Определение № 772 от 08.06.2026, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 772 гр. Плевен, 08.06.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на пети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ

Членове:

ТАТЯНА Г. БЕТОВА

СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВАКОВАЧЕВА като разгледа докладваното от ТАТЯНА Г. БЕТОВА Въззивно частно гражданско дело № 20264400500522 по описа за 2026 година Производството пред Плевенския окръжен съд е образувано по повод частната жалба, подадена от А. Л. П. и С. Л. П. от гр. Плевен против ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 2088 на Плевенски районен съд от 10.05.2026г., постановено по гр.д. № 1060/2026г. по описа на съда, с което е била върната, на основание чл.129, ал.3 от ГПК, исковата молба с вх. № 8823/23.03.2026г. подадена от А. Л. П. и С. Л. П. и е прекратено образуваното въз основа на нея гр.д. № 1060/2026г. на Плевенски РС.

В частната жалба не се изтъкват ясни съображения за незаконосъобразност на определението, като се твърди че е ограничено правото на съдебна защита и достъп до правосъдие. Жалбоподателите твърдят, че нередовностите на исковата молба са били отстраними, като съдът следвало да даде реална възможност за тяхното отстраняване, респ. да съобрази представените от тях уточнения и документи.Молят въззивния съд да отмени обжалваното определение за прекратяване на делото и да постанови друго, с което да върне делото на Плевенски РС за продължаване на съдопроизводствените действия„ново произнасяне от първата инстанция“.

Въззивния съд, като съобрази изложените в частната жалба оплаквания, взе предвид доказателствата по гр.д.№ 1060/26г. на Плевенски РС, прецени изискванията на закона, намира за установено следното:Подадената 1 частна жалба е в срок и е допустима, като за основателността й съдът взе предвид следното:

Гражданско дело 1060/2026г. по описа на Плевенски РС е образувано, въз основа на искова молба подадена от А. Л. П. и С. Л. П., представляван от А. Л. П., с която е предявен според написаното в заглавната част на молбата иск по чл.439 от ГПК, като не е посочено спрямо кого се предявява иска. Посочена е ел.поща, на която да се извършва кореспонденцията с ищците. В текста на исковата молба се съдържа само твърдението, че молбата касае ч.гр.д.№ 8704 от 2018г. на Л.Т. П. и ч.гр. № 8574/12.01.2018г./поправено на 2016г./ и ч.гр.д.№ 958, но не е посочено от коя година. Искането е да се установи недължимост на вземането поради погасяването му по давност.

За да прекрати производството по гр.д.№ 6556/25г. РС-Плевен е приел, че след оставяне на исковата молба без движение и дадените указания, ищците не са реагирали и както в дадения им срок, така и след него, не са направили опит да отстранят посочените в разпореждането от 23.03.2026г. нередовности на ИМ.

Въззивният съд също счита, че исковата молба се е нуждаела от оставяне без движение, тъй като е страдала от множество нередовности.

Правилно с разпореждането от 23.03.2026г. РС е констатирал, че исковата молба не отговаря на изискванията на чл.127 от ГПК за посочване на ответник и адрес за призоваване, точно и ясно изложение на обстоятелствата, на които основава иска, с оглед задължението му да определи правната квалификация и дали е налице допустима претенция. Констатирано е, че няма данни по делото на какво основание единият ищец представлява другия, в какво качество, което е необходимо с оглед установяване на предпоставките по чл.32 от ГПК за представителство пред съд.Правилно РС е констатирал и несъответствието в твърденията на ищците, които от една страна са посочили, че искът им е по чл.439 от ГПК, което предполага наличието на образувано изпълнително дело за събиране на оспореното вземане, за което се твърди, че е погасено по давност, а от друга – сочат чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, който се отнася до прекратяване на изпълнителното производство, поради настъпила перемция, в случаите когато не са предприети действия от кредитора в продължение на две години.Вярна е и констатацията, че в подадената искова молба няма 2 изложение на фактическата обстановка по посочените дела, нито е посочен размера на задължението по всяко едно от тях, което е от значение за определяне на цената на иска и дължимата за разглеждането на делото държавна такса. Най-сетне, законосъобразно е разяснено е, че дори да не е образувано изпълнително дело за събирането на оспорените вземания, отново е необходимо ищците да обосноват правния си интерес от водене на делото.

Дадените указания са ясни : „УКАЗВА на ищците в едноседмичен срок от съобщението да посочат: на какво основание първия ищец-А. К., е представляващ и пълномощник на втория ищец, като се представи пълномощно, в какви отношения са, за да се провери дали отговорят на условията на чл.32 от ГПК, или да се подпише молбата и от двамата; да се посочи ответник и адрес за призоваване, както и точно и ясно изложение на обстоятелствата, на които основават иска си; да посочат размер на задължението, за което се иска признаване на недължимост, тъй като това е от значение за определяне на цената на иска и съответно за дължимата държавна такса; дали е образувано изпълнително дело и номер на същото.“Указано им е и че в Плевенски РС няма дело с № 958, страна по което да е Л.Т. П..

Съобщението им е връчено на 24.03.2026г. по посочения в исковата молба ел.адрес и е потвърдено получаването му от ищците/л. 12 от делото на РС/.Изрично им е указано, че може да се направи искане за предоставяне на правна помощ, като са дадени много подробни указания как да сторят това и какви са предпоставките за допускането и.Ищците са предупредени за последиците от неизпълнение на указанията. В посочения в разпореждането на Плевенски РС едноседмичен срок, те нито са подали молба за правна помощ, нито са предприели действия за отстраняване на посочените им нередовностите. Това не е сторено и с частната жалба.

Действително, както се твърди, в частната жалба нередовностите са били отстраними, но не са били отстранени от А. К. и С. П.. Нещо повече – даже не е направен опит за това. Не кореспондира с данните по делото твърдението, че на ищците не е предоставена възможност да отстранят нередовностите. Районният съд е направил много повече от обичайното за такива случаи като е разяснил и условията за получаване на правна помощ и като е събрал служебно доказателства, предварително, изисквайки за прилагане посочените в исковата молба частни граждански дела, чрез които да 3 се изяснят част от въпросите, което ищците е следвало да сторят, превеждайки в редовност молбата си. Констатирал е, че ч.гр.д.№8704/2018г. е със заявител „Топлофикация Плевен“ ЕАД и длъжник Л.Т. П. /най-вероятно баща на ищцата А. Л. П.; ч.гр.д.№ 8574/2016 г./а не за 2018г./ също е със заявител „Топлофикация Плевен“ ЕАД и длъжник Л.Т. П., по които на длъжника са дадени указания за предявяване на иск по чл.439 от ГПК и са върнати подадени възражения по чл.414 от ГПК. Установил е, че в деловодните системи на Плевенски РС няма дело с № 958, по което страна да е Л.Т. П..

При така изложеното, въззивният съд приема, че Плевенски РС е бил сезиран с нередовна искова молба, поради което не е имал задължение да я разгледа и правилно е било прекратено образуваното въз основа на нея производство по гр.д. № 1060/2026г. по описа на Плевенски РС. Това, от своя страна, обосновава извода, че частната им жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното определение - потвърдено.

Водим от горното,Окръжният съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 2088 на Плевенски районен съд от 10.05.2026г. по гр.д. № 1060/2026г. по описа на съда, с което исковата молба с вх. № 8823/23.03.2026г., подадена от А. Л. П. и С. Л. П., двамата от гр.

Плевен, е била върната и производството по делото - прекратено.

Определението не подлежи на обжалване, на основание чл.274, ал.4 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4