Решение № 5358 от 11.12.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5358 гр. София, 11.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 97 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА Б. НИКОЛОВА при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА К. ЗЛАТЕВА като разгледа докладваното от ХРИСТИНА Б. НИКОЛОВА

Административно наказателно дело № 20241110209418 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.58д и следващите от ЗАНН .

Образувано е по жалба на „РОНИН - 2009“ ООД против електронен фиш (ЕФ) № 8506173727, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ), с който на дружеството на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, вр. с чл. 179, ал. 3б от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на 2500 лв. за извършено нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП.

В жалбата се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания електронен фиш. Жалбоподателят твърди, че процесното ППС е било оборудвано с бордово устройство, като отчитането и заплащането на дължимата пътна такса се извършва в края на месеца. Посочва, че описанието на нарушението е непълно и неясно, като по този начин е била препятствана възможността на жалбоподателя, след като се запознае с всички относими факти, да направи информиран избор дали да упражни правото си по чл. 189е, ал. 5 от ЗДвП, което би довело до отпадане на административнонаказателната му отговорност. Навежда се твърдение за липса на доказателства, от които да бъде направен обоснован извод, че се касае за умишлено неправилно деклариране от страна на дружеството, тъй като същото е имало договор с 1 доставчик на услуги за електронно отчитане на пътни такси. Посочва, че съответната пътна такса е била заплатена. Жалбоподателят сочи и липса на доказателства, от които да се установи годността на контролното устройство, с което е установено нарушението. Оспорва се и размера на наложената имуществена санкция, като се цитира практика на СЕС, съгласно която предвиденото изискване за пропорционалност не допуска такава система от наказания, която предвижда налагането на фиксирана глоба за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им. В тази връзка се твърди, че АНО е следвало да се съобрази с изискванията на Директива 1999/62/ЕО и да приложи принципа за пропорционалност, като осъществи преценка за наличието на маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Моли обжалвания ЕФ да бъде отменен.

В съдебното заседание, жалбоподателят, чрез процесуалния си представител адв. К., поддържа жалбата по изложените в нея съображения, като релевира аргументи за липсата на достатъчно доказателства за извършването на административното нарушение. Моли ЕФ да бъде отменен.

Претендира разноски.

Въззиваемата страна, редовно уведомена, се представлява от юрк.

Касова. В хода на съдебните прения моли съда да остави жалбата без уважение като неоснователна и недоказана и да потвърди електронния фиш като правилен, законосъобразен и обоснован. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата се явява процесуално допустима, доколкото е подадена в предвидения в чл.59, ал.2 ЗАНН срок, от легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване.

От фактическа страна се установява следното:

На 08.03.2023 г. в 10:06 ч., товарен автомобил „****“ с рег. № ***, собственост на „РОНИН - 2009“ ООД, с технически допустима максимална маса 25000 кг, брой оси 3 /две/, екологична категория ЕПС, в състав с ремарке, с общ брой оси 5, обща технически допустима максимална маса на състава 40000 кг, се движел на територията на Столична община, по път А-6 км 2

60+705, с посока намаляващ километър. Пътят бил включен в обхвата на платената пътна мрежа. На 08.03.2023 г. в 10:03 ч. била платена пътна такса за посоченото пътно превозно средство в размер на 0,65 лв. Движението на ППС по посочения сегмент от платената пътна мрежа било установено с техническо устройство № 10192, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, което се намирало на път А-6, км 60+705. Видно от становище от отдел „Управление на информационна система и инфраструктура“,

НТУ, административнонаказващият орган приел, че за посоченото ППС частично не е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал.1, т. 2 от ЗП, тъй като за посоченото ППС има тол декларация за преминаването, но платената категория е по-малка от измерената.

За установеното нарушение бил издаден процесният електронен фиш № 8506173727 за нарушение на разпоредбата на чл. 102, ал. 2 ЗДвП, съобразно утвърден образец на електронен фиш, по силата на който на основание чл.

187, ал. 2, т. 3 вр. чл. 179, ал. 3б ЗДвП на дружеството-собственик на ППС била наложена имуществена санкция в размер на 2 500 /две хиляди и петстотин/ лв. ЕФ бил издаден на 30.01.2024 г. и връчен на 07.03.2024 г.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа извлечение от Електронната система на НТУ за историята на обработка за генериране на електронен фиш № 8506173727, снимков материал към електронен фиш № 8506173727, доклад от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП, известие за доставяне, становище от отдел „Управление на информационна система и инфраструктура“ - НТУ, протокол за установяване годността за приемане на изграждането, доставката и монтажа на нова стационарна контролна точка № 10192, географска карта с очертан маршрут на движение и отбелязване разположението на стационарна контролна точка (камера) № 10192, доклад от директора на Областното пътно управление – София,ведно с приложения, справка от „Интелигентни трафик системи“ АД, справка за собственост от СДВР, инструкции за експлоатация на бордово устройство, извлечение от бордовото устройство.

Съдът прие гореизложеното за установено с оглед разпоредбата на чл.167а, ал. 3 ЗДвП, съгласно която електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата създава доклади за всяко 3 установено нарушение по чл. 179, ал. 3 - 3в ЗДвП, към които автоматично се прилагат статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения - видеозаписи. Докладите, заедно с приложените към тях статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения - видеозаписи, представляват доказателства за отразените в тях обстоятелства относно пътното превозно средство, неговата табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, и местонахождението на техническото средство - част от системата. Поради това съдът кредитира приложения доклад и снимков материал, снет от електронната система, предвид което намира за изяснено безспорно посредством тях, че на посоченото време и място процесното ППС се движело по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа.

Видно от представената справка от „Интелигентни трафик системи“ АД и приложените към нея справки за тол история за платени пътни такси и предадени GNSS позиции от бордовото устройство на 08.03.2023 г., за тол сегмента, в който се намира стационарната контролна точка, чрез която е установено нарушението, е заплатена пътна такса в размер на 0,65 лв. в 10.03 ч. Към този момент обаче в бордовото устройство е било отразено, че ППС е с 3 оси и 0 оси на ремарке, а от снимковия материал към ЕФ се установява, че товарният автомобил е бил с прикачено ремарке с две оси, което обстоятелство е въведено в бордовото устройство едва в 11.25 ч. С оглед на несъответните на действителното фактическо положение данни за ППС, то не е била заплатена пътна такса за процесния участък в размер, съответен на категорията на превозното средство.

Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Административнонаказателната отговорност на дружеството – жалбоподател е ангажирана с издаването на ЕФ по реда на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП за нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП вр. чл. 179, ал. 3б, извършено в качеството му на собственик на ППС, като му е наложена предвидената в чл.

187а, ал. 2, т. 3 от ЗДвП санкция за юридически лица.

Електронният фиш е издаден на основание чл.189ж, ал.1 ЗДвП, които предвижда част от нарушенията, свързани със заплащане на пътни такси, да се 4 санкционират чрез съответно диференцираната процедура. Същевременно разпоредбата предвижда, че за нарушение по чл. 179, ал. 3 ЗДвП, установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3 ЗДвП, може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни за: мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на пътното превозно средство, собственика или вписания ползвател, описание на нарушението, нарушените разпоредби, възможността за заплащане на таксата по чл. 10, ал. 2 ЗП, размера на глобата, срока и начините за доброволното и заплащане, като атакуваният ЕФ съдържа всички предвидени реквизити. Образецът на електронния фиш се утвърждава от Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“.

Съдът намира, че е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила при издаване на процесния електронен фиш, доколкото в разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП не е предвидена възможност да се издава такъв при констатиране на нарушение по чл. 179, ал. 3б ЗДвП. Видно от нормата на чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП електронен фиш може да се издава единствено в хипотезата на установено административно нарушение по чл.

179, ал. 3 ЗДвП, но не и при такова по чл. 179, ал. 3б ЗДвП. Законодателят ясно и категорично е предвидил с един и същи закон, че установяването на конкретно нарушение става чрез съставяне на АУАН, а за друго, също така конкретно посочено нарушение може да се състави ЕФ. При това положение е недопустимо да се допълва съдържанието на законова разпоредба, предвиждаща административнонаказателна отговорност с аргументи от съдържанието на норми, уреждащи правомощията на държавни органи. Не може да обоснове съставянето на електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3б и препратката за влизане в сила на електронните фишове, съдържаща се в чл. 189ж, ал. 7 от ЗДвП, след като в ал. 1 на нормата не е предвидена възможност за съставяне на електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3б ЗДвП. След като цели административнонаказателна репресия, законодателят следва да бъде ясен, конкретен и точен при създаването на правните норми.

Следва да се посочи, че съгласно разпоредбата на чл. 46, ал. 3 ЗНА е недопустимо административнонаказателна отговорност да се прилага по аналогия, а именно чрез приложение на разпоредби от ЗДвП, касаещи подобни 5 случаи. Посочените в чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП доклади за всяко установено нарушение по чл. 179, ал. 3 – 3в, не означава, че съществува възможност за издаването на електронен фиш за това нарушение при липса на изрична норма за това. С оглед на това в случая незаконосъобразно е издаден електронен фиш за така извършеното нарушение, като вместо това, на основание чл. 189е, ал. 1 ЗДвП е следвало да се състави АУАН и издаде НП.

Освен това налице е и допуснато процесуално нарушение, свързано с описанието на нарушението. Същото съгласно текста на ЕФ, се е изразило в това, че частично не е заплатена дължимата пътна такса по чл.10, ал.1, т.2 ЗП, доколкото процесният товарен автомобил има валидна тол декларация за преминаването, като таксата по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП е частично заплатена, тъй като платената категория е по-малка от измерената, без обаче да се посочи дължимият, но незаплатен размер на пътната такса, нито дори тол сегмента, за който тя се дължи, неговата начална и крайна точка или дължина, както и за която и да е от другите характеристики на пътя, заложени като критерии за определяне на дължимата пътна такса в посочената по-горе разпоредба на ЗП.