Решение № 224 от 23.07.2022, Районен съд - Несебър

РЕШЕНИЕ

№ 224 гр. гр.Несебър, 23.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, V-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мария М. Берберова Георгиева при участието на секретаря М.Д.Ш. като разгледа докладваното от Мария М. Берберова Георгиева Гражданско дело № 20212150101418 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано по повод искова молба на "В.и К." ЕАД с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление – гр. Б., ул. „Г.В.В.", №*, представлявано от Изпълнителния директор Г.Й.Т., подадена чрез процесуалния им представител - гл.юрк.Д.З. против М. П., роден на **********г., гражданин на У. и О.Я., родена на **********г., гражданка на У., двамата с адрес в Р.Б.: гр. Несебър, КК С.б., апартаментен хотел „Р.М.“, сграда „М.“, ет.*, ап.***.

В исковата молба се твърди, че ответниците са клиенти на „В.и К.” ЕАД и страна по валидно възникнало облигационно правоотношение с предмет предоставяне на ВиК услуги по отношение водоснабдяван обект апартамент, находящ се в сграда в режим на етажна собственост с адрес гр. Несебър, КК С.б., апартаментен хотел „Р.М.“, сграда „М.“, ет.*, ап.***, със заведена партида в базата данни с аб.№ ****. Твърди се, че в съответствие с разпоредбите на Наредба № 4 от 2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителни и канализационни системи, ответниците притежават качеството „потребители“ във възникналото облигационно отношение, като собственик на водоснабдявания обект от момента на придобиването му. Излага се, че съгласно разпоредбата на чл. 8 от Наредба № 4, предоставянето на услугите на ВиК се извършвало по силата на Общи условия за предоставяне на ВиК услуги от ВиК оператор, одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране, които са публично известни и публикуни на интернет-страницата на водния оператор. Сочи се, че в съответствие с клаузата на чл. 23, ал. 4, изр. трето от Общите условия и разпоредбата на чл. 32, ал. 4, предл. второ от Наредба № 4 за процесния период отчитането на водомера на абоната се е осъществявало по електронен път, посредством използването на мобилно устройство.

1

Излага се, че при осъществяване на електронно отчитане инкасаторът сканира баркод, който е поставен в близост до самия водомер. Сочи се, че съществува и възможност за „самоотчет“, когато клиента сам предоставя на ВиК оператора данните по водомерните си устройства. Навежда се, че съгласно чл. 23, ал. 1, т. 3 от Общите условия за обекти, имащи сезонен характер било допустимо същите да бъдат отчитани от ВиК оператора два пъти годишно. Твърди се, че след всяко отчитане по електронен път в законоустановен срок се издавали данъчни фактури, в чиито риквизити фигурирали отчетните води, количества, отчетния период, за който всяка фактура се издава, както и единичните цени на всяка от предоставените от ВиК оператора услуги – вода, канал и пречистване. Сочи се, че ответниците е следвало да заплатят задълженията по издадените фактури в 30-дневен срок от датата на издаване на всяка от тях съгласно чл. 33, ал. 2 от Общите условия. Излага се, че съгласно чл. 44 от Общите условия потребителят дължал на ВиК оператора и обезщетение в размер на законната лихва, считано от първия ден на настъпване на падежа до деня на постъпване на дължимата сума по сметка на ВиК оператора. Твърди се, че били издадени фактура № ********** от 25.10.2018г. на стойност 10,96 лв., фактура № 0038984265 от 25.09.2019г. на стойност 90,68 лв., фактура № 0040251551 от 25.06.2020г. на стойност 12,88 лв., фактура № 0040690379 от 25.09.2020г. на стойност 101,06 лв. и фактура № 0041927560 от 25.06.2021г. на стойност 2,76 лв., сумите по които не са били заплатени в 30-дневен срок, считано от датата на издаване на всяка една от тях. Излага се, че върху тези суми ответника дължи и обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху стойността на издадените фактури от момента на падежа до датата на предявяване на исковата претенция в общ размер на 33,32 лв., считано от 25.11.2018г. до датата на подаване на исковата молба 27.10.2021г., както и лихвата от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.

Гореизложеното е мотивирало ищеца да поиска от съда да постанови решение, с което да осъди М. П. и О.Я., да заплатят на „ВиК” ЕАД, сумата общо в размер на 218,34 лева, платима в условията на разделност по 1/2 за всеки един от ответниците поотделно, равняваща се на сумата от по 109,17 лева, представляващо дължими главници по издадени фактури от периода от 25.10.2018г.-25.06.2021г., с отчетен период по фактури 15.11.2017г.27.05.2021г., сумата общо в размер на 33,32 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане върху главниците, дължимо за периода от 25.06.2018г. до датата на подаване на исковата молба, по 1/2 за всеки един от ответниците поотделно, равняваща се на сумата от по 16,66 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 27.10.2021г. до окончателното изплащане на задължението. Представят писмени доказателства. Претендират присъждането на заплатените по делото разноски.

Предявени са искове с правно основание чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

В срока по чл.131 от ГПК, по делото е постъпил писмен отговор от назначения на ответниците особен представител - адв.К.К. от АК-Б., с който се оспорват предявените искове, както по основание, така и по размер. Оспорват се твърденията на ищеца, че са спазени изискванията на чл.32, ал.4 от Наредба № 4 за правилното отчитане на измереното 2 количество изразходвана вода от водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтираните водомери. В тази връзка се оспорват представените от ищеца справки извлечения от показания на водомера на ответниците и на централния водомер.

За ищцовото дружество в съдебно заседание представител не се явява. Депозират молба, с която молят делото да се гледа в тяхно отсъствие. Заявяват, че поддържат исковата молба и приложените към нея писмени доказателства. Представят нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот в подкрепа на твърдението, че ответниците са собственици на водоснабдения имот. Представят приложимите за периода Общи условия.

Сочат, че имотът е отчитан по физически реално снети отчети. Молят съдът да уважи претенциите им и да им присъди сторените по делото разноски.

Назначеният на ответниците особен представител поддържа отговора на исковата молба. Оттегля възражението си, че ищцовото дружество не е доказало, че претендираните суми са изчислени на база на показания, снети от водомер, който отговаря на съответните технически изисквания за отчитане на преминали през него количества вода. Оттегля и твърдението си, че не е представено доказателство за начина, по който използваното електронно устройство за дистанционно отчитане извършва дистанционна проверка на показанията на подотчетните водомери. Независимо от това моли исковете да бъдат отхвърлени, като неоснователни и недоказани.

Съдът намира, че депозираната искова молба е процесуално допустима - подадена е от лице с правен интерес, пред надлежния орган и съдържа изискуемите по закон реквизити.

Несебърският районен съд, като взе предвид исканията на страните, събрания по делото доказателствен материал и като съобрази закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Дружеството – ищец следва да докаже наличието на валидно възникнало облигационно отношение с ответниците, т.е. да установи вземането си на претендираното договорно основание и в претендирания размер, както и изправността си – че през процесния период е извършвал в договореното качество и срок услуги по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода за процесния обект, представляващ - Апартамент, находящ се в на адрес: гр. Несебър, КК С.б., апартаментен хотел „Р.М.“, сграда „М.“, ет.*, ап.***. На следващо място следва да докаже, че през процесният период ответниците са имали качеството потребители по смисъла на Общите условия, тъй като са били собственици на имота и партидата към ищцовото дружество се е водила на тяхно име. При установяване на горните обстоятелства в тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга. Тежестта на доказване е указана на страните с Определение № 215 от 18.02.2022г.

/л.56-57 вкл./.

Безспорно е обстоятелството, че ищецът е „ВиК оператор“ по смисъла на чл.198 „о“, ал.1 от Закона за водите и като такъв предоставя ВиК услуги срещу заплащане на територията на гр.Несебър, общ.Несебър, обл.Б..

Съгласно чл.3 от Наредба № 4/14.09.2004г. потребители на ВиК услуги са собствениците или притежателите на вещно право на строеж или право на ползване на 3 водоснабдени имоти. За да възникне задължението за заплащане на „ВиК“ услуги, за който и да е субект, то той на първо място следва да има качеството на „потребител“ на тези услуги.

В подкрепа на това на обстоятелството, че ответниците са собственици на водоснабдения имот, находящ се в гр. Несебър, КК С.б., апартаментен хотел „Р.М.“, сграда „М.“, ет.*, ап.*** е представения по делото нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 165, том VI, рег. № 9159, дело № 1149 от 2015г. на Нотариус с рег.№ 600 на НК, с район на действие – РС-Несебър /л. 82-83 вкл./, както и справка от Службата по вписвания /л. 11-12 вкл./. Като собственици същите притежават качеството потребители на ВиК услуги.

С оглед изложеното, съдът приема, че през процесния период между страните е съществувало валидно облигационно правоотношение, чийто източник е договор при общи условия за получаване на ВиК услуги, по силата на чл.8, ал.1 от Наредба № 4, като за възникването на това правоотношение не е необходимо сключването на индивидуален договор между страните. По силата на договора, ищцовото дружество се е задължило да доставя, отвежда и пречиства вода, потребена в собствения на ответниците имот, находящ се на горепосочения адрес.

Съгласно разпоредбата на чл.32 от Наредба № 4/2004г., услугите на ВиК се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтираните водомери на всяко водопроводно отклонение.

Очевидно за процесния апартамент е въведено т. нар. електронно отчитане, при което подпис от съответния клиент не се полага. Такова електронно отчитане е допустимо съгласно чл. 32, ал. 4 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, според който текст отчетените данни по ал. 2 и 3 се установяват чрез отбелязване в карнета, заедно с датата на отчитане на общия водомер и на индивидуалните водомери и подписа на потребителя или негов представител, освен в случаите на отчитане по електронен път.

Отразеното в справката и фактурите не се оспорва от ответниците и се кредитира от съда.

Както се установява от представената по делото справка-извлечение отчитането е осъществено от служител на „ВиК” ЕАД, който лично е видял водомера и е снел показанията на мобилното устройство /л.7/. Поради тази причина количествата фактурирана вода са реално потребени.

След като дружеството ищец е предоставило ВиК услуги, за същото е възникнало основанието да търси тяхната стойност. По делото е представена справка-извлечение на отчет с мобилно устройство /л.7/, съдържаща показанията на отчетеното количество вода по партида с абонатен № **** с титуляр М. П., както и справка-извлечение на отчет с мобилно устройство /л. 8/, съдържаща показанията на централен водомер на к-с „Р.М.“, сгр. А.

Ответниците по спора не са ангажирали доказателства за цялостно плащане на дължимото. Незаплащането на дължимата сума в претендирания размер за главница, обосновава извода за основателност на предявения от ищеца иск в претендирания размер общо в размер на 218,34 лева, платима съобразно притежаваните от ответниците идеални части от процесния имот, ведно със законната лихва върху тази част, считано от датата на 4 подаване на исковата молба – 27.10.2021г. до окончателното изплащане на задължението.

Като не са платили цената на доставената услуга, потребителите са се поставили в положението на неизправна по договора страна и следва да понесат съобразно притежаваните от тях идеални части от процесния имот и задължението за плащане на обезщетение за забава, считано от изтичане на тридесет дневен срок от издаването на всеки първичен документ /чл. 33, ал.2 ОУ/, за периода от 25.11.2018г. до датата на подаване на исковата молба 27.10.2021г., възлизащи общо в размер на 33,32 лева.