Решение № 17666 от 16.09.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 43668/2025
- Вид
- Решение № 17666
- Подписан
- 16.09.2026
- Състав
- ПЕТЪР МАРТИНОВ МИЛЕВ
Други актове по делото
- Разпореждане № 134097 от 27.08.2025 · ПЕТЪР МАРТИНОВ МИЛЕВ
- Определение № 45549 от 31.10.2025 · ПЕТЪР МАРТИНОВ МИЛЕВ
- Разпореждане № 122411 от 12.10.2026 · ПЕТЪР МАРТИНОВ МИЛЕВ
- Разпореждане № 128180 от 23.10.2026 · ПЕТЪР МАРТИНОВ МИЛЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 411 · Кодекс за застраховането
- чл.411, ал.1 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 17666 гр. София, 16.09.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ПЕТЪР М. МИЛЕВ при участието на секретаря МОНИКА В. АСЕНОВА като разгледа докладваното от ПЕТЪР М. МИЛЕВ Гражданско дело № 20251110143668 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба с вх. № 275961/15.08.2025г. на ****** срещу *****, с която са предявени осъдителни искове с правно основание чл.411, ал.1 КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 318,04 евро (с левова равностойност 622,04 лева), представляваща регресно вземане за изплатено от ищеца застрахователно обезщетение за репариране на вреди по багер с марка „Кейс“, модел 580ST“, рег. № РВ*****, по имуществена застраховка „Каско“ по щета № 26023030102365, образувана за ПТП, реализирано на 23.05.2023 г. на бул. „Околовръстен път“, гр. Пловдив, настъпило по вина на застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“ водач на т.а. „Ивеко AD410T“, с рег. № РВ***НВ, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 15.08.2025 г., до окончателното изплащане, както и сумата от 83,14 евро (с левова равностойност 162,61 лева) – мораторна лихва за периода от 24.09.2023 г. до 14.08.2025г.
Ищецът твърди, че на 23.05.2023 г., при движение по бул. „Околовръстен път“ в гр.
Пловдив, лицето К. Г. А. - водач на тежкотоварен автомобил „Ивеко AD410T“, с рег. № РВ***НВ, виновно е предизвикал ПТП, като от гумите на управлявания от него тежкотоварен автомобил е изхвърчал камък, който е счупил предното стъкло на движещия се отзад него багер „Кейс“, модел 580ST“, рег. № РВ*****, управляван от И. Г. С.. Сочи, че за настъпилото ПТП е съставен двустранен констативен между страните от 23.05.2023г.
Ищецът твърди, че е застраховател по имуществена застраховка „Каско“ с полица № 0306Х0762776, със срок на действие от 24.10.2022г. до 23.10.2023 г., на увредения багер „Кейс“, модел 580ST“, рег. № РВ*****, собственост на ****, като във връзка с настъпването на застрахователно събитие е била образувана щета № 26023030102365, по заявление на собственика от 26.05.2023г., съдържащо искане за изплащане на застрахователно обезщетение. Увреденият багер бил огледан, за което бил съставен опис на щетите и същият бил отремонтиран от собственика в два сервиза. За ремонта били съставени два броя фактури на стойност от 465,65 лева и 570,00 лева, но застрахователят изчислил, че общо дължимото застрахователно обезщетение възлиза на сумата от 622,04 лева, която била заплатена на собственика на багера на 29.05.2023г. Ответникът, в качеството му на застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите на водача на 1 т.а. „Ивеко AD410T“, с рег. № РВ***НВ, е бил поканен на 24.08.2023г. да заплати регресната претенция на ищеца в размер на 622,04 лева, но това не било сторено. Ищецът аргументира, че с изплащане на застрахователното обезщетение е встъпил в правата на застрахования срещу ответника, в качеството му на застраховател по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите на водача на т.а. „Ивеко AD410T“, с рег. № РВ***НВ, на основание чл. 411 КЗ. По изложените съображения ищецът иска ответника да бъде осъден да заплати претендираната сума, както и сторените деловодни разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът ***** е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва основателността на предявените искове. Не оспорва наличието на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ по отношение на товарен автомобил „Ивеко AD410T“, с рег. № РВ***НВ. Поддържа, че произшествието не е настъпило по вина на застрахования при ответника водач на тежкотоварния автомобил, като оспорва механизма на настъпване на ПТП, в т.ч., от гумата на автомобила да е изхвърчал камък и в тази връзка счита, че това обстоятелство не може да се установи от представените по делото двустранен констативен протокол и заявление за изплащане на обезщетение, които имат характер на частни документи. Нямало данни водачът на тежкотоварния автомобил да го е управлявал в нарушение на ЗДвП. Поддържа, че дори и такъв камък да е изхвърчал от гумата на автомобила, то това се дължи на случайно събитие, но не и на виновното поведение на водача. Твърди, че претенцията е в завишен размер и счита, че не всички описани вреди се намират в причинна връзка с произшествието. Твърди, че е налице съпричиняване. Иска отхвърляне на предявения иск. Претендира разноски.
Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените доводи на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
По делото е приета неоспорена застрахователна полица по застраховка „Каско“ с № 0306Х0762776/11.10.2022 г., от която се установява, че багер с марка „Кейс“, модел 580ST“, рег. № РВ*****, е бил застрахован при ищеца за периода от 24.10.2022г. до 23.10.2023г., т.е. към момента на настъпване на процесното ПТП (23.05.2023г..) е била налице действаща застраховка. Установява се от представената справка от Гаранционен фонд, че по отношение на т.а. „Ивеко AD410T“, с рег. № РВ***НВ, е имало сключена застраховка „Гражданска отговорност“ за периода от 05.07.2022г. до 07.07.2023г.
Представен е двустранен констативен протокол за ПТП, с отразена в него скица, подписан от водачите на участвалите в произшествието автомобили, от който се установява, че ПТП е настъпило на 23.05.2023г., на паркинг, намиращ се на околовръстния път в гр.
Пловдив. На скицата е отбелязано, че т.а. „Ивеко AD410T“, с рег. № РВ***НВ, управляван от К. Г. А., се е намирал пред багер с марка „Кейс“, модел 580ST“, рег. № РВ*****, управляван от И. С., като е записано, че от тежкотоварния автомобил е изхвърчал камък, който е ударил челното стъкло на намиращия се отзад багер и го е увредил.
Към доказателствената съвкупност е приобщено и уведомление за щета № 26023030102365/26.05.2023г., депозирано пред ищеца от застрахователен посредник, в което е отразено, че на 23.05.2023 г. при движение по Околовръстния път в гр. Пловдив от гумите на т.а. „Ивеко AD410T“, с рег. № РВ***НВ е изхвърчал камък, който е счупил стъклото на багер с марка „Кейс“, модел 580ST“, рег. № РВ*****. Приет е още и опис на щета от 01.06.2023г., от който се установява, че по процесното МПС са нанесени щети по предното стъкло.
По делото са представени и следните документи, приети като писмени доказателства, а именно: фактура № 60000206624/26.05.2023г. за закупено стъкло, фактура № 1000130102/20.07.2023 г. за смяна на стъклото, от които е видно, че увреденият елемент е бил заменен в сервиз на „Евромаркет Кънстръкшан“ ЕАД, като са използвани авточасти, закупени от *******. Видно от приетия доклад по щета ищецът е определил застрахователно 2 обезщетение в размер на 622,04 лева, което е било заплатено на собственика на увреденото превозно средство с платежно нареждане от 04.08.2023 г.
Разпитани са двама свидетели – водачите на двете превозни средства, участвали в процесното ПТП, а именно И. Г. С. и К. Г. А..
Свидетелят И. Г. С. си спомня за процесния инцидент, който се случил по обяд. Тогава свидетелят работил на чакълиран паркинг с дребни камъчета на Околовръстния път в гр, Пловдив. Сочи, че след като е паркирал на паркинга, самосвал се отклонил от главния път и е влязъл в паркинга, като при навлизането му от гумите е изхвърчал камък, който е счупил предния прозорец на паркирания багер. Дал е сведения, че самосвалът, от който е изхвърчал камъка, е намалил преди да навлезе в паркинга и се е движил със скорост около 20 км/ч., като двете превозни средства са били на разстояние от около 15 метра едно от друго.
Посоченият по-горе двустранен протокол е предявен на свидетеля, който е потвърдил, че подписът, положен под т.15, буква „Б“, е негов.
Свидетелят К. Г. А. също си спомня за процесното ПТП. Тогава той е управлявал самосвал с марка „Ивеко“ и от неговите гуми е изхвърчал камък. Сочи, че е спрял на паркинг на Околовръстния път в гр. Пловдив, на който е имало разсипан чакъл, но не е разбрал, че от гумите на управляваното от него превозно средство и изхвърчал камък до момента, в който другият водач го е уведомил за това. Свидетелят отишъл да провери и видял, че е спукано предното стъкло на багера. Дал е сведения, че при навлизане в паркинга е намалил и е управлявал самосвала със скорост около 20 км/ч. Посоченият по-горе двустранен протокол е предявен и на този свидетел, който е потвърдил, че подписът, положен под т.15, буква „А“, е негов.
Изслушано е и заключението на съдебно-автотехническа експертиза, което не е оспорено, като съдът го кредитира като обективно и компетентно изготвено. Вещото лице е посочило, че от наличните по делото данни процесното ПТП е настъпило при следните обстоятелства: На 23.05.2023 г., т.а. „Ивеко AD410T“, с рег. № РВ***НВ, се движи по Околовръстен път на гр. Пловдив в района на паркинг на обект за бързо хранене „Цър Пър, от гума превозното средство изхвърча камък, който нанася увреждания по челното стъкло на намиращия се зад него багер с марка „Кейс“, модел 580ST“, рег. № РВ*****, което увреждане се намира в причинна връзка с произшествието. Сочи, че водачът на т.а. „Ивеко AD410T“ не е имал възможност да предотврати настъпването на инцидента, като в открито съдебно заседание е посочил, че по гумите на тежкотоварните автомобили се захващат камъчета, които могат да бъдат изхвърлени назад и при ниска скорост. Посочена е и стойността на ремонта за възстановяване на увреденото предно стъкло.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Предявени са осъдителни искове с правна квалификация по чл. 411, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
В доказателствена тежест на ищеца е да докаже пълно и главно по делото следните обстоятелства: 1) сключен застрахователен договор за имуществена застраховка за увредения автомобил с валидно застрахователно покритие към датата на ПТП; 2) плащане на застрахователното обезщетение в изпълнение на този договор; 3) отговорност на прекия причинител на процесното ПТП за вредите по чл. 45 ЗЗД, за което следва да бъдат установени в процеса: деяние, противоправност, вреди, причинна връзка между деянието и вредите; 4) размера на причинените вреди; и 5) сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, валиден към датата на ПТП, по силата на който ответникът се е задължил да застрахова гражданската отговорност за вреди на виновния водач. В доказателствена тежест на ответника при установяване на горните факти е да докаже плащане на регресната претенция, както и че ПТП-то е възникнало при друг механизъм.
3
С приетия за окончателен доклад по делото, съдът е отделил за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: наличието на валидно към датата на ПТП правоотношение по имуществена застраховка „Каско“ между ищеца и увреденото лице; наличието на валидно към датата на ПТП правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ между ответника и причинителя на вредата; че ищецът е изплатил застрахователно обезщетение в размер на 622,04 лева.
Съдът намира, че от събраните по делото доказателства се установява механизмът на настъпване на процесното ПТП, като от тяхната съвкупна преценка е видно, че произшествието е настъпило на чакълиран паркинг на Околовръстния път в гр. Пловдив, където е бил паркиран багер с марка „Кейс“, модел 580ST“, рег. № РВ*****, като т.а. „Ивеко AD410T“, с рег. № РВ***НВ се е движил по главния път и е отбил на паркинга, а от гумите му е изхвърчал камък, който е ударил челното стъкло на багера и го е увредило. Не се установява обаче виновно и противоправно поведение от страна на водача на товарния автомобил „Ивеко AD410T“, за настъпване на процесното ПТП, като в случая съдът намира, че се касае за хипотезата на случайно събитие, за което не може да бъде ангажирана отговорността на застрахователя по застраховката „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, тъй като същата изисква виновно поведение от страна на делинквента.
Съгласно Решение № 527 от 04.08.2026 г. по к. гр. д. № 182/2025 г., г. к., І г. о. на ВКС, случайното събитие е такова събитие, което не е могло да се предвиди или е осъществено в резултат на непреодолима сила. Когато ответникът установи, че е спазил всички изисквания на закона относно изпълнението на задълженията си, но само и единствено поради непредвидимо и непредотвратимо събитие е настъпила вреда, той не носи отговорност за нея. Вредоносният резултат при непозволено увреждане е следствие от случайно събитие, когато е настъпил въпреки дължимото поведение. От показанията на свидетелите не се установява водачът на т.а. „Ивеко AD410T“ да е нарушил конкретни предписания на правно регламентираната дейност, която осъществява при управление на МПС. Напротив, видно е, че автомобилът е бил управляван при спазване както на пределно разрешената скорост по чл. 21 ЗДвп, така и на съобразената спрямо пътните условия скорост по чл. 20, ал. 2 ЗДвп. И двамата свидетели сочат, че товарният автомобил е намалил скоростта си преди да навлезе в паркинга, а след това се е движил с около 20-30 км/ч., която е съобразена с обстоятелството, че паркингът е бил покрит с чакъл. Водачът е длъжен да съобразява скоростта си със състоянието на пътя, но в случая не се установява той да се е движил бързо, като вещото лице посочва, че дори и при ниска скорост по гумите на товарните автомобили се захващат камъчета, които се изхвърлят назад. Никой шофьор няма задължение да проверява непрестанно дали няма камъчета по гумите, както и да преустанови напълно движението си, когато попадне на участък, по който има посипан чакъл. Достатъчно е да избере ниска скорост на движение (както е в случая), която би препятствала изхвърчането на камъни. Ако въпреки така избраната скорост изхвърчи камък, то не става въпрос за неизпълнение на задължението на водача да подбере скорост спрямо състоянието на пътя, а за случайно събитие, което не е могло да се предвиди и предотврати, като в последния смисъл е и заключението на вещото лице по автотехническата експертиза.
Разпечатката съдържа 28 от 40 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9d505713-1566-4f9c-a96d-eed3a5b1d2b6