Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 4223 от 14.12.2022, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 410/2022
Вид
Решение № 4223
Подписан
14.12.2022
Състав
Анна Димитрова Дъбова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 4223 гр. Пловдив, 14.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Анна Д. Дъбова при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело № 20225330100410 по описа за 2022 година

Производството е образувано по предявени от “ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД против Н. Р. Б. кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 318, ал. 2 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване на паричните притезания, удостоверени в Заповед № 10294/03.12.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 19125/2021 г. по описа на Районен съд – Пловдив, XIV граждански състав, представляващо претендирана продажна цена за доставена за периода от 23.06.2021 г. до 22.08.2021 г. до обект с ИТН **, находящ се в гр. П., ул. ***** електрическа енергия в размер на сумата от 231, 41 лв., както и за установяване на изтекла мораторна лихва върху главното парично задължение за периода от 11.08.2021 г. до 30.11.2021 г. в размер на сумата от 6, 21 лв., ведно със законната мораторна лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 01.12.2021 г., до окончателното й заплащане.

Ищецът твърди, че по силата на договор за покупко-продажба на електрическа енергия, сключен при Общи условия, е доставил до обект с ИТН **, находящ се в гр. П., ул. ***** електрическа енергия за периода от 23.06.2021 г. до 22.08.2021г. Твърди, че ответникът има качеството на 1 потребител по отношение на процесния имот, в качеството му на битов клиент. Последният бил клиент на електроснабдителното предприятие с открит кл. № **. Поради забава в заплащането на главницата, претендира обезщетение за забава на основание чл. 27, ал. 1 от Общите условия за всеки ден забава в размер на законната лихва. Моли за уважаване на предявените искове и присъждане на разноски.

Ответната страна Н. Р. Б., чрез назначения й от съда особен представител адв. С. К., е депозирала в законоустановения за това срок по чл.

131, ал. 1 ГПК, отговор на исковата молба, в който излага съображения за нейната неоснователност. Твърди, че в производството по делото не се установява, че ответната страна представлява потребител на електрическа енергия в качеството й на собственик или на титуляр на ограничено вещно право по отношение на процесния обект. По така изложените съображения оспорва между страните да е възникнало валидно облигационно правоотношение. Твърди, че в производството по делото не са представени доказателства, че услуга на посочената цена, е реално доставена и потребена.

По така изложените съображения се моли за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд – Пловдив е сезиран с кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание по чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл.

79, ал. 1 ЗЗД и чл. 318, ал. 2 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Възникване на спорното материално право се предпоставя от установяване на следните материланоправни предпоставки (юридически факти): 1. наличие на валидно правоотношение по договор за продажба на електрическа енергия, по силата на което продавачът се е задължил да прехвърли правото на собственост върху процесните стоки и да ги продаде, а купувачът – да ги получи и да заплати уговорената цена; 2. продавачът да е доставил електрическа енергия в твърдяното количество на купувача.

Съдът намира, че така посочените предпоставки, обуславящи основателността на предявените искове са доказани по несъмнен начин в производството по делото от представените към исковата молба писмени доказателствени средства.

Ответната страна, чиято е доказателствената тежест за установяване на 2 това правнорелевантно обстоятелство, установи, че в хода на производството по делото, след предявяване на иска, е заплатила изцяло задължението си за главница и обезщетение за забава. Това обстоятелство съдът приема за доказано, тъй като в тази насока бе изричното изявление на процесуалния представител на ищеца, релевирано от ищеца в съдебното заседание, проведено на 08.12.2022 г. Това изявление, обективира неизгодни за ищеца факти, и следва да се цени като признание на правнорелевантни за съществуване на спорното право обстоятелства. А признанието на факти е едно от най-достоверните, надеждни и безспорни доказателства в гражданския процес, които преценени в съвкупността с останалите доказателства по делото, водят до изясняване на правния спор, предмет на делото – арг. чл. 175 ГПК.

По изложените правни съображения съдът намира, че вземането на ищеца е изцяло погасено в хода на производството по делото, което обстоятелство съдът е длъжен да съобрази на основание чл. 235, ал. 3 ГПК, като отхвърли изцяло предявените от ищеца искове. В този смисъл не следва да се пристъпва към разглеждане на доводите на особения представител на ответника за неоснователност на предявените искове, тъй като се установява, че задължението е погасено лично от ответната страна, която не участва в производството.

В полза на ищеца се следват разноски, но такива не следва да бъдат присъдени, тъй като не се претендира заплащането им, като погасени в хода на процеса, в който смисъл е изявлението на процесуалния представител на ищеца.

Така мотивиран, Пловдивският районен съд

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК 123526430, със седалище и адрес на управление г. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37, против Н. Р. Б., ЕГН **********, с адрес гр. П., ул. ***** кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 318, ал. 2 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване на паричните притезания, удостоверени в Заповед № 10294/03.12.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 19125/2021 г. по описа на Районен съд – Пловдив, XIV граждански състав, представляващо претендирана продажна цена за доставена за периода от 23.06.2021 г. до 22.08.2021 г. до обект с ИТН **, находящ се в гр. П., ул. ***** електрическа енергия в размер на сумата от 231, 41 лв., както и за установяване на изтекла мораторна лихва върху главното парично задължение за периода от 11.08.2021 г. до 30.11.2021 г. в размер на сумата от 6, 21 лв., ведно със законната мораторна лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за 3 изпълнение - 01.12.2021 г., до окончателното й заплащане.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ___________/п/____________ 4