, вр. чл.155, ал.3, вр. чл.155, ал.2, вр. чл.29, ал.1 б.“а“ от НК, като на същата е наложено наказание лишаване от 2 свобода в размер на 3 години 6 месеца, търпимо при първоначален строг режим, както и глоба в размер на 10 000 лв. При зачетено начало на наказанието 19.09.2019 год. /предварително задържане/ до датата на произнасяне от първата инстанция по искането й за условно предсрочно освобождаване - 15.12.2022г. съгласно представената справка от ЗатвораСливен /спр. л.52 от ЧНД№586/22г. на СлОС/ , С. се установява да е изтърпяла 3 години 2 месеца и 29 дни, от които фактически - 3 години 2 месеца и 26 дни и от работа – 3 дни. Остатъкът за изтърпяване е в размер на 3 месеца и 1 ден. Горните констатации ясно свидетелстват за това, че въведената в закона първа предпоставка за условно предсрочно освобождаване е налице.

Обосновано на следващо място, извършвайки подробен и задълбочен анализ на доказателствата по делото, ОС-Сливен е достигнал до заключение, че същите не свидетелстват пенитенциарното въздействие върху С. да е способствало поправянето й в степен, която да изключва необходимостта от по-нататъшния и престой в затвора. Този извод на съда е направен на база цялостно изследване на поведението на осъдената по време на престоя й в затвора, като са обсъдени наличните в затворническото досие данни за проявено отношение на С. към режимните изисквания, вътрешния ред, трудовата дейност, дисциплината и законността.

Коректно на основата на наличните в досието на осъдената данни, съдът е отчел съществуващите такива за ниската й степен на вградимост в общността, трудната й ориентация в поддържаните взаимоотношения, липсата на последователност в контакта й с останалите лишени от свобода, и лесната й манипулируемост, демонстрирана чрез честа промяна на мнението й под влиянието на останалите. От значение за обективната оценка на поведението на С. се явяват също и регистрираните нарушения на последната на установения в пенитенциарното заведение ред, в частност действията й по манипулиране на документ, както системните й нарушения на забраните по чл. 97 ЗИНЗС, касаещи размяна на вещи и предмети, които са сред проявите, провокиращи конфликти и напрежение между лишените от свобода.

Правилно по-нататък съдът е взел предвид и описаните в докладите констатации за проявено от нейна страна двойствено отношение към трудова активност - непрекъснато афиширане на желание да работи, с цел редуциране на престоя си в затвора, последвано от отказ да се включи в трудовия процес поради наличие на здравословни проблеми, които изтъква като причина да не се устрои на работа /независимо, че по становище на медицинските специалисти здравословните й проблеми не я препятстват в полагане на определен вид трудова дейност/. В случая, изводът, който се налага е, че поведението на С. разкрива слабата й мотивация да се труди, което според 3 затворническата администрация е сред обстоятелствата, имащи за последица задържане на промяната при нея.

В конкретиката на данните по делото следва да се посочи също, че демонстрираните епизодично усилия на осъдената С. да се дистанцира от силно конфликтогенна среда и да се предпазва от допускане на сериозни нарушения, подпомагащо процеса по превъзпитанието й, са били обективно оценени от страна на затворническата администрация, която в съответствие с принципа на прогресивната система, установен в наказателното изпълнително право, е инициирала замяна на режима на осъдената в по-лек, както и е приложила поощрителни мерки по чл.98, ал.1, т.1 от ЗИНЗС – с награждаване на С. с „писмена похвала“.

Обсъждайки отразените в докладите за периодична атестация на лишената от свобода конкретни показатели, свързани с оценката на риск от рецидив и вреди, основателно съдът е отбелязал, че постигнатата в хода на поправително въздействие промяна на стойностите от първоначалните 66 точки на 60 точки, с оглед на очертаните зони с нужда от въздействие, не свидетелстват за ефективна корекция на профила на С.. В случая се установява, че с изключение на раздела „начин на живот и обкръжение“, при който стойностите са снижени поради успешно завършване от С. на три специализирани програми, всички останали раздели в оценката на правонарушителя са със стойности, идентични с тези при първоначалната оценка, което е ясен показател за бавно настъпваща промяна. Запазените високи стойности в разделите „емоционално равновесие“, „мисловни умения и поведение“, „нагласи“, „взаимоотношения“ и „жилищно устройване“ по данни от докладите в голяма степен се дължат на демонстрирания стремеж на осъдената за оставане в комфортни позиции, проявен чрез влагане от нейна страна на минимални усилия в процеса на рехабилитация. Същата се сочи, че заявява само привидно желание за сътрудничество. Отчетеният освен това при С. среден риск от рецидив, подчертано говори за вероятност от ново осъждане и за трудности при повторно социално включване.

Анализирайки резултатите от работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата, правилно първостепенният съд е отчел, че поставените цели и задачи съгласно първоначалната им формулировка, не се установява да са постигнати в изискуемата степен и пълнота, което е ясен показател за това, че е налице нужда от продължаващото въздействие.

Корекционните мероприятия са насочени към формиране на нагласи за законосъобразен начин на живот; осъзнаване на факторите, допринесли за криминалното й поведение; мотивация за включване в подходяща трудова дейност или полагане на доброволен труд; дисциплинираност и спазване на изискванията за престой в затворническото заведение. Констатира се, че С.

4 проявява слаб интерес и понижена мотивация за усвояване на нови знания, умения и стратегии за справяне, които да подобрят нейната самоефикасност и да я подпомогнат да води законосъобразен начин на живот. Уменията на последната за самоанализ, включващи оценка на собствените й знания, способности и компетентности се сочи, че не провокират разгръщане на вътрешния й потенциал, съответно и не допринасят за профилактика на рисковото й поведение.

Основавайки се на горните данни, разкриващи резултатите от корекционната дейност, осъществявана спрямо С., първостепенният съд основателно е приел, че същите не свидетелстват за настъпила трайна, устойчива и градивна промяна в поведението й, което да позволи да се приеме, че поправителното въздействие спрямо нея с цел постигане в пълнота на целите по чл.36 от НК е възможно да продължи в условията на свобода, в каквато насока е искането на осъдената.

Без основание се явяват доводите на осъдената, наведени в жалбата й, че има непълнолетно дете и 90 годишна свекърва, които се нуждаят от нейните грижи. Изтъкнатите в горния аспект обстоятелства от страна на С., съставляват причини от семеен характер и съгласно т.5 от ППлВС № 7/1975 г., изм. с ППлВС № 7/1987 г., същите са неотносими такива в преценката за наличие на предпоставките по чл.70 ал.1 от НК. Заявените от осъдената семейни нужди и потребности нямат никакво отношение към въпроса за нейното поправяне, преследвано като цел на наложеното й наказание. Що се отнася до твърденията й, че е с влошено здравословно състояние, то същите, макар и доказателствено подкрепени от материалите по делото, също не се явяват обективни факти, отчитането на които да обоснове извеждането и от затворническата среда, като функция на условното й предсрочно освобождаване. Диагностицираните при С. заболявания – Органично разстройство на личността; Артериална хипертония II степен; Захарен диабет II тип; Обезитас III степен, е видно от приложените в досието на осъдената документи, че са наложили поставянето й под медицинско наблюдение, като предписаното й медикаментозно лечение се контролира. Не са налице данни, които да сочат на пренебрегване на здравословните нужди на С., напротив, на същата се осигурява провеждане на периодични прегледи и медицински изследвания, като предписаната й терапия се следи. Поради това и съображенията на осъдената в тази насока не могат да дадат повод за изводи, различни от застъпените такива в атакуваното определение.