Решение № 100 от 20.04.2022, Окръжен съд - Монтана
- Съд
- Окръжен съд - Монтана
- Дело
- Гражданско дело 197/2020
- Вид
- Решение № 100
- Подписан
- 20.04.2022
- В сила
- 11.06.2024
- Състав
- Елизабета Кралева
Цитирани разпоредби
- чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 219 · Граждански процесуален кодекс
- чл.219,ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38, ал.1, т.2 · Закон за адвокатурата
- чл.45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.49 · Закон за задълженията и договорите
- чл.116, ал.1 · Закон за здравето
- чл.229, ал.1 · Закон за здравето
- чл. 80 · Закон за здравето
- чл.81 ал.2 т.1 · Закон за здравето
- чл.6, ал. 1 · Закон за лечебните заведения
- чл. 5, т. 4 · Закон за съсловните организации на лекарите и на лекарите по дентална медицина
РЕШЕНИЕ
№ 100 гр. М., 20.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – М. в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Елизабета Кралева при участието на секретаря Даниела Мл. Макавеева като разгледа докладваното от Елизабета Кралева Гражданско дело № 20201600100197 по описа за 2020 година
Производството по делото е образувано по предявени искове с правно основание чл.49, във вр. с чл.45 от ЗЗД.
Предявен е иск от М. М. Т. чрез своя баща и законен представител М. К. Т. чрез адв.С.Л. за сумата от 600 000лева срещу МБАЛ „С.“ гр.М., като в хода на процеса с определение №194 от 30.09.2021година е съединено служебно за съвместно разглеждане с настоящето производство и гр.д.№197/2021година образувано по предявен иск на М. К.
Т. против МБАЛ ”Д-Р С.” АД, ЕИК *** , гр.М., за сумата 600 000 лв. поради връзка по между им и двете дела се разглеждат под №197/2020година по описа на МОС с правно основание чл.45 във вр. с чл.49 от ЗЗД.
В исковата си молба ищците твърдят, че от съвместното съжителство на М. К. Т. с М.И. /б.ж. на гр.В., починала на 08.07.2016г./ се родило детето М. М. Т. на ХХХг. в гр.М..
М.И. и Т. се запознали през 2015г. и малко след това заживели заедно, в дома на последния.
Не минали и няколко месеца и И. забременяла. Наблюдението на бременността на И. се провеждало от Д-р П., в гр.В.. Бременността на И. протекла нормално, но тъй като била с наднормено тегло и леко повишено кръвно налягане Д-р П. описал в документацията предшестваща раждането спешен прием.И. била консултирана по време на бременността си и от Д-р З.Н. от МБАЛ „Д-р С.“ гр.М.. Поради близостта с гр.В., двамата родители, подпомогнати в своето решение от Д-р З.Н., решили раждането да се извърши в МБАЛ „Д-р С.“ гр.М.. След като взели документите предхождащи раждането двамата родители позвънили на Д-р Н. за да се информират за по-нататъшните стъпки.
В исковата молба се твърди също така, че в ответното лечебно заведение И. постъпила на 17.06.2016г. Преди да постъпи в лечебното заведение по нареждане на Д-р З.Н., завеждащ отделение АГО при ответника, И. преминала през Спешно отделение, от 1 където й бил изготвен лист от същата дата с описание „постъпила има уговорка с Д-р Н. за планово секцио на 22.06.2016г.Според ИЗ № 9274 И. е постъпила в ответното лечебно заведение в 22,10ч. на 17.06.2016г. и е изписана в 10,00ч. на 23.06.2016г. и отразена дата на раждане ХХХг. 12,35ч. ИЗ е подписано от Д-р Н. завеждащ отделение и Д-р К. лекуващ лекар. Секциото на И. преминало на ХХХг. и в оперативен протокол № 322/ХХХг. е описано, че оператор е Д-р З.Н., асистент Д-р Н.а и инструментатор ак.П..При направените лабораторни изследвания при постъпване в лечебното заведение И. е била с хемоглобин 104, а преди оперативната намеса с хемоглобин 95, а на 22.06.2016г. с хемоглобин 98.От ответното лечено заведение е издадена епикриза на пациентката в която е описано: придружаващи заболявания - анемия гравидарум. В графа хистологичен резултат не е описано нищо. В графа статус при изписване е описано: изписва се клинично здрава, с добър отговор на проведеното лечение, афебрилна, корем мек спокоен. Оперативна рана зарастнала пер примам. Матка трайно контрахирана с оскъдни немиризливи лохии. Като медикаментозно лечение е описано да спазва хранително диетичен режим. Да се свалят конците на 10 ден.След изписването на детето и родилката на 23.06.2016г. от МБАЛ „Д-р С.” гр.М. и тримата се прибрали в гр.В.. На 24.06.2016г., т.е. един ден след изписването от болничното заведение И. вдигнала висока температура, при което се обадили на Д-р Н., който провел секциото в болницата в М., и той по телефона изписал антибиотик, който И. пиела, но без резултат, тъй като продължавала да бъде фебрилна. В следствие на високата температура и притеснението, породено у двамата родители същите отново се обадили на Др Н. и той им казал да дойдат отново в болницата, което и направили. На 26.06.2016г.
Д-р Н. направил ехография на И. в присъствието на Т., при което Т. забелязал, че Д-р Н. се хванал за главата и бил силно притеснен, като му казал, че нещо не е наред и трябва спешно отново да приемат И.. И. била рехоспитализирана като на 27.06.2016г. претърпяла операция хистеректомия, което много я стресирало, тъй като вече нямало да може да роди дете. След оперативната намеса и антибиотичната терапия И., 7 дни след втората си операция и след като състоянието й не се подобрявало, била транспортирана с линейка до друго лечебно заведение, а именно УМБАЛ „С.“ ООД гр.С..Съгласно ИЗ № 9689 И. е постъпила отново в отделение АГО на ответното лечебно заведение в 20,10ч. на 26.06.2016г., т.е. три дни след изписване от лечебното заведение.Постъпва с диагноза ендометрис пост партум и пелвиоперитонит. От назначените лабораторни изследвания е видно, че хемоглобина на И. е бил 87, т.е. в деня на втората операция.Взето е решение да се извърши повторна операция на 27.06.2016г. за отстраняване на матката. В предоперативната епикриза са описани изследвания, но не и резултата от тях. В оперативния протокол № 334/07.06.2016г. е описано - оператор Д-р Н., асистент Д-р Н.а, инструментатор ак.П. и анестезиолог Д-р Б.. В графа протичане на операцията е описано: направи се разрез по старата рана, като вътре се намери абсцес, ограничен от оментума над матката и септична матка в субинволуция, къслива.
Направи се суправагинална хистероктомия без аднекси. Направи се парциална ентектомия. лаваж и дренаж. Постави се вътрекоремен субфасциален дрен. Раната се заши в обратен ред.От описаното в ИЗ на 28.06.2016г„ т.е. часове след операцията е видно, че пациентката е отново фебрилна до 37,8. На 29.06.2016г. е афибрилна и субфебрилна, от дрена изтича 2 кървениста течност, като от тази дата до превеждането й в друго лечебно заведение оперативната рана продължава да тече. Видно от извършените лабораторни изследвания хемоглобина на пациентката варира от 84 до 97. На 01.07.2016г. е извършено хистопатологично изследване, от което е видно, че ометума е с кръвоизливи, фиброзиран и с гнойно възпаление, а матката е с гнойно възпаление, огнищни кръвоизливи, артериалохиалиноза на съдове, интерстициално фиброзиране.
Твърди се , че цялата тази клинична картина говори за септично състояние започнало още от извършеното секцио на ХХХг. Неуспешно, нецелесъобразно и опасно за живота на пациентката е взетото решение за хистеректомия.Към ИЗ е прикрепено искане за микробилогично изследване ексудат от коремна кухина под № 5520 от 27.06.2016г., но в самото ИЗ липсва резултата от изследването. Самият резултат се намира незнайно защо в проведения медицински одит и съответно е с номер различен от номера, който е посочен в искането.
Считат, че е налице противоправни действия и/или бездействия на медицинския екип в ответното дружество довели до смъртта на И. и от това са претърпени неимуществени вреди и продължават да се търпят такива от бащата и от детето, а именно - болка, страдание, страх, мъка, липса на майчина грижа, непълнота в семейството.
Медицинската дейност е регулирана професионална дейност и извършването й е регламентирано със специални законови и подзаконови актове, а именно Закона за лечебните заведения чл.2. Съгласно Закона за лечебните заведения, те осъществяват дейността си при спазване на медицинските стандарти за качество на оказваната медицинска помощ и осигуряване защита на правата на пациента. Медицинските специалисти, работещи за тях, съответно са длъжни да спазват утвърдените медицински стандарти за всяка медицинска специалност и всички правила на „добрата медицинска практика. Достатъчно е деянието (действие или бездействие) да е несъвместимо с „добрата медицинска практика“, за да се реализира отговорността за медицинска грешка.
Утвърдената и задължителна практика на ВКС постановява, че добрата медицинска практика изисква всеки пациент да получи адекватно на състоянието му лечение, по време на което да бъдат съблюдавани и съобразени всичкии гарантирани му права.
Смятат, че отговорност по чл. 49 от ЗЗД носи работодателят на лекаря допуснал лекарска грешка, с която е причинил вреди. Основанието за отговорността на здравното заведение почива на разпоредбата на чл. 49 от ЗЗД и същото е трайно установено и утвърдено в съдебната практика, включително и задължителната такава на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК, а именно: решение №508 от 18.06.201 Ог. по г.д.
№1411/2009г., III г.о. на ВКС, решение №250 от 21.11.2012г. по г.д. №1504/2011г., III г.о. на ВКС, решение №120 от 12.06.2013г. по гр.д. №1330/2012г., III г.о. на ВКС, решение № 503 от 21.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1069/2009 г., III г. о. на ВКС и др.Фактическият състав на чл. 49 ЗЗД е налице, когато са причинени вреди от лице, при или по повод изпълнение на работата му, възложена от отговорния по чл. 49 ЗЗД. Тази отговорност има обезпечителногаранционна функция. Прекият причинител на вредата е действал виновно и вредите са настъпили от дейност, осъществявана при или по повод на възложената работа. Т.е.
3 възникването на отговорността по чл. 49 ЗЗД е обусловена от възникването на отговорността на лицето, допуснало лекарска грешка (лекаря или друго физическо лице) за вредите, причинени на пациента.
Д-р З.Н., Д-р Д. Н.а, Д-р П. Б. са служители на ответното дружество. Посочените лица са лекари в лечебното заведение и са извършили секциото на И., както и последващата в клиниката по АГО на ответното дружество хистеректомия, видно от издадената от същото лечебно заведение епикриза и оперативни протоколи. Оператор и на двете интервенции е Др З.Н., първи асистент е Д-р Д. Н.а - дъщеря на Д-р З.Н., анестезиолог е Д-р П. Б., а инструментатор е ак.П..Всички лекари, акушерки и поддържащ персонал участвали в оперативната и постоперативна дейност са участвали в организацията и осъществяването на медицинска помощ и са били към процесния момент служители на ответното дружество.
Смятат, че е налице неизвършване на клинична оценка на пациента - не е извършен пълен и обстоен преглед на състоянието на пациентката, както по отношение на секциото, така и по отношение на хестеректомията. При наличието на нисък хемоглобин, висок фибриноген, левкоцитоза, обременена акушерска диагноза, наличие на препоръка за спешен прием от страна на Д-р П., наблюдаващ бременността, пациентката е приета много по-късно.
В исковата молба се ттърди и за наличие на небрежност при извършване на секцио след като пациентката е била с обременена акушерска диагноза и анемия, то е следвало да се предприемат всички необходими действия по осигуряване и опазване здравето на пациентката. Видно е, че секциото е извършено от Д-р Н. - специалист по АГО и Д-р Н.а, негова дъщеря, която към датата на извършване на операцията е била специализант и няма право да асистира при оперативна намеса и то при пациент с такива показатели. Явно е, че матката не е била зашита както трябва, което е довело и до развиване на септичното състояние у пациентката, която при престоя си втория път в ответното лечебно заведение е вече била „жив труп“. Налице е и небрежност при извършване на хестеректомия пациентката е имала нисък хемоглобин при извършване на оперативната намеса и отново висок фибриноген, което е следвало да бъде оценено от екипа. В медицинската документация липсва ЛКК или какъвто и да било лекарски консилиум, който да дава препоръка за хистеректомия и защо се препоръчва.НЕ са коментирани рисковете - в медицинската документация, а и в оперативния протокол по хистеректомията не е видно свикана ли е ЛКК по този случай и предвиден ли е какъв ще бъде риска от поредна оперативна намеса, след и има ли риск от премахване на матката, която е отразена, като септична. Не е извършена щателна анамнеза - състоянието на пациентката е било категорично увредено, видно от изготвените лабораторни изследвания.
Не са предприети действия по осигуряване на сериозно медикаментозно лечение на пациентката - не е ясно дали изписаните антибиотици, макар и силни, но дали са ефективни.
Не е извършена антибиограма на пациентката и нито е взета хемокултура.
Във връзка с настъпилата смърт на И. е проведен медицински одит в ответното лечебно заведение със Заповеди № РД 27-323/12.08.2016г. и № РД 337/12.08.2016г. Резултатите от проверката са обективирани в Протоколи с № КП 27-323/26.08.2016г. и № КП 37337/31.08.2016г., като е изготвен и Доклад № Д- 27-323/19.09.2016г. изпратен с писмо до 4