Решение № 12674 от 30.06.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12674 гр. София, 30.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ при участието на секретаря Диана Г. Димитрова като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Гражданско дело № 20241110161790 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 235 ГПК.

Делото е образувано по искова молба на М. А. Татеосеян срещу „Изи асет мениджмънт“АД и „Файненшъл България“ ЕООД, с която са предявени претенции за признаване за установено по отношение на ответниците, че страните по делото (и по съответните договори) не са обвързани съответно от сключения между ищцата и първия ответник Договор за паричен заем № 4030299/14.01.2021 г. поради неговата нищожност поради противоречие със закона – липса на реквизити и неправилно посочване на годишен процент на разходите („ГПР“), и сключения между ищцата и втория ответник Договор за предоставяне на гаранция № 4030299/14.01.2021 г., който обезпечава предходния договор, поради неговата нищожност поради противоречие със закона или липса на основание, евентуално – за обявяване за нищожни само на клаузите на чл. 4 и чл. 2, т. 8 от първия договор, и на чл. 3, ал. 1 от втория поради противоречие със закона – неравноправност.

В исковата молба се твърди, че ищцата е сключила с първия ответник Договор за паричен заем № 4030299/14.01.2021 г., с който на ищцата били отпуснати 1500 лева потребителски кредит, при условие да ги върне на вноски, с общ размер на вноските 1280 лева, последната с падеж на 16.07.2021 г., като заплати и възнаградителна лихва от 35 % годишно, като в договора е посочен ГПР от 41,21 %. В чл. 4 от договора се изисквало ищцата да предостави до три дена от сключването на договора обезпечение чрез намерени от ищцата поръчители или учредена банкова гаранция, а ако не бъдат намерени такива, то първият ответник сам щял да си посочи друго дружество – гарант, което да обезпечи договора. В същия ден поради задължение по третата алтернатива ищцата сключил с втория ответник другия оспорен договор – Договор за предоставяне на гаранция № 1

4030299/14.01.2021 г., с който последният се съгласил да поръчителства на ищцата по договора с първия ответник възмездно, като за това ищцата му заплати 681,85 лева възнаграждение на вноски, платими с тези на кредита, като парите се заплащат на първия ответник. Излагат се доводи, че поради връзката между двата договора това възнаграждение е следвало да се включи в ГПР по договора за кредит, което не е направено, поради което същият е нищожен, включително и поради това, че за да се сключи договорът е използвана заблуждаваща търговска практика, а също така и защото не са посочени компонентите, от които е изчислен ГПР. Нищожен бил и договорът за поръчителство, тъй като с него основният кредитор целял да заобиколи задълженията си за предварителна проверка на кредитоспособността на ищцата, като обезпечението всъщност покривало разходи по кредита и целяло да ги увеличи, а също така договорът бил нищожен като обезпечаващ нищожна сделка. Претендира разноски.

В законоустановения срок е подаден отговор от ответника „Изи асет мениджмънт“АД, с който предявените срещу него искове се оспорват като недопустими и неоснователни. Искът не бил допустим, защото ищцата била платила всички искания от нея по договора суми. Поддържа се, че правилата за неравноправните клаузи се прилагали по специален начин към кредитните договори, като това изключвало основателност на иска, а тъй като законът изрично предвиждал хипотези на последици от неправилно посочване на ГПР, не можело само на това основание целият договор за кредит да се обявява за нищожен. В договора били посочени лихвен процент и ГПР и те отразявали първоначалните му условия, като сключването на допълнителен договор от ищцата не можело да означава, че разходите по този договор се включват в ГПР. Те не били известни към момента на сключване на договора, затова не се включвали в ГПР. Потребителят бил запознат с всичките си задължения и не бил подведен. Обезпечението на вземането по договора било необходимо с оглед на поетия от ответника риск и не можело да се смята за недействително.

По иска за връщане на даденото без основание се оспорва дружеството да е получило от ищцата 184 лева, тъй като част от парите са отишли към втория ответник за неговото възнаграждение. Иска отхвърляне на исковете.

Претендира разноски и възразява за прекомерност на тези на ищцата.

В законоустановения срок е подаден отговор от ответника „Файненшъл България“ ЕООД, с който предявеният иск се оспорва като недопустим, евентуално – като неоснователен. В случая ищцата бил платила цялото възнаграждение на втория ответник, поради което нямал интерес да води установителен иск, а можело да води само осъдителен такъв за връщане на платеното, а и освен това била налице злоупотреба с права. По същество искът бил неоснователен, защото ищцата сама се била съгласил да сключи договора, с който вторият ответник да стане поръчител по договора с първия, като за това да получи пари. Законът за потребителски кредит не се прилагал, тъй като не бил относим към договори за платено поръчителство. Договорът имал ясна цел и обезпечавал задължение по действителен договор за кредит, като страните били договори възнаграждението индивидуално и ищцата се съгласил с това. Ищцата не бил подведена и знаела за какво се задължава.

2

Иска се прекратяване на спора по исковете срещу втория ответник, евентуално – отхвърлянето им. Претендират се разноски. Оспорва се ищцата да има право да ползва безплатна адвокатска помощ и се прави възражение за прекомерност на хонорара на адвоката .

В съдебното заседание страните не изпращат представител. С писмени молби поддържат становищата от исковата молба и отговорите, претендират разноски.

Като разгледа доказателствата по делото с оглед твърденията и възраженията на страните съдът намира за установена следната фактическа обстановка:

Съгласно представен на лист 8 и неоспорен от страните Договор за паричен заем № 4030299/14.01.2021 г. на последната дата първият ответник се е задължил да отпусне на ищцата потребителски кредит в размер на 1500 лева, който да бъде върнат на 13 двуседмични равни вноски до 16.07.2021 г., като ищцата да плати и лихва в размер на 35 % годишно. „Общата“ сума за плащане била 1645,15 лева. Посочен е годишен процент на разходите (ГПР) в размер на 41,21 %. Съгласно чл. 4 от договора в срок от 3 дена от получаване на заема, който според чл. 3 служи за рефинансиране на ищцата, последната следва да обезпечи кредита или с представяне на банкова гаранция, или като осигури двама поръчители с доход над 1000 лева месечно, които нямат други заеми, или се съгласи да сключи договор с одобрено от първия ответник дружество, което да поръчителства.

Съгласно представен на лист 14 и неоспорен от страните Договор за паричен заем № 4030299/14.01.2021 г. на последната дата вторият ответник се съгласил да поръчителства на ищцата по задължението от предходния абзац към първия ответник, като обаче за тази „услуга“ ищцата му заплати съгласно чл. 3 от договора 681,85 лева, които се плащат директно на първия ответник с всяка вноска по кредита (като допълнение към нея). Общият дълг става 2327 лева.

Съгласно отделеното за служебно от съда при насрочване на делото, при проверка по чл. 23, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ е установено, че вторият ответник е дъщерно дружество на първия.

Въз основа на така установените факти съдът намира следното от правна страна:

Предявени са обективно съединени при условия на кумулативност установителни искове за недействителност на договори:

1. отрицателен искове за установяване на недействителност на договорите за кредит поради противоречие със закона – липса на реквизити – посочване на правилен ГПР и лихвен процент – с правна квалификация чл.

124, ал. 1, предл. трето ГПК във връзка с чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД; чл. 22, ал. 1 ЗПКр; чл. 11, ал. 1, т. 9 и 10 ЗПКр, и евентуална неравноправност поради сключване на договора чрез използване на нелоялна търговска практика – във връзка с чл. 143, ал. 1 ЗЗП;

2. кумулативно съединен отрицателен установителен иск срещу втория 3 ответник за нищожност на договора за поръчителство поради липса на основание или противоречие със закона с правна квалификация чл. 124, ал. 1, предл. трето ГПК във връзка с чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД; чл. 26, ал. 2, предл. второ ЗЗД; чл. 22, ал. 1 ЗПКр; чл. 11, ал. 1, т. 9 и 10 ЗПКр, и чл. 26, ал. 2, предл. четвърто ЗЗД.

Първият иск се уважава, ако съдът установи, че страните са сключили договор за кредит, в който не са посочени лихвен процент и ГПР, или ГПР е неправилно посочен, или лихвата е изчислена неправомерно висока, или поради заблуждение относно действителния ГПР договорът е сключен по този начин.

Исковете срещу втория ответник ще се уважат по отношение на целия договор при уважаване на първия отрицателен установителен иск, или ако се установи, че договорът е сключен с цел да увеличи възнаграждението по договора за кредит, без реално да го обезпечава.

При преценка на действителността на договорите, настоящият съдебен състав е длъжен да направи първо проверка на клаузите относно годишния процент на разходите (ГПР), като намира, че следва да се занимае първо с въпроса дали липсата на правилно посочване на ГПР в договора за кредит е основание за нищожността му. ГПР не е величина, която страните са напълно свободни да определят, а същият е императивно установен в приложение към ЗПКр, който в тази си част транспонира Директива 2008/48/ЕО за потребителските кредити, като начинът на определянето му е изцяло определен в Директивата и не се допуска никакво отклонение от хармонизираните правила в нея – вж. така и практиката на Съда на Европейския съюз – напр. т. 55 – 56 от Решение от 09.11.2016 г. по дело C42/15 Home Credit Slovakia a.s.

Съгласно принципните положения в практиката на СЕС за изчисляване на ГПР – т. 84 – 88 от Решение от 21.04.2016 г. по дело C-377/14 Radlinger и Radlingerová, същият отразява разпределеното по години глобално съотношение между две величини – „общият размер на кредита“, дефиниран в българското право от § 1, т. 3 ЗПКр като предоставената на потребителя (т.е. изхарчена в негова полза и по негово желание) парична сума, и „общия разход по кредита за потребителя“, който съгласно § 1, т. 1 ЗПКр представлява сбор от всичко онова, което потребителят следва да плати, за да получи финансирането по кредита и изправно да го върне. Указано е в посоченото решение на СЕС, че посочването на един разход по кредита (нещо, което потребителят не получава, а плаща) като част от общия размер винаги води до изкривяване на ГПР, тъй като общият размер е стойност в знаменателя на формулата, по която се определя ГПР, а общите разходи са част от числителя.

От друга страна СЕС последователно поддържа в практиката си – вж. т.

90 от цитираното решение по дело C-377/14 Radlinger и Radlingerová, както и т. 51 от Решение от 21.03.2024 г. по дело C-714/22 Профи кредит България и цитираните там други решения, че правилното посочване на ГПР в договора за кредит е от съществено значение за сравняването на пазарните оферти и за възможността на потребителите да вземат информирано решение относно 4 различните оферти за кредитиране на пазара. Поради това в т. 55 от решението по дело C-7 1 4 /2 2 Профи кредит България изрично е посочено, че неправилното посочване на ГПР в договора задължително трябва да се приравнява на липса на посочване на такъв със съответните последици, които националното право предвижда, които могат да бъдат и отпадане на правата на кредитора да поиска по договора нещо друго, освен това, което потребителят е получил по него („общият размер“ на кредита според понятието по-горе).

Съгласно т. 6 от Решение от 13.03.2025 г. по дело C-337/23 АПС бета България и Агенция за контрол на просрочени задължения двата договора са така неразривно свързани, че за целите на оценка на общия разход по тях се вземат предвид за единна сделка.

С оглед на изложеното неправилното изключване от разходите по кредита на елементи, които съгласно § 1, т. 1 ЗПКр представляват такива, винаги и всякога води до определяне на неправилен размер на ГПР, а оттам – и до нищожност на договора съгласно чл. 22 ЗПКр във връзка с чл. 11, ал. 1, т.