Определение № 88 от 08.03.2023, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 88 гр. Пловдив, 08.03.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Нестор Сп. Спасов

Членове:

Емилия Ат. Брусева

Радка Д. Чолакова като разгледа докладваното от Емилия Ат. Брусева Въззивно частно търговско дело № 20235001000137 по описа за 2023 година Производство по чл.274 и сл. от ГПК.

Постъпила е частна жалба вх. №1017/01.02.2023г. от Н. И. Ч. от **** и И. П. Ч., действащ чрез своята майка и законен представител Н. И. Ч. от ****, и двамата представлявани от адв. Д. Т. със съдебен адрес: **** против определение №16 от 12.01.2023г., постановено по търг.д. № 144/2022г. по описа на Окръжен съд – П., с което е спряно производството по търг.д.

№144/2022г. по описа на Окръжен съд – П. до приключване с влязъл в сила акт на производството по гр.д. №789/2022г. по описа на РС – П..

Молят съда да отмени обжалваното определение, с което е спряно производството и делото да се върне на първоинстанционният съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Оплакванията на жалбоподателя се основават на твърдения за неправилна преценка на съда относно преюдициалността на спора по гр.д.

№789/2022г. по описа на РС – П.. Считат, че установителният иск, заведен пред РС – П. почива на нови твърдения за извършено престъпление, без те да са релевирани пред надлежен орган с искане за започване на разследване или иницииране на наказателно производство. Намират, че липсват доказателства за извършено престъпление по чл.346 от НК, като такива не са установени и в проведеното вече разследване за причините за ПТП. Предвид предложеното 1 от ответника извънсъдебно споразумение, считат, че към настоящия момент спорен е единствено въпроса за размера на дължимото обезщетение и липсата или не на съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия. В тази връзка изразяват становище, че основанието, на което е било спряно производството, а именно наличие на преюдициален спор по гр.д.

№789/2022г. по описа на РС – П., не е налице.

Ответникът по жалбата ЗД „Б.И.“ АД – ****, редовно уведомен, не изразява становище по частната жалба.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

Жалбата е допустима. Подадена е в срок от легитимирани страни против акт, който подлежи на обжалване. Касае се за преграждащо определение по смисъла на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК.

С обжалваното определение №16 от 12.01.2023г., постановено по търг.д. № 144/2022г. по описа на Окръжен съд – П., е спряно производството по търг.д. №144/2022г. по описа на Окръжен съд – П. до приключване с влязъл в сила акт на производството по гр.д. №789/2022г. по описа на РС – П..

Съображенията на окръжния съд да спре производството по делото са свързани с наличието на преюдициален спор, доколкото той има значение за отговорността на застрахователя – предмет на разглеждане по т.д.

№144/2022г.

Към настоящия момент горните предпоставки все още са налице.

Застрахователят би могъл да се освободи от отговорност, ако успее да докаже, че пострадалите доброволно са се качили в моторното превозно средство и са знаели, че владението върху моторното превозно средство е отнето чрез кражба, грабеж или престъпление по чл. 346 от Наказателния кодекс. В този смисъл е разпоредбата на чл.493 ал.3 от КЗ. Именно тези обстоятелства са предмет на установителната претенция, заведена от застрахователя пред РС – П., по която е образувано гр.д. №789/2022г.

Предвид смъртта на пострадалите при ПТП, наказателно преследване за търсене на наказателна отговорност не би могло да се реализира. Това обаче не отнема възможността за установяване дали дадено деяние е престъпление и кой е извършителят. Естествено следва да е налице интерес от установителния иск. Той е обусловен в случая от твърдението, че 2 пострадалият при ПТП С. П. Ч. като съучастник и пътник е знаел или е могъл да знае при проявена дължима грижа, че водачът И. К. е отнел владението върху автомобила противозаконно, без съгласие на собственика с намерение да го ползва и така е извършил престъпление по чл.346 ал.1 от НК. Това обстоятелства би имало значение за възражението на застрахователя за отпадане на отговорността му съгласно по чл.493 ал.3 от КЗ.

Предвид изложеното в отговора на исковата молба оспорване изцяло на предявените искове, твърденията за противоправно поведение и на самия пострадал, възражението за съпричиняване на вредоносния резултат, както и това по чл.493 ал.3 от КЗ, не може да се приеме, че с предложеното извънсъдебно споразумение, каквото не е подписано между страните, е налице признание на основанието на предявените искове от ответника. Дали се дължи обезщетение все още е въпрос по същество на спора, разглеждането на който правилно е спряно към настоящия момент, предвид съществуващата връзка на преюдициалност между производството по т. д № 144/2022г. по описа на Окръжен съд – П. и гр.д. №789/2022г. по описа на РС – П..

По изложените съображения настоящата инстанция споделя изводите на окръжния съд, че са налице предпоставките за спиране на производството.

Налага се общият извод, че обжалваното определение е законосъобразно. Ето защо частната жалба против него следва да бъде оставена без уважение.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх. №1017/01.02.2023г. от Н. И. Ч. от **** и И. П. Ч., действащ чрез своята майка и законен представител Н. И. Ч. от ****, и двамата представлявани от адв. Д. Т. със съдебен адрес: **** против определение №16 от 12.01.2023г., постановено по търг.д. № 144/2022г. по описа на Окръжен съд – П., с което е спряно производството по търг.д. №144/2022г. по описа на Окръжен съд – П. до приключване с влязъл в сила акт на производството по гр.д. №789/2022г. по описа на РС – П., като неоснователна.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС в 3 едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4