Решение № 13 от 09.01.2025, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно търговско дело 860/2024
- Вид
- Решение № 13
- Подписан
- 09.01.2025
- В сила
- 01.07.2025
- Състав
- Даниела Дончева, Капка Павлова, Величка Борилова
Цитирани разпоредби
- чл.214 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 214, ал. 1, изр. 3, предл. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.248 · Граждански процесуален кодекс
- чл.272 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 214, ал.1, изр. 3, предл. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86,ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.171 · Закон за устройство на територията
- чл.349, ал.2 · Кодекс за застраховането
- чл.434 · Кодекс за застраховането
- § 31 · Кодекс за застраховането
- §1, т.1 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 13 гр. София, 09.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Даниела Дончева
Членове:
Величка Борилова
Капка Павлова като разгледа докладваното от Капка Павлова Въззивно търговско дело № 20241001000860 по описа за 2024 година
С решение № 921 от 27.06.2024г., постановено по т.д.№ 2167/2023г. от 21.04.2023г., постановено по т.д.№ 1281/2021г. по описа на СГС ЗАД „Армеец“ АД е осъдено да заплати на „Инекс Консулт“ ООД на основание чл.229 от КЗ /отм./ сумата от 150 000лв., представляваща заплатено на ищеца застрахователно обезщетение, дължимо по договор „Професионална отговорност на участниците в проектирането и строителството“ за всички обекти по чл.171 от ЗУТ със срок на действие от 27.03.2015г. - 26.03.2016г., обективиран в Застрахователна полица № 15 130 1317 0000280408/26.03.2015г. ,ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на делото до окончателното изплащане на сумата.
С определение №3906 от 11.10.2024г. е оставено без уважение искането на „ЗАД „Армеец“ АД за изменение на решението в частта за разноските като адвокатският хонорар бъде намален.
Недоволно от така постановеното решение е останало „ЗАД „Армеец“ АД и в законоустановения срок е подало въззивна жалба против същото. Моли се първоинстанционният съдебен акт да бъде отменен и вместо него да бъде постановен друг, с която предявеният иск да бъде отхвърлен.
С решението неправилно било прието, че са налице предпоставките на чл.229 от КЗ /отм./ , тъй като ищецът не е удовлетворил пострадалите. От представените по делото платежни нареждания било видно, че сумите са заплатени от трето лице- „Експретинвест“ ЕООД и в същото време по делото не било установено ищецът да е направил плащания в полза на платеца- трето лице. По делото било изяснено, че тези дружества са свързани лица 1 по смисъла на §1, т.1 от ДР на ТЗ като не били представени доказателства представените с допълнителната искова молба фактури да са осчетоводени, нито дали са отразени счетоводни операции за прихващания. Не било установено и „Експретинвест“ ЕООД да има задължения към „Инекс Консулт“ ООД в изпълнение на което да извърши плащаният в полза на пострадалите. Не било доказано от патримониума на ищеца да е излязло имущество, с което пострадалите да са удовлетворени чрез плащане на сума в размер на 150 000лв.
Решението било постановено и в противоречие с нормата на чл.197 КЗ /отм./ съгласно която правата по застрахователния договор се погасявали с петгодишна давност от датата на настъпване на събитието като тази норма изключвала приложението на общите разпоредби за давността в ЗЗД, които свързвали началото на давностния срок с изискуемостта на вземането. Поради това без значение била датата на която застрахованият е обезщетил пострадалото лице.
На следващо място се посочва, че съдът неправилно е приел, че не е налице нищожност по смисъла на чл.349, ал.2 от КЗ по отношение на сключения Анекс №1/22.04.2015г. към застрахователна полица № 000280408, сключен при изначална липса на застрахователен интерес за процесното събитие, тъй като то вече е било настъпило и с оглед изискването на чл.195,ал.1 от КЗ/отм./, както и поради факта, че същият анекс следвало да действа само занапред. Освен това не била допусната техническа грешка в застрахователната полица, а била променена волята на страните. Тя била ясно изразена при сключване на застрахователния договор и не следвало да се тълкува във връзка с анекса, т.е не била допусната техническа грешка при сключване на полицата, а бил направен опит да се осигури застрахователна закрила за събитие, което вече е било настъпило.
При условията на евентуалност, ако бъде прието,че първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено, се моли да бъде прието,че същото е неправилно в частта му, с която е присъдена законна лихва върху цялата сума / след увеличение на размера на претенцията по реда на чл.214 от ГПК/ от датата на исковата молба до окончателното плащане. Жалбоподателят счита, че за тази част от вземането, която не е била предявена първоначално лихва следва да се начислява от момента, в който претенцията е предявена.
Подадена е и частна жалба против определението, постановено в производството по чл.248 от ГПК. Моли се същото да бъде отменено и въззивният съд да постанови ново, с което да намали размера на уговореното между ищеца и процесуалния му представил адвокатско възнаграждение. Излагат се доводи, че съдът не следва да прилага Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, тъй като този нормативен акт пряко противоречи на международен договор, ратифициран от Република България. В определението било посочено, че съдът не се позовава на посочената наредба, но на практика същата била приложена.
Счита, че делото не е с фактическа и правна сложност и процесуалните усилия не са големи, поради което моли адвокатският хонорар да бъде намален.
2
Въззиваемата страна е подала отговор на въззивната жалба, с който я оспорва. Счита обжалваното решение за правилно и законосъобразно и моли същото да бъде потвърдено.
Подаден е и отговор на частната жалба против определението по чл.248 от ГПК . Със същия жалбата се оспорва и се моли и този съдебен акт да бъде потвърден. Изтъква се, че съдът не е позовал на Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Страните претендират разноски.
Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба оплаквания , намира за установено следното:
Предявените искове са с правно основание чл.229 от КЗ /отм./ и чл.86,ал.1 от ЗЗД.
Ищецът „Инекс Консулт“ ООД излага твърдения, че между него и ЗАД „Армеец“ АД е сключен застрахователен договор под формата на застрахователна полица № 15 130 1317 0000280408/26.03.2015г. по застраховка „Професионална отговорност на участниците в проектирането и строителството“ за всички обекти по чл.171 от ЗУТ със срок на действие от 27.03.2015г.- 26.03.2016г.,ведно с добавък №1 за корекция на техническа грешка.
Посочва също, че е възложило на лицата В. И. П., в качеството му на управител и на В.
П. Д. да извършват строително надзорна дейност на обект „Ремонт, реконструкция, модернизация и основно обновяване на апартаментен хотел ,,Вероника‘'‘, гр. Варна.
При изпълнение на възложената дейност тези лица са причинила смъртта на Б. А. С., Й. Б. С., М. Р. М. и Т. Д. Т. като с присъда № 1/23.06.2023 г., постановена по к.н.д. № 488/2023 г. на Върховният касационен съд тези лица са признати за виновни за извършаване на това действие поради немарливост. Същите са сключили споразумения с наследниците на загиналите във връзка с изплащане на присъдените на тези лица суми за обезщетяване на претърпените неимуществени вреди. Ищецът от своя страна встъпил в дълга на тези лица.
След изплащането на този дълг / към момента на подаване на исковата молба сумата е била 96 000лв.,а към датата на приключване на устните състезания- 150 000лв./ , ищецът счита, че за него е възникнало правото да иска заплатените суми да му бъдат възстановени от страна на застрахователя на основание чл.229 от КЗ /отм./
Предявена била претенция пред застрахователя ЗАД „Армеец“
АД като били представени и всички необходими документи. Въпреки това плащане било отказано като застрахователят се мотивиран единствено с нормата на чл.470, ал.1 от действащия КЗ и заявява, че следва да се спазва последователност и съразмерност на претенциите по застрахователната полица без да има данни и твърдения да са предявявани претенции от други лица, да са образувани преписки по други щети и да са извършвани плащания в рамките на лимита на застраховката. Не било съобразено и обстоятелството, че приложим към процесния случай е отмененият Кодекс за застраховането, които не предвиждал последователност и пропорционалност по предявените претенции.
Счита, че са налице предпоставките за изплащане на застрахователно обезщетение в 3 предявения размер. Първоначално искът е бил предявен като частичен за сумата от 96 000лв., която е част от общо 150 000лв., който представлява присъдено обезщетение за неимуществени вреди на лицата Б. Т. Д. и Т. Т. Д., което им е било заплатено от името на „Инекс Консулт“ ООД. С молба от 10.04.2024г. е поискано съдът да допусне изменение на иска като същият да се счита за предявен до пълния му размер от 150 000лв.
С подадения отговор на исковата молба ответното дружество е направило редица възражения против основателността на иска. Пред настоящата инстанция обаче се поддържат само възраженията за нищожност на анекса от 22.04.2015г. поради липса на застрахователен интерес - тъй като застрахователното събитие вече е било настъпило, възражението, че за ищцовото дружество не са настъпили вреди, тъй като обезщетението е изплатено от трето лице, както и че вземането е погасено по давност. По отношение на първото възражение се посочва, че съгласно застрахователната полица, така като е сключена в първоначалния й вариант, същата не покрива застрахователния риск, защото е сключена само за отговорността на ищеца като консултант А , а именно за извършване на оценка на съответствие а инвестиционния проект,а лицата на които е възложена работа са признати за виновни за немарливо изпълнение на надзорна дейност.
С допълнителната искова молба ищецът оспорва възраженията на ответника.
Добавъкът към полицата бил сключен за отстраняване на техническа грешка в същата и за привеждане на текста на договора в съответствие с действителната воля на страните, което изрично било посочено в т.1, която воля се установявала и от застрахователния договор, продължаващ застрахователното покритие по договора от 24.03.2014г. по клаузи А и Б.
Заявява също, че плащанията към пострадалите лица са извършени за сметка на дружеството ищец, за което били представени писмени доказателства, както и такива за реално изпълнение на договора за финансово обслужване, сключен с „Експретинвест“ ЕООД.
Оспорва възражението за изтекла петгодишна давност по чл.197 от КЗ/отм./ предвид нормата на § 31 от ПЗР на КЗ в сила от 01.01.2016г. освен това следвало да бъде съобразено задължителното тълкуване, дадено с ТР №1/23.12.2015г. по т.д. №1/2014г. на ОСТК на ВКС, т.4, съгласно което давността започвала да тече не от датата на застрахователното събитие, а от възникване на вземането от застрахователя.
С отговора на допълнителната искова молба ответникът отново поддържа направените вече възражения като изтъква, че посоченото ТР е неотносимо към тълкуването на началния момент на давностния срок.
С постановеното решение градският съд е приел, че договорът за застраховка е валиден в изменения му с добавък 1 вариант, тъй като с последния само е поправена техническа грешка в полицата, която се изразява в неправилно посочване на професионалната дейност, от която се покриват евентуални вреди. Счетено е, че от събраните по делото доказателства се установява, че поправката е в съответствие с действителната воля на страните.
Съдът е приел, че са налице всички елементи на фактическия състав на нормата на 4 чл.229 от КЗ/отм./ за уважаване на иска. По отношение на възражението, че ищецът не е удовлетворил увредените лица, е посочено, че плащането е извършено от „Експретинвест“ ЕООД от името и за сметка ищцовото дружество, а въпросът дали сумите са възстановени от „Инекс Консулт“ ООД е такъв на вътрешни отношения между тези две дружества.
За неоснователни са счетени останалите възражения - че споразуменията за встъпване в дълг , сключени между В. П. Д. и В. И. П. и „Инекс Консулт“ ООД за встъпване в дълг са недействителни; за непротивопоставимост на споразумението по чл.434 от КЗ на застрахователя; за това, че пострадалите са обезщетени от работодателя на починалото лице и възражението за пропорционално намаляване на размера на застрахователната сума при конкуриращи се претенции.
По отношение на възражението за изтекла в полза на ответника погасителна давност е посочено, че нормата на чл.197 от КЗ /отм./ е неотносима, тъй като същата не се отнася за регресния суборгационен риск, който застрахованият може да предяви с оглед обстоятелството, че основание на същия не е застрахователното правоотношение, а фактът на изплащането на сумите на правоимащите лица по силата на застраховката и даденото от закона право на регрес.