Решение № 220 от 01.06.2026, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 220 гр. Стара Загора, 01.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VI-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Димитър Манджуров при участието на секретаря Кремена Хр. Панайотова като разгледа докладваното от Димитър Манджуров Административно наказателно дело № 20255530202825 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Наказателното производство е образувано по жалба на Г. Б. З. с ЕГН ********** против НП №25-1228-003870, издадено от началник група в ОДМВР Стара Загора, с-р „Пътна Полиция“, Стара Загора, упълномощен с Заповед №8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на МВР, с който на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 ЗДвП за нарушение на чл. 21, ал.

1 ЗДвП е наложено административно наказание "глоба" в размер на 750 лева и лишаване от право да управлява МПС за 3 месеца.

Жалбоподателят намира обжалваното наказателно постановление за незаконосъобразно и като такова иска неговата отмяна. В съдебно заседание, редовно призован, не се явява, за него се явява процесуалния му представител адв. Р., която поддържа жалбата и моли съда да постанови отмяна на атакуваното НП.

Въззиваемата страна ОД на МВР, гр. Стара Загора счита, че издаденото НП е законосъобразно, правилно и обосновано и като такова моли да бъде потвърдено.

Претендира разноски и прави възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение на жалбоподателя. В съдебно заседание, чрез юрисконсулт Р. оспорва жалбата.

Съдът след преценка на събраните доказателства и след като се съобрази със становищата на страните приема за установено следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА

На 01.05.2025 г. около 17:54 ч., по път II-66 на км.57+100 в посока запад, след отбивката за автокъща "Авто-Лукс" жалбоподателя З. управлявал собственият си л. а. *****, със скорост 103 км/ч при разрешена максимална скорост за населено място 50 км/ч с превишение на разрешената скорост 53 км/ч, с отчетен километров толеранс от -3 % в полза на водача. Скоростта е фиксирана и заснета със СПУКС ARH CAM S1 120сса6, клип №0365282 с точен час, дата и GPS-координати.

1

При така установените факти, на 16.06.2025 г. бил съставен АУАН № АД661753/ 253870/ от свидетеля М. Г. Я. – на длъжност младши инспектор, при С-р ПП - ОДМВР Стара Загора за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП в присъствие на нарушителя и на един свидетел, което се установява от положените от тях подписи. Жалбоподателят не изложил писмени възражения срещу акта. Такива не са подадени и в срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН.

Жалбоподателят е попълнил Декларация по чл. 188 ЗДвП, в която заявява, че на процесната дата 01.05.2025г. той лично е управлявал собствения си автомобил с рег. № *****.

При пълна идентичност на описаното нарушение и неговата правна квалификация на 02.09.2025г. било издадено атакуваното наказателно постановление от началник група ОДМВР Стара Загора, С-Р ПЪТНА ПОЛИЦИЯ, с което на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 383,47 евро/750 лева. Върху Наказателното постановление е отбелязано, че то е връчено на жалбоподателя на 16.09.2025 г.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото писмени доказателства, които съдът кредитира изцяло, тъй като същите са непротиворечиви в своята цялост и изясняват фактическата обстановка по начина, възприета от съда.

От приложената по делото снимка клип № 0365282, заснета на 01.05.2025 г. със СПУКС ARH CAM S1 120сса6 е видно, че на 01.05.2025 г. в 17:54 ч., лек автомобил с ДК № ***** е без да е посочена скоростта на движението му, при ограничение: 50 км/час.

Посочени са GPS координати NL:42.434400⁰ и 25.694400⁰.

Във връзка със собствеността на заснетия лек автомобил е представена справка от Централна база КАТ, от която се установява, че собственик на лек автомобил „Опел Астра“, с рег. № ***** е Г. Б. З..

Относно техническата изправност на АТСС са представени: удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126/07.09.2017 г., протокол от проверка № 015СГ-ИСИС/25.02.2025 г.

Относно местоположението на АТСС е представена схема на хоризонтална и вертикална сигнализация на път II-66 при км. 57+100, като с писмо вх. № 1483/19.01.2026г. е представен снимков материал за разположението на техническото средство.

За позиционирането на системата за контрол на скоростта е представен протокол рег.

№ 3183/02.05.2025 г., съставен съгласно изискванията на чл. 10, ал. 3 от Наредба № 8121з532 от 12.05.2015 г.

Във връзка с компетентността на длъжностните лица от МВР за издаване на АУАН, НП, за използване на технически средства и измервания за контрол и налагане на глоби е предоставена заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи.

Приетата от съда фактическа обстановка по делото се установява от показанията на свидетелите М. Г. Я. /актосъставител/ и Е. З. Х. /свидетел по акта/, като и от събраните по делото писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал, които съдът кредитира, тъй като същите са непротиворечиви в своята цялост и изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда. Съдът не кредитира показанията на свидетелите в 2 частта, в която се излагат твърдения за установено превишаване на скоростта от процесния автомобил, тъй като същите са в противоречие с писмените доказателства по делото, в частност с приложената снимка №0365282, от която не може да се установи скоростта на движение на автомобила.

Не се налага събирането на други доказателства, извън наличните, въз основа на които съдът изгради своите изводи.

ОТ ПРАВНА СТРАНА

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност и служебно провери изцяло законосъобразността на обжалваното наказателно постановление, взе предвид становищата и доводите на страните съдът приема за установено следното:

Жалбата е редовна и допустима, подадена е в срок от надлежна страна.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

След внимателен анализ на събраните писмени доказателства по делото съдът установи, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до накърняване правото на защита на санкционираното лице.

Съдът, предвид вмененото му от закона задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание намира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи и в сроковете по чл. 34 ЗАНН.

Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП на водача е забранено да управлява пътно превозно средство над предвидените в разпоредбата стойности на скоростта в km/h. А съгласно чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП, за превишаване над 50 km/h, наказва се с глоба 700 лв. и три месеца лишаване от право да управлява моторно превозно средство, като за всеки следващи 5 km/h превишаване над 50 km/h глобата се увеличава с 50 лв.

В конкретния случай по делото е безспорно установено, че лекият автомобил, управляван от жалбоподателя, е негова собственост и е безспорно, че той го е управлявал на процесната дата. От представените доказателства е установено по категоричен начин и местоположението на твърдяното нарушение, както и наличието на пътен знак Д-11, който предвижда ограничение на скоростта от 50 км/ч.

За да е налице административно нарушение по чл. 21, ал. 1 от Закона за движението по пътищата, е необходимо да бъдат установени както обективните, така и субективните му признаци. В конкретния случай наказващият орган не е доказал по безспорен начин обективната страна на деянието, а именно превишението на скоростта от страна на жалбоподателя.

Няма нарушение при определянето на административноотговорното лице във връзка с установената собственост на МПС. Но при вече установеното относно измерената в момента на заснемането скорост на движение на процесния автомобил и липсата на такива данни в приложеното изображение, последното се явява от съществено значение за преценката налице ли е превишение на скоростта и наличието на нарушение.

По делото липсват каквито и да било доказателства, от които да се установява, че 3 жалбоподателят е управлявал автомобила с посочената в атакуваното НП скорост. Още повече, че в настоящото производство неколкократно е предоставяна възможност на АНО да представи видеоклип на нарушението на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Отсъствието на скоростта за движение създава съмнение и в изправността на устройството, макар същото да е преминало текуща проверка видно от Протокол от проверка № 015-СГ-ИСИС/25.02.2025г.

Тежестта на доказване лежи върху наказващия орган, който следва да установи всички елементи от състава на нарушението.

В случая липсват доказателства за извършеното нарушение - по никакъв начин не е доказано че МПС, при управлението на което е допуснато санкционираното нарушение, е било управлявано с посочената скорост от 103 км/ ч на датата и на мястото, посочени в НП.

Санкциониращият орган е имал задължението да установи и докаже по несъмнен и безспорен начин не само обективните, но и субективните признаци на административно наказателния състав по чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП, в частност да се установи преминаването през процесния участък с посочената в обжалвания акт скорост. В случая това не е сторено.

Отделно от това, по аргумент от разпоредбите на чл. 52, ал. 4 и чл. 53, ал. 1 от ЗАНН, наказващият орган има задължението да провери съставения АУАН с оглед неговата законосъобразност и обоснованост и да прецени събраните доказателства, като издаде НП само ако е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина.

Така при липсващите данни за скоростта на движение на процесния автомобил в момента на заснемането не може да се приеме, че вмененото на жалбоподателя административно нарушение е безспорно установено и доказано.

По изложените съображения обжалваното НП се явява незаконосъобразно и недоказано и като такова, следва да бъде отменено.

ПО РАЗНОСКИТЕ

От страна на процесуалния представител на жалбоподателя към съда се отправя искане в полза на доверителя му да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева, за което представя Договор за правна защита и съдействие. Предвид ниската правна и фактическа сложност на делото и с оглед направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение от ст. юриск. Р., следва да се присъди законоустановеното минимално възнаграждение в размер на 400 лева, равностойни на 204,51 евро.

Водим от горните мотиви, съдът на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 ЗАНН РЕШИ:

ОТМЕНЯ НП №25-1228-003870, издадено от началник група в ОДМВР Стара Загора, с-р „Пътна Полиция“, Стара Загора, с който на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от Закона за движението по пътищата на Г. Б. З. с ЕГН ********** е наложено административно наказание – „глоба” в размер на 750 лева и лишаване от право да управлява МПС за 3 месеца за извършено нарушение по чл. 21, ал.1 от Закона за движението по пътищата, като незаконосъобразно.

4

ОСЪЖДА ОД на МВР - Стара Загора да заплати на Г. Б. З. с ЕГН **********, сумата в размер на 204,51 /двеста и четири евро и петдесет и един евроцента/ евро, представляваща адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд - Стара Загора в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________ 5