Решение № 288 от 12.06.2024, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 288 гр. Благоевград, 11.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петър Узунов

Членове:

Вера Коева

Милена Каменова при участието на секретаря Катерина Пелтекова като разгледа докладваното от Вера Коева Въззивно гражданско дело № 20241200500293 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх.№ 3039/07.02.2024г. от Л. Х. М., чрез пълномощник адв.М. Г. срещу Решение № 905/20.12.2023г., постановено по гр.д.№ 1598/2023г. по описа на РС Благоевград.

С въззивната жалба решението се оспорва изцяло като неправилно, необосновано и постановено при нарушаване на процесуалния и материален закон.

Твърди се неправилно възприемане на фактическа обстановка при неправилно интерпретиране на събраните доказателства без да е посочено в мотивите въз основа на кое доказателство е направен извод за осъществяване на определени факти, посочени във въззивната жалба. Оспорва се приемането като доказателство на видеозапис, преди да е извършена експертиза. Оспорва се наличието на елементите на деликтния състав, както и наличието на осъществено от въззивника противоправно поведение спрямо въззиваемата страна. Във въззивната жалба подробно се излагат доводи в насока, че дори 1 въззивникът да е употребил определени изрази то същите не представляват обида, а мнения и оценки, затова не подлежат на проверка.

Изтъква се, че проекто – доклад на съда не е бил връчен надлежно на въззивника, както и че необосновано първоинстанционният съд е отхвърлил искането на тази страна за събиране на гласни доказателства при довеждане на двама свидетели, както и за приобщаване на флаш –памет, представена с писмения отговор.

При поддържане на оспорвания в горната насока се иска отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на предявения иск.

Правят се доказателствени искания – за допускане до разпит на двама свидетели като оцевидци при довеждане за установяване на факти и обстоятелства,касаещи спора, за издаване на съдебно удостоверение, с което да се снабди с друго такова от ОД „П.Г.“ ЕООД с посоченото във въззивната жалба съдържание, както и за приемане на 1 бр. USВ флаш-памет „ *.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е подаден отговор на жалбата от въззиваемата страна.

Оплакванията във възивната жалба се определят като неоснователни.

Твърди се, че никъде в отговора на исковата молба не се съдържа оспорване на видоезаписа относно неговата автентичност, съдържание, участващи лица, истинност и др., а единственото оспорване се състои в твърдение, че видеозаписа е недопустимо и неотносимо доказателство.

Оспорва се оплакването във въззивната жалба, че въззивникът не е запознат с проекта на доклад и при липса на конкретни оспорвания се сочи, че съдът правилно не е разпределил доказателствената тежест и на това основание от страната не са поискани доказателства, включително и експертизи. В отговора подробно се изтъкват аргументи в насока несъстоятелност на тезата на въззивника, че казаното от него спрямо въззиваемата страна представлява мнения и оценъчни съждения. При оспорване на доводите във въззивната жалба обжалваното решение се определя като правилно и законосъобразно и се иска потвърждаването му.

Претендират се разноски. Не се правят искания за събиране и проверка на нови доказателства.

Искането на въззивната страна за допускане събиране на доказателства е 2 оставено без уважение, с аргумент, че не е налице нито една от хипотезите на чл. 266, ал.2 и ал.3 ГПК и правилно на тази страна от първоинстанционният съд е отказано събиране на допълнителни доказателства, поради настъпила преклузия.

Съдът като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите и съображенията, изложени от страните, и като разгледа и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството е образувано по искова молба от А. С. Т. против Л. Х. М..

Иска се осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 1800,00 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпените болка, страдание, унижение и стрес, в резултат на нанесената на 16.06.2023 г. обида, ведно със законната лихва от подаването на исковата молба до окончателно изплащане на сумата, както и претендира сторените по делото разноски.

С обжалваното решение искът е уважен изцяло като основателен, като в полза на ищеца е присъдена изцяло претендираната сума и на заявеното основание, както и разноските по делото от 700 лв. за адвокатско възнаграждение.

От анализа на събраните пред първата инстанция доказателства гласни доказателства се установява следното:

Св.Владислав Х. описва ситуация, случила се през месец юни 2023г. Сочи, че лично не е бил свидетел на събитието, но е гледал видео, на което твърди, че се виждат господа от „П.Г.“ да обиждат грубо Сашо /ищеца/. Свидетелят уточнява, че от видеото, което е гледал, не познава лично служителя, който отправя обидни думи към ищеца, но го описва като висок, към 1,90 м, с прошарена коса, слаб. Изрази като „ти смърдиш“, „пор“, „махай се“, „боклук“, са ползвани при ситуацията и това афектирало негативно върху състоянието на господин Т.. Свидетелят твърди, че ищецът вече не е същият, бил депресиран след ситуацията и отношението на господата към него е много грубо и неправилно. Тази случка се отразила на А. Т. в обществото и в приятелския му кръг, защото той имал постоянно контакт, живеел в района.

Според свидетелят дори и съседите имали отношение към проблема, знаели, че по този начин са се отнесли с него и Сашо вече не бил същият, така че това 3 повлияло негативно на състоянието му и на неговото отношение. В повечето случай той се затворил, имал дори и малка депресия. В много отношения господата от „П.Г.“ правили и ръчни показания за рязане на гърло, за което свидетелят подчертава, че бил очевидец, така че тази случка повлияла негативно на състоянието на ищеца и на приятелствата му, като състоянието му, което описал, нещата си продължавали и до деня на разпита. Историята му е дълга, така че тези проблеми си текат и до момента. А. среща господата от „П.Г.“ по улицата, те са постоянно в движение и се засичат, като среща с тях му се отразява - опитва се да ги избягва, да няма контакт с тях, което негативно му се отразявало.

В показанията си свидетелят В.П. уточнява, че знае за какво се води делото – за нанесена обида на неговия приятел /ищеца/ през лятото, месец юни 2023г. от служител на „П.Г.“, който служител свидетелят сочи, че познава на малко име - Л.. Сочи се, че за обидата знае, както от ищеца А., така и от видеото, което той му изпратил да гледа. Сочи свидетеля, че А. е заснел видео как служители на „П.Г.“ изпълняват своята дейност и във видеото Л. нарича А. с обидни епитети – „*“ и т.н. Според свидетеля няма човек, на който това да му се отрази добре, ако го наричат така. Посочва, че след като се чули с А., той бил много разстроен от цялата ситуация. Категорично имало промяна в поведението му, защото А. е изключително социално ориентирана личност, обичал да комуникира с приятели, с хора. След ситуацията имало рязка промяна в поведението му, така че определено му се било отразила и то негативно. Промяната била отрицателна, не искал да се вижда с никой, бил притеснен от епитетите. Бил притеснен, че ако се вижда с приятели и с хора, те ще останат със същото впечатление, определено неприятна ситуация. Вече взело да избледнява, защото се стараят приятелите му да му дават кураж, но определено продължава. Това се отразило и на семейството му, баща му е на възраст човек, не му било приятно да разбере. Това се случвало пред тяхното жилището, всички съседи също са научили за това нещо. Сочи свидетеля, че работата на А. е свързана със срещи с хора, така че изразява предположение, че по някакъв начин случката му се е отразила. А. помага в дейността на баща му. Налагало му се да ходи в определени институции, да вади документи.

Съдът кредитира показанията на разпитаните пред първата инстанция свидетели. Няма данни за тяхната заинтересованост или недостоверност на изнесените от тях факти и обстоятелства, съгласно чл.172 ГПК. Показанията 4 на свидетелите са взаимно допълващи се и непротиворечиви. Отделно от това, същите пресъздават възприятия от гледането на видеоклип /видео и звукозаснемане/ на конкретната конфликтна ситуация и я описват по идентичен начин. Няма пречка чрез косвени доказателства, а не чрез свидетели преки очевидци да се установи факт от обективната действителност. Още повече, че в случая от ответната страна не е оспорен твърденият от ищеца факт, че процесната конфликтна ситуация е било видеозаснета и качена в социални мрежи. Също така не е оспорено и съдържанието на заснето. За ответната страна е настъпила преклузия за оспорване на тези обстоятелства и за сочене на доказателства за провеждане на насрещно доказване.

Ето защо, свидетелките показания, събрани от първоинстанционният съд, следва да се кредитират изцяло като достоверни и правдиви.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните /т. 1 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС/.

При служебна проверка въззивният съд установи, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, поради което следва да бъдат обсъдени доводите на жалбоподателя, изложени във въззивната жалба относно правилността му в оспорваната част на поддържаните в жалбата основания.

По същество на оспорванията:

Съдът дава правната квалификация на иска, като взема предвид твърдените от ищеца факти и обстоятелства, въз основа на които поддържа искането си за защита /петитума/.

5

В случая с оглед на твърдените факти и искането за защита на ищеца съдът е дал вярната правна квалификация на спорното право по основания деликтен състав на непозволеното увреждане – пр.основание чл.45, ал.1 ЗЗД.

Основателността на иска по основния деликтен състав включва кумулативно следните елементи: деяние в една от двете форми – действие или бездействие, деянието следва да е противоправно, т.е. да нарушава конкретна забрана или да противоречи на общия принцип да не се вреди другиму, от деянието да са причинени вреди в причинно-следствена връзка с противоправното деяние, което да е извършено виновно. Последният елемент се презюмира /оборимата презумпция на чл. 45 ал. 2 от ЗЗД /. Вредоносният резултат може да бъде, както от имуществено, така и от неимуществено естество.

Изрично в исковата молба ищецът е поддържал, че претендира вреди на основание поведение на ответника, изразяващо се в отправяне към него на обидни думи и изрази, като „пор“, „смръдльо“, „миришеш“, „Трепери ти устичката, коте!“,„Казах ти, че миришеш, бе. Пор. Бегай на някъде, смръдльо“ и др. подобни.

Правилно и в съответствие с установената фактическа обстановка е прието, че в случая са налице в кумулативност всички елементи на фактическия състав на непозволеното увреждане по чл.45 ЗЗД.

В тежест на ищеца е да установи обективните елементи от фактическия състав на чл.45, ал.1 ЗЗД, а на ответника – да проведе оборване на законоустановената презумпция за наличието на субективния елемент – вина – арг. чл.45, ал.2 ЗЗД.

Един факт се счита за установен, когато е доказан пълно. Доказването е пълно когато се цели създаването на сигурно убеждение у съда за истинността или неистинността на съответно фактическо твърдение, да се създаде абсолютна достоверност за дадения факт. Доказването може да става, както с преки, така и с косвени доказателства. Преки са тези, които пряко установяват сочения факт, а косвено е тогава, когато се създава индиция, че твърдения факт се е осъществил.