Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1698 от 01.08.2022, Районен съд - Бургас

Съд
Районен съд - Бургас
Дело
Гражданско дело 874/2022
Вид
Решение № 1698
Подписан
01.08.2022
Състав
МАГДАЛЕНА СТОЯНОВА МАРИНОВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 1698 гр. Бургас, 01.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, V СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: МАГДАЛЕНА СТ. МАРИНОВА при участието на секретаря НЕДЯЛКА Й. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от МАГДАЛЕНА СТ. МАРИНОВА Гражданско дело № 20222120100874 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по повод искова молба от Г. Н. Г. ЕГН **********, с адрес: град Б., ***, против „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД ЕИК 202527341, със седалище и адрес на управление: град София, район Оборище, ул.

„Панайот Волов“ № 29, представлявано от управителя Я.Б.Я., за признаване за незаконно прекратяване на трудово правоотношение между страните, възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност и осъждане на ответника да му заплати обезщетение на основание чл.225 от КТ за период от шест месеца, поради оставането й без работа в общ размер от 7 082, 70 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й плащане, както и за присъждане на разноските, направени по водене на делото.

Исковата молба е основана на следните фактически твърдения: Ищецът излага, че по силата на трудов договор заемал длъжността „***“ при ответното дружество с работно място, находящо се извън помещенията на работодателя. Посочва, че на 13.12.2021 година му била връчена заповед № ИП 21 – 14/13.12.2021 година, с която на основание чл.328, ал.1, т.2 от КТ е прекратено трудовото му правоотношение поради закриване на част от предприятието, считано от 14.12.2021 година. На същата дата му било връчено и предизвестие за прекратяване на трудовия договор на основание съкращаване на щата и утвърждаване на ново щатно разписание, считано от 14.12.2021 година. С тази промяна на щатното разписание длъжността „***“ с място на работа област Бургас, Сливен и Ямбол е закрита. Било му изплатено обезщетение за неспазено предизвестие по чл. 220, ал.1 от КТ.

1

Ищецът счита, че прекратяването на трудовото правоотношение е незаконно поради различните основания, посочени в предизвестието и в заповедта за прекратяване на договора. Конкретно е посочено, че в предизвестието за уволнение като основание е посочено основание съкращаване на щата, а в заповедта за прекратяване на договора като основание е посочено закриване на част от предприятието. Позовава се на Тълкувателно 1 решение № 5 от 26.10.2021 година, постановено по тълкувателно дело № 5/2019 година на ОСГК, ВКС. В исковата молба е посочено, че трудовата функция не е престанала да съществува въпреки съкращаването на щата по подробно изложени съображения, като е назначен нов ***, който от началото на 2022 година отговаря за региона. На следващо място в исковата молба е посочено, че в случая не е извършен подбор въпреки, че работодателят е бил длъжен да го извърши за което излага доводи. Счита, че е извършена вътрешна реорганизация на работата. По отношение на иска за заплащане на обезщетение за оставане без работа е посочено, че за месеца, предхождащ датата на уволнението, в случая за месец ноември 2021 година, трудовото му възнаграждение следвало да бъде 1180, 45 лева, който размер е посочен в заповедта за уволнението. Поради това счита, че трудовото му възнаграждение за шестмесечен период е в размер от 7082, 70 лева. Към исковата молба са приложени писмени доказателства.

В преклузивния едномесечен срок от получаване на препис от исковата молба ответникът, чрез процесуалния си представител – адвокат А.Б., САК, е дал писмен отговор, в който е оспорил предявените искове. Твърди, че със заповед на работодателя № ИП 21 – 12 от 12.12.2021 година е извършено реално съкращаване на щата и работодателя дори е предприел действия по закриване на офиса в град Бургас. Счита, че извършване на подбор не е бил необходим, тъй като служителите са назначени на работа в различни населени места, а работодателят няма право едностранно да променя мястото на работа съгласно трудовия договор. На следващо място е посочено, че подбор реално е извършен и при оценяването ищецът е получил най – нисък резултат. На следващо място в отговора е посочено, че основанието на което е прекратено правоотношението е съкращаване на щата, както е посочено в предизвестието. По тези подробно изложени съображения в отговора ответникът счита, че предявените искове са неоснователни и недоказани. При условията на евентуалност, в случай, че предявените искове бъдат уважени, ответникът предявява възражение за прихващане със сума в размер от 1180, 45 лева, представляваща заплатено обезщетение за неспазено предизвестие, и сума в размер от 969, 12 лева, представляваща обезщетение по чл.222, ал.2 от КТ, за които счита при посочената евентуалност, че са платени без основание и подлежат на връщане. В писмения отговор са посочени доказателства.

В съдебно заседание ищецът, представляван от адвокат С.М., БАК, поддържа предявения иск и сочи доказателства. В заседание по същество на спора излага подробни фактически и правни доводи по предявения иск.

В съдебно заседание ответникът, представляван от адвокат Г., по преупълномощаване от адвокат Б., поддържа становището по иска, дадено в писмения отговор и сочи 2 доказателства. В заседание по същество на спора излага доводи за неоснователност на предявените искове.

По материално правната квалификация на предявените искове настоящият състав приема следното:

Предявените искове са с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ.

Възраженията за прихващане са с правно основание чл.55 от ЗЗД.

От събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, се установява следното от фактическа страна и се налагат следните правни изводи:

Не е спорно по делото, установява се и от приетия като писмено доказателство трудов договор със срок на изпитване за работа от разстояние, че между ищеца, от една страна, като работник, и ответника – от друга, като работодател, е бил сключен трудов договор № 81 от 20.02.2019 година, по силата на който ищецът заемал длъжността „***“ с шифър по НКПД ***, като извършва работата от разстояние и съобразно характера на същата, срещу насрещно задължение за заплащане на трудово възнаграждение в размер от 1 146, 07 лева.

Посочено е в договора, че мястото на работа следва характера на работата, а работното място е избрано от служителя помещение, находящо се извън помещенията на работодателя на посочен адрес. Със заповед № 40 от 20.02.2019 година на представляващ работодателя е определен, че регионите за извършване на дейността на ищеца са област Бургас, Сливен, Ямбол. Подписано е допълнително споразумение към трудовия договор от 01.07.2019 година, в което са направени изменения и допълнения на трудовия договор и е посочено, че се променя правното основание на договора, посочено е, че за основно място на работа се определят следните региони Бургас, Ямбол, Сливен, освен в случаите, в които служителят е в командировка. С допълнително споразумение към трудовия договор, подписано на 11.07.2019 година, е посочено, че служителят приема да изпълнява длъжността „***“ по възлагане на работодателя, в който смисъл се изменя чл.1 от договора. Договора е сключен със шестмесечен изпитателен срок и влиза в сила на 01.08.2019 година.

Видно от приетото като писмено доказателство предизвестие от 13.12.2021 година за прекратяване на трудов договор ищецът е уведомен от работодателя, че във връзка с влязло в сила съкращаване на щата утвърждаване на ново щатно разписание, считано от датата на заповедта- 10.12.2021 година, с която длъжността „***“ с място на работа в град Бургас, е закрита, трудовият договор между страните ще бъде прекратен. Предизвестието е получено на 13.12.2021 година.

Със заповед № ИР 21 -12 от 10.12.2021 година на управителя на дружеството е закрита длъжността „***“ с код по НКПД *** с месторабота в регионите област Бургас, Сливен и Ямбол, както и длъжността „***“ с месторабота регионите Пловдив, Пазарджик и Смолян.

Посочено е за региона Бургас, Сливен и Ямбол, че покани по образуваните изпълнителни дела ще се организират от Дирекция „Оперативна дирекция“/ Отдел „Кол Център“ извънсъдебно като няма да се извършва процесуално представителство.

Със Заповед ИР № 21 -14 от 13.12.2021 година, издадена от управителя на дружеството 3

Я.Я., на основание чл.328, ал.1, т.2 , предложение първо от КТ- поради закриване на част от предприятието, извършено с цитираната по – горе заповед от 10.12.2021 година на работодателя, е прекратено трудовото правоотношение с ищеца Г. Н. Г..Посочено е, че на служителя следва да бъде изплатено обезщетение за неспазен срок на предизвестието в размер от 1180, 45 лева.

В съдебната практика се приема, че основанието съкращаване на щата е налице когато съответната трудова функция не съществува в предприятието или когато част от трудовата функции преминават към друга длъжност или се разпределя между други длъжности.

Относно „закриването на част от предприятието“ като основание за прекратяване на трудов договор, в Тълкувателно решение № 5 /2019 от 26.10.2019 година по тълкувателно дело № 5 от 2019 година на ОСГК е прието, че „ закриване на част от предприятието трябва да се различава от случаите на вътрешно организационно преустройство на предприятието.

Вътрешна реорганизация е налице, когато дейността на предприятието или на част от него се реорганизира по нов начин чрез сливане, вливане, отделяне или разделяне. При нея дейността на съответното поделение или звено продължава да съществува, но се разпределя между други звена или се слива с някои съществуващи звена. В тези случаи не е налице закриване на част от предприятието, защото дейността продължава да се осъществява, но под други организационни форми. „

В случая от събраните по делото гласни доказателства чрез разпит на свидетелката А.Н.Б., която заема длъжност *** на „***“ в ответното дружество се установява длъжността *** се занимава с изпълнителни дела с различно място на работа и различни региони.

Свидетелката М.Н.И., която от месец януари 2022 година заема длъжността *** в „***“ излага, че 04.01.2022 година делата, които били възложени на ищеца, били прехвърлени на нея. Показанията на свидетелката А.Н.С., която работи в *** на дружеството, са за това, че от месец декември 2021 година им били възложени случаи на етап изпълнителни дела.

Не е спорно по делото, установява се от посочените по – горе доказателства, че след прекратяване на трудовия договор с ищеца трудовата функция, която той е осъществявал, е разпределена между други служите – в случая между разпитаната като свидетел ръководител екип и служителите, работещи в кол центъра относно изпълнителните дела. В заповедта за прекратяване на трудовия договор е посочено, че основанието за прекратяване на договора е закриване на част от предприятието като се има предвид териториално поделение на предприятието.

В цитираното по – горе тълкувателно решение е посочено, че „закриване на част от предприятието по смисъла на чл.328 ал.1 т.2 пр.1 от Кодекса на труда е налице, когато от структурата на предприятието е премахнато определено негово организационно обособено звено и е прекратена дейността на това звено.“ В случая като организационно обособено звено е посочено закриване на териториално поделение и съответно съкращаване на щата на двамата служители, които са заемали длъжността ***, но от събраните по делото доказателства, обсъдени по – горе, се установява, че не е прекратена дейността на това звено, тъй като на територията на посочения район са образувани изпълнителни дела.

4

Работата на *** по тези изпълнителни дела е съществената част от трудовата им функция по места и не е спорно, че дружеството има образувани изпълнителни дела, по които работят посочените служители, в съдебните райони, в които е била местоработата на ищеца. Поради изложеното относно разпределение на дейността настоящият състав приема, че тя продължава да се осъществява и съответно не е налице посоченото в заповедта за прекратяване на трудовия договор основание. Този довод е изложен в исковата молба и представлява самостоятелно основание да се приеме, че искът е основателен и доказан.